Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.09.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
на седемнадесети септември година
2020
В закрито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2516 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 ГПК.
Образувано е по молба вх.№49667 от
08.06.2020г. от Д.З.С., чрез адв. К.С. –САК, с искане за поправка на очевидна
фактическа грешка допусната в Решение №2982/ 14.05.2020г. постановено по
гражданско дело № 2516 /2017 г., по описа на СГС, ГО, I -7 състав, тъй като
според ищеца в съдебния акт са допуснати следните грешки:
- На стр. 1 от мотивите на решението е записано, че ответникът „А.2.“
ЕООД, ЕИК ********, е със седалище и адрес на управление ***, като в действителност,
в хода на съдебното производство се установи, че настоящият адрес на управление
на отвеника е променен и се намира в гр. София, п.к. 1612, област София, община
Столична, район „Красно село“, бул. „******,
-
сочи се, че на стр. 4 от мотивите погрешно
са записани размерите на причинените и претендирани от ищеца вреди, а именно:
- сумата от 6860,00 лв., представляваща
вреда от изплатено обезщетение
от предишен работодател „Е.В.“ ЕООД,
като в действителност, въпросната сума е изменена по реда на чл. 214 от ГПК на
6854,40 лв.
-
сумата от 891 072 лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови
възнаграждения от предишния работодател „Е.В.“ ЕООД от по 6 854,40лв. месечно
за периода от 19.01.2017г. до 30.11.2027г., при положение че въпросната сума е
изменена по реда на чл. 214 от ГПК на 403 925,00 лв. и не е посочено, че
въпросната сума представлява общо претендираните вреди, от които се претндира само
част от 50 000, 00 лв.
- сумата от 325 180,08 лв., претендирана
частично в размер на 100 000,00 лв. като обезщетение за пропуснати ползи от
неизпълнение на Договор за придобиване на квалификация от 24.06.2016г., при
все, че този размер е изменен по реда на чл. 214 от ГПК, като ищецът е преминал
от частично към пълно претендиране на целия размер от 208 623,13 лв.
- сумата от 60000 лв., претендирана като
обезщетение за неимуществени вреди, при все, че този размер е изменен по реда на чл. 214 от ГПК на 20 000, 00 лв.
-
сочи се, че на стр. 13 от
решението погрешно е записан размерът на общо претендираното в т.3 от петитума
на ИМ обезщетение, който не е отразените 208 623,13 лв., а 403 925,00 лв. -
след намаляване на размера по реда на чл. 214 от ГПК, от които претендирани
частично 50 000 лв.
След дадени от съда с разпореждане от
з.з. на 04.08.2020г. указания по реда на
чл.101, ал.1 ГПК, с молба вх.№88376 от 31.08.2020г. ищецът Д.З.С. е направил уточнение, че въпросните
суми в диспозитива на решението са отразени правилно, но в мотивите на съдебния
акт на стр.4 и стр.13 са записани погрешно.
В законовия срок ответното
дружество не е изразило становище по молбата за ОФГ.
Съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение № 2982/ 14.05.2020г. постановено по настоящето дело, са отхвърлени
предявените от Д.З.С., чрез адв. К.С. –САК срещу „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********,
кумулативно съединени искове с пр. основание чл. 12 ЗЗД, за заплащане на
обезщетения на вреди от недобросъвестно договаряне, както следва:
-сумата 6854.40 лева, представляваща претъпени загуби от изплатено
обезщетение на предишен работодател „Е.В.“ ЕООД за неспазено едномесечно
предизвестие;
-сумата 2840.00 лева, представляваща
пропусната полза от неполучено трудово възнаграждение за период от 14.06.2016г.
до 23.06.2016 г.;
- сумата 20 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и нервно напрежение,
вследствие
на
недобросъвестното водене на преговори и недобросъвестно сключване на трудов
договор. Отхвърлен е и предявения от Д.З.С.,
срещу „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, иск
по чл. 79, ал.1 предл.II ЗЗД, за заплащане на сума в размер на 208 623,13 лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на Договор за
придобиване на квалификация от 24.06.2016г., които вреди са в размер на
неполучени брутни тр. възнаграждения от 9 032,78 лв. за период от 36
месеца –от 25.12.2016г. до 25.12.2019г. На
основание чл.130 ГПК е върната исковата молба на Д.З.С., в частта, в която
срещу „А.2.“ ЕООД, ЕИК ********, е предявен осъдителен иск за сумата 50 000лв. частично от глобален размер от 403
925лв., представляваща пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за
периода от 19.01.2017г. до 30.11.2027г., като производството в тази част е
прекратено.
По смисъла на чл. 247 ГПК очевидна
фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението, както и случаите на явна техническа грешка. Очевидна фактическа грешка
е налице тогава, когато съдът е обсъдил правния спор между страните и е изразил
становището си по същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал
да обективира това свое становище или го е отразил, но погрешно и несъответно
на изложеното в мотивите.
В случая
не е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като отразеното в диспозитива е
в пълно съответствие с формираната от първостепенния съд правораздавателна воля,
обективирана в мотивите на акта, поради което молбата за поправка на ОФГ е
неоснователна.
В мотивите на съдебния акт съдът
е проследил развитието на размера на исковите претенции, като изрично е посочен
и изменения им размер, след допуснато по реда на чл.214, ал.1 ГПК изменение на размера на иска в о.с.з. на
16.04.19г. и в о.с.з. на 18.02.2020г. В
диспозитива на постановеното решение процесните суми са отразени коректно и
съобразно допуснатото по реда на чл.214, ал.1 ГПК изменение.
Следва да се отбележи, че дори и да е допусната неточност или техническа
грешка в мотивите на решението, реда на
чл.247 ГПК е неприложим към нея, доколкото източник на СПН е само диспозитива
на решението. По отношение на твърдението за неточност в адреса на ответника,
молбата също е неоснователна, доколкото в диспозитива е коректно отразено
фирмата на ответно дружество и неговия ЕИК, а адресът по седалище е посочения в исковата молба.
Предвид гореизложеното , съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№49667
от 08.06.2020г. от ищеца Д.З.С., чрез адв. К.С. –САК, за поправка на очевидна фактическа грешка на
л.1, л.4 и л.13 в мотивите на Решение № 2982/
14.05.2020г., постановено по гр. д.№ 2516 /2017 г., по описа на СГС, ГО, I -7
състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: