№ 643
гр. *****, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720100202 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Н. К. Л.. срещу Община
Перник, с която се иска ответната страна да бъде осъдена да заплати сумата от 5 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди /физически болки и страдания, както
и психотравматични проблеми/, причинени от ухапване от безстопанствено куче, на
18.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на иска до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се посочва, че на 18.08.2021 г., привечер към 19.00 часа ищцата
спряла на бензиностанцията на ******* в гр. *****, където била нападната от бездомно куче
и ухапана в областта на седалището. След случилото се ищцата развила остра стресова
реакция с елементи на обърканост и панически реакции.
Община Перник е подала отговор на исковата молба, с която оспорва
основателността на исковата претенция и настоява да се отхвърли. Счита, че липсвали
доказателства установяващи фактите, изложени в исковата молба. Твърди, че
претендираното обезщетение за прекомерно завишено.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото са разпитани свидетелите Л. Л. и Д.С., които дават информация, че на
18.07.2021 г. ищцата спряла на бензиностанцията на ******* в гр. *****. Свидетелите дават
показания, че след като заредила с гориво автомобила си и заплатила същото, на връщане
към колата си, едно куче скочило към нея и я захапало. Кучето било голямо, рунтаво, черно
1
– бяло на цвят. Ищцата много се уплашила. Посетила Бърза помощ и се обадила на телефон
112, откъдето пък уведомили Приюта за кучета в гр. *****. На следващия ден ищцата била
уведомена, че кучето е прибрано. Ищцата посещавала психиатър след инцидента и много се
страхувала от кучета.
От показанията на свидетелката А.Б., служител в Общинско предприятие „Приют за
безстопанствени кучета“ гр. *****, се установява, че е получила обаждане лятото на 2021 г.
от тел.“112“ във връзка с ухапване от куче на бензиностанция „*******“. Дамата била
охлузена, а не ухапана, като нямала прободни рани. Служителите на приюта се свързали с
дамата, която обяснила, че кучето скочило зад гърба й и има охлузна рана. След подаването
на сигнала кучето било прибрано в приюта, където пребивавало няколко месеца, в които не
е проявявало агресия към никого, заради което е предложено за осиновяване. Свидетелката
описва кучето като бяло с петна – кафяво, жълти, черни, среден ръст,нормално
телосложение, обработено по програма преди това, кастрирано с активна ваксина против
бяс, чипирано, общинско куче.
Съдът дава вяра на свидетелските показания на разпитаните свидетели, тъй като са
последователни, непротиворечиви и логични. Показанията на свид. Л. и С. са преценени във
връзка с разпоредбата на чл. 172 ГПК, тъй като същите са съпруг и майка на ищцата.
Двамата свидетели не са възприели самото нападение от куче, но лично са възприели
случващото се след този момент, а именно: ищцата била много уплашена, имало следи от
захапка на панталоните й, около нея имало безстопанствено куче, чули се викове същата
споделила, че е нападната от кучето. Информацията за тези факти дава основание на съда да
приеме за безспорно установено, че Н.Л. е била нападната от безстопанствено куче.
От приложения лист за преглед на пациент се установява, че на 18.07.2021 г. ищцата
е посетила болнично заведение за предоставяне на медицинска помощ. В документа е
отразено наличието на охлузни наранявания в областта на десен глутеус, зачервяване в
същата област, без наличие на пенетриращи през кожата наранявания. Също така е отразено,
че по анамнестични данни раните се дължат на ухапване от куче.
Представено е по делото съдебно-медицинско удостоверение от 19.07.2021г., от което
се установява, че при извършения преглед на ищцата са констатирани три охлузвания в
седалищната част в дясно, които са в резултат на действието на твърд тъпоръбест предмет и
е възможно да са поучени от ухапване от куче.
Представени са три броя амбулаторни листа от 20.07.2021г.,28.07.21 г. и 06.08.21 г.,
както и издадена рецепта от доктор Р.К. – ******, от които е видно, че вследствие на
преживяното ищцата е развила посттравматично стресово разстройство.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно – психологична експертиза,
от което става ясно, че по време на инцидента при ищцата се наблюдава наличие на остра
стресова реакция, която е съпроводена с негативни емоционални преживявания, свързани с
психотравмата и телесните увреждания. Периодът след травмата е свързан с дистрес,
увеличена тревожност, преоценка на събитията, както и предприето наложителни
2
медицински прегледи, консултации с психиатър. Според вещото лице към момента на
изследването се наблюдават остатъчни страхови преживявания. Анализът показва
преживяна психотравма в миналото. Не се установява въздействието й в настоящия момент,
както и наличие на емоционални и поведенчески последици от нея, които да водят до
промяна на начина на живот. Животът на ищцата е променен частично поради остатъчни
тревожни преживявания, характеризиращи се като кинофобия – обсесивен страх от кучета с
физически симптоми на тревожност и паника, страхови фиксации, пряко изводими от
инцидента.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е
непротиворечиво, последователно, логически обосновано и намиращо опора в
медицинската документация (амбулаторен лист и лист за преглед на пациент), приложена по
делото, както и на свидетелските показания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, а съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението й. Фактическият
състав на гаранционно - обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД включва извършване на
неправомерно деяние, под формата на действие или бездействие, от лице или лица, на които
соченият ответник е възложил работа; настъпване на вреда от противоправното
действие/бездействие и причинна връзка между противоправното действие/бездействие и
настъпилите вреди (имуществени и неимуществени); за вината на извършителя е налице
презумпция на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В чл. 40, ал.1 от Закона защита на животните е предвидено Общинските съвети да
приемат програми за овладяване популацията на безстопанствените кучета и да предвиждат
средства за изпълнението им, а съгласно ал. 2, кметовете на общините организират
изпълнението на програмите по ал. 1 и ежегодно внасят отчет за тяхното изпълнение пред
генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба. Съгласно чл. 41, ал.
1 от ЗЗЖ, безстопанствените кучета се настаняват от органите и организациите по чл. 40, ал.
2 и ал. 4 в приюти, регистрирани по чл. 137, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност, като по силата на чл. 41, ал.3 от ЗЗЖ, кметовете на общините отговарят за
дейността на тези приюти. От посочените разпоредби се налага извода, че органите на
Общината са задължени да полагат грижи за безстопанствените кучета. В този смисъл са и
нормите на чл. 40 и чл. 50 от ЗЗЖ, относно отговорността за надзора и грижите на лицата,
организациите за защита на животните или общините за безстопанствените кучета, след
връщането им на местата, от които са взети. Следователно ответната община има
задължение да предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното
поведение на безстопанствени кучета към хората.
3
По делото се установи, че на територията на град ***** ищцата е нападната от
безстопанствено куче. Доводите на общината за липса на доказателства, че кучето,
нападнало ищцата не е безстопанствено животно са неоснователни. Безстопанственото куче
нямат определена външна характеристика, но фактът, че то е нападнало ищцата на
(обществено място) и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на
кучето, е индиция, че кучето е безстопанствено по смисъла на ЗЗЖ, щом не е в определено
за това место, или в дом и няма стопанин с него. За обстоятелството, че кучето няма
собственик съдът изхожда и от показанията на св. Б., която е участвала в прибирането на
кучето в приют и дава пълни данни за това, че същото е било чипирано и е общинско.
В този смисъл ответната община не е изпълнила законовото си задължение да
предприеме необходимите дейности за предотвратяване агресивното поведение на
безстопанствени кучета. Обстоятелството, че безстопанствено куче е проявило
непредизвикана агресия и е наранило човек, само по себе си означава, че общината чрез
своите органи не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор по ЗЗЖ. Това
бездействие на общината е довело до настъпването на неимуществени вреди в правната
сфера на ищцата, за което следва да се ангажиране на деликтната отговорност на общината
за тяхното обезщетяване.
По делото се установи, че ищцата е претърпяла физически болки от ухапването,
изразяващи се в охлузни наранявания, както и душевни болки и страдания –
посттравматично стресово разстройство.
Настоящият състав счита възражението на ответника, че не е доказана причинно –
следствената връзка между поведението на кучето и настъпването на травмата на ищцата за
необоснован от гледна точка на доказателствата по делото и опитните правила. По делото е
установен физически контакт между кучето и ищцата. Обстоятелството, че не са налице
прободни рани, а само охлузвания по никакъв начин не променя извода за осъществено
увреждане. Поведението на кучето е било външен израз на агресия и враждебност. Поради
което логична и житейски обоснована е уплахата на ищцата. В своята съдебната практика
ВКС приема дори, че липсата на директен физически контакт между животното и човека
/ухапване от кучето/ не е показател за липса на причинност. Самото "нападение от куче"
предизвиква страх за живота и здравето на лицата. / в този смисъл Решение № 851 от
29.12.2010 г. по гр. д. № 502/2010 г. на IV г. о. на ВКС/.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В т. ІІ от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС са
определени критериите за понятието „справедливост”. Постановено е, че то не е абстрактно,
свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Съдът приема за достатъчна сумата от 3500 лева за обезщетение на понесените
неимуществени вреди. При определяне на размера на обезщетението, съдът взе предвид
получените три охлузвания, развитото посттравматично стресово разстройство, както и
развития страх от кучета; че към настоящия момент няма трайни последици за психическото
4
здраве на ищцата от преживяното, като отчете социално-икономическите условия в страната
и размерите на присъжданите обезщетения за сходни увреждания, намира, че тази сума
съответства на вида и интензитета на болките и страданията. Чрез посоченото обезщетяване
в размер на 3500 лева ищцата ще получи парично удовлетворение, с което да компенсира
отрицателните и неприятни емоции, свързани с инцидента.
Съдът намира, че предявеният иск за сумата от 3500 лева е основателен и следва да се
уважи, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 18.01.2022 г.
(съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК) до окончателното изплащане на сумата. За разликата над тази
сума до пълния предявен размер от 5000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати направените разноски от ищеца, съответни на уважената част на иска. Ищцовата
страна е направила разноски както следва: 200 лева – държавна такса, 500 лева – адвокатски
хонорар, 150 лева – депозит за експертиза, т. е. общо 850 лева. Ищцата има право на
разноски в размер на 595,00 лева, съответни на уважената част на иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна има право да й се възстановяват
разноските, съответни на отхвърлената част на иска. Съдът определя минимален размер на
юрисконсултското възнаграждение от 100 лв. В този смисъл ищцата следва да заплати на
общината сумата от 30,00 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД Община Перник, представлявана
от кмета Станислав Владимиров, със седалище и адрес гр. *****, пл. „Св. Иван Рилски” №
1а, с Булстат ********* ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Л.., ЕГН **********, с адрес гр. *********
сумата в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (физически болки и страдания, както и психологически и
емоционален стрес), които са резултат от нападение на 18.07.2021 г. от безстопанствено
куче в гр. *****, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска (18.01.2022 г.)
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен
размер от 5000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Община Перник, представлявана от кмета Станислав Владимиров, със
седалище и адрес гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Н. К. Л.., ЕГН **********, с адрес гр. ********* сумата в размер на 595,00
лева, представляваща направени разноски в производството.
ОСЪЖДА Н. К. Л.., ЕГН **********, с адрес гр. ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Община Перник, представлявана от кмета Станислав Владимиров, със седалище и адрес гр.
5
Перник, пл. „Св. Иван Рилски” № 1а, с Булстат ********* сумата в размер на 30,00 лева –
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6