Мотиви към Решение № 106 от 11.02.2015
г.
по
а.н.дело № 180/2015 година
по
описа на Старозагорски районен съд:
Районна прокуратура - Стара Загора е внесла
постановление от 23.01.2015 г., с което предлага обвиняемият З.С.Т., да бъде освободен от
наказателна отговорност за престъпление по чл.343в ал.2 във връзка с ал.1 от НК
и му се наложи административно наказание глоба по чл.78а ал.1 от НК.
Старозагорска районна прокуратура чрез
представителя си в съдебно заседание поддържа внесеното постановление. Предлага
на обвиняемия да се наложи административно наказание глоба в размер на
минималния по чл.78а ал.1 от НК.
Обвиняемият е
редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Защитникът в
съдебно заседание не оспорва фактическата обстановка изложена в постановлението
на Районна прокуратура - Стара Загора и не прави искания за събиране на други
доказателства в съдебната фаза на процеса. Счита, че е налице случай по чл.9
ал.2 от НК и обвиняемият следва да бъде оправдан.
Съдът, след като разгледа делото в рамките
на фактическите положения посочени в постановлението, съобрази доводите и
становищата на страните, събраните доказателства, приема следното:
Обвиняемият З.С.Т. е роден на *** г. в гр.*****,
живущ ***, понастоящем живущ ***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, ЕГН **********.
На 30.10.2014 г. свидетелят Т.Д.С. -
мл.автоконтрольор при ОД на МВР - Стара Загора и колегата му – свидетелят Д.Л.П.
осъществявали контрол по линия на безопасност на движението в гр.Стара Загора.
При изпълнение на служебните си задължения, около
09,45 часа, на 30.10.2014 г., свидетелите Стойчев и Павлов забелязали движещ се
по бул. „Никола Петков", посока изток, лек автомобил, марка „Опел",
модел „Корса", рег. № ******. Констатирали
посредством техническо средство - система за видеоконтрол на скоростния режим,
че горепосоченият лек автомобил се движи с по-висока от максимално разрешената
за пътния участък скорост, поради което спрели автомобила за извършване на
проверка. По време на проверката полицейските служители установили
самоличността на водача - обвиняемият Т., ЕГН **********, като му поискали
документите за проверка.
Обвиняемият Т. представил личната си карта, но не
представил свидетелство за управление на МПС. След направена справка в
оперативната дежурна част на ОД на МВР - Стара Загора свидетелят Стойчев и
колегата му установили, че обвиняемият Т. не притежава валидно свидетелство за
управление на МПС, тъй като издаденото му свидетелство за управление било с
изтекъл срок на валидност на 05.06.2011 г.
Поради това свидетелят
Стойчев съставил на обвиняемия Акт за установяване на административно
нарушение, cepия „T", бланков № 651330/30.10.2014 г. за нарушение
по чл.150а ал.1 от ЗДвП. Обвиняемият
се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като саморъчно вписал, че
няма възражения по него.
От справка за нарушител от региона, издадена от
сектор „ПП” при ОД на МВР - Стара Загора
е видно, че към 30.10.2014 г., обвиняемият не е притежавал валидно свидетелство
за управление на МПС и към 30.10.2014 година не е имал подадени документи за
издаване на ново свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ – виж л.6 от БП.
Видно от Наказателно постановление № 851/08.04.2013 г. на Началник група в сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора, връчено на обвиняемия на
14.02.2014 г. и влязло в законна сила на 22.02.2014 г., обвиняемият е бил
наказан по административен ред на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП за
управление на МПС без валидно свидетелство за управление на МПС извършено на
14.03.2013 година.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на обвиняемия в
хода на бързото производство /БП/; събраните
доказателства по бързо производство № 17/2015 г. по описа на сектор „ПП” при ОД
на МВР - град Стара Загора от значение
за изясняване на делото и приобщени като такива в съдебно заседание: уведомление за
образувано бързо производство от 16.01.2015 г. на ОД на МВР – Стара Загора;
докладна записка, рег. № зм-17/16.01.2015 г.; акт за установяване на
административно нарушение, бланков № 651330/30.10.2014 г.; наказателно постановление
№ 851/2013 от 08.04.2013 г.; акт за установяване на административно нарушение №
851/14.03.2013 г.; справка за нарушител/водач от 15.01.2015 г.; протокол за
разпит на свидетел Г.Й.А. от 16.01.2015 г.; протокол за разпит на свидетел Т.Д.С.
от 16.01.2015 г.; протокол за разпит на свидетел Д.Л.П. от 19.01.2015 г.;
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
22.01.2015 г.; протокол за разпит на обвиняем от 22.01.2015 г.; справка за
съдимост, рег. № 226/20.01.2015 г. на Районен съд – гр. Стара Загора;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 22.01.2015
г.; справка от Централна база „КАТ” от 20.01.2015 г.; приетата
в съдебно заседание като писмено доказателство справка за съдимост. В
обясненията си на досъдебното производство дадени в присъствие на защитник
обвиняемият сочи, че поради голямата си ангажираност е пропуснал „да изчисти и
довърши” административния проблем, по който е обвинен.
Следва
изрично да се посочи, че по делото не
са налице доказателства противни на гореизложената фактическа обстановка, което
да налага отделното им обсъждане. Доказателствата са изцяло непротиворечиви,
убедителни и взаимно кореспондиращи и съдът не счита за нужно да ги обсъжда
поотделно, а следва да ги ползва за база за правно валидни изводи.
В
протокола за предявяване обвиняемият сочи, че няколко месеца след като му било
връчено процесното НП - 14.02.2014 година, е подал в КАТ документи за ново
СУМПС, като се установило, че медицинското му свидетелство било с изтекъл срок
и следвало да представи ново такова с актуален срок. По същество тези обяснения
не оборват обвинителната теза по съображения, които ще се изложат по – долу в
настоящите мотиви.
С оглед изложената
фактическа обстановка, съдът приема за установено, че обвиняемият с деянието си
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.343в, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 30.10.2014 г., в гр.Стара
Загора, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с Наказателно постановление № 851/08.04.2013
г. на Началник група в сектор „Пътна полиция" при
ОД на МВР - Стара Загора, връчено на 14.02.2014 г. и влязло в законна сила на
22.02.2014 г., извършил такова деяние - управлявал лек автомобил, марка
„Опел", модел „Корса", рег. № ******, без съответно свидетелство за
управление на МПС.
Разпоредбата
на чл.343в ал.2 от НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС в едногодишен срок от наложеното
административно наказание за това, че е управлявал МПС без свидетелство за
управление. Горната разпоредба е приложима за всички случаи, когато лицето е
вече санкционирано по административен ред на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП за управление без
свидетелство - както в хипотезата, когато свидетелство за управление на МПС не
е издавано на водача, така и в хипотезата, когато е отнето.
От обективна страна, обвиняемият, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с горепосоченото влязло в сила
наказателно постановление за управление на МПС, на 30.10.2014 г. отново е управлявал МПС – в случая лек автомобил,
марка "Опел", модел „Корса", рег. № ******, в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление.
От субективна страна, деянието е
осъществено при пряк умисъл, тъй като обвиняемият е съзнавал обстоятелството,
че е наказван вече по административен ред за такова деяние и че в едногодишен
срок от наказването му, на процесните време и място отново управлявал МПС. В
този смисъл обвиняемият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им. Съзнавал
е, че има влязло в сила наказателно постановление /връчено му лично на 14.02.2014 година/, с което е наказан по административен ред за
управление на МПС без свидетелство за управление на МПС и въпреки това, без да
притежава свидетелство, на 30.10.2014 г. е управлявал
горепосочения автомобил.
Двата
престъпни състава на престъпленията по чл.343в, ал.1 и 2 от НК, макар и
самостоятелни, боравят с единни понятия за правоспособността на дееца като
водач на МПС и правото му законосъобразно да осъществява такава дейност, за
което притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/. Транспортната дейност следва да се разглежда свързано с правата на
гражданите на свободно придвижване, на работа, свързана с транспорт на пътници
или стоки, било в рамките на Европейската общност или извън нея, но като се
отчита характерът на регулираните обществени отношения и правомощията на
държавата да въведе определени ограничения чрез националното си законодателство
на това право да се управлява МПС чрез правилата за контрол и осигуряване на
пътната безопасност. Или, за разрешаване на разглеждания проблем от значение е
не само вътрешното ни законодателство, но и норми от Общностното право в Европейския
съюз, част от който е България. На тази база следва да се разрешат въпросите
относно правоспособността на водача и защо следва да притежава валидно,
съответно СУМПС.
Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП „за да
управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство”, т.е. според категорията
на управляваното от него МПС се съобразява дали притежаваното от него СУМПС е
„съответно”.
От
друга страна, съгласно чл.157 ал.1 от ЗДвП той получава и контролен талон към
това СУМПС и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения.
Този талон съпътства СУМПС и може да бъде отнет при съставяне на акт за
констатиране на административно нарушение по ЗДвП (АУАН), който го замества за
един месец от съставяне на акта.
Правното значение на СУМПС е изяснено
в чл.3 ал.3 от ЗБЛД, като тези, издадени от българската държава на нейните
граждани имат силата и на документ за самоличност. Основното предназначение на
СУМПС обаче е удостоверяване на правоспособността на лицето да управлява МПС от
дадена категория. Като страна-членка на ЕС, България е транспонирала в
националното си законодателство изискванията на Директива 2006/126/ЕО на ЕС от
20.12.2006 г., изменена с Директива 2009/113/ЕО на Комисията от 25.08.2009 г.,
Директива 2011/94/ЕС на Комисията от 28.11.2011 г., съответно съгласно § 2 от
ПЗР на ЗБЛД (преименуван ЗБДС, ДВ бр.82/2009 г.) и § 35 т.3 от ДР на ЗДвП
(ДВ.бр.54/2010г.). И докато ЗБЛД урежда „условията и реда за издаване, ползване
и съхранение на българските лични документи”, включително СУМПС, то ЗДвП
„урежда ... изискванията за правоспособност на водачите на ППС, ... както и
принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на
разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове”, като целта е „да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от МПС”. Дадено лице ще придобие правоспособност за управление на
МПС по правилата на ЗДвП, за което има правото да получи, съответно държавата е
длъжна да го снабди със СУМПС по реда, установен в ЗБЛД, за да може да
удостовери „правоспособността за управление на МПС”. Съгласно този закон, СУМПС
като български личен документ е собственост на държавата (чл.2) и то се предава
на органа, който го е издал, при изтичане на неговата валидност (чл.10 ал.1 т.5
от с.з.), т.е. той е „индивидуален удостоверителен документ за правоспособност
за управление на МПС” от „категорията/ите, за които е валидно” (чл.50 ал.1 и
чл.53 ал.1 т.10 от ЗБЛД), като сроковете за валидност са определени в двата
цитирани закона, съобразено с посочените директиви на ЕП и на ЕС и Комисията на
ЕС. С § 1, т.2, б.”ж” от ДР на ЗБЛД е дефинирано какво е „нередовен български
личен документ” – „ е с изтекъл срок на валидност”, а съгласно чл.81 ал.2 т.6
от с.з. - притежателят му подлежи на санкция по административен ред, ако
„използва нередовни български лични документи” ( с ал.1 т.7 на същия член, но с
изменение на закона в сила след инкриминираното деяние - ДВ бр.75/2012 г. е
наказуемо и неподаването в срок до 30 дни на заявление за издаване на ново
СУМПС при промяна на постоянното местоживеене на лицето от едно населено място
в друго). Изводът е, че по ЗБЛД се урежда документооборотът и ползването на
БЛД, съответно предвижда санкции при нарушаване на свързаните с това правила.
За разлика от ЗБЛД, ЗДвП и приетите
въз основа на него други подзаконови нормативни актове предписват правила,
свързани с управлението на МПС. И докато СУМПС удостоверява правоспособността
на лицето да осъществява такава дейност, придобиването и запазване във времето
на придобитата от лицето правоспособност се свързва с усвояването на определени
знания и постигане на умения от него на основата на определени минимални
стандарти за физическа и умствена годност за управление на съответните ППС,
което намира своето отражение при първоначалното издаване или при периодичното
подновяване на СУМПС, което, според цитираната Директива на ЕП и ЕС,
инкорпорирана в законодателството ни, ще даде възможност за „редовен контрол
... за съответствие” с тези минимални стандарти за постигане на посочените цели,
общи за ЕС, поради което те „следва да съвпадат с подновяването ..... и да се
определят от срока на валидност на СУМПС”. По този начин, всяка държава-членка
на ЕС, съобразявайки установените за общността срокове за административна
валидност на СУМПС, може да ги и намали, за по-ефективен контрол върху
годността на водачите на МПС, включително и само за дадена категория МПС с
оглед специфичната отговорност на водачите им. Поради това следва да се приеме,
че изискването за „съответно свидетелство за управление на МПС” значи да е
валидно както с оглед на срока на неговата „административна валидност”, така и
за „категорията МПС”, което се управлява от водача.
Когато дадено лице не е провело обучение и не е издържало изпит за придобиване
на правоспособност за управление на МПС, то безспорно не притежава такава и
нарушава чл.150 от ЗДвП. Приравнено на него е и правоспособен водач, който
съгласно чл.157 ал.4 от ЗДвП „губи придобитата правоспособност” заради отнети
всички контролни точки. Разумът на това законодателно решение е, че щом той е
допуснал множество нарушения на правилата за движение, довело до отнемане на
тези всички контролни точки, то има проблем с неговите знания и умения при
управлението на МПС и затова следва да ги докаже наново с ново обучение и проверовачен
изпит.
Съдебната
практика е утвърдила в множество решения на ВКС, че чл.343в, ал.2 от НК е
приложим за всички случаи на управление на МПС без съответно СУМПС – както
когато такова не е издавано на водача, така и когато то е отнето на някакво основание.
Не е съответно и СУМПС с изтекъл срок на валидност, тъй като водачът не е
доказал след изтичане на срока наличието на съответствие с минималните
стандарти за физическа и умствена годност за управление на МПС от съответната
категория, което се доказва със съответните документи, изисквани от контролните
органи в съответствие с националното законодателство. При просрочие на
валидността на СУМПС и управляване на МПС извън този срок водачът първоначално
носи административно-наказателна отговорност (уредена в чл.171 ал.1 т.2
вр.чл.150а от ЗДвП), а когато в едногодишен срок от наказването му по
административен ред продължава да управлява МПС без „подновено” СУМПС, той
осъществява състава на чл.343в, ал.2 от НК. Затова за това престъпление не е
предвидена в чл.343г от НК и санкция по чл.37 ал.1 т.7 от НК – лишаването на
водача от право да управлява МПС, тъй като при подновяване на СУМПС той следва
да докаже пред контролните органи съответствието с минималните изисквания за
издаването на съответно СУМПС и едва тогава може да осъществява транспортна
дейност било за себе си, съобразно свободата на придвижване в рамките на
общността или извън нея, било като работа. Разумът на законодателя да не
предвиди такава санкция за тези водачи е както защото те нямат или са загубили
правото за управление на МПС, така и защото не са доказали в съответния срок
годността си да го упражняват.
Задължение
на водача, в частност обвиняемия, е да докаже пригодността си за управление на
МПС чрез притежаване на валидно за категорията на управляваното такова СУМПС, а
това означава и то да е в срока на административната му валидност, за да е
годен удостоверителен документ за тази му правоспособност – в този смисъл виж
Решение на първо н.о. на ВКС по кнд № 2161/2012 година и други.
Обвиняемият
е имал съзнанието за невалидността на СУМПС, за което вече е бил наказан по
административен ред и е следвало да направи необходимото за подновяването му,
като докаже със съответните документи пригодността си за управление на МПС от
категорията на добитата от него правоспособност, както това явно е сторил, но след
процесното деяние. Видно от справката за нарушител от региона, обвиняемият е
подал на 31.10.2014 година карта за медицински преглед № 462а, а в обясненията
си при предявяването на 22.01.2015 година сочи, че през 2015 година му е било
издадено ново СУМПС /което се намирало в него по време на предявяването/.
За
извършеното престъпление по чл.343в ал.2, във връзка с ал.1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до две години.
Видно
от приложеното по делото свидетелство за съдимост, обвиняемият е неосъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. С
престъплението не са причинени имуществени вреди, което да налага тяхното
възстановяване.
В случая приложение следва да намери
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, тъй като същата е императивна и са налице
всички изискуеми от закона предпоставки. Ето защо, съдът освободи от
наказателна отговорност обвиняемия за извършеното и описано по–горе
престъпление и му наложи административно наказание глоба по чл.78а, ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
предвижда административно наказание глоба от 1000.00 до 5000.00 лева.
При определяне размера на наказанието
съдът взе предвид обществената опасност на деянието, личността на дееца, цялото
конкретно своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено престъплението
и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът отчете като:
смекчаващи вината обстоятелства – чисто
съдебно минало, самокритично отношение, съжаление.
отегчаващи отговорността обстоятелства –
наличие на предишни нарушения на правилата за движение по пътищата.
Отчитайки горното, съдът наложи на
обвиняемия административно наказание глоба при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, в минималния законоустановен размер, а именно 1000.00
/хиляда/ лева, съобразявайки сравнително затрудненото имотно и материално
състояние на дееца съобразно декларацията, приложена на лист 19
от бързото производство.
Съдът приема, че с този размер на
наказание целите на наказанието ще се постигнат в пълнота.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: