№ 271
гр. Р., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500533 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. С.М. АК Р. в качеството му на
процесуален представител на Н. Х. Г. против решение № 260363/23.04.2021 г.,
постановено по гр. д. № 363/2015 г. на Р.нския районен съд в частта, с която е
изнесен на публична продан като неподеляем недв. имот- земя и сграда,
представляващ съгласно кадастрална скица УПИ ІV-412 в кв. 38 по
регулационния план на гр. Г., одобрен със Заповед № 163/24.02.1976 г., с
площ от 870 кв. м., находящ се на ул. „Ц.С.“ №**, кв. 38 по плана на гр. Г.,
общ. В., обл. Р., както и в частта, с която е отказано цялостното изплащане на
всички подобрения направени в имота от него. Въззивникът намира
първоинстанционния съдебен акт за неправилен. Излага оплаквания за
незаконосъобразност на изводите на съда, с които са уважени възраженията за
изтекла давност по отношение на подобренията. Иска отмяна на решението в
обжалваните от него части и постановяване на ново, с което да бъдат осъдени
всички ответници да му заплатят сторените от него подобрения в имота
съобразно дяловете им и приетата по делото експертиза. Претендира
1
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна Б. ЕМ. П. чрез адв. С.Д. АК Пазарджик, в който се взема
становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени в отговора
съображения. Намира, че от събраните по делото доказателства се
установявало, че извършителят на тези подобрения ги е правил в качеството
си на държател на ид. части от имота, собственост на останалите съделители.
Поради това според въззиваемата правилно и в съответствие с ППВС №
6/1974 и ТР № 85/1968 г. районният съд е приел, че давността започва да тече
от момента, когато вземането е станало изискуемо, а именно от извършване на
подобренията. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат
Г.П. АК Р. в качеството й на особен представител на СВ. ЕМ. АНГ., в който
се взема становище за неоснователност на жалбата в частта, в която се
обжалва изнасянето на недв. имот на публична продан, доколкото безспорно
е установено, че имотът е неподеляем и не е налице нито едно от
предвидените в ГПК условия за възлагането му. В обжалваната част относно
подобренията намира жалбата за основателна, тъй като съсобствеността била
възникнала по наследяване и в този случай според въззиваемия давността
започва да тече от момента на поискването, което в случая е станало с
исковата молба през септември, 2016 г.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима, а за да се произнесе по същество, взе предвид следното:.
Производството по делото е във фаза по извършване на делбата. С
влязло в сила Решение № 346/05.03.2019 г. е допусната съдебна делба
между Ф. ИБР. Г., Н. Х. Г., Б. ЕМ. П. и СВ. ЕМ. АНГ. на следните недвижими
имоти: 1. Имот № ****** в землището на гр. Г., с ЕКАТТЕ *****, общ.
В., обл. Р., местност „Шан Тарла“, с площ 35,203 дка, трета категория, с
начин на трайно ползване: полска култура; 2. Имот № 142020 в землището на
гр. Г., с ЕКАТТЕ *****, общ. В., обл.Р., местност „Пара Сърт“, с площ 3,700
дка, шеста категория, с начин на трайно ползване: други селскостопански
2
територии; 3. Недвижим имот – земя и сграда, представляващ съгласно
кадастрална скица УПИ IV-412 в кв.38 по регулационния план на гр. Г.,
одобрен със заповед № 163/24.02.1976 г., с площ 870 кв. м., находящ се на
ул.“Ц.С.“ **, кв. 38 по плана на гр. Г., общ. В., обл. Р., ведно с построените в
него сгради: жил.сграда с площ 70 кв. м., жил. сграда с площ 25 кв.м., жил.
сграда с площ 30 кв. м. и гараж с площ 25 кв. м., при права: по 2/6 ид.части за
първите двама съделители и по 1/6 ид.части за останалите двама съделители.
В производството по извършване на делбата са приети заключения на
единична и допълнителна съдебно-технически експертизи относно стойността
на допуснатите до делба имоти и тяхната поделяемост, вещите лица по които
дават заключение, че жил. имот, находящ се в гр. Г. е неподеляем. Изготвен е
и проект за разделителен протокол на земеделските имоти в два варианта. В
това производство е прието за съвместно разглеждане на основание чл. 346
ГПК искане по сметките от страна на съделителя Н. Х. Г. – жалбоподател в
настоящото производство, за заплащане на сумата в размер на 54 909 лв. /след
допуснато от съда намаление на иска/ срещу останалите трима съделители,
представляваща извършени от него подобрения в съсобствения им недв.
имот. Ищецът по тези претенции е заявил, че подобренията са извършени от
него основно в периода м. март 1994 г. – м.10.1995 г. като последните са
извършени през 2008 г. Съделителите Ф. ИБР. Г. и Б. ЕМ. П. са възразили, че
тези претенции са погасени по давност.
С Решението си по извършване на делбата съдът е изнесъл на публична
продан съсобствения недв. имот, обявил за окончателен разделителния
протокол относно съсобствените земеделски земи, осъдил съделителя СВ.
ЕМ. АНГ. да заплати на Н. Х. Г. 6 355,33 лв., представляващи 1/6 от
стойността на извършените подобрения в делбения жилищен имот, с които се
е увеличила неговата пазарна стойност и отхвърлил претенцията по сметки за
сумата над 6 355,33 лв. до претендираните 54909 лв., както и по отношение
на съделители Ф. ИБР. Г. и Б. ЕМ. П. като неоснователна, уважавайки
възражението им за изтекла погасителна давност.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението по
извършване на делбата в частта, с която недв. имот е изнесен на пубилчна
продан, както и в частта, с която са отхвърлени претенциите по сметките на
3
съделителя Н. Х. Г. против ответниците Ф. ИБР. Г. и Б. ЕМ. П..
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира, че решение № 846/4.07.2017 г., постановено по гр. д. № 761/2017 г. на
Р.нския районен съд е валидно и допустимо в обжалваните части.
Правното основание на претенцията за подобрения е нормата на чл.346
ГПК. В тази правна норма е посочено, че в първото заседание след допускане
на делбата страните могат на предявят искания за сметки помежду си, като
посочат доказателствата си.
Според разясненията дадени в ТР № 85/68 год. и ППВС 6/1974 г.,
отношенията между съсобственици по повод извършени от единия от тях
подобрения в общия имот се уреждат съгласно чл. 72 и 74 ЗС в случаите,
когато съсобственикът е променил намерението си и е започнал да владее
цялата вещ за себе си. В този случай увеличената стойност на имота може да
се претендира, ако владението е добросъвестно или при недобросъвестно
владение, когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в
общия имот, но не се е противопоставил на това. В останалите случаи, когато
извършва подобренията в качеството на владелец на своята част и държател
на частите на останалите съсобственици, отношенията им ще се уредят по
реда на чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобренията са извършени със съгласието на
останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД - ако те са се
противопоставили или по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие, ако липсва съгласие на останалите съсобственици за
извършването им.
Следователно, първият въпрос, който трябва да изследва съда, когато
се касае за подобрения, които са извършени в съсобствен имот е относно вида
на упражняваната фактическа власт върху имота. Съдът е длъжен да изследва
въпроса дали съсобственика е държател на идеалните части на останалите
съсобственици или е манифестирал намерението да владее имота само за себе
си. При изясняване на този въпрос съдът е длъжен да изходи от презумпцията
по чл. 69 ЗС, като изследва въпроса доколко тя е оборена.
В настоящия случай съделителят Н. Х. Г. претендира заплащане на
разходите за направа на подобрения в съсобствения на страните недв. имот,
4
находящ се в гр. Г.. В първата фаза на делбата същият е заявил възражение, че
е придобил имота по давност, което обаче не е било разгледано от съда
поради това, че е било преклудирано. Независимо от това, във втората фаза на
делбата, тези твърдения на ищеца следва да бъдат съобразени при изследване
на въпроса за качеството, в което са направени претендираните от него
подобрения. В този смисъл съдът съобразява Решение №91/22.10.2020 по
дело №4284/2019 на ВКС, ГК, I г.о. От събраните по делото гласни
доказателства – показанията на св. Н. Р., св. Ф.И. и св. С. Г. безспорно се
установява, че след 1987-1988 г. в имота в гр. Г. е заживял съделителят Н.Г.,
ищецът Ф.Г. е заминал за Турция през 1989 г., а сестра им З. Г.а,
наследодателка на другите двама ответници, е живяла в гр. Кубрат.
Свидетелските показания установяват също така, че именно в периода от
1990 до 2000 г., основно 1994 г.- 1997 г. са извършвани подобренията в
имота, в какъвто смисъл са и твърденията на жалбоподателя. За знанието от
страна на ищеца Ф.Г. и З. Г.а, поч. през 1997 г., че в имота от страна на брат
им Н.Г. са извършвани подобрения данни се съдържат в показанията на св.
Ф.И., а свидетелските показания на св. С. Г. установяват, че за тях в
известност е бил и сина на сестрата на жалбоподателя. Липсват каквито и да
било данни някой от тях да е давал съгласие, а така също и да се е
противопоставял на извършваните ремонти.
С ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. ОСГК на ВКС бе
зачетена константната съдебна практика, според която презумпцията на чл. 69
ЗС не намира приложение в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността е с източник наследствено правоприемство. Такъв е
източникът на съсобствеността, установен със сила на пресъдено нещо с
решението по чл. 344, ал. 1 ГПК - наследствено правоприемство от
родителите на съделителите. В настоящия случай не са събрани доказателства
дори индициращи противопоставяне от страна на ответника Н.Г. на
изключителни негови права, отричащи правата на другите съсобственици, т.
е. обръщане на анимуса му от такъв за държане на такъв за своене по явен и
категоричен начин. Поради това, правилно районният съд е приел, че той е
извършил подобренията в съсобствения имот като собственик на своите и
като държател на чуждите части от него.
Претендираните подобрения са доказани, както с приетата по делото
5
СТЕ, така и със събраните гласни доказателства. С оглед установеното от
настоящия състав по-горе по въпроса за субективното отношение на
останалите съсобственици към извършването им – че те са извършени без да е
изразено съгласие, но и без да е налице противопоставяне от тяхна страна,
следва да се приеме, че отношенията между тях следва да се уредят по
правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 – чл. 63 ЗЗД,
в частност – съгл. чл. 61, ал. 2 ЗЗД, доколкото извършеното е в интерес и на
съделителя Н.Г.. В тази хипотеза заинтересованият отговаря до размера на
обогатяването си. Това следва да бъде по-малката стойност от двете
изследвани величини - стойността на подобренията /54 909 лв./ и увеличената
стойност на имота /38 132 лв./, до какъвто извод е стигнал и районният съд,
макар обосноваващите този правен извод мотиви да не съвпадат изцяло с тези
на въззивния съд.
Тъй като това вземане е с облигационен характер и се погасява по
общите правила за погасяване на вземанията, погасителната давност по
смисъла на чл.114 ал.1 ЗЗД започва да тече от момента, в който то е станало
изискуемо, а именно – от момента, когато са извършени разходите в делбения
имот. Това е така, понеже вземането е възникнало и станало изискуемо при
извършването на подобренията, защото от тогава възниква и обективната
възможност за подобрителя да предяви претенция за защита на своите права.
Неоснователността на преминаването на благата в патримониума на
съсобственика се осъществява при самото им създаване, а не в някой
последващ момент, поради което погасителната давност при вземанията за
извършени от държател подобрения започва да тече от извършването им.
Казаното в постановление № 6/74г., че вземането става изискуемо от
момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане или от
момента на предявяване на иск за имота, се отнася само за сънаследник,
който владее целия имот като свой, какъвто настоящият случай не е.
С оглед изложените дотук съображения, настоящият въззивен състав
приема, че вземането за подобрения на отв. Н.Г. към ищеца и към отв. Б.П. е
погасено по давност и претенциите му, заявени по реда на чл. 346 ГПК срещу
тях, следва да се отхвърлят като неоснователни по тази причина. Като е
достигнал до идентични правни изводи относно своевременно въведените от
6
съделителите Ф.Г. и Б.П. възражения за погасяване по давност и ги е уважил,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт,
който следва да бъде потвърден.
Решението на РРС, следва да се потвърди и в частта, с която
неподеляемият жилищен имот, представляващ недвижим имот – земя и
сграда, представляващ съгласно кадастрална скица УПИ IV-412 в кв.38 по
регулационния план на гр. Г., одобрен със заповед № 163/24.02.1976 г., с
площ 870 кв. м., находящ се на ул.“Ц.С.“ **, кв. 38 по плана на гр. Г., общ.
В., обл. Р., ведно с построените в него сгради: жил.сграда с площ 70 кв. м.,
жил. сграда с площ 25 кв.м., жил. сграда с площ 30 кв. м. и гараж с площ 25
кв. м., е изнесен на публична продан. По делото е безспорно установено, че
този имот е неподеляем и от него не могат да бъдат обособени дялове за
всеки от съделителите. В случая не е възможно поставянето на този имот в
някой от дяловете на страните, тъй като няма други имоти в регулация и
други жилищни имоти, които да бъдат поставени в другите дялове и това би
нарушило основния принцип за равнопоставеност на съделителите и
разпределяне на съсобствените имоти, като в реален дял на всеки от тях
попадне от всеки от видовете допуснати до делба имоти. При тези
обстоятелства правилно първоинстанционния съд е приел, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл.348 ГПК и имотът да бъде изнесен на
публична продан. По този ред интересите на съделителите ще бъдат защитени
с възможността всеки от тях да участва при наддаването и да изкупи делбения
имот или да получи паричната равностойност на своя дял.
С оглед изхода на спора, отправеното искане и представените
доказателства, сторените от въззиваемата Б.П. разноски пред настоящата
инстанция в размер на 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение следва
да бъдат възложени в тежест на въззивника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260447/1.06.2021 г., постановено по гр. д. №
5026/2020 г. на Р.нския районен съд в частта, с която недвижим имот – земя и
7
сграда, представляващ съгласно кадастрална скица УПИ IV-412 в кв. 38 по
регулационния план на гр. Г., одобрен със заповед № 163/24.02.1976 г., с
площ 870 кв. м., находящ се на ул.“Ц.С.“ **, кв. 38 по плана на гр. Г., общ.
В., обл. Р., ведно с построените в него сгради: жил.сграда с площ 70 кв. м.,
жил. сграда с площ 25 кв.м., жил. сграда с площ 30 кв. м. и гараж с площ 25
кв. м., е изнесен на публична продан, както и в частта, с която са отхвърлени
като неоснователни претенциите по сметките на съделителя Н. Х. Г. за сумата
над 6355,33 лв. до претендираните 54909 лв., както и по отношение на
съделителите Ф. ИБР. Г. и Б. ЕМ. П..
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Н. Х. Г., ЕГН ********** от гр. С., бул. „Ц.О.“ № ** да
заплати на Б. ЕМ. П., ЕГН ********** от гр. С., ж. к. „И.“ ***, вх.* ет.*, ап. **
сумата в размер на 1000 лв. /хиляда лева/, представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8