Р Е Ш Е Н И Е
№ 260031
гр.Пловдив, 09.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 15.02.2021г. в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
секретар:Стефка Тошева
с участието прокурора от Апелативна Прокуратура - Пловдив Албена Кузманова,
след като
разгледа докладваното от съдия Арнаучкова възз.гр.д. № 14/2021г.
по описа на АС - Пловдив, намира
следното:
Въззивно производство по реда на чл.258 - 273 ГПК.
С Решение № 260348/06.11.2020г. постановено по гр.д.№ 1081/2019г. по описа
на ОС - Пловдив, се осъжда П. на Р. Б. – гр. С., бул. „В.“ № 2, да заплати на И.А.М.,
ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, „Д. ц. П.“, ет. 6, офис 606, чрез адв. К.Б.
и мл. адв. Т. Е., на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, сумата
15 000лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - притеснение,
нервност, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, усещане за слабост, обезверяване и безперспективност, ограничаване на
социалните контакти и на възможността за работа, съобразена с образованието
ѝ, които за продължителен период от време са създали неприятни
и неудоволствени изживявания, в резултат на повдигнатото
обвинение в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през периода от 28.04.1995г. до
03.05.1995г. в гр.С. при условията на продължавано престъпление, като
извършител в съучастие с длъжностни лица от „Ц.“ АД – Т. А. К. – дилър; В. Р. М.
– Началник управление „Валутна дейност“; Т. В. Г. – Главен счетоводител; М. Н.
Д. – заместник–главен счетоводител, и Г. П. Г. – Изпълнителен директор – като
съизвършители, и с П. И. Т. – представител на „М.“ ООД и Д. Г. Д. – като
подбудители и помагачи, в качеството ѝ на длъжностно лице – директор
„Валутна наличност“ в звено „Управление на финансови пазари“ на „Ц.“ АД, е присвоила
чужди пари на обща стойност 387 900 000 неденоминирани лева,
собственост на „Ц.“ АД, равностойни на преведените на два транша от по
3 000 000 щатски долара – общо 6 000 0000 щатски долара, по
нареждане на М. Ч. – представител на „Б.И. К.“, съответно със суифти от
28.04.1995г. и от 03.05.1995г. по кореспондентската сметка на „Ц.“ АД в „С. Б.
К.“ – Н. Й., връчени ѝ в това ѝ качество и поверени ѝ да ги
пази и управлява, с цел да набави за П. И. Т. - представител на „М.“ ООД и за Д.
Г. Д. имотна облага в размер на 387 900 000 неденоминирани лева и да
причини вреда в същия размер на „Ц.“ АД и от това са настъпили значителни
вредни последици за „Ц.“ АД, като присвояването е в особено големи размери и
представлява особено тежък случай, за което на основание чл. 304 от НПК е
оправдана с влязла в сила на 08.01.2018г. Присъда № 167 от 05.02.2013г. по НОХД
№ 285/2004г. по описа на СГС; както и сумата 10лв. (десет лева) – обезщетение
за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие от № …. на АК – С. по сл.д.№ 280/1996г.
на НССл., ведно със законната лихва върху тези суми, начиная от 08.01.2018г. до окончателното изплащане, както и, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ -
сумата 460лв. (четиристотин и шестдесет лева) - такси и разноски по
съразмерност, а в останалата част до пълните предявени размери на обезщетенията,
съответно от 200 000лв. и от 10 000лв., исковете за неимуществени и
за имуществени вреди, както и искането за присъждане на разноски в размер на
общо 6 010лв. се отхвърлят.
Против Решение № 260348/06.11.2020г., постановено по гр.д.№ 1081/2019г. по
описа на ОС – Пловдив, са постъпили въззивни жалби, както следва: 1/въззивна
жалба, вх.№ 271782/04.12.22020г., подадена от ищцата И.А.М., ЕГН **********,
със съд. адрес: ***, „Д. ц. П.“, ет. 6, офис 606, чрез процесуални
представители адв. К.Б. и адв. Т. Е., срещу решението в частта, с която е
отхвърлен искът й за обезщетение за неимуществени вреди за размера над
15 000лв. до 200 0000лв., както и 2/въззивна жалба, вх. № 268713/10.11.2020г.,
подадена от П.н.Р.Б. ПРБ, в качеството й на процесуален субституент на Държавата,
чрез С. Ч., прокурор при ОП - Пловдив, срещу решението в частите, с които е уважен искът за
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв. и за имуществени
вреди в размер на 10лв., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018г. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която са присъдени разноски в
размер на 460лв.
Не са постъпили в срок писмени отговори на въззивните жалби.В откритото съдебното
заседание пред въззивния съд същите се оспорват от насрещната въззиваема страна.
Постъпилите въззивни жалби са допустими, като подадени в законния срок, от
активно процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от въззивно
обжалване, редовни са по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за
изпращане на преписи до насрещната страна за отговор, поради което се поставят
на разглеждане по същество.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивните жалби и оспорванията, след като
извърши дължимата служебна въззивна проверка на обжалваното решение, на
осн.чл.269 ГПК, при преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Производството, в което е постановено обжалваното решение, е образувано въз основа на искова молба/ИМ, вх.№ 15667/20.05.2019г.,
подадена от ищец И.А.М., ЕГН **********, против П.н.Р.Б. (като процесуален субституент на Държавата), с която е предявен осъдителен иск, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за ангажиране на отговорността на Държавата за обезщетение за репариране
на вреди, настъпили в пряка причинна връзка от образуваното и воденото срещу ищцата
наказателно производство по следствено дело № 280/1996г. по описа на НССл. – София, прераснало в
съдебна фаза, НОХД№ 285/2004г. по описа на СГС, тъй като с влязла в
сила на 08.01.2018г. Присъда № 167 от 05.02.2013г. по НОХД № 285/2004г. на СГС ищцата
е била призната за невиновна и оправдана по повдигнатите обвинения.
По делото не е било спорно, прието е за установено от приложените към ИМ
доказателства и от материалите по приложеното НОХД № 285/2004 г.,
СГС, НО, 4 с., към което е приложено следствено дело № 280/1996г. по описа на
НССл. - София, съдържащо се в 39 тома, и не се оспорва във
въззивните жалби, поради което следва да се възприеме следната фактическа
обстановка:
С Постановление
от 17.04.1997г. на отдел „Следствен“ при ГП на РБ ищцата И.М. е била привлечена
като обвиняема за извършване на престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1 и ал.
2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и ѝ е била наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 150 000 неденоминирани лева (150лв. деноминирани), а
в хода на наказателното
производство - и административна мярка „забрана за напускане на страната“.С Присъда №
167/05.02.2013г. ищцата И.М.(както и всички останали подсъдими), са били признати за невиновни в това, че през периода от 28.04.1995г. до 03.05.1995г. в гр. С., при
условията на продължавано престъпление, в съучастие, както следва: подсъдимите
П. Т. и Д. Д. като подбудители, а останалите подсъдими, в т.ч. ищцата И.М.,
като съизвършители, в качеството им на длъжностни лица, са присвоили чужди пари
на обща стойност 387 900 000 неденоминирани лева, собственост на „Ц.“
АД, връчени им в това качество и поверени им да ги пазят и управляват, като за
улесняване на присвояването длъжностните лица са извършили престъпление по
чл.282, ал.3, вр. ал.2, вр.ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК и присвояването е в особено
големи размери и случаят е особено тежък, поради което са оправдани по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т.
1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл. чл. 26, ал. 1, в
чл.20, ал.3 и 4 от НК- за подсъдимите Т. и Д. и чл.20, ал.2 от НК- за
останалите подсъдими, в т.ч. ищцата.Протестирана от П. на РБ, оправдателната
присъда е потвърдена с Решение № 192/27.05.2014г. по ВНОХД № 101/2014г., САС,
отменено, по протест на ПРБ, с Решение № 8/17.07.2015г. по н.о.х.д.№
1757/2014г., ВКС, II НО, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС.И при
новото разглеждане на делото оправдателната присъда е потвърдена с Решение №
188/28.04.2017г. по ВНОХД № 659/2015г., САС, НО, 3 с., което е оставено в сила с
Решение № 181/08.01.2018г. по н.о.х.д.№ 818/2017г., ВКС, III НО.
Така, от фактическа страна е безпротиворечиво установено по делото, че на 17.04.1997г. на ищцата е било повдигнато обвинение за „тежко“ по см. на чл.93, т.7 ДТ на НК
престъпление, извършено в качеството й на „директор валутна наличност“ в „Ц.“
АД - длъжностно
присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за което се е
предвиждало наказание „лишаване от свобода“ от 10 до 30 години, като наред с
това се е предвиждала конфискация на цялото или част от имуществото и лишаване
от права по чл.37.Наказателното производство, следствено дело № 280/1996г. по описа на НССл. – София, е прераснало в
съдебна фаза и по него са били извършени
множество процесуални действия с участие на ищцата, разпитвани са свидетели и са
отправени съдебни поръчки до Израел.Воденото срещу ищцата наказателното
производство се е развило пред повече от една съдебни инстанции.Продължителността му е
била повече от 20 години и е надхвърлила разумния срок, което до голяма степен
е било и обективно обусловено от фактическата и правната му сложност. Оправдаването на ищцата е било по всички повдигнати обвинения още на първа съдебна инстанция, и, като така, срещу
ищцата не е била постановена осъдителна присъда на нито една съдебна инстанция, тъй като е прието, че, макар
и същата принципно да е годен субект на престъплението по чл.203 НК, с оглед на
служебните си задължения, деянието й е несъставомерно от обективна и субективна
страна.
За да постанови
решението, с което искът за обезщетение за репариране на вреди е уважен за
размера от 15 000лв. за неимуществени вреди и 10лв. за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018г. и е отхвърлен за размера над
15 0000лв. до 200 0000лв. за неимуществени вреди, е прието следното:
Налице са предпоставките на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
ангажиране на търсената имуществена отговорност на Държавата за репариране на
всички причинени на ищцата преки и непосредствени вреди от образуваното и
водено наказателно производство, по което е оправдана с влязла в сила присъда.От показанията
на разпитаните свидетели и от заключението на СПЕ е прието за установено, че в
пряка причинна връзка с воденото наказателно производство, за продължителен
период от време, ищцата е претърпяла отрицателни последици, изразяващи се в
притеснение, нервност, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и
обреченост, усещане за слабост, обезверяване и безперспективност, ограничаване
на социалните контакти и на възможност за работа, съобразена с образованието й,
като натрупалите се негативни емоции все още не са отреагирани напълно.Наред с
това, е взето предвид приетото за установено от показанията на свидетелите и
заключението на СПЕ, че ищцата е силна личност, имаща капацитет за справяне
самостоятелно житейски, както и, че е претърпяла през периода на воденото
наказателно производство и други травматични събития - нападение с цел грабеж и
ПТП, които също са й повлияли негативно.При определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди са отчетени следните конкретни
обстоятелства: тежестта и сериозността на обвинението, продължителният период
на досъдебното и съдебното производство, като е съобразено, че това е било
обективно обусловено от фактическата и правната му сложност, извършените множество
процесуални действия, наложените на ищцата МНО „парична гаранция“ в размер на
50 000 неденоминирани лева, както и административна мярка „забрана за
напускане на страната“, която е прието да е препятствала
ищцата да пътува за обучения в чужбина.За недоказани са приети твърденията на
ищцата, че е загубила перспективата за професионално развитие и репутацията си
на добър професионалист в банковите среди, което я е лишило от възможността да
си намери друга подходяща за квалификацията й работа, тъй като е съобразено, че
към момента на прекратяване на ТПО през 1995г. ищцата е била на 36г., към този
момент тя е работила в „Ц.“ АД ок.3 години, като първоначално е била на
временни 3-месечни договори, а на длъжността „Директор Валутна наличност“ е
била само 5 месеца, трудовото й правоотношение е прекратено по нейна молба по
взаимно съгласие и тя не се е възползвала от възможността да си намери друга
подходяща на образованието си работа до образуване на следственото дело през
1996г., а, по собствените й твърдения, е имала предложения за работа и в
чужбина.Отчетено е и това, че в приложените медийни публикации на случая никъде
не се е споменавало или коментирало името на ищцата.
При служебната
проверка, на осн. чл.269 ГПК, на обжалваното решение се констатира, че същото е
валидно и допустимо (в обжалваните части) и липсва нарушение на императивни правни норми,
като е правилна дадената материално-правна квалификация.
Въззивната
проверка за правилност се извършва, на осн. чл.269 ГПК, само на решението в
обжалваните части и само на поддържаните във въззивните жалби оплаквания за
неправилност, а именно следните:
В жалбата на
ПРБ са оспорени, като постановени в нарушение на материалния закон и необосновани
спрямо доказателствената съвкупност, мотивите за наличие на всички кумулативни
предпоставки на ФС на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на
Държавата.Конкретно, се оспорват мотивите да са били претърпени от ищцата
неимуществени вреди, както и за причинната връзка с воденото срещу нея наказателно
производство.В тази връзка се поддържа, че съдът безкритично кредитирал
показанията на разпитаните свидетели Ц. М., А. И., Е. М. и Т. К., първите двама
от които - в близка родствена връзка с ищцата и възможно заинтересовани от
изхода на делото в полза на ищцата, и въз основа на тях, без да са били
потвърдени от други доказателства по делото, мотивирал решението си.Съдът не
взел предвид показанията на св.К., че ищцата доброволно е напуснала заеманата
от нея длъжност, както и, че молбата за напускане на работа е подадена преди
привличането й за обвиняема.От показанията на св.М. се установявало, че
посочените негативни емоции на ищцата са били причинени от това, че е напуснала
работа в „Ц.“ АД.Този извод се съдържал и в заключението на СПЕ, в което били
посочени и други житейски събития в живота на ищцата, довели до нейния
дискомфорт, а именно, че ищцата сама отглеждала сина си, че майка й се е
пенсионирала и това наложило ищцата да оглави семейството си и да осигурява
прехраната му, за които ПРБ не може да носи отговорност.Ищцата не успяла да
разграничи вредите, които е претърпяла от воденото срещу нея наказателно
производство от тези, които е претърпяла в резултат от прекратяване на трудовото й правоотношение със „Ц.“ АД и от
тези в личен и семеен план, поради което искът й за обезщетение за
неимуществени вреди бил неоснователен.По делото били събрани категорични
доказателства в противоположна насока на твърденията на ищцата за загубата й на
самочувствие, чувство на безпомощност, ограничаване на социалните контакти.От
показанията на св.М. и св.И. се установявало, че по време на воденото наказателно
производство ищцата е била изключително активна, участвала е в група по „Рейки“
и с нея е пътувала из страната, вкл. е оказвала помощ и съдействие на други
хора, както и, че е изградила огромен екип към „Х.“, активно се е занимавала с
тази дейност и впоследствие доброволно се е отказала от нея и т.н. Не било
съобразено тълкуването в т.11 ТРОСГК на ВКС № 3/2005г., че обезщетение за вреди
е дължимо само при наличие на доказана причинна връзка между незаконното
обвинение и претърпените вреди.По делото ищцата не била ангажирала безспорни
доказателства за причинените вреди и причинната им връзка с обвиненията, като
се изключат показанията на разпитаните четирима свидетели, двама от които не е
следвало да бъдат кредитирани, при преценка на показанията им с оглед чл.172 ГПК.Заключението на СПЕ било изготвено единствено въз основа на показанията на
тези свидетели и интервю с ищцата, респективно липсвали обективни и достоверни
факти, въз основа на които експертът да направи заключението си.Оспорени са и крайните
изводи за определяне на размера на обезщетението за репариране на неимуществени
вреди, което се поддържа да е силно завишено, като извършени в нарушение на
материалния закон – разпоредбата на чл.52 ЗЗД и трайната съдебна практика.За
продължителността на наказателното производство в съдебната фаза допринесла и
ищцата, която няколкократно лично или поради отсъствие на защитата й, ставала
причина за отлагане на делото, както и в резултат на процесуалното поведение на
останалите подсъдими.
В жалбата на
ищцата са оспорени изводите за определяне на размера на дължимото обезщетение,
като извършени в нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в необсъждане в
мотивите на съществени релевантни обстоятелства - добрата репутация на ищцата,
това, че е била човек със самочувствие, уважавана от колегите си, имала е
амбиции и планове за кариерно развитие, изграден имидж на добросъвестен
служител, а е била обвинена за длъжностно престъпление, в липса на мотиви, с
които да се извърши конкретна, логически проверима съпоставка със сходни дела и
като извършени в противоречие с принципа за справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД и
правните стандарти, установени от ЕСПЧ.
При извършване
на дължимата дейност по разрешаване на поставения материално-правен спор, се
приема следното:
Като законосъобразни, следва да се възприемат мотивите, че, в случая, са
доказани и са налице всички кумулативни предпоставки на фактическия състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Държавата( чрез процесуален субституент ПРБ) за обезщетение за репариране на вредите, настъпили в
пряка причинна връзка от образуваното и воденото срещу ищцата наказателно
производство по следствено дело № 280/1996г. по описа на НССл. - София, прераснало в
съдебна фаза, НОХД № 285/2004г. по описа на СГС, развило се пред
няколко съдебни инстанции, тъй като с влязла в сила на 08.01.2018г. Присъда №
167 от 05.02.2013г. по НОХД № 285/2004г. по описа на СГС ищцата е била призната
за невиновна и оправдана по повдигнатите обвинения.
Преди всичко следва да се посочи, че, като засягащо личния живот, авторитет
и достойнството на гражданина, повдигането на незаконно обвинение, само по себе
си, е увреждащо действие.Наличието на отрицателни стресови преживявания и на
напрежение по време на воденето на наказателното производство е обичайно,
настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика, поради което настъпването
на обичайни вреди от образуването и воденето на наказателно производство по
подобен вид обвинение и причинната им връзка не се нуждаят от специално доказване.
Ето защо, в разглеждания случай, противно на неоснователно поддържаното в
жалбата на ПРБ, без да е необходимо специално да се доказват, на репариране
подлежат всички неимуществени вреди на ищцата, които е обичайно да настъпят от образуването
и воденето на наказателно производство по подобно обвинение. Респективно,
следва да се приеме, че ищцата е претърпяла в пряка причинна връзка с
образуваното и водено срещу нея наказателно производство неудобства и социални
ограничения, че се е чувствала унизена, притеснена и несигурна, че са били накърнени
моралните й и нравствени ценности.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ПРБ, от
доказателствената съвкупност по делото, в т.ч. от показанията на разпитаните четирима
свидетели на ищцата и заключението на СПЕ е проведено от ищцата пълно и главно
доказване, че в пряка причинна връзка от незаконното обвинение са настъпили
неимуществени вреди, които значително надхвърлят голямата продължителност на
наказателното производство, а именно повече от 20 години, която, независимо от
фактическата и правна сложност, несъмнено надхвърля разумния срок.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ПРБ, липсват основания
за дискредитиране на свидетелите Ц. М. и А. И. свидетели – Ц. М. и А. И., които
са в родствена връзка с ищцата, съответно - син и леля, за които може да се
предположи, че са заинтересовани да дават показания в полза на ищцата.Възможната
заинтересованост на свидетелите е основание единствено за внимателна преценка
на техните показания, заедно с останалите доказателства по делото /чл.172 ГПК/.Тъй
като показанията на свидетелите Ц. М. и А. И. са убедително депозирани, не са опровергани,
а са подкрепени от другите доказателства по делото, сред които показанията на
другите двама свидетели, същите липсват основания да не бъдат възприемани.
Противно на неоснователно поддържаното в жалбата на ПРС, липсват основания да
не се възприема заключението на допуснатата от съда СПЕ по поставените въпроси,
за които са необходими специални познания, тъй като същото е компетентно,
обосновано и същото не е било неоспорено от ПРБ.
Действително, вярно е поддържаното в жалбата на ПРБ, че от представената по
делото заповед за прекратяване на ТПО (л.32) и от показанията на св.К. се установява, че формалното основание за прекратяване
на трудовото правоотношение/ТПО на ищцата на длъжността „директор валутна
наличност“ в „Ц.“ АД е по „взаимно съгласие“ и прекратяването е преди повдигането
на незаконното обвинение, а от показанията на св.М. и И. се установява, че
самото напускане на работа е причинило негативни изживявания на ищцата, както и
по делото е безпротиворечиво установено и не се оспорва, че по време на воденото
наказателно производство ищцата сама е отглеждала сина си, майка й се е
пенсионирала и се е наложило ищцата да оглави семейството и да осигурява
прехраната му.Веднага следва да се посочи, че с оглед голямата продължителност
на наказателното производство –практически по време на цял един съзнателен
човешки живот – във всеки един аспект от живота на ищцата вероятно са настъпили
и други значими факти, вредите от които не е необходимо, противно на
неоснователно поддържаното в жалбата на ПРБ, да бъдат специално отграничавани,
при доказателствена тежест за ищцата.Респективно, са неоснователни основаните
на тези факти доводи в жалбата на ПРБ за недоказаност на претърпените негативните
преживявания на ищцата, настъпили в пряка причинна връзка с воденото срещу нея наказателно
производство.
Противно на неоснователно поддържаното в жалба на ПРБ, не е опровергано,
конкретно от показанията на св.М. и И., негативното отражение на незаконното
обвинение върху самочувствието на ищцата и социалните й контакти, тъй като
същите е обичайно да настъпят от подобно обвинение и не могат да се изключат в
случая.
Ето защо, като законосъобразни следва да се възприемат оспорените мотиви,
че искът за обезщетение за вреди е основателен и следва да се уважи.
При определяне от съда на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се съобрази следното:
Съгласно Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, т. 11, при определяне размера на
неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които
обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат
конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на
неимуществените вреди.
Съдебната практика на ВКС приема, че дължимото
обезщетение за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, според законовия критерий за справедливост по
смисъла на чл. 52 ЗЗД,
се определя от съда въз основа на установените във всеки отделен случай
релевантни за спора обстоятелства - какви процесуални действия са предприети по
отношение на обвинения в престъпление, тежестта на обвинението, постановената
мярка за неотклонение, както и дали наказателното преследване е приключило в
разумен срок. От значение за определяне на конкретния размер на обезщетението
са също вида и тежестта на отделните негативни изживявания на пострадалия и
създадените при наказателното преследване неудобства и притеснения върху
неговия живот – в личен и професионален план. Други такива обстоятелства при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ са: личността на увредения, данните за предишни
осъждания, начина му на живот и обичайната среда, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и
публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на
здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването.
Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД,
база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането. Справедливостта изисква сходно
разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и
възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един
и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни
хипотези. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение
съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени
вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното (Решение по гр. д. № 411/2016г.,
четвърто г.о. на ВКС). Моралните вреди са индивидуално
определими и в дисхармония със справедливостта е определяне на обезщетение
по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди( Решение по гр.д. № 1916/2009г.,
четвърто г.о. на ВКС).
В разглеждания случай, за определяне на размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД по делото са установени следните правно-релевантни обстоятелства, които
всички обуславят завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Ищцата е била с чисто съдебно минало. Обвинението срещу нея е касаело
професионалната й дейност.Същото е било за „тежко“ по см. на закона длъжностно престъпление,
за което се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ над 5 години и заедно
с това са се предвиждали конфискация на цялото или част от имуществото и
лишаване от права.На ищцата е била взета мярка за неотклонение „парична
гаранция“, както и й е била наложена административна мярка „забрана за
напускане на страната“. Образуваното и воденото срещу ищцата наказателно
производство е било с изключително голяма продължителност – 21 години, като същото
практически е било с продължителността на цял един съзнателен човешки живот и е
дало цялостно негативно отражение във всички аспекти от живота на ищцата –
социален, професионален и психо-емоционален, както се установява от
заключението на СПЕ.В наказателното производство са извършвани множество
процесуални действия с участието на ищцата. Ищцата е изпитвала за продължителен
период от време страх, притеснения и несигурност, като наказателното
производство е прераснало на и в съдебна фаза и се е развило пред повече от
една съдебни инстанции.
Следва да се вземат предвид и социално - икономическите условия и стандарта
на живот в страната към релевантния минал момент 2018г., с оглед на официалните
статистически данни на НСИ, които са се характеризирали с постоянното
нарастване на минималната работна заплата и средните разходи на лице и
домакинство спрямо предходни моменти.
От друга страна, обуславящи по-нисък размер на обезщетението за
неимуществени вреди са следните факти:
Срещу ищцата не е постановявана осъдителна присъда на нито една съдебна
инстанция.
Недоказани са твърденията в ИМ за влошаване на здравословното и
психическото състояние на ищцата, а именно - конкретно въведените твърдения в
ИМ, че е видимо отслабвана, имала е оплаквания от световъртеж, безсъние, че се
е сринала психически, че е получила клаустрофобия и дискова херния, конкретно
от показанията на разпитаните свидетели, а от показанията на св.М. се
установява, че е станала по-избухлива, изпадала в нервни състояния, плачела,
крещяла и викала, ядосвала се, избухвала и правела скандали за дребни неща, но
не се установява от заключението на СПЕ и от доказателствата по делото ищцата
да е търсила психологическа или психиатрична помощ.Ето защо, се приема, че
негативното отражение на наказателното производство върху здравословното и
психическото състояние на ищцата е в рамките на обичайното за подобен вид
обвинение, поради което липсва основание за завишаване на размера на
обезщетението за неимуществени вреди.
Недоказани са и твърденията в ИМ за медийно отразяване на воденото срещу
ищцата наказателно производство, тъй като в приложените медийни публикация името
на ищцата не се споменава изрично, поради което липсва основание за завишаване
на размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Действително, основателно
е поддържаното в жалбата на ищцата за допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в необсъждане изрично в мотивите на твърденията й за добрата й репутация,
че е била човек със самочувствие, уважавана от колегите си, имала е амбиции и
планове за кариерно развитие, че е имала изграден имидж на добросъвестен
служител, както и характера на обвинението за длъжностно престъпление.Веднага
следва да се посочи обаче, че за въведените в ИМ твърдения за добрата професионална
репутация на ищцата не са ангажирани свидетелски показания, а от представените по
делото писмени доказателства се установява, че към момента на образуване на
наказателното производство през 1995г. ищцата е била на 36г., към този момент тя е работила в „Ц.“ АД
ок.3 години, като първоначално е била на временни 3-месечни договори, а на
длъжността „Директор Валутна наличност“ е била само 5 месеца.Ето защо, следва
да се приеме, че твърденията за добрата професионална репутация на ищцата са останали
недоказани и липсва основание за завишаване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Противно на
неоснователно поддържаното в жалбата на ищцата, не е допуснато процесуално
нарушение, изразяващо се в липса на мотиви, с които да се извърши конкретна,
логически проверима съпоставка със сходни дела, каквито се приема да не е било необходимо
специално да се излагат.
Поради изложеното, при съобразяване на установените конкретни
правно-релаванти обстоятелства в разглеждания случай, правните
стандарти, установени от ЕСПЧ, и съдебната практика в
сходни хипотези, като се отчита, че осъждането за заплащане на
обезщетение е и вид морално обезщетяване, наред с
паричното, и предвид забраната за неоснователно обогатяване, се приема,
че обезщетение в размер на 80 000лв.в най-пълна степен би репарирало причинените
на ищцата неимуществени вреди.Така определеният размер на обезщетението не
следва да бъде намаляван, поради съпричиняване на резултата от ищцата, тъй като
подобно възражение не е било заявено в преклузивния срок за това – в срока за
отговора на ИМ, поради което заявеното за първи път във въззивната жалба не
следва да се обсъжда.
С оглед на това, решението в обжалваните части, с които искът за
обезщетение за неимуществени вреди е уважен за размера от 15 000лв. и е
отхвърлен за размера над 80 000лв. до 200 000лв., като
законосъобразно, се потвърждава, а в обжалваната част, с която искът за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за размера над 15 000лв. до
80 000лв. решението се отменя и се постановява друго, с което се присъжда
допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000лв., ведно
със законната лихва, считано от 508.01.2018г. до окончателното изплащане.
Тъй като, както се посочи, са налице всички кумулативни предпоставки на ФС
на чл.2, ал.1, т. ЗОДОВ, искът за обезщетение за вреди е основателен, както и
поради невъвеждане в жалбата на ПРБ на конкретни оплаквания за неправилност на решението
в обжалваната част, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в
размер на 10лв., в тази част, като законосъобразно, решението се потвърждава.
Отговорност за разноски:С оглед на този инстанционен резултат, по съразмерност, на ищцата се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер 3360лв. пред двете
инстанции/ 40% от 8400лв./, както и й се дължат изцяло разноските за ДТ пред
двете инстанции в общ размер 20лв. Ето защо, решението се потвърждава в частта,
с която на ищцата са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение посъразмерност
в размер на 450лв. и разноски за ДТ в размер на 10лв., както и допълнително й
се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност в размер на
2910лв. и разноските за ДТ пред въззивния съд в размер на 10лв.
Мотивиран от това, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260348/06.11.2020г. постановено по гр.д.№ 1081/2019г. по описа на
ОС - Пловдив, в обжалваните части, с които се осъжда, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, П. на Р. Б. – гр. С., бул. „В.“ № 2, (като процесуален субституент на Държавата), да заплати на И.А.М., ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, „Д. ц.П.“,
ет. 6, офис 606, чрез адв. К.Б. и мл. адв. Т. Е., обезщетение в размер на 15 000лв.
(петнадесет хиляди лева) за репариране на неимуществени
вреди и обезщетение в размер на 10лв. (десет лева) - заплатеното адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие от № .. от ... на АК – С. по сл.д.№ 280/1996г. по описа на НССл. за репариране
на имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с незаконното обвинение
в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, по което И.А.М., ЕГН ********** е оправдана с
влязла в сила на 08.01.2018г. Присъда № 167 от 05.02.2013г. по НОХД № 285/2004г.
по описа на СГС, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 08.01.2018г. до окончателното им изплащане, както и, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, разноски пред първоинстанционния съд в общ размер 460лв. (четиристотин и
шестдесет лева) - за адвокатско възнаграждение по съразмерност и за ДТ .
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260348/06.11.2020г. постановено по гр.д.№ 1081/2019г. по описа на
ОС - Пловдив, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от И.А.М.,
ЕГН **********, осъдителен иск, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, против П.
на Р. Б. – гр. С., бул. „В.“ № 2, (като
процесуален субституент на Държавата), за
обезщетение за репариране на неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна
връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1,
вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което И.А.М., ЕГН ********** е оправдана с влязла в сила на 08.01.2018г. Присъда № 167 от 05.02.2013г.
по НОХД № 285/2004г. по описа на СГС, за размера над 80 000лв. до 200 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ Решение № 260348/06.11.2020г. постановено по гр.д.№ 1081/2019г. по описа на
ОС - Пловдив, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от И.А.М.,
ЕГН **********, осъдителен иск, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ, против П.
на Р.Б. – гр. С., бул. „В.“ № 2, (като процесуален
субституент на Държавата), за обезщетение за
репариране на неимуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка с
незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл.
202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което И.А.М., ЕГН ********** е оправдана с влязла в сила на 08.01.2018г. Присъда № 167 от 05.02.2013г.
по НОХД № 285/2004г. по описа на СГС, за размера над 15 000лв. до 80
000лв., ведно със законната лихва, считано от 08.01.2018г. до окончателното изплащане и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. – гр. С., бул. „В.“ № 2, (като процесуален субституент на Държавата), да заплати на И.А.М., ЕГН **********, на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, допълнително обезщетение в размер на 65 000лв. (шейсет и пет хиляди лева) за репариране на неимуществени вреди, настъпили в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.
203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 282, ал. 3, вр. ал.
2 и ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, по което И.А.М., ЕГН ********** е оправдана с влязла в сила на 08.01.2018г. Присъда № 167 от 05.02.2013г.
по НОХД № 285/2004г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.01.2018г. до окончателното изплащане, както и допълнително разноски по съразмерност
за адвокатско възнаграждение пред двете инстанции в размер на 2910лв. (две хиляди деветстотин и десет лева), както и изцяло разноските за ДТ пред въззивния съд в размер на 10лв. (десет лева).
Решението може да се обжалва пред ВКС, при условията
на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: