№ 766
гр. Русе, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Петров
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милен П. Петров Гражданско дело №
20214520101386 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Постъпила е искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж“ клон България
срещу ИЛ. СТ. Ж., в която се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит CREX-16613957/04.12.2018г. Общият размер на ползвания кредит
бил 2698.00 лв., като ответника дължал и договорна лихва. Поради преустановяване на
плащанията от длъжника настъпила предсрочна изискуемост за което кредитополучателят
бил уведомен. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4339/2020г. по
описа на РРС за сумите: 2183.68 лв.- главница със законната лихва, 517.58лв.-
възнаградителна лихва за периода 20.07.2020г.-20.12.2020г. и 210.72лв.- мораторна лихва за
периода 20.08.2019г.- 17.09.2020г. Тъй като заповедта била връчена на длъжника в
условията на чл.47, ал.5 ГПК и с оглед дадените от съда указания, се моли в настоящото
производство да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество
посочените суми, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.
В срока по чл.131 ГПК, особеният представител на ответника ИЛ. СТ. Ж., назначен по реда
на чл.47, ал. 6 ГПК, изразява становище за неоснователност на предявените искове.Счита, че
ответника не е уведомен редовно за настъпилата предсрочна изискуемост. В условията на
евентуалност заявява, че не се дължи възнаградителна лихва.
От фактическа страна:
1
Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, на 04.12.2018г.
между ищцовото дружество в качеството му на кредитор и ИЛ. СТ. Ж., като
кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит CREX-16613957.
На 21.05.2020г. от ищцовото дружество- кредитор е изпратена до ответника покана, с която
е претендирало заплащане на дължимата от него сума по процесния договор, като Ж. е
уведомен, че вземането на ищеца е обявено за предсрочно изискуемо, поради просрочване
на две или повече месечни вноски. Поканата е изпратена на посочения в договора за кредит
адрес и е получена на 04.06.2020г. от К. Ж.а-съпруга на ответника. Фактът, че поканата
съдържа изрично изявление за предсрочна изискуемост и че е връчена на 04.06.2020г. на
съпругата на ответника се удостоверява от справка, изх. от куриерска фирма/вж.л.25-л.27/.
По депозирано от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д. № 4339/2020г. по
описа на РРС и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
срещу ответника за сумите 2183.68 лв.- главница, 517.58лв.-възнаградителна лихва за
периода 20.07.2020г.-20.12.2020г. и 210.72лв.- мораторна лихва за периода 20.08.2020г.-
17.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.09.2020г. до
окончателното й заплащане, както и разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл. 47, ал.5 ГПК.
По делото е приета неоспорена от страните икономическа експертиза, заключението на
която съда цени като компетентно дадено.От тази експертиза се установява, че заемната
сума е усвоена на 04.12.2018г./преведена е на „Технополис“ЕАД за закупени от ответника
стоки/.Вещото лице е изчислило размера на дължимите се суми, на лихвата за забава,
посочило е и че ответника е преустановил плащане на 20.06.2019г. и кредита е в просрочие
от 20.08.2019г.
От правна страна:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след като заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което се явява процесуално
допустим.
Представените и неоспорени по делото писмени доказателства установяват наличието на
твърдяното в исковата молба облигационно отношение между страните по договор за
паричен заем, предоставен чрез кредитна карта. Няма твърдения и доказателства от
ответната страна /чиято е и доказателствената тежест/, които да установяват изпълнение на
претендираното парично задължение или настъпването на други обстоятелства водещи до
неговата недължимост.
Установява се от заключението на вещото лице, че кредитополучателят е неизправна страна
по договора, като са направени частични плащания. Считано от 20.08.2019г., когато е
2
последното плащане по договора, не са правени погашения. Установява се, че кредиторът е
упражнил предвиденото в т.3 от договора право да обяви цялото задължение по кредита за
предсрочно изискуемо. В тази връзка следва да бъде разгледано възражението на ответника,
чрез назначения му особен представител, касаещо редовното обявяване на предсрочна
изискуемост на цялото задължение по договора. Съдът намира, че в процесния случай са
приложими задължителните тълкувания, дадени в т.18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които предсрочната изискуемост настъпва
при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: уговорено в договора
основание в този смисъл за едностранна промяна на условията по него касаещи срока, както
и упражняване на кредитора на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез
изявление, което следва да е достигнало до длъжника. Предвид на изложеното, съдът
намира, че ищеца редовно е уведомил ответника за настъпила предсрочна изискуемост с
покана, редовно връчена на 04.06.2020г.
Предвид на изложеното, към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-29.09.2020г.,
предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит е настъпила и искът
е доказан по основание.
Поради изложените вече доводи, съдът приема, че между страните е налице валидно
възникнала облигационна връзка по договор за потребителски паричен кредит. По
отношение на изискуемостта на претендираните вземания, съдът намира, че длъжникът е
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора на 04.06.2020г.
Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената
по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането. Уговорената в договора лихва е
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора.
Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД,
независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради
неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението /чл.70, ал.1 ЗЗД/ за длъжника. Упражненият избор от кредитора
да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него
риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което
уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на
предсрочната изискуемост, не се дължи.
По изложените съображения предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло
за сумите от 2183.68 лв.- главница и 210.72лв.- мораторна лихва за периода 20.08.2019г.-
17.09.2020г., а относно претенцията за възнаградителна лихва само за периода 20.07.2019г.-
3
03.06.2020г./датата предхождаща съобщението за предсрочната изискуемост/ и в размер,
който съда на осн.чл.162 ГПК и след извършване на математически изчисления определя на
436.85лв. Претенцията за периода 04.06.2020г.-20.12.2020г. и до сумата от 517.58лв. следва
да се отхвърли, като неоснователна.Само за яснота следва да се отбележи, че в ЗИ е посочен
период за дължимост на възнаградителна лихва 20.07.2020г.-20.12.2020г., но заявителя е
претендирал в заявлението такава за периода 20.07.2019г.-20.12.2020г. Съдът, пред който е
висящо исковото производство не е обвързан от констатацията на съда по заповедното
производство, а е длъжен да извърши пълна проверка на допустимост и основателност на
претенцията и съобразно чл.6, ал.2 ГПК да се произнесе съобразно направените от страните
искания.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК и предвид частично уважаване на предявения иск,
ответника следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело
разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете в размер на 980.75лв. –
заплатени държавна такса за производството по делото,юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и възнаграждения за
особен представител и вещо лице. Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора, ответника следва да заплати на ищеца сумата от
105.24 лв. – разноски по ч.гр.д №4339/2020г. по описа на РРС.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Т.Д., по отношение на ИЛ. СТ. Ж., ЕГН
********** от гр.Русе, ул.“И........... в размер на: 2183.68 лв.- главница по Договор за
потребителски кредит CREX-16613957/04.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.09.2020г. до окончателното изплащане, 436.85лв.-
възнаградителна лихва за периода 20.07.2019г.-03.06.2020г. и 210.72лв.- мораторна лихва за
периода 20.08.2019г.- 17.09.2020г., предмет на заповед за изпълнение от 30.09.2020г.,
издадена по ч.гр.д №4339/2020г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. №
********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********
срещу ИЛ. СТ. Ж., ЕГН ********** от гр.Русе за признаване за установено, че ответника
дължи на ищеца възнаградителна лихва над 436.85лв. до 517.58лв. и за периода 04.06.2020г.-
20.12.2020г. по заповед за изпълнение от 30.09.2020г., издадена по ч.гр.д №4339/2020г. по
4
описа на РРС.
ОСЪЖДА ИЛ. СТ. Ж., ЕГН ********** от гр.Русе, ул.“И........... да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сг.14, представлявано от Д.Т.Д. сумата в
размер на 105.24 лв. – разноски по ч.гр.д №4339/2020г. по описа на РРС, както и сумата в
размер на 980.75лв.- разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5