МОТИВИ: По присъда № 89 от 20.06.2016г.
по НОХД № 563/2014г. по описа на РС-Ихтиман.
Срещу подсъдимия Р.Т.Н.,
роден на *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно -
специално образование, женен, с едно дете, работи като шофьор, във фирма „Б.Б.Б.”
гр. С., неосъждан, с ЕГН ********** са се потъжили Г.Д.З., ЕГН- ********** *** и И.Н.Ц., с ЕГН **********,***,
като с подадената от тях тъжба срещу подсъдимия е
повдигнато обвинение за това, че на ....2014г., около …. часа на АМ
„Т.” …. км. в посока на движение от гр. П. към гр. С., при спиране за извършено
нарушение по ЗДв.П, е преписал на Г.Д.З. с ЕГН - ********** *** и
И.Н.Ц. с ЕГН ********** ***, в качеството им на длъжностни лица - младши
автоконтрольори при сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр. С., по
повод изпълнение на службата им, извършване на престъпление по чл. 301, ал.1 от НК – „Подкуп”, като след като му е бил съставен АУАН ..../ ....2014г.
по описа на ОДМВР – С., в графа „възражения” на АУАН е написал: „Поискаха ми
пари, първо единия, после другия полицай” – престъпление
по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК.
Срещу подсъдимия Р.Т.Н.
са предявени граждански искове от тъжителите Г.Д.З., ЕГН- ********** *** и И.Н.Ц.,
с ЕГН **********,***, които претендират по 4000лв. от подсъдимия за причинените
им с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се и разноските по делото.
Подсъдимият не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение и не дава обяснения.
В
хода на съдебните прения представителят на частното обвинение адв.А. поддържа,
че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Иска се от съда
подсъдимия да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, съдът да
постанови осъдителна присъда и на подсъдимия да бъде наложено наказание, като
съдът вземе предвид като отегчаващи
вината и отговорността
обстоятелства, така и обществената опасност на деянието и дееца. Иска се
така предявените срещу подсъдимия граждански искове да бъдат уважени така,
както са предявени.
В
хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия адв.К. поддържа, че деянието
е несъставомерно, както и че не е налице квалифициращият признак за публичност
съгласно чл.148, ал.1, т.1 от НК и че подсъдимият не е действал с умисъл при
извършване на деянието. Пледира се подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото с тъжбата обвинение, алтернативно – да бъде признат за
виновен и освободен от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК.
Иска се да бъдат отхвърлени изцяло предявените граждански искове като
недоказани по основание и размер.
Съдът, като взе
предвид обвинението и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Частните тъжители
са служители в системата на МВР, като към датата ....2014г., са работили като младши
автоконтрольори при сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр. С., видно от
приложените кадрови справки (л.23 и л.24 от делото). На ....2014г. и двамата били на работа,
назначени като автопатрул за времето от 8.00 до 20.00 часа, по маршрут …. км. –
….. км. по автомагистрала „Т.”, видно от приложените по делото часови графици
(л.13 и л.14), като изпълнявали вменените им служебни задължения съгласно
приложената по делото типова длъжностна характеристика (л.30-33).
Около
…….. часа на същата датата на АМ „Т.” – ………. км. в посока на движение от гр. П.
към гр. С., спрели за извършено нарушение на Закона за движение по пътищата,
водач на влекач „М………” с рег. № Р....и рамарке с ДК № Р...., видно от
приобщените по делото докладни записки (л.11 и л.12). При спирането на
превозното средство се представили на водача – подсъдимия Р.Т.Н., като му
обяснили повода за спирането му, а именно: че по време на движение използва
мобилен телефон и не използва устройство „Свободни ръце”, за което ще бъде
санкциониран. Същият им заявил, че няма да подписва никакви документи. При
съставянето на АУАН (приложен по делото – л.10) частните тъжители поискали от
подсъдимия контролен талон към Свидетелството за управление на МПС, но такъв не
им бил предоставен. След като съставили на подсъдимия АУАН за извършеното
нарушение, му го предявили и го поканили да го подпише, като му указали, че ако
има възражения по написаното, може да ги изложи в писмен вид в графа
„възражения” на АУАН. В посочената графа подсъдимият Н. написал: „Написаното в
акта не отговаря на истината, спряха ме и ми поискаха пари, първо единия, после
другия полицай”.
По
повод на съставения АУАН и написаното в него възражение, с докладни записки (приложени
по делото – л.11 и л.12), частните тъжители уведомили дежурния на ОДМВР – С., както и
началника на група „ПП” при ОДМВР - С.,
били им поискани обяснения от
ръководството. Това обстоятелство е видно от показанията на колегите на
частните тъжители – свидетелите Ц.... Сл.... К.... и И. Б.... А...., които помнят, че по повод на този случай веднага
са били предприети проверки, частните тъжители са били викани да ги разпитват в
Областната Дирекция. Свидетелите също така сочат, че частни тъжители били обидени
от факта, че с това обвинение, насочено срещу тях като длъжностни лица,
изпълнявали задълженията си, се уронва не само техния престиж, а и престижа на
МВР. Били отчаяни от това отношение, станали
унили, били разочаровани
след тези обвинения. намаляла ефективността на работата им.
Информацията за обвиненията срещу тях веднага се разпространила между колегите
им, като всички колеги били запознати с отправените към тях обвинения. Поради
факта, че има обвинения в корупционни действия, даже на оперативки се намеквало
постоянно да не се повтарят такива случаи. Правили се намеци за тях за
корупционни действия. Повечето от колегите отказвали да работят с тях, защото
при една такава проверка се бояли да не започне Вътрешна сигурност да ги следи.
Тъжителите спрели да си изпълняват
задълженията, като не искали да влизат в конфликт с никой. Преди обвиненията в
корупция имали много актове, извършвали административна дейност, но след тези
обвинения ефективността на работата им значително спаднала.
Съдът
намира, че от така събраните доказателства по делото се установява по безсъмнен
и категоричен начин, че подсъдимият е осъществил престъпния състав на чл.148,
ал.2 във вр. с ал.1, т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК както от
обективна, така и от субективна страна, като от субективна страна е налице
умисъл. Подсъдимият Н.
с изписания в графа „Възражения” на АУАН израз, реализира състава на
престъплението „Клевета”, като е приписал на частните тъжители извършване на
престъплението „Подкуп” по чл.301, ал.1, предл.1 от НК. „Приписването на
престъпление“ изисква конкретно посочване на обществено опасно деяние,
индивидуализирано също в максимална степен и по място, време и начин на
извършване, което в конкретния случай е налице. Така обективираните факти в
графа възражения на АУАН с рег. ..../ ....2014г.
по описа на ОДМВР – С., касаят приписано на частните тъжители престъпление от
общ характер.
За да е налице
клевета, е необходимо да се сочат конкретни обстоятелства, които или да
позволяват да се направи извод за осъществено престъпно деяние от пострадалия,
или за негово поведение, което е морално укоримо. Клеветата представлява
разпространяване на факти, а не на мнения. За да е налице осъществено
престъплението клевета от обективна
страна, следва субекта на
престъплението, каквото е всяко наказателно-отговорно лице, чрез действие да
разгласи позорни обстоятелства за другиго или да му припише извършено
престъпление. Под “разгласяване” в практиката се разбира довеждане на тези
факти и обстоятелства до знанието на трето лице – дежурния на ОДМВР, началника
на сектора, в който работим, колегите ни.
Тези факти и обстоятелства, с които се преписва деянието, обаче трябва
да бъдат обективно съобщени, както е в конкретния случай, а не да се
подразбират, изхождайки от индивидуално собствено въображение, като за да е
довършено и съставомерно деянието е без значение дали засегнатият е узнал за
тях. Необходимо е клеветническите твърдения да са възприети, узнати от трето
лице или от повече лица и по този начин засягат обекта на престъплението – честта и достойнството на
пострадалия. Необходимо е също престъплението, което се преписва, да не е
извършено. Подсъдимият, чрез написаното от него възражение в АУАН, е приписал
извършването на престъпление „Подкуп”, като деянието е осъществено при квалифициращите обстоятелства
посочени в чл. 148, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 3
от НК. Н. с написаното от него е отправил клеветнически твърдения със
съзнанието, че твърденията му стават достояние на преките началници на частните
тъжители, както и на директора на ОДМВР, компетентен да издаде наказателно
постановление. Клеветата е квалифицирана с оглед на обективната страна, тя е
публична и нанесена на длъжностни лица по повод изпълнение на службата им по смисъла на чл. 93, т. 1, б."а" от НК. С написания израз в графа „възражения” подсъдимият Н. недвусмислено е
посочил, че частните тъжители си на длъжностни лица - полицейски служители,
изпълняващи дейността по контрол да движението по пътищата, сме му поискали
облага – пари, които не им се следват. В конкретния случай с написаното в АУАН
подсъдимият Н. е създал убеждение у органа, който ще издаде наказателното
постановление – директора на ОДМВР, че служителите са извършили действия, които
могат да се квалифицират определено като такива, осъществяващи състава на
престъплението по чл. 301, ал.1, предл.1 от НК. Това се установява и в
употребения израз „Поискаха ми пари, първо единия после другия полицай”.
Клеветата съставлява съзнателно разпространяване на информация за
определено лице под две форми: позорни обстоятелства, които са неистински или
приписване на престъпление, което не е извършено. От субективна страна,
клеветата може да бъде извършена при пряк или евентуален умисъл. Прекият умисъл
е налице, когато деецът при ясно съзнание за неистинността на позорните
обстоятелства или че приписва престъпление, което не е извършено, ги
разгласява, като обективно цели злепоставяне и опозоряване на обекта на
клеветата. Евентуалният умисъл е налице, когато при преценката за истинността
на разгласените факти деецът съзнава, че е възможно същите да са неистински, но
за да постигне друга пряка цел, се примирява с тази възможност. В конкретния
случай е безспорно, че инкриминираният израз, съдържащ се в графа „възражения”
– „поискаха ми пари, първо единия, после другия полицай”, е изписан умишлено,
като подсъдимият е приписал на частните тъжители престъпление, което не е
извършено.
Подсъдимият с
извършеното от него деяние е осъществил състава на престъплението „Клевета”,
като е приписал на частните тъжители извършването на престъплението „Подкуп”.
Осъществен е и квалифициран състав на чл. 148, ал. 2 във вр. с ал.1, т. 1 и т.
3 вр. с чл. 147, ал.1, пр. 1 от НК, тъй като клеветата е нанесена публично – чрез
информиране на неограничен кръг лица – колеги и началници, с написаното в графа
„възражение” в АУАН и е отправена срещу частните тъжители в качеството им на
длъжностни лица от състава на МВР.
За да е налице
признака „публична клевета” е необходимо тя да бъде нанесена на общодостъпно
място, където да е имало повече лица, които да могат да възприемат значението
на изреченото. Квалифициращия признак „публичност” е налице също така, тогава
когато от гледна точка на длъжностното качество на пострадалия и от начина на
материализирането на израза, чрез написаното в акта, същата е от естеството да
предизвика служебна проверка на пострадалия според правилата за вътрешен ред и
контрол, приети за работа в съответното ведомство и по този начин
обстоятелствата, които са им преписани, са станали достояние на неограничен
кръг лица от ведомството – колеги и началници на пострадалия.
Посегателството
срещу частните тъжители е осъществено „при изпълнение на службата им”, съгласно
задължителното тълкуване на понятието, дадено в ППВС № 2 / 1957г. на ПВС –
повода за извършване на посегателството е именно във връзка с изпълнението на
служебните им задължения.
Подсъдимият
не е осъждан. Чистото му съдебно минало е смекчаващо отговорността му
обстоятелство.
Съдът
не установи наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Причини
за извършване на деянието са ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите му
волеви задръжки, незачитане на честа и достойнството на другите, а в конкретния
случай – на служителите от МВР, изпълняващи служебните си задължения, както и
желанието му да осуети реализирането на административнонаказателната
отговорност срещу себе си.
Обществената
опасност на подсъдимия е висока, независимо че същият е неосъждан, женен, с
едно дете и е трудово ангажиран. В стремежа си да осуети реализирането на
административнонаказателната отговорност срещу себе си, подсъдимият не се е
поколебал да припише престъпление на полицейски служители по повод изпълнението
на службата им, което говори за една по-висока степен на обществена опасност на
подсъдимия.
Съдът
отчита по-висока от средната обществена опасност на деянието, тъй като на
частните тъжители, които са служители на МВР, по повод на изпълнение на
служебните им задължения по охрана и контрол на безопасността на движението по
Автомагистрала „Т.” е приписал престъплението „подкуп”, по отношение на което
обществото е изключително чувствително. По този начин подсъдимият не само е
уронил честа и достойнството на частните тъжители, но и ги е поставил в
изключително тежко положение в службата им, предизвиквайки проверка с оглед
обвинението в извършване на престъпление. Според правилата за вътрешен ред и
контрол, приети за работа в съответното ведомство на МВР престъплението, които е
приписал на частните тъжители, са станали достояние на неограничен кръг лица от
ведомството – колеги и началници на пострадалия, като са повлияли и на
ефективността на работата на пострадалите и по този начин са застрашили
ефективния контрол от тяхна страна по безопасността на транспорта по
Автомагистрала „Т.”.
Налице са условията на чл.78а от НК.
За престъплението по чл.148,
ал.2 от НК се
предвижда наказание е глоба от 5000 лева до 15000 лева и обществено порицание.
Към
момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
От деянието не са
налице причинените имуществени вреди.
С
оглед горното съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на ....2014г.,
около 15,30 часа на АМ „Т.” 33 км. в посока на движение от гр. П. към гр. С.,
при спиране за извършено нарушение по ЗДв.П, е преписал на Г.Д.З.
с ЕГН - ********** *** и И.Н.Ц. с ЕГН ********** ***, в качеството им на
длъжностни лица - младши автоконтрольори при сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
гр. С., по повод изпълнение на службата им, извършване на
престъпление по чл. 301, ал.1 от НК – „Подкуп”, като след като
му е бил съставен АУАН ..../ ....2014г. по описа на ОДМВР – С., в графа
„възражения” на АУАН е написал: „Поискаха ми пари, първо единия, после другия
полицай” – престъпление по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1,
т.1 и т.3 във вр. с чл.147, ал.1, предл.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1
от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание „глоба“ в размер на 3500 лева,
като счита, че с така определения размер на наложеното наказание ще бъдат
изпълнени целите както на специалната, така и на генералната превенция.
При определяне размера на наложеното
наказание съдът взе предвид по – високата от средната обществена опасност на
деянието и дееца.
По отношение на така предявените граждански искове съдът намира, че същите
са доказани както по основание, така и по размер. Видно е от показанията на
свидетелите К.... и А...., следствие на извършеното от подсъдимия набедяване в
извършване на престъпление частните тъжители изключително тежко възприели
факта, че се уронва
не само техния престиж, а и престижа на МВР. Били отчаяни, станали унили, били
разочаровани след тези обвинения, като също така намаляла ефективността на
работата им. Станали обект на подмятания от преките им началници по време на
оперативките. Изключително тежко приели и недоверието и отдръпването на
колегите им следствие на набедяването им в извършване на престъплението
„Подкуп”. Поради това съдът осъди подсъдимия да заплати на мастните
тъжители Г.Д.З. и И.Н.Ц. по 4000 лева като обезщетение за причинените им с
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от ....2014г. (датата на причиняване на увреждането) до датата на
окончателното и плащане.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на частните тъжители направените разноски
по делото в размер на 762 лева, а по сметка на РС-Ихтиман - 320 лв. д.т. по
уважения размер на гражданските искове.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:
(И.
Йорданов)