Номер 35904.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив
На 04.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Галина Г. Арнаудова
Членове:Стела В. Дандарова
Елена Р. Арнаучкова
като разгледа докладваното от Галина Г. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело №
20205000500432 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 390 и
сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Д. И. против определение №
777/24.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 336/2020 г. по описа на С.ския
окръжен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е недопустимо
поради това, че е постановено от местно некомпетентен съд, както и е
неправилно и незаконосъобразно по изложените в частната жалба
съображения, като иска то да бъде обезсилено като недопустимо или
отменено като неправилно и да бъдат обезсилени издадените въз основа на
него обезпечителни заповеди № 3 и № 4, двете от 27.07.2020 г. В случай, че
съдът приеме иска за евентуално основателен, моли определението да бъде
оставено в сила само в частта в която е допуснато обезпечение на бъдещия
иск на В. Т. и С. Т. против Д. И. чрез налагане на възбрана върху описания
недвижим имот, но то се счита допуснато при условие, че В. Т. и С. Т.
представят доказателства в едноседмичен срок от съобщението за внесена
парична гаранция в подходящ размер, като определението бъде отменено в
частта, в която се налага запор върху дружествените му дялове в двете
посочени търговски предприятия и бъде обезсилена обезпечителна заповед №
4/27.07.2020 г. в частта относно налагане на запор върху тези дружествени
дялове. Претендира разноски.
Ответниците по частната жалба В. Т. и С. Т. считат, че тя е
1
неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно, поради което
молят съда да го остави в сила. Молят да им бъдат присъдени от
компетентния съд направените съдебни разноски за двете инстанции в
обезпечителното производство.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови
изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Ч.гр.д. № 336/2020 г. по описа на С.ския окръжен съд е било
образувано по подадената от В. Р. Т. и С. Д. Т. молба за допускане на
обезпечение на бъдещите им обективно кумулативно съединени искове по чл.
189, ал. 1, изр. 2, пр. 1 от ЗЗД, по чл. 189, ал. 1, изр. 2, пр. 2 от ЗЗД и по чл.
189, ал. 1, изр. 2, пр. 3 от ЗЗД против Д. Т. И. на обща стойност 54 153,32 лв.
Молителите твърдят, че между тях и ответника на 26.02.2020 г. бил сключен
договор за покупко-продажба на МПС – лек автомобил Шкода Кодиак с рег.
№ ****, с посочени номера на рама и двигател, за сумата 50 000 лв.,
заплатена изцяло по банков път, но с протокол от 25.06.2020 г. за доброволно
предаване на вещ по чл. 84, ал. 2 от ЗМВР и допълнителен протокол от
същата дата автомобилът бил иззет от органите на МВР – РУ С., като
понастоящем продължава да се намира на съхранение в РУ С., тъй като
според устно уведомление от органите на МВР той бил лизингован от
дружество в Чешката република и собственикът му уведомил българските
органи, че ще направи официално искане за връщане на автомобила по
надлежен ред. Доколкото молителите се явяват добросъвестни купувачи на
лекия автомобил, а той принадлежи на трети лица, на 16.07.2020 г. те
изпратили на ответника нотариална покана, връчена чрез залепване поради
отсъствие на получателя, с която едностранно прекратили сключения договор
за покупко-продажба на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, както и изпратили на
постоянния му адрес, посочен в договора, предизвестие по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД
за едностранно прекратяване на договора чрез куриер на фирма „Еконт“, но
при двукратните посещения на куриера на адреса не бил открит никой. Със
същата нотариална покана И. бил поканен да им върне платената продажна
2
цена на автомобила в размер на 50 000 лв. и да им заплати разноските по
договора и необходимите и полезни разноски на вещта в общ размер на
4 153,32 лв., както следва: 490,50 лв. нотариална такса, 1 300 лв. данък
придобиване на МПС, 223,38 лв. застраховка „Гражданска отговорност“,
1 408,88 лв. комбинирана застраховка „Каско“ и „Злополука“, 172,45 лв.
данък върху превозните средства, 97 лв. електронна винетка и 461,11 лв.
платена сума за втори ключ на автомобила, а в поканата била посочена
банкова сметка на получателите и бил даден 7-дневен срок на ответника за
изпълнение. Молителите считат, че бъдещите им искове за заплащане от
ответника на посочените суми са допустими и вероятно основателни като
подкрепени от представените писмени доказателства, а тъй като съществува
опасност И. да се разпореди с притежаваното от него имущество и по този
начин да ги постави в невъзможност да получат удовлетворение на
вземанията си след влизане в сила на благоприятно за тях съдебно решение,
които са на значителна стойност, молят съда да допусне обезпечение на
бъдещите им искове против Д. И. на обща стойност 54 153,32 лв. чрез
налагане на възбрана върху притежавания от него недвижим имот – ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********* по КККР на В.,
подробно описан в молбата, както и да бъде наложен запор върху
дружествените дялове на ответника в „И.и к.н“ ООД В. – 10 дяла с номинална
стойност на всеки дял от по 10 лв., или общо 100 лв. за всички дружествени
дялове, представляващи 50 % от вписания капитал на дружеството, и в „И. г.“
ООД - В. – 50 дяла с номинална стойност на всеки дял от по 1 лв., или общо
50 лв. за всички дружествени дялове, представляващи 50 % от вписания
капитал на дружеството. Претендират разноски.
С обжалваното определение е допуснато обезпечение на бъдещите
искове на В. Т. и С. Т. против Д. И. по чл. 189 от ЗЗД за сумата 54 153,32 лв.
чрез налагане на възбрана върху ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ********* по КККР на В., подробно описан в решението, и
чрез налагане на запор върху дружествените дялове на ответника в „И.и к.н“
ООД – В. – 10 дяла с номинална стойност на всеки дял от по 10 лв., или общо
100 лв. за всички дружествени дялове, представляващи 50 % от вписания
капитал на дружеството, и в „И. г.“ ООД - В. – 50 дяла с номинална стойност
на всеки дял от по 1 лв., или общо 50 лв. за всички дружествени дялове,
3
представляващи 50 % от вписания капитал на дружеството, до размер на
бъдещите искове от 54 153,32 лв., а на молителите е даден едномесечен срок
от получаване на заповедта за предявяване на исковете.
Определението е обжалвано от Д. И. изцяло.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на
определението на окръжния съд, тъй като той не е имал правомощия да го
постанови поради неспазване правилата на местната подсъдност.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 от ГПК обезпечение на бъдещ
иск може да се иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на
ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
Макар в случая имотът, върху който се иска налагане на възбрана да
се намира в гр. В., е безспорно, че молителите имат постоянен адрес в С., като
предвид цената на бъдещите искове, определена по реда на чл. 69, ал.1, т. 1 от
ГПК, при приложение разпоредбата на чл. 104, т. 4 от ГПК, и упражнения от
тях избор на подсъдност, следва да се приеме, че родово и местно
компетентен да се произнесе по молбата е Окръжен съд – С..
Настоящият състав възприема направените от първоинстанционния
съд правни изводи по основателността на молбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 391 от ГПК обезпечение на иска се
допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с
убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция в
определен от съда размер, като ГПК определя обезпечителните мерки, които
могат да се наложат /чл. 397 от ГПК/, а тези правила се прилагат както при
молба за допускане обезпечение на вече предявен иск, така и на бъдещ такъв.
Съдът счита, че молителите имат правен интерес от допускане на
обезпечение на бъдещите им осъдителни искове за връщане на заплатената по
договора за покупко-продажба на лек автомобил продажна цена и за
заплащане на разноските по договора и на необходимите и полезни разноски
на вещта, посочени по вид и размер, след разваляне на договора, като този
интерес произтича от необходимостта да се обезпечи изпълнението на
4
евентуалното бъдещо позитивно за тях решение чрез осигуряване на активи
на длъжника, върху които при необходимост да бъде насочено
принудителното изпълнение, а това от своя страна води до извод за
съответствие на обезпечителната нужда с обезпечителния интерес.
Недоказано е възражението на жалбоподателя за това, че той и трети
лица /горепосочените търговски дружества/ ще понесат значителни
имуществени вреди от наложения запор върху дружествените му дялове.
Допуснатата обезпечителна мярка не е пречка двете дружества да продължат
да развиват дейността си, в т.ч. да сключват договори за покупко-продажба на
недвижими имоти и за отпускане на банкови кредити, а за изпълнение върху
тези дялове и допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на
търговско дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 от
ГПК е необходимо наличието на висящо изпълнително производство, в което
молителите са взискатели, а ответникът – длъжник, т.е. то ще бъде
образувано едва след като с влязло в сила решение бъдат установени
вземанията на Т. и бъде дадена възможност за принудителното им събиране.
От друга страна съдът намира, че бъдещите искове са подкрепени с
убедителни писмени доказателства по смисъла на закона /договор за покупко-
продажба на МПС от 26.02.2020 г. с нотариална заверка на подписите на
страните, протокол № 18620-12745/25.06.2020 г. на РУ на МВР – С.,
допълнителен протокол за състоянието на лекия автомобил от 25.06.2020 г.,
нотариална покана от 16.07.2020 г., покана-предизвестие по чл. 87, ал. 2 от
ЗЗД, изпратена чрез „Еконт експрес“ ЕООД, сметка/фактура по чл. 89 от
ЗННД № **********/26.02.2020 г., бюджетен превод от 26.02.2020 г.,
платежно нареждане от 26.02.2020 г., застрахователна полица за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите и злополука“ от 28.02.2020 г. с
квитанция към нея от същата дата, комбинирана застрахователна полица за
застраховки „Каско“ и „Злополука“ от 28.02.2020 г. и квитанции към нея от
28.02.2020 г. и от 01.06.2020 г., приходна квитанция от 13.03.2020 г., разписка
за електронна винетка от 18.05.2020 г. и фактура и фискален бон, двете от
15.06.2020 г./, от които се установява облигационното отношение между
страните по повод сключения между тях договор за покупко-продажба на
процесния лек автомобил, плащане на уговорената продажна цена и на
разходи във връзка с договора и за поддържане на автомобила, предаването
5
му на полицейските органи по реда на чл. 84, ал. 2 от ЗМВР поради това, че
вещта е издирвана в Шенгенското икономическо пространство и/или в
информационните фондове на Международната организация на криминалната
полиция /Интерпол/, както и че молителите са изпратили на ответника
предупреждение за разваляне на договора поради неизпълнение от негова
страна на задължението му за прехвърляне на правото на собственост, което
принадлежи на трето лице.
Съдът намира, че с оглед характера и целите на обезпечителното
производство може да се приеме, че са налице достатъчно данни за
релевантните по спора юридически факти, а пълно главно доказване на
всички елементи от фактическия състав на исковете по чл. 189 от ЗЗД ще
бъде проведено в исковия процес, който вече е образуван по подадената от В.
Т. и С. Т.а искова молба.
На база на гореизложените мотиви съдът счита, че са били налице
предпоставките за допускане обезпечение на бъдещите искове и молбата на Т.
е следвало да бъде уважена, като определението на окръжния съд като
правилно следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба
следва да бъде оставена без уважение.
Предвид отхвърляне на жалбата на ответниците по нея по принцип се
дължат разноски, но с оглед разрешението, дадено в т. 5 на ТР № 6/
06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС тези разноски следва
да се присъдят с окончателното съдебно решение по съществото на спора с
оглед крайния му изход, а не с настоящото определение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. Т. И. от гр. В., ул.
„**************, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. В., ул. „Ф.
************** /чрез адвокат Н. Х./ частна жалба вх. № 2589/14.08.2020 г.
против определение № 777/24.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 336/2020 г.
по описа на С.ския окръжен съд.
6
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7