Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
01.07.2016 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1027/2015
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена от К.Д.П., Г.С.С.
и К.А.П. срещу ЗАД „А.Б.“ АД искова молба за осъждането му да им заплати
обезщетения в размер на по 200 000 лева, ведно със законната лихва от 08.07.2013
г. до окончателното изплащане.
Ищците твърдят в исковата си молба, че ЗАД „А.Б.“ АД
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
валидна за периода 23.02.2013 г. – 22.02.2014 г. за т.а. „Мерцедес“ модел
„Спринтер“, ДК № ********. При ПТП на 08.07.2013 г., при км. 30+600, след
първия завой след с. А. в посока гр. Ловеч в дъга на ляв завой управляваният от
Я.И.Я. товарен автомобил навлязъл в насрещната пътна лента и реализирал челен
сблъсък с л.а. „Фолксваген Кади“, управляван от Г.А.И.. Пътник в лекия
автомобил бил А.Г.П.. При управление на товарния автомобил Я.Я.. нарушил
правилата за движение по пътищата.С влязла в сила присъда бил признат за
виновен в това, че причинил по непредпазливост смъртта на А.П..
К.П. изживяла изключително тежко загубата на сина си,
с който живели в едни дом в гр. Ловеч. Отношенията между тях се основавали на
близост и разбирателство. А. помагал на майка си и я подкрепял духовно. К.
разчитала на сина си, на неговата подкрепа и опора, а смъртта му я лишила от
неговата опора, средства и съвети.
Г.С. живеела на съпружески начала с А. и имали общо
дете – К.. Новината за смъртта на партньора й в живота причинила на Г. силен
шок и тежка депресия. Докато бил жив Г. и А. се разбирали чудесно и имали много
емоционални моменти. Смъртта му й отнела вниманието, на което се радвала от
страна на А., както и финансовата подкрепа, която той оказвал. Г. се отчуждила
от хората, затворила се в себе си и постоянно плачела. Имала и проблеми със
съня.
К. останала без баща на шестгодишна възраст и това я
лишило от неговата закрила и подкрепа. Детето изпитвало мъка и страдания, които
продължавали и понастоящем. Непрекъснато питала за баща си и възрастта й не
позволявала да осъзнае случилото се. Липсата му била незаменима. Смъртта на
техния родственик причинила на ищците неописуеми болки и страдания и развили
остро душевно разстройство. Молят ЗАД „А.Б.“ АД да бъде осъден да им заплати по
200 000 лева обезщетения за претърпени неимуществени вреди на всяка от
ищците, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане.
Ответникът ЗАД „А.Б.“ АД признава наличие на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, действала към 08.07.2013 г.,
причинно-следствената връзка между смъртта на А.П. и ПТП-то и вината на водача
на товарния автомобил. Оспорва исковете по размер. Твърди извършени плащания на
обезщетения в полза на ищците и завишен размер на претенциите.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
С присъда № 18/14.07.2014 г. по НОХД № 251/2014 г. по
описа на Ловешки окръжен съд Я.И.Я. е признат за виновен в това, че на 08.07.2013
г., около 16.10ч., на път ІІІ-301 при км. 30+600, землището на с. А., при
управление на т.а. „Мерцедес Спринтер“ с ДК № ********, собственост на ЕТ „Н.И.“
– А.А., гр. Свищов нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и
чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А.Г.П..
С решение № 231/06.11.2014 г. по ВНОХД № 238/2014 г.
по описа на ОС – Велико Търново присъдата е потвърдена и поради липса на
постъпила жалба срещу решението, присъдата е влязла в законна сила на
05.12.2014 г.
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки
изх. № 41/29.07.2013 г. на Община Ловеч, К.Д.П. е майка на А.Г.П..
По делото е прието удостоверение за раждане на К.А.П.,
от което се установява, че нейни родители са А.Г.П. и Г.С.С..
По делото са изготвени съдебно-психиатрични и
съдебно-психологическа експертиза на трите ищци. Дадени са заключения, че при Г.С.
и К.П. не са намерени данни за психози. К.П. е преживяла остра стресова реакция
при узнаване за смъртта на сина си. Последвали са вегетативни разстройства,
афективни промени и преживявания, с възможни депресивни декомпенсации. Въпреки
тежестта на психичния стрес, К.П. мобилизирала личностовите си ресурси за
справяне и нямало данни за развитие на психични заболявания. Не се нуждаела от
специализирано психиатрично лечение. Налични били последици в психологичен план
– тъга, самота и опустошеност, които вероятно ще я съпътстват през целия й
живот.
Г.С. е преживяла тежък психически стрес, без да е
развила психично заболяване. Травматичните преживявания намирали израз в
засилваща се емоционална лабилност, тъга, страхови опасения от несправяне, чувство
на несигурност, празнота и песимистична нагласа. Според вещото лице
психологичните последици ще намаляват по интензитет, но смъртта на А. ще остави
трайни последици в живота й.
При изготвяне на психологическата експертиза на К.П. е
установено, че в мислите на детето баща му присъства ежедневно. Имало е силно
изградена емоционална връзка с баща си, получавала е сигурност, спокойствие и
самочувствие. К. не е преживяла загубата на баща си и страда за него. Отделно
от това, липсата му е провокирала страх да не загуби и майка си.
Комплексната авто-техническа и медицинска експертиза е
дала заключение, че получените от А.П. увреждания не са специфични при поставен
обезопасителен колан. Той не може да предотврати въздействията на инерционните
сили върху вътрешните органи и травмите, получени от деформиралите се и
притискащи части от купето на автомобила. В случай, че е бил поставен предпазен
колан, при движение с 80 км/ч уврежданията биха се изразявали в разкъсан далак,
черен дроб, увреда на червата, откъсване на бъбреците. Посочените увреждания
също биха довели до летален изход, поради увреда на големи кръвоносни съдове и
последващи масивни кръвоизливи. С оглед описания в експертизата механизъм на
ПТП-то и данните от аутопсията, смъртта е причинена от остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност, настъпила на база травматичните изменения на
черепната кухина и мозъка. Разпитано в съдебно заседание на 01.04.2016 г.,
вещото лице С. е заявило, че ако е бил с колан, въздушната възглавница би се
задействала и главата на Прокопиев не би се ударила в стъклото за обратно
виждане. Вместо това травмите биха били в областта на гръдния кош и корема.
По делото са ангажирани гласни доказателства за
отношенията на всеки от ищците с А.П..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ между собственика на т.а. „Мерцедес Спринтер“ и ЗАД „А.Б.“ АД,
с което застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице
имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя.
Относно
наличието на валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество,
както и причинно-следствената връзка между смъртта на Прокопиев и ПТП-то и
вината на водача ответникът не спори. Влязлата в сила присъда, съгласно чл. 300
от ГПК е задължителна за граждански съд относно извършването на деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради
това за решаващия съдебен състав е задължително приемането за установено на
обстоятелството, че Я.И.Я. е извършил посоченото деяние, съставляващо по
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, пряката
причинна връзка между деянието и настъпилите в резултат на него вреди,
включително вината на водача на увреждащото МПС.
От правна страна се доказа осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната
отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“. Обсъдените доказателства формират извода, че са
налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество на основание чл. 226, ал.
1 от КЗ (отм.).
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява по безспорен начин, че Г. и А. са живели на съпружески начала заедно
с дъщеря си К. и майката на А.П. – К.П.. Ищците К.П. и К.П. са съответно майка
и дъщеря на А.П., а Г.С. е била съжителстващо лице с А.П.. В това си качество всички
ищци имат право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съгласно т.
ІІІ.1. и ІІІ.2. от ППВС № 4/25.05.1961 г., в което са дадени задължителни
указания относно активната материално правна легитимация на лицата с право на
този вид обезщетения. Те са сред най-близките родственици – възходящ, низходящ
родственик и съжителстващо лице с пострадалия при ПТП-то.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно,
а обхваща преценката на конкретни обстоятелства, които съдът следва да
съобрази при определяне размера на обезщетението. Сред тях са възрастта и
социалното положение на починалия, отношенията му с близките, които търсят
обезщетение за причинените им неимуществени вреди и др.
От събраните по делото
доказателства се установи, че А.П. е създал с Г.С. семейство, отношенията в
които били основани на обич и разбирателство. До смъртта си през 2013 г., в
продължение на повече от 10 години, А. показвал любовта си към Г. и дъщеря си,
като полагал грижи за тях и за благополучието на цялото семейство - отделял
време и средства за активна почивка с членовете на семейството си и прекарвал с
тях празничните дни. В тежки за съпругата си моменти поради необходимост от
оперативна интервенция бил неотлъчно до нея, включително нощувал в автомобила
си до изписването й от болничното заведение.
Бащинските си чувства към К. проявявал
чрез активно участие в живота на дъщеря си – създавал й позитивни емоции,
изградил дървена къщичка за игра, водел я на ски в планината и прекарвал голяма
част от свободното си време с нея.
От загубата на безценната му помощ
съпругата и дъщеря му са се лишили от помощта, обичта и грижите му. В причинна
връзка с тази липса е продължителния стрес, в който Г.С. е изпаднала. На млада
възраст тя е изгубила най-голямата си подкрепа и опора в живота в лицето на А..
Загубила е и безценната помощ, която той й е оказвал в грижите за дъщеря им К..
Вестта за смъртта й е причинила психичен шок, в какъвто смисъл е заключението
на съдебно-психиатричната експертиза. Смъртта на А. я е поставила в ситуация да
се справи не само със собствения си емоционален дискомфорт, но и с поемане на
цялостните грижи за отглеждането и възпитанието на К., последица от което е
свръхпротективното отношение към детето. Мъката си Г.С. не е преживяла и до
момента. В разговорите си с Петя Терзиева Г. споделяла за трудностите, които
изпитва да изпълнява и ролята на липсващия баща на детето. Свидетелката
разказва за хармоничните отношения в семейството на Г. и А., за любовта, която
си личала при общуването им. Промяна е настъпила и в общуването й с хората, за
което не проявявала желание. Самовглъбявала се и не прилича на жизнерадостния и
оптимистичен човек, който е била преди трагичния инцидент.
Силно изградена емоционална връзка е
съществувала и между К. и баща й. Със смъртта му тя е загубила сигурността,
спокойствието и самочувствието, което той й е давал. Вещото лице – психолог е
установил страх у детето от загубата на майка му, нужда да я вижда около себе
си, като това състояние е провокирано от трайната липса на другия родител.
Неминуемо лишаването на К. от бащина закрила се е отразила на емоционалността,
психологическия й облик и поведенческите й реакции. Посещението на детско
заведение я поставя ежедневно в ситуации, събуждащи спомени за прекрасните
мигове, които е прекарала с баща си, за хармонията, която е царяла в дома, в
който е отглеждана с любов и всеотдайност и за празничните дни, в които е била
заобиколена от обичните си родители. Невъзвратимостта на тези мигове ще бележи
живота на детето с празнота, която не може да бъде запълнена.
Изключително трудно преживява преживява
загубата на сина си и К.П.. Синът, с който е живяла в едно домакинство и на
чиито внимание и грижи се е радвала, е загубила безвъзвратно. В причинна връзка
с тази липса е продължителния стрес, в който майката К.П. е изпаднала. Загубата
на дете е трудно преодолима мъка, която оставя неизлечими следи в съзнанието на
родителя. Отделно от това, К. е изгубила най-голямата си подкрепа и опора в
живота в лицето на своя син. Загубила е и безценната помощ, която той й е
оказвал. Мъката си К.П. не е преживяла и до момента и все още проявява изблици
на нервност. За справяне с острата стресова ситуация помощ получава от Г., с
която продължават да живеят в едно домакинство, а това е косвено доказателство
за твърденията, че А. е съумял да създаде хармонични отношения и обич между
всички членове на семейството си. К.П. е мобилизирала индивидуалните си
личностови ресурси за справяне и данни за развитие на психични заболявания при
нея не са открити от вещото лице. Въпреки това, в ежедневието й са настъпили
промени. Тъгата и песимистичните нагласи за живота си са я направили неспособна
да изпълнява трудовите си задължения, поради което е напуснала работа (така
показанията на свидетеля Лазаров. Честите посещения на гроба на А. – до път
пъти седмично, и ритуалите, които извършва, за да го почете говорят за
непрестанните спомени и мисли за загубения син.
Ищците са преживели и преживяват изключително тежки
страдания, които трудно могат да бъдат материално оценени. Стресът от
внезапната загуба на любим човек е неизмерима. Към момента ищците търпят
страдания, които ще продължат и занапред.
Следва да се отбележи и че А. е бил интелигентен и
образован млад мъж, с всестранни интереси и добро отношение към хората.
Непрекъснато работел, за да осигури възможно най-висок стандарт на живот за
всички в семейството си – за приятелката си Г., дъщеря си К. и за майка си К..
Като взе предвид всички гореизложени обстоятелства и
съобразявайки се с принципа на справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД съдът
счита, че 120 000 лева за К.П., 150 000 лева за Г.С. и 180 000
лева за К.П. са справедливи размери на обезщетения за търпяната от ищците болка.
В този размер ще бъдат репарирани в относително пълен обем претърпените и
продължаващи страдания на всяка от тях от смъртта на А.П..
Ответникът е направил възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия за настъпването на вредите. По смисъла на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият е
допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва да бъде конкретно
установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.),
както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало до уврежданията. За
този факт, доколкото възражението е направено от ответника и го ползва при
положителното му установяване доказателствена тежест носи навелият го
(застрахователят по „Гражданска отговорност“ на делинквента). Непоставянето на
обезопасителен колан не е допринесло за настъпване на фаталните последици.
Според заключението на комплексната авто-техническа и съдебно-медицинска експертиза, дори и при поставен предпазен
колан, предвид установения механизъм на ПТП и движение с 80 км/ч, уврежданията
биха се изразявали в разкъсан далак, черен дроб, увреда на червата, откъсване
на бъбреците и също биха довели до летален изход, поради увреда на големи
кръвоносни съдове и последващи масивни кръвоизливи. При движение с посочената
скорост травматичните увреждания, независимо дали е бил поставен предпазен
колан, са били несъвместими с живота на А.П..
Поради това възражението за съпричиняване съдът намира
за недоказано. Исковете следва да бъдат уважени в посочените размери и
отхвърлени за разликата до 200 000 лева.
За обезщетяването на вреди от непозволено увреждане
длъжникът е в забава от възникване на главното задължение (чл. 84, ал. 3 от ЗЗД)
– момента на причиняването на вредата. От този момент той дължи обезщетение за
забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер
законната лихва – чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По силата на чл. 223, ал. 2 КЗ (отм.) застрахователят
заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността
му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие, поради което застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди при условията, при които
отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху
обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането.
Ответникът установи частично заплащане на
претендираните обезщетения, както следва: на К.Д.П. - 64 000 лева
обезщетение и законна лихва върху сумата от 08.07.2013 г. до 28.07.2015 г. в
размер на 13 359.57 лева; на Г.С. – 72 000 лева главница и
15 029.52 лева мораторни лихви; на К.П. – 88 000 лева главница и
18 369.41 лева мораторни лихви.
Ответникът дължи да заплати обезщетенията до пълния
размер на уважените претенции – съответно 56 000 лева, 78 000 лева и
92 000 лева, ведно със законната лихва върху сумите от датата на деликта
до окончателното изплащане.
Тъй като ищците са били освободени от държавни такси,
ответникът дължи, съразмерно на уважената част от иска да заплати по сметка на
СГС държавна такса в общ размер от 9 040 лева и 320.16 лева депозити за
експертизи по делото.
Ищците са представили доказателства за сторени
разноски за адвокатски хонорар в размер на 7 900 лева от всеки от тях.
Възражението на представителя на ответника за прекомерност е неоснователно.
Определено в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2009 г.,
възнаграждението възлиза на 7 836 лева. Предвид фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът намира, че
заплатеният от ищците хонорар не е прекомерен. Съразмерно на уважената част от
иска, на К.П. се дължи 4 740 лева, на Г.С. – 5 925 лева, на К.П. –
7 110 лева.
Претенции за присъждане на разноски е направил и
ответника, като К.П. дължи да заплати 2 672 лева, Г.С. – 1 670 лева,
а К.П. – 668 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на К.Д.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 120
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.Г.П.
при ПТП на 08.07.2013 г., ведно със законната лихва от 08.07.2013 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от
4 740 лева.
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Г.С.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 150
000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.Г.П. при ПТП на 08.07.2013 г., ведно със
законната лихва от 08.07.2013 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до пълния предявен размер от 200 000 лева, а на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК – сумата от 5 925 лева.
ОСЪЖДА, на основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на К.А.П., чрез нейната майка и законен представител Г.С.С.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 180 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на А.Г.П.
при ПТП на 08.07.2013 г., ведно със законната лихва от 08.07.2013 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 200 000 лева, а на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 7 110
лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗАД „А.Б.”
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка
на СГС сумата от 9 040 лева, представляваща държавна такса по делото и 320.16
лева депозити за експертизи.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К.Д.П., ЕГН
**********, с адрес ***, Г.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** и К.А.П., чрез своята майка и законен представител Г.С.С., ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят на ЗАД „А.Б.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** съответно 2 672 лева, 1 670 лева и 668 лева разноски
за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: