№ 19643
гр. С, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110152949 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „П" АД е предявил срещу „П Р“ АД кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК, с основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 11 435, 54 лв.,
ведно със законната лихва от 18.05.2023 г. до окончателното плащане на сумата, която
представлява (съгласно уточнителна молба от 19.07.2024 г. – л. 52) сбор от 9911, 46 лв.
неплатен наем за използването на лек автомобил марка BMW, модел 530 xDrive, Шаси: ... по
Договор за наем № ..., сключен на 16.05.2018 г., за периода 05.10.2022 г. – 05.02.2023 г., и
сумата от 1524, 08 лв., представляваща вземане за дължимите застраховка „Автокаско“ и
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 22.11.2022 г. – 23.11.2023 г., както и с
основание чл. 92 ЗЗД за сумата в размер на 3750, 92 лв., представляваща неустойка за
забавено плащане по чл. 2.9 от договора за периода 05.10.2022 г. до 10.02.2023 г., дължима
върху всяка забавена вноска по договора за наем, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27053 по описа на СРС за 2023 година, 71 състав.
Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за наем № ..., на 16.05.2018г.,
съгласно който страните се уговорили наемодателят (ищецът) да предостави на наемателя
(ответника) за временно и възмездно ползване при условията и срока на Договор за наем
№... свое собствено движимо имущество, представляващо един брой лек автомобил марка
BMW, модел 530 xDrive, Шаси: .... Посочва, че било уговорено наемателят да заплаща на
наемодателя месечен наем в размер на 969,22 евро без ДДС, изчислен към дата 18.05.2018г.
Сочи, че размерът на месечния наем бил уговорен за целия срок на действие договора.
Плащането на наема и всички други дължими плащания по договора следвало да се
извършват от наемателя по банковата сметка на наемодателя посочена в договора за наем, до
5 /пето/ число на съответния месец на ползване на имуществото за всеки месец от срока на
договор, като в тази връзка наемодателят се задължил да издава фактура. Твърди, че
определеният в договора размер на наемните вноски можел да бъде променян едностранно
от наемодателя в случаите, така както са описани в т. 2.8, съответно в случай, че след датата
на сключване на договора бъдат променени нормативни актове относно акцизи, такси и
данъци или настъпят други съществени промени в нормативните актове, в това число
промяна на 6-месечния EURUBOR с повече 0,5 процентни пункта и други, които от своя
страна могат да доведат до промяна в размер на наемните вноски. Твърди, че съгласно т. 2.9
1
от договора, в случай, че наемателят забави плащането на дължима наемна вноска с повече
от три работни дни, считано от датата на падежа, а именно 5 /пето/ число на съответния
месец, той дължи неустойка за забавено плащане в размер на 0,5 % на ден върху
просрочената сума, изчислено от датата, на която сумата първоначално станала изискуема.
Твърди, че в процесния случай, вещта (лек автомобил марка BMW, модел 530 xDrive, Шаси:
...) е била предадена на наемателя на 18.05.2018г. Независимо от уговорения в договора за
наем срок от 42 месеца от датата на сключването му, действието на същия е било
продължено, с оглед обстоятелството, че наемателят е продължил да ползва вещта след
уговорения срок. Посочва, че лекият автомобил е бил върнат на наемодателя на 10.01.2023г.
Твърди, че за задълженията на ответника били издадени следните фактури: Фактура №
.../05.10.2022г., на стойност 2 274,76 лева с ДДС, с неплатен остатък 2 274,76 лева с ДДС;
Фактура № .../05.11.2022г., на стойност 2 274,76 лева с ДДС, с неплатен остатък 2 274,76 лева
с ДДС; Дебитно известие № .../23.11.2022г., на стойност 1 524,08 лева с ДДС, с неплатен
остатък 1 524,08 лева с ДДС; Фактура № .../05.12.2022г., на стойност 2 274,76 лева с ДДС, с
неплатен остатък 2 274,76 лева с ДДС; Фактура № .../05.01.2023г., на стойност 2 274,76 лева
с ДДС, с неплатен остатък 2 274,76 лева с ДДС, Фактура № .../05.02.2023г., на стойност 2
274,76 лева с ДДС, ведно с Кредитно известие № .../15.02.2023г. за 1 462,34 лева с ДДС, с
неплатен остатък 812,42 лева с ДДС. Освен това на ответника била начислена неустойка за
забавено плащане в общ размер на 3750,92 лв. за периода 05.10.2022 г. до 10.02.2022 г. С
оглед гореизложеното моли за уважаването на исковете и присъждането на сторените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Оспорва между страните да е възникнало облигационно отношение за наем. Оспорва
истинността на представените с исковата молба договор за наем и приемо-предавателен
протокол. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правна квалификация чл. 232, ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на
което е престирал – предоставил за възмездно ползване уговорените вещи, и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По предявения иск с правна квалификация чл. 92 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи,
че има действителна клауза за неустойка, как се определя размерът съобразно нея и
наличието на забава.
От фактическа страна
По делото е приет договор за наем от 16.05.2018 г., по силата на който ищецът „П“ АД
в качеството на наемодател е предоставил на ответника „П Р“ АД в качеството на наемател
за временно и възмездно ползване лек автомобил BMW 530xDrive с шаси .... В чл. 2.1. от
договора страните са уговорили месечен наем за ползване на наетия автомобил в размер на
969, 22 евро без ДДС, а съгласно чл. 2.3. наемната цена се заплаща до 5-то число на
съответния месец. По силата на чл. 2.9 от договора в случай че наемателят забави плащането
на дължима наемна вноска с повече от три работни дни, считано от датата на падежа, той
дължи неустойка за забавено плащане в размер на 0, 5 % на ден върху просрочената сума,
изчислено от датата, на която сумата първоначално е станала изискуема. Съгласно чл. 5.1.
договорът се сключва за срок от 42 месеца. С чл. 2.12. страните са се уговорили, че в
наемната цена не са включени застраховка „Гражданска отговорност“ и застраховка „Каско
на МПС“.
По делото са прието 5 броя фактури за месечен наем за периода м. 10.2022 г. – м.
02.2023 г. за сума в размер на 2274, 76 лв. всяка и едно дебитно известие от 23.11.2022 г. за
вноска застраховка „Каско“ в размер на 825, 61 лв. и застраховка „ГО“ за периода 24.11.2022
г. – 23.11.2023 г. в размер на 444, 46 лв. или общо 1524, 08 лв. с вкл. ДДС. Прието е и
кредитно известие към фактурата от 05.02.2023 г. със сума за получаване в размер на 1462,
34 лв.
2
От приетия приемо-предавателен протокол (л. 26) се установява, че на 18.05.2018 г.
процесният автомобил е бил предаден от наемодателя на наемателя с пробег от 260 км. От
приложения на л. 27 по делото приемо-предавателен протокол се установява, че на
10.01.2023 г. наемателят е предал процесния автомобил на наемодателя с пробег от 158 294
км.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че ищецът е осчетоводил редовно
процесните фактури, дебитно и кредитно известие по счетоводна сметка 411 – „Клиенти“,
по партидата на ответника и начисленият по тях ДДС е включен в дневника за продажби по
ЗДДС на ищеца в месеца, в който е издаден съответният документ. На 12.05.2023 г. ищецът е
прехвърлил вземанията по процесните фактури, както и други свои вземания от ответника
по други фактури, по счетоводна сметка 444 – „Вземания по съдебни спорове“ по партидата
на ответника. Вещото лице е посочило, че е изискало документи от счетоводството на
ответника, но не му е била предоставена информация, като с писмо от 30.09.2024 г. НАП е
отговорило на запитване на вещото лице, че ответното дружество не е регистрирано по
ЗДДС и няма подавани справки-декларации и дневници по ЗДДС. Съгласно заключението
при ищеца няма осчетоводени плащания от страна на ответника по процесните фактури,
като към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
счетоводството на ищеца фигурират вземания по процесните фактури в размер на общо
11 435, 54 лв., така както са описани в приетите по делото фактури по основания и размери.
Вещото лице е изчислило, че съобразно уговореното в чл. 2.9. от процесния договор,
размерът на неустойката върху уговорената месечна наемна цена по процесните фактури се
равнява на общо 3750, 92 лв. Съгласно заключението ищецът е водил редовно
счетоводството си по отношение на осчетоводяването и отчитането на процесните фактури.
От правна страна
Съдът намира, че от съвкупната преценка на приетите по делото доказателства се
установява при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно
отношение между страните по силата на валиден договор за наем, по силата на който
ищецът е предал на ответника държането на процесния лек автомобил BMW 530xDrive с
шаси .... Направеното с отговора на исковата молба оспорване истинността на приетите
договор за наем и приемо-предавателен протокол от 18.05.2018 г. по реда на чл. 193 ГОК
остана недоказано. Въпреки надлежно разпределената с обявения за окончателен и
неоспорен доклад по делото доказателствена тежест, ответникът не ангажира никакви
доказателства неистинността на оспорените подписи, положени от негово име, поради което
съдът приема, че оспорените документи за автентични. В договора за наем е уговорен срок
от 42 месеца, като съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД ако след изтичане на наемния срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя,
договорът се счита продължен за неопределен срок. С оглед обстоятелството, че вещта е
била върната от наемателя на наемодателя с приемо-предавателния протокол на 10.01.2023 г.
(л. 27), съдът приема, че ползването на вещта е продължило и след изтичане на уговорения
срок на договора, поради което ответникът дължи уговорения месечен наем и след този
срок. По делото не се твърди, нито са ангажирани доказателства ответникът да е прекратил
действието на договора преди датата на връщане на вещта на наемодателя.
С договора за наем страните са уговорили месечен наем за ползване на предоставената
вещ в размер на 969, 22 евро без ДДС с левова равностойност 2274, 76 лв. С оглед
установеното по делото предоставяне ползването на наетата вещ от страна на ищеца-
наемодател, в тежест на ответника-наемател е да установи извършването на плащания на
уговорения падеж. По делото ответникът не наведе твърдения за извършени плащания, нито
ангажира доказателства в тази връзка, поради което при прилагане неблагоприятните
последици от доказателствената тежест съдът приема за установено, че ответникът не е
заплатил дължимите наемни вноски за процесния период от 05.10.2022 г. до 05.02.2023 г.
Същевременно, съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят дължи плащане освен на наемната
цена, и на разходите, свързани с ползването на вещта. Такива разходи в случая, с оглед вида
на наетата вещ (лек автомобил) са вноските за застраховка „Каско“ и за „Гражданска
3
отговорност на автомобилистите“ в размер на общо 1524, 08 лв. за периода 22.11.2022 г. –
23.11.2023 г. Ответникът не ангажира доказателства, нито наведе твърдения за извършено
плащане и на тези задължения. Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза е
установило, че в счетоводството на ищеца, което е редовно водено по отношение на
процесните фактури, няма осчетоводени плащания по същите. В тази връзка и по
направените от процесуалния представител на ответника възражения във връзка с приетото
заключение, съдът намира за необходимо да посочи, че вещото лице е положило достатъчно
усилия за снабдяване с информация от счетоводството на ответника. В тежест на ответника
е да установи благоприятният за него факт на плащане на процесните задължения, за което
той не е представил доказателства, нито в хода на делото изобщо е изложил твърдения да е
извършил такива.
По предявения иск за заплащане на неустойка съдът намира, че двете дружества
изрично са уговорили неустойка за забава в чл. 2.9. от процесния договор за наем. Предвид
неплащането от страна на ответника на дължимия наем на уговорения падеж и
заключението на вещото лице относно размера на неустойката върху забавения наем, съдът
намира, че искът с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен
размер.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в
заповедното и в исковото производство разноски. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира
за основателно. Производството по делото е протекло в рамките на едно открито съдебно
заседание, в което единствено е изслушано заключение на вещо лице, подадена е и писмена
защита, но не са положени извънредни процесуални усилия, които да обосноват присъждане
на адвокатско възнаграждение в размер над минимално установения в Наредба № 1 от 2004
г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, като съгласно чл. 7, ал. 7, вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от цитираната наредба в полза на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 1059, 32 лв. за заповедното производство, а на основание чл. 7,
ал. 2, т. 3 от същата адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 1766,
78 лв.
Така, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в общ размер от 1363, 05 лв., от които 303, 73 лв. държавна такса и 1059, 32
лв. адвокатско възнаграждение, а за исковото производство в общ размер от 2470, 51 лв., от
които 303, 73 лв. държавна такса, 400 лв. депозит за експертиза и 1766, 78 лв. адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове, че „П
Р“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, район „В“, ул. „Б П“ № 15-17,
дължи на „П“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. „С Ш“ № 93Б, вх.
..., офис 10, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата от 11 435, 54 лв., ведно със законната
лихва от 18.05.2023 г. до окончателното плащане на сумата, която представлява сбор от 9911,
46 лв. неплатен наем за използването на лек автомобил марка BMW, модел 530 xDrive,
Шаси: ... по Договор за наем № ..., сключен на 16.05.2018 г., за периода 05.10.2022 г. –
05.02.2023 г., и сумата от 1524, 08 лв., представляваща вземане за дължимите застраховка
„Автокаско“ и застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 22.11.2022 г. – 23.11.2023 г.,
както и на основание чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 3750, 92 лв., представляваща неустойка
за забавено плащане по чл. 2.9 от договора за периода 05.10.2022 г. до 10.02.2023 г., дължима
върху всяка забавена вноска по договора за наем, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение от 12.06.2023 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27053 по описа на СРС за 2023
4
година, 71 състав.
ОСЪЖДА „П Р“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, район „В“, ул.
„Б П“ № 15-17, да заплати на „П“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ул.
„С Ш“ № 93Б, вх. ..., офис 10, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното
производство в размер на общо 1363, 05 лв. и разноски за исковото производство в размер
на общо 2470, 51 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5