Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми състав, в
публичното заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА
СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия
Д.Станева адм.дело № 2011/2019г. по описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по делото е образувано по жалба на А.М.П., ЕГН ********** ***,
чрез адв.М.С. против мълчалив отказ на Кмета на Община-Варна за осигуряване на
автомобилен достъп до собствения му ПИ с идентификатор 10135.2561.22 и за
обособяване на паркомясто за паркиране на един лек автомобил по
заявление/искане с вх.№ РД19005035ВН/18.03.2019г. Жалбоподателят счита
обжалвания мълчалив отказ за неправилен и незаконосъобразен, по съборажения
подробно изложени в жалбата; съгласно действащото законодателство до всеки имот
следва да бъде осигурен достъп; до настоящият момент всички издавани от Кмета
на Община Варна заповеди във връзка с достъпа до Приморски парк водят до
ограничаване правото му на достъп до собствения му имот. По
изложените съображения моли съдът да отмени обжалвания мълчалив отказ и да
задължи Кмета на Община Варна да се произнесе по подаденото от него заявление
за осигуряване на достъп до имота му, като му определи и срок за това. В
съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си заявява, че
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли
съда да я отхвърли като неоснователна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права
и законни интереси са засегнати от атакувания мълчалив отказ. С изтичането на
14-дневния срок по чл. 57 ал.1 от АПК, в рамките на който административният
орган е следвало да се произнесе по депозираното на 18.03.2019г. заявление, са
настъпили и условията за приложението на фикцията по чл.58 ал.1 от АПК. Липсата
на доказателства за издаването на писмен акт от компетентния за това орган –
Кмета на Община Варна към момента на подаване на жалбата, обуславя извода, че е
налице мълчалив отказ, който по характер и последици е приравнен на изричния
такъв и подлежи на съдебно обжалване. В рамките на законоустановения
едномесечен преклузивен срок по чл. 149 ал. 2 от АПК, А.М.П. е упражнил
субективното си право на оспорване, с оглед на което съдът приемат, че жалбата,
инициирала настоящото производство е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
По основателността на жалбата:
Административното производство е образувано по повод подадено от А.М.П.
Искане с вх. № РД19005035ВН/18.03.2019г., адресирано до Кмета на Община Варна,
с което е поискано да му бъде осигурен автомобилен достъп до собствения ми имот
с идентификатор 10135.2561.22, както и да му се обособи паркомясто за един
автомобил.
По делото не се твърди и не се установява от представените по делото
доказателства, към момента на подаване на жалбата, по повод на която е
образувано настоящото производство, респ. към момента на приключване на устните
състезания, да има произнасяне на Кмета на Община Варна по подаденото искане.
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и след
извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на основание чл.
168 от АПК, съдът намира жалбата за основателна.
Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 ал. 1 от АПК е налице при сезиране на
компетентен административен орган с искане за издаване на конкретен
административен акт, за който акт за сезирания орган съществува законово
правомощие, респективно задължение, да проведе конкретно инициирано
административно производство и да се произнесе с индивидуален административен
акт, като вместо да се произнесе със съответния административен акт,
овластеният административен орган мълчи. За да е налице мълчалив отказ то
трябва да липсва волеизявление на компетентния и сезиран за издаване на
процесния административен акт орган с изрично волеизявление.
В конкретния случай, макар да е бил надлежно сезиран посредством подаденото
от жалбоподателя А.П. искане заявление за осигуряване на автомобилен достъп до собствения му ПИ с идентификатор
10135.2561.22 и за обособяване на паркомясто за паркиране на един лек автомобил
и да е компетентен да се произнесе по така подаденото искане,
Кметът на Община – Варна не се е произнесъл в законоустановения срок. Кметът на
общината дължи изрично произнасяне и следва да издаде искания административен
акт, тъй като е единствено компетентният административен орган, който
законосъобразно би могъл да издаде искания акт или мотивирано и изрично да
откаже издаването на същия с нарочен акт. Като не се е произнесъл с искания
административен акт, каквото произнасяне с нарочен акт му е вменено като
правомощие от закона, ответникът е формирал незаконосъобразен, в противоречие с
материалния закон, мълчалив отказ, който мълчалив отказ следва да бъде отменен
и преписката да бъде върната на Кмета на Община - Варна, за да се произнесе в
месечен срок от влизане на съдебното решение в сила с нарочен акт. След
връщането на преписката от съда кметът, като компетентен орган, при спазване на
законовите изисквания за форма на акта и при съблюдаване на изискванията на
материалния и процесуалния закон трябва да издаде изричен акт и да се произнесе
по искането, с което е сезиран.
Предвид изхода на спора, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя направените по делото разноски, доказани в размер на общо 970лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 172 ал.2 във вр. с чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по заявление/искане с вх.№ РД19005035ВН/18.03.2019г. на А.М.П. за
осигуряване на автомобилен достъп до собствения му ПИ с идентификатор
10135.2561.22 и за обособяване на паркомясто за паркиране на един лек автомобил
и ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на Община Варна за
произнасяне по подаденото заявление в месечен срок от влизане на съдебното
решение в сила с нарочен акт, съобразно указанията в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на А.М.П., ЕГН ********** ***
сумата 970лв./ деветстотин и седемдесет лева/, представляващи
съдебно-деловодни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: