Р Е Ш Е Н И Е 34/20.1.2020г.
№
20.01.2020 год.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
районен съд, гражданско отделение, XVII-състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осми януари през 2020 г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Н.Х.
като разгледа докладваното от
съдия Димчо Димов
гражданско дело № 3549 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано и се води по
искова молба Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу „Технострой Инженеринг 99“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С.П.И.
С исковата молба се твърди, че за периода от
12.01.2016 год. до 07.08.2019 год. ищеца е работил в предприятието на ответника
по безсрочно трудово правоотношение на длъжност ***. Сочи се че за периода от
10.06.2019 год. до 18.08.2019 год. включително и без прекъсване, ищецът ползвал
отпуск поради временна нетрудоспособност, като през време на ползвания от него
отпуск, на 07.08.2019 год. по пощата, е получил изпратено от ответното
дружество писмо с приложени към него заповед № *** год. за налагане на
наказание „дисциплинарно уволнение“ и заповед № *** год. за прекратяване на
трудовото правоотношение поради наложено наказание „дисциплинарно уволнение“.
Поддържа се че заповедите са издадени при неспазване изискването на чл.333,
ал.1, т.4 КТ, тъй като към момента на издаването и връчването им ищеца бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност като в тях липсвало посочване да е
било поискано разрешение на инспекцията по труда. На следващо място се
поддържа, че не е спазена процедурата по чл.193 ГПК, както и че заповедите са
били издадени в нарушение на чл.194, ал.1, чл.189, ал.1 и чл.195 КТ, както и
при липса на каквито и да е било установени и извършени от страна на ищеца
нарушения на трудовата дисциплина, включително такива по чл.190, ал.1, т.7 КТ.
Твърди се че по първото посоченото в двете заповеди твърдение за закупени в
периода 2015-2016 год. СМЦ ищецът е бил в обективна невъзможност да даде
обяснения предвид ползвания от него отпуск поради заболяването му, като се
поддържа, че в този период не тече какъвто и да е било срок за обяснения
съобразно приложимата по аналогия разпоредба на чл.194, ал.3 КТ. Подържа се че
писмото не може да се квалифицира като искане по чл.193, ал.1 КТ, както и че спрямо
ищеца не може да се ангажира дисциплинарна отговорност, тъй като била изтекла
повече от една година към 07.08.2019 год. – датата на налагане на
дисциплинарното наказание, тъй като посоченото нарушение обхващало период
2015-2016 год., което обосновавало извод за незаконосъобразност на издадените
заповеди. Така описаното в заповедите нарушение не можело да се квалифицира
като друго тежко такова по чл.190, ал.1, т.7 КТ. В писмото и заповедите
липсвало описание на факти, обстоятелства и/или доказателства, уточняващи това
твърдение, квалифицирано от работодателя като друго тежко нарушение на
трудовата дисциплина. Твърди се че предоставените от работодателя на ищеца
правомощия за организиране работата при дружеството включват осигуряването на
необходимите за дейността материали от различен вид, както и че изпълнението на
на ищеца работа и функции не могат да бъдат
квалифицирани като нарушение на трудовата дисциплина. П отношение на второто
твърдяно в заповедите нарушение се поддържа, че същото не съставлява нарушение
на трудовата дисциплина при ответното дружество-работодател, тъй като
посоченото МПД било собственост на трето персонифицирано юридическо лице –
„Пътно поддържане Елхово“ ЕООД. Поддържа се че правата и задълженията на ищеца
по трудовото му правоотношение с ответното дружество, не касая и са неотносими към имущество собственост на друго юридическо
лице. Заповедите се явявали немотивирани.
На следващо място се твърди, че за периода
от време, считано от прекратяване на трудовото правоотношение и до настоящия
момент, ищеца не работи на трудово правоотношение и е останал без работа поради
незаконосъобразното си уволнение извършено от ответното дружество работодател.
Твърди се още че ответника не е изплатил на
ищеца дължимите му месечни възнаграждения за месец май и месец юни 2019 год.,
както и дължимото му обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 29
дни.
Претендира се от съда да постанови решение,
с което да признае за незаконно уволнението на ищеца и да отмени заповедите за
налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ и за прекратяване на трудовото
правоотношение издадени от изпълнителния директор на ответното дружество; да възстанови
ищеца на длъжността *** заемана до уволнението му; да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
незаконното уволнение, но за не повече от шест месеца, определено съобразно
брутното трудово възнаграждение на ищеца /с посочена в исковата молба цена на
иска – 9000 лева/; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1850
лева представляваща неизплатени месечни възнаграждения за периода
01.05.-31.05.2019 год., както и за периода 01.06.-09.06.2019 год., ведно със
законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане; да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1980 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29
дни, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното и
изплащане.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.
В тази насока се поддържа, че е спазена процедурата по чл.333, ал.1, т.4 КТ и има разрешение от инспекцията по труда – Я. Оспорва се твърдението, че не е спазена процедурата по чл.193 КТ като се сочи, че до ищеца са отправени три искания, като на третото писмо същият бил дал обяснения.поддържа се, че първото нарушение е много ясно формулирано в заповедта за уволнение. Досежно второто нарушение се изтъква, че собственик на капитала на „Пътно поддържане Елхово“ е „Технострой Инженеринг 99“ АД, както и че в ответното дружество е получена докладна записка от управителя на „Пътно поддържане Елхово“ и че изпълнителния директор е отправил нотариална покана, получена от ответника на 13.06.2019 год. да даде обяснения в три дневен срок и да върне автомобила в сервиз „Мото пфое“. Соче се че за обсебване на автомобила била образувана преписка пред ЯРП. Сочи се още че ищеца е бил поканен да си получи трудовото възнаграждение за м.май. Оспорва се претендирана сума.
С молба вх.№ ***
год. по описа на ЯРС, ищеца е направил изменение на исковите си претенции,
както следва: по чл.344, ал.1, т.3 КТ - чрез увеличаване размера на иска от
9 000 лв. на 9 576 лева; по чл.128, т.2 КТ - чрез увеличаване размера
на иска от 1 850 лева на 2 032,29 лева. и по чл. чл.224, ал.1 КТ-
чрез намаляване размера на иска от 1980 лева на 1893,44 лева.
С протоколно определение от 08.01.2020 год. съдът е допуснал и приел така направеното изменение размера на предявените искове.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява, за него в качеството на процесуален представител по пълномощие се явява адв. С. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се поддържа, че исковите претенции са основателни и доказани по размер. Поддържа се че ответника по никакъв начин не е установил наличието на посочените в издадените заповеди факти за дисциплинарно уволнение. Не било установено ищеца да е поръчвал, плащал каквито и да е било материали, към който и да е било период по упоменатите в писмо № *** на ответното дружество фактури. В същите ищецът не фигурирал по никакъв начин. Не бил законен представител на ответното дружество. Отделно от това била изтекла и давността на каквото и да е било наказание. Сочи се че от доказателствата е видно, че се касае за МПС собственост на трето лице, различно от ответното дружество, нямащо никаква връзка с ищеца и за него не се явява работодател. Сочи се че са налице доказателства, че ищецът няма сключени трудови договори до настоящия момент от датата на уволнението, липсвали доказателства за получаване на доходи, нямало и такива твърдения, като факта, че ответника участвал в определени търговски дружества не означавало, че на същия не следвало да бъде изплащано претендираното обезщетение. Представя се списък на разноските по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание за ответното дружество се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв. Д. ***, чрез когото в хода на делото по същество се иска от съда да остави без уважение исковите претенции на съображенията изложени в отговора на исковата молба, като с допълнително депозирана писмена защита се сочи, че е спазена процедурата по чл.33, ал.1, т.4 КТ като е било дадено предварително разрешение от Инспекция по труда Я. На следващо място се сочи, че са били отправени искания за даване на обяснения от което следва че е спазена процедулата по чл.193 ГПК. Посочва се че ответника е депозирал отговор по писмо вх.№ ***, поради което не може да се приеме, че на едно писмо е в състояние да отговори, а на друго неможе, като освен това същия е бил с режим на лечение домашен амбулаторен. В тази връзка се поддържа, че сроковете по чл.194, ал.1 и ал.3 спират да текат единствено и само при връчване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание като даването на обяснения не попада в тази хипотеза. Оспорва се и твърдението на ответника, че не му е ясно в какво се изразява нарушението на трудовата дисциплина. Поддържа се, че е неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност от една година, тъй като узнаването за липсата на СМЦ е било тази година след извършен одит и едва следа това изп. Директор е поискал информация къде се съхраняват СМЦ. Досежно второто нарушение отново се сочи, че собственик на капитала на „Пътно поддържане – Елхово“ е „Технострой Инженеринг 99“ АД Я., както и че в ответното дружество е получена докладна записка от управителя на „Пътно поддържане – Елхово“ ЕООД, а изпълнителния директор е отправил нотариална покана, получена от ответника, да даде обяснения и да върне автомобила. Твърди се че не е бил сключван предварителен договор за продажба на МПС, поради което било налице обсебване. По отношение на претенцията за заплащане на неизплатеното трудово възнаграждение се сочи че ответникът е бил поканен да си получи трудовото възнаграждение за м.май. В дружеството липсвало искане за заплащане на възнаграждение по банков път, поради което изп. Директор бил разпоредил да се изплати в брой срещу подпис във ведомостта за заплати. Поддържа се че искането за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ било неоснователно, тъй като претенцията на ищеца била за десет дни за 2019 год., а от трудовото досие на ищеца се виждало, че същия е ползвал три дни годишен отпуск, тъй като му оставяли осем дни. Поддържа се че и претенцията за обезщетение за оставяне без работа било неоснователно, тъй като от извлечението от информационната система на търговския регистър било видно, че ищеца е управител и едноличен собственик на капитала на две дружества и управител на други две, а договорът за управление на също било работа. Представените по делото справки за задължения за телефони за съпругата и майката на ищеца, както и за дължимите 6 тона палети, не били включени като нарушения в заповедите, но били утежняващи обстоятелства. Претендира се от съда да постанови решение, с което да остави без уважение исковата молба. Претендират се разноски.
След
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от
ангажираните от тях доказателства – страници от трудово книжка и трудов договор
№ *** год., от 12.01.2016 год. те са били в твърдените трудовоправни отношения,
по силата на които ищецът е работил в предприятието на ответника на длъжност
„Заместник изпълнителен директор“, НПКД ****, с място на работа в „Технострой Инженеринг 99“ АД. Трудовият договор бил сключен
между страните като безсрочен на основание чл.67, ал.1 КТ доколкото в него не е
било уговорено друго, на пълен работен ден и с уговорено основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1500,00 лева.
Видно от представените по делото болнични
листи Д.Д.Д. е бил в отпуск по болест за времето от
10.06.2019 год. до 18.08.2019 год.
Видно от представената по делото докладна
записка изх.№ *** год. адресирана до Изпълнителния директор на „Технострой Инженеринг 99“ АД от М.С.П. в качеството му на
управител на „Пътно поддържане – Елхово“, последният твърди в нея, че Д.Д.Д. , който е заместник изпълнителен директор на „Технострой Инженеринг 99“ АД е обсебил автомобил „Форд
Рейнджър“ с ДКН У0988АТ, собственост на „Пътно поддържане – Елхово“ ЕООД, и
търси съдействие и намеса лицето Д.Д. да предаде
автомобила на дружеството-собственик.
Видно от представената по делото в заверено
копие нотариална покана, „Пътно
поддържане – Елхово“ ЕООД е отправил покана до Д.Д.Д.
в три дневен срок от получаването и да върне автомобила в „МОТО-ПФОЕ“ Б., получена
от Д., видно от представената по делото разписка, на 13.06.2019 год.
Видно от представената по делото справка от
търговския регистър – едноличен собственик на капитала на „Пътно поддържане –
Елхово“ ЕООД е „Технострой Инженеринг 99“ АД.
Видно от представеното по делото заверено
копие на свидетелство за регистрация част I, товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с ДКН
У0988АТ е собственост на „Пътно поддържане – Елхово“ ЕООД.
Видно от представената по делото докладна
записка изх.№ *** год. адресирана до Изпълнителния директор на „Технострой Инженеринг 99“ АД от М.Д.С. в качеството и на
управител на „ОДИТ БУРГАС“ ЕООД, последната уведомява дружеството, че в хода на
извършена въз основа сключен между тях договор проверка е установила, че за
периода от декември 2013 год. до 2016 год. са закупени значителни количества
СМЦ с много на брой фактури, платени с платежни нареждания от „Технострой Инженеринг 99“ АД с изпълнителен директор Д.Д.Д. като при анализа на фактурите било установено, че това
са СМЦ, необичайни за дружеството, нетипични за дейността му и не е било посочено
къде са вложени, осчетоводени като разходи за основна дейност.
Видно от представеното по делото заверено
копие на писмен сигнал, М.С.П. в качеството му на управител на „Пътно
поддържане – Елхово“ ЕООД е подал сигнал до ЯРП с вх.№*** год. срещу Д.Д.Д. относно обсебване на автомобил „Форд Рейнджър“ с ДКН
У0988АТ, собственост на „Пътно поддържане – Елхово“ ЕООД.
Видно от представеното по делото заверено
копие на писмо изх.№***год. на „Технострой Инженеринг
99“ АД до Д.Д.Д., със същото е бил поканен да се яви
в офиса на „Технострой Инженеринг 99“ АД Я., ***,
отдел „Финансово-счетоводен“ за получаване на начислено трудово възнаграждение
за м.май 2019 год.
Видно от представеното по делото заверено
копие на писмо с изх.№ *** год. на изпълнителния директор на „Технострой Инженеринг 99“ АД инж. С.П. до Д.Д.Д., получено от последния на 11.07.2019 год., от
последния са били поискани обяснения за това къде са вложени СМЦ закупени от
него от „АВС инженеринг-Н“ООД, без да има правомощия за това, като са изредени
фактури издадени в периода 21.07.2015 год. – 22.03.2016 год.
Видно от представеното по делото заверено
копие на искане по чл.333, т.4 КТ с изх.№ *** год. на изпълнителния директор на
„Технострой Инженеринг 99“ АД от Дирекция „Инспекция
по труда“ гр.Я. е поискано предварително писмено разрешение за прекратяване на
трудовия договор с работника Д.Д.Д., който е започнал
отпуск по болест. Посочено е било, че уволнението ще бъде на основание чл.330,
ал.2, т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ
/дисциплинарно уволнение/, поради това че Д.Д.Д. е
извършил две тежки нарушения на трудовата дисциплина и е злоупотребил с
доверието му на работодател:
1. Закупил е СМЦ без необходимите правомощия
за това на стойност 10 488 лева, които не са вложени в обектите или
складовете на дружеството и не дава обяснение за това къде се намират.
2. Извършил е обсебване на автомобил „Форд
Рейнджър“ с ДКН У0988АТ и отказва да го предаде на дружеството собственик. Сигнализирана
е Районна прокуратура и автомобила е обявен за издирване.
Видно от представеното по делото заверено
копие на писмо с изх.№ *** год. на изпълнителния директор на „Технострой Инженеринг 99“ АД инж. С.П. до Д.Д.Д., е поискано от последния в три дневен срок от
получаване на писмото да даде обяснения къде се намира автомобил „Форд
Рейнджър“ с ДКН У0988АТ собственост на „Пътно поддържане – Елхово“ ЕООД, като е
посочено, че това е тежко нарушение на трудовата дисциплина и злоупотреба с
доверието му на работодател.
Видно от представеното по делото заверено
копие вх.№ *** год., Д.Д.Д. е адресирал до изп. Директор на „Технострой
Инженеринг 99“ АД писмено обяснение, в което е посочил, че въпросното МПС е
собственост на трето лице - „Пътно поддържане – Елхово“ ЕООД, на което същият
не е служител и не е длъжен да дава обяснения за чужди вещи. Изразил е мнение,
че изложеното от изпълнителния директор на „Технострой
Инженеринг 99“ АД действие не съставлява нарушение на трудовата дисциплина и доверие на работодателя му „Технострой Инженеринг 99“ АД. Посочил е още, че доколкото
му е известно посоченото МПС е предмет на предварителен договор за продажба от
08.01.2019 год. с трето лице /фирма/, като владението и ползването на същото
МПС е предадено на купувача на същата зата
/08.01.2019 год./.
Видно от представеното по делото заверено
копие на писмо с изх.№ *** год, получено и заведено в
„Технострой Инженеринг 99“ АД вх.№ *** год., Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Я. е дала предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.330, ал.2,т.6 КТ с Д.Д.Д.,
работещ на длъжност „заместник изпълнителен директор“ в „Технострой
Инженеринг 99“ АД.
Видно от представената по делото заповед № 3***год.
на изпълнителния директор на „Технострой Инженеринг
99“ АД С.П., на основание чл.195, ал.1,
във вр. с чл.197, ал.1, т.7 и чл.183, т.3 КТ, чл.189
и чл.194 и отказ от даване на писмени обяснения по чл.193, ал.1 КТ, на Д.Д.Д. на длъжност *** е било наложено дисциплинарно
уволнение, считано от датата на връчване на настоящата заповед и заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение. В заповедта като основание за
налагане на наказанието е посочено:
1. За това, че е закупил за периода
2015-2016 год. СМЦ от „АВС
инженеринг-Н“ООД гр.Я. с много на брой фактури за голяма сума, които са платени
с платежни нареждания от „Технострой Инженеринг 99“
АД с изпълнителен директор Д.Д.. При анализ на
фактурите се установи, че това са СМЦ, необичайни за дружеството – много ел.
материали /лампи, изолации, контакти, разклонителни кутии/, луксозен фаянс
РОКА, шкафчета, казанчета, тоалетни чинии, фаянс и теракот,
гранитогреси, ламперии, плоскости, греди, керемиди и
др. Това са материали, които обикновено се влагат при строеж на къща и нетипични
за дейността на „Технострой Инженеринг 99“ АД.
Отказва да даде обяснение, къде са вложени
закупените чрез него и заплатени от „Технострой
Инженеринг 99“ АД СМЦ.
2. на 05.06.2019 год. Д.Д.Д.
е получил без да има правомощия за това от сервиз „Мото-пфое“
Бургас, автомобил „Форд Рейнджър“ ДКН У0988АТ, собственост на „Пътно поддържане
– Елхово“ ЕИК **** с едноличен собственик
на капитала „Технострой Инженеринг 99“ АД. Въпреки
нотариалната покана за предаване на автомобила, връчена му на 13.06.2019 год.
до момента автомобила не е предаден на дружеството собственик от Д.Д.. За обсебването на горепосочения автомобил от Д.Д. е сигнализирана Районна прокуратура Я. на 21.06.2019
год.
Видно от представената по делото заповед № ***
год., на изпълнителния директор на „Технострой
Инженеринг 99“ АД С.П., на основание чл.330, ал.2, т.6 вр.
чл.190, ал.1, т.7 КТ, чл.333, ал.1,т.4 КТ и заповед № *** год. за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение е било прекратено трудовото правоотношение с
ищеца Д.Д.Д.. Текстово като основание е посочено, че
съгласно заповед № *** год. на работника е наложено дисциплинарно наказание
уволнение:
1. За това, че е закупил за периода
2015-2016 год. СМЦ от „АВС
инженеринг-Н“ООД гр.Я. с много на брой фактури за голяма сума, които са платени
с платежни нареждания от „Технострой Инженеринг 99“
АД с изпълнителен директор Д.Д.. При анализ на
фактурите се установи, че това са СМЦ, необичайни за дружеството – много ел.
материали /лампи, изолации, контакти, разклонителни кутии/, луксозен фаянс
РОКА, шкафчета, казанчета, тоалетни чинии, фаянс и теракот,
гранитогреси, ламперии, плоскости, греди, керемиди и
др. Това са материали, които обикновено се влагат при строеж на къща и
нетипични за дейността на „Технострой Инженеринг 99“
АД.
Отказва да даде обяснение, къде са вложени
закупените чрез него и заплатени от „Технострой
Инженеринг 99“ АД СМЦ. Изчакано е достатъчно време от 11.07.2019 год. за даване
на обяснение, но до момента Д.Д. не е дал такива.
2. На 05.06.2019 год. Д.Д.Д.
е получил без да има правомощия за това от сервиз „Мото-пфое“
Б., автомобил „Форд Рейнджър“ ДКН У0988АТ, собственост на „Пътно поддържане –
Елхово“ ЕИК *** с едноличен собственки на капитала „Технострой
Инженеринг 99“ АД. Въпреки нотариалната покана за предаване на автомобила,
връчена му на 13.06.2019 год. до момента автомобила не е предаден на
дружеството собственик от Д.Д.. За обсебването на
горепосочения автомобил от Д.Д. е сигнализирана
Районна прокуратура Ямбол на 21.06.2019 год.
В заповедта е посочено, че на лицето следва
да се изплатят следните обезщетения: на основание чл.224, ал.1 КТ обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни и на основание чл.221,
ал.2 КТ обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието за един месец. Заповедта е била подписана освен от изпълнителния
директор още и от главен счетоводител и началник ТРЗ.
По делото между страните не спорно, а и това
се установява от представените по делото заверени копия на писмено уведомление
на Български пощи до „Технострой Инженеринг 99“ АД с
изх.№ *** год. и известие за доставяне, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание уволнение и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение са получени от ищеца с препоръчано писмо с обратна разписка на
07.08.2019 год.
Видно от представеното по делото
удостоверение за брутен месечен доход с изх.№ ***год. на Д.Д.Д.
от ответното дружество работодател му е бил начислен брутен доход за м.юли 2019
год. в размер на 0.00 лева.
Видно от представеното по делото извлечение
от сметка на Д.Д.Д. в ОББ за периода 29 март 2019
год. до 30 април 2019 год., същият е получил превод по сметка заплата за месец
март 2019 год. в размер на 1 196,94 лева.
Видно от представеното по делото извлечение
от сметка на Д.Д.Д. в ОББ за периода 30 април 2019
год. до 30 май 2019 год., същият е получил превод по сметка заплата за месец
април 2019 год. в размер на 1 500,51 лева.
Видно от представената по делото разчетно платежна ведомост за месец януари 2019 год. Д.Д.Д. е получил сумата от 1500,43 лева.
Видно от представената по делото извлечение
справка от търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ Д.Д.Д.
фигурира като управител и съдружник в различни търговски дружества.
Видно от представените по делото справка
актуално състояние на действащи трудови договори за Д.Д.Д.
за период от 07.08.2019 год. до 19.11.2019 год. и справка за актуално състояние
на всички трудови договори за Д.Д.Д. от 06.01.2010 год., последния трудово договор на ищеца
е с „Технострой Инженеринг 99“ АД като е посочена
дата на прекратяване на договора – 14.08.2019 год., и липсват посочени
данни за други действащи трудови
договори.
Горните писмени доказателства съдът кредитира,
доколкото същите кореспондират помежду си и не се опровергават от доказателствената съвкупност по делото като останалите
ангажирани по делото писмени доказателства съдът не коментира изрично доколкото
намира, че същите не допринасят за изясняване на релевантните с оглед конкретиката на предмета на делото фактически данни.
Видно от заключението на вещото лице по
изслушаната по делото, неоспорена от страните и приета от съда
съдебно-икономическа експертиза:
При проучването в счетоводството на „Технострой Инженеринг 99“ АД се установи, че последния
пълен отработен от ищеца месец е м.февруари 2019 год. Брутното трудово
възнаграждение на Д.Д.Д. за последния пълен отработен
месец е в размер на общо 1 936,00 лева, формиран както следва: основна
заплата – 1 500,00 лева; Доп. възнаграждение за проф. опит 6,4 % - 96,00
лева и др. плащания – 340,00 лева.
Общия размер на неизплатено нетно трудово
възнаграждение на ищеца за претендирания период
01.05. – 31.05.2019 год. и 01.06. – 09.06.2019 год. е 2 032,29 лева, от
които: за м.май 2019 год. – 1 501,52 лева и за месец юни 2019 год. –
530,77 лева.
Според изчисленията на експертизата размерът
на дължимото от ответното дружество обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, изчислено по реда на
чл.224, ал.2 КТ, към датата на прекратяване на трудовото правоотношение –
07.08.2019 год., е нето – 1 893,44 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице
като намира същото за компетентно, обосновано
и обективно и гради основава фактическите и правните си изводи на него.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че е
сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва:
1.
По чл.344, ал.1,
т.1 КТ – за признаване за незаконно уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № *** год. на изпълнителния директор на „Технострой инженеринг 99“ АД Я. С. П., с която на основание
чл.195, ал.1 във вр. чл.190, ал.1, т.7 и чл.188, т.3 КТ на ищеца Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** е наложено
дисциплинарно наказание – „дисциплинарно уволнение“ и Заповед № *** год. на изпълнителния директор на „Технострой инженеринг 99“ АД Я. С.П., с която на основание
чл.330, ал.2, т.6 във вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** е прекратено трудовото
правоотношение с „Технострой инженеринг 99“ АД Я., и
неговата отмяна.
2.
По чл.344, ал.1,
т.2 КТ
– за възстановяване на ищеца Д.Д.Д. с ЕГН ********** ***
на предишната работа – *** в „Технострой инженеринг
99“ АД Я.
3.
По чл.344, ал.1,
т.3 КТ
- за заплащане на обезщетение за времето, за което ищеца е останал без работа
поради уволнението, в размер на брутното му трудово възнаграждение за всеки
месец, но за не повече от 6 меса, в размер на общо 9 576 лева, след направеното
изменение размера на иска.
4.
По чл.128, т.2 КТ
– за заплащане на трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.05. – 31.05.2019
год. и 01.06. - 09.06.2019 год., в размер на сумата от 2 032,29 лева, след
направеното изменение размера на иска, ведно със законната лихва върху нея от
подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
5.
По чл.224, ал.1 КТ
– обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, в размер
на сумата от 1893,44 лева, след
направеното изменение размера на иска, ведно със законната лихва върху нея от
подаване на исковата молба до окончателното и изпащане.
Настоящият съдебен състав намира предявените
искове за допустими, тъй като са предявени от лице, имащо правен интерес от оспорване
законосъобразността на уволнението си и от възстановяване на заеманата от него
допреди уволнението длъжност, както и за обезщетение за времето през което
е останал без работа вследствие на уволнението, за заплащане на дължимото му се
трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск срещу надлежен ответник - работодателят, при
липса на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск на
ищеца.
По
иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна – чл.334,
ал.1, т.1 КТ:
Трудовият договор на ищеца с
ответника-работодател е бил прекратен на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради
налагане на дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ за допуснати две
нарушения на трудовата дисциплина квалифицирани от ответника като тежки такива по
смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ.
Първото от тях е за това, че ищеца е закупил
за периода 2015 – 2016 год. СМЦ нетипични за дейността на ответното дружество,
за които не е дал обяснения.
Така формулирано нарушението буди неяснота
дали се касае за период от началото на 2015 год. до началото на 2016 год. или
обхваща период за две години 2015 и 2016 год. В тази връзка следва да се
посочи, че ищецът е започнал работа при ответното дружество на 12.01.2016 год.
и в този смисъл няма как да му се вмени във вина закупуването на СМЦ нетипични
за дейността на ответника преди възникване на трудовото му правоотношение с
него. На свой ред видно от представеното по делото заверено копие на писмо с
изх.№ *** год. на изпълнителния директор на „Технострой
Инженеринг 99“ АД С.П. до Д.Д.Д., от последния са били поискани обяснения за това къде
са вложени СМЦ закупени от него от „АВС инженеринг-Н“ООД, без да има правомощия
за това, като са посочени фактури по-голяма част от които са издадени за период
предхождащ възникването на трудовото правоотношение – от 21.07.2015 год. до
17.12.2015 год. Пред съда ответникът се
позовава на извършен одит и изготвена в тази връзка докладна записка вх. № ***
год., но видно от същата, проверката е обхващала период от декември 2013 год.
до 2016 год., тоест период предхождащ възникването на трудовото правоотношение.
Освен това в докладната записка освен ищеца като купувач на СМЦ са били
посочени още две лица, и конкретизирана и анализирана една фактура издадена на
22.07.2015 год., т.е също на датата предхождаща датата на възникване на
трудовото правоотношение.
Наред с горното следва да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ дисциплинарните наказания се налагат
не по-късно от 2-месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1-година
от извършването му. В случая нарушението, за което на ищеца е било наложено
дисциплинарно уволнение, респ. е било прекратено трудовото му правоотношение е
за вменено му във вина нарушение извършено в периода 2015-2016 год., а
наказанието от своя страна наложено на 07.08.2019 год., т.е. повече от една
година от извършването му. С изтичането на едногодишния срок се погасява
възможността за работодателя да наложи на работника или служителя дисциплинарно
наказание независимо дали е изтекъл или не предвидения в посочената законова
разпоредба двумесечен срок.
Второто от вменените във вина на ищеца
нарушения на трудовата дисциплина е за това, че на 05.06.2019 год. Д.Д.Д. е получил без да има правомощия за това от сервиз „Мото-пфое“ Бургас, автомобил „Форд Рейнджър“ ДКН У0988АТ,
собственост на „Пътно поддържане – Е.“
ЕИК ********* с едноличен собственик на капитала „Технострой
Инженеринг 99“ АД. Въпреки нотариалната покана за предаване на автомобила,
връчена му на 13.06.2019 год. до момента автомобила не бил предаден на
дружеството собственик от Д.Д..
Съгласно чл.195, ал.1 КТ, заповедта с който
се налага дисциплинарно наказание следва да бъде мотивирана. В настоящия случай
липсва обосновка защо получаването от ищеца на автомобил, собственост на трето
на трудовото правоотношение лице, е прието от ответника за нарушение на
трудовата дисциплина. Нито в заповедта, с която е наложено наказанието, нито в
заповедта с която е прекратено трудовото правоотношение, не е посочено ищеца да
е получил процесния автомобил от „Мото-пфое“
Бургас в качеството му на заместник изпълнителен директор от името и за сметка
на „Технострой
Инженеринг 99“ АД. В заповедите ответника сочи обстоятелството, че въпреки
нотариалната покана за предаване на автомобила, връчена му на 13.06.2019 год.
до момента автомобила не е предаден на дружеството собственик от Д.Д.. Видно обаче от същата покана се установява, че тя е
изпратена до ищеца в лично качество, доколкото не е била адресирана до
работодателя му, а на личния му адрес, и не е изпратена от работодателя на
ищеца - „Технострой Инженеринг 99“ АД, а от третото
лице собственик на автомобила - „Пътно поддържане – Елхово“ ЕООД. От така ангажираните
по делото доказателства като единствен възможен извод може да се изведе, че са
касае за възникнали правоотношения между лицето Д.Д.Д.
и „Пътно поддържане – Е.“ ЕООД, по повод на които е била сезирана ЯРП.
Обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на „Пътно поддържане –
Елхово“ ЕООД е „Технострой Инженеринг 99“ АД не
обосновава извод за противното. Или по друг начин казано липсват мотиви относно
това, с неизпълнението на кои свои конкретни трудови задължения ищеца като зам.
изпълнителен директор в предприятието на ответника е допуснал нарушение на
трудовата дисциплина получавайки от „Мото-пфое“ Б.
автомобил собственост на трето лице и неизпълнявайки нотариалната покана
изпратена не до ответника-работодател, а до ищеца и то в лично качество от същото това трето
лице.
На основание гореизложените мотиви следва
правния извод, че предявеният иск с правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ се
явява основателен и подлежи на уважаване като следва уволнението на ищеца да
бъде признато за незаконно и да бъде отменено.
По
иска за възстановяване на предишната работа – чл.334, ал.1, т.2 КТ :
Предвид основателността на главния иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ, основателен се явява и иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ, поради което той също следва да бъде уважен, като ищецът бъде възстановен на заеманата от него допреди уволнението му в предприятието на ответника длъжност *** шифър по НКПД ***.
По
иска за заплащане на обезщетение за принудителна безработица – чл.334, ал.1,
т.3 КТ:
В доказателствена тежест
на ищеца е да установи, че е останал без работа вследствие на уволнението,
периода за който е останал без работа, считано от 07.08.2019 год., както и
размера на обезщетението, изчислено на база БТВ, получено за последния пълен
отработен месец, предхождащ уволнението.
По делото като писмени доказателства са
представени заверени страници от трудовата книжка на ищеца и два броя справки
за действащите трудови договори на ищеца последната от която е от 06.01.2020
год., видно от последната след прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца с ответника, първият няма регистрирани действащи трудови договори.
Обстоятелството, че ищеца фигурира в представената по делото справка от
търговския регистър като съдружник и управител в различни юридически лица не
обосновава само по себе си извод, че ищеца упражнява трудова дейност като
управител срещу определено възнаграждение, още повече както бе посочено по-горе,
видно от представената от ТД НАП справка, ищецът няма регистрирани действащи
трудови договори.
По делото като доказателство е прието
заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, от което се
установява, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен
отработен месец е в размер на общо
1936,00 лева.
Съгласно чл.225, ал.1 КТ, При незаконно
уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.
Доколкото към датата на приключване на
съдебното дирене и обявяване делото за решаване /08.01.2020 год./ бе доказано, че
ищецът е останал без работа вследствие на уволнение за период от пет месеца, на
уважаване подлежи претенцията за периода от 07.08.2019 год. до 08.01.2020 год.,
която в случая при обикновено математическо изчисление възлиза на за сумата от 9680,00
лева. Искът е предявен за сумата от 9 576,00 лева /след направеното
изменение/, поради което и следва да се уважи в така предявения размер.
По иска с правно основание чл. 128 КТ:
Разгледан по същество същия се явява основателен и доказан по размер, по следните съображения:
По делото бе установено, че между страните е съществувало валидно сключено от 11.01.2016 год. трудово правоотношение, по силата на което ищецът е полагал труд в предприятието на ответника считано от 12.01.2016 год. на длъжността „заместник изпълнителен директор“ шифър по НКПД 11207017, което е прекратено на 07.08.2019 год. със заповед № *** год. на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл. 190, ал.1, т.7 КТ.
В настоящото
производство в тежест на ответника е да ангажира доказателства досежно плащането на уговореното трудовото възнаграждение,
т.е да докаже, че трудовото възнаграждение на ищеца за претендирания период е
изплатено в дължимия му се размер.
Видно от
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото, неоспорена от
страните, съдебно икономическа експертиза, общият размер на неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищеца за претендирания период 01.05. – 31.05.2019 год. и 01.06. –
09.06.2019 год. е 2 032,29 лева, от които: за м.май 2019 год. – 1 501,52
лева и за месец юни 2019 год. – 530,77 лева.
По делото не са ангажирани доказателства дължимото на ищеца трудово възнаграждение да е било заплатено, а само че същият е бил поканен да си получи трудовото възнаграждение за м.май 2019 год., поради което и искът следва да се уважи в предявения размер /след направеното изменение/, а именно за сумата от 2 032,29 лева.
С оглед уважаване на главния иск следва да се уважи и искането за обезщетение за забава върху сумата от 2 032,29 лева, съобразно петитума на исковата молба, а именно: считано от датата на предявяване на иска – 04.10.2019 год. до окончателното и изплащане.
По иска с правно основание чл. 224 КТ:
Съгласно чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. От разпоредбата на закона произтича, че изискуемостта на паричното обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск настъпва при прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение замества реалното ползване на платения годишен отпуск и съществува доколкото работникът или служителя има право на такъв. По делото е безспорно, а и това се установява от представените писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало от трудов договор – №*** год. Видно от т.IV от същия договор, между страните е уговорено право на ищеца да ползва 20 работни дни платен годишен отпуск. Безспорно е че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № *** год. на основание чл.330, ал.2 т.6 във вр. с чл.190, ал.1, т.7 КТ поради наложено на ищеца дисциплинарно наказание уволнение, тоест правото предмет на иска е изискуемо.
Не могат да се релевират възраженията на ответника изложени в писмената защита, че до уволнението на ищеца са му се полагали 11 дни отпуск и че след като той е използвал три дни му остават за обезщетение осем дни.
От една
страна в случая е налице извънсъдебно признание, като в заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е посочил, че дължи
плащане на основание чл.224, ал.1 КТ на парично обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 29 дни. Наред с това от друга страна следва
да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл. 42 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските
размерът на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се
определя пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ се изплаща и в
случаите когато към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
работникът и служителят няма придобито право на отпуск. Работникът и служителят
има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, когато е
придобил поне един пълен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж
повече от един месец се счита за пълен, ако работникът и служителят е прослужил
най-малко половината от работните дни на месеца.
При прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца,
същият, видно от заповед № *** год. на
изпълнителния директор на ответното дружество, е имал неизползвани общо 29 дни
платен отпуск, които не са му били изплатени, доколкото липсват ангажирани в
тази насока доказателства.
Според заключението на вещото лице прието по делото, дължимото от ответното дружество
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на
29 дни, изчислено по реда на чл.224, ал.2 КТ, към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение – 07.08.2019 год., е нето – 1 893,44 лева.
При отмяна на заповедта за уволнение и
възстановяване на ищеца на заеманата длъжност не са възстановява правото му на
платен годишен отпуск, поради което и с отмяна на уволнението не отпада
основанието за получаване на обезщетението, тъй като трудовото правоотношение е
било прекратено.
С оглед изложеното, предявеният иск с правно
основание чл.224, ал.1 КТ се явява основателен и доказан така както е предявен,
след направеното изменение размера на иска, а именно за сумата от 1 893,44
лева, и следва да бъде уважен в този размер.
С оглед уважаване на главния иск следва да се уважи и искането за обезщетение за забава върху сумата от 1 893,44 лева, съобразно петитума на исковата молба, а именно: считано от датата на предявяване на иска – 04.10.2019 год. до окончателното и изплащане.
По
разноските:
При този изход на делото ищецът има право на
разноски в пълен обем включително и заплатеното от нето адвокатско възнаграждение
за един адвокат. Видно от представения
по делото на л.88 договор за правна защита и съдействие, ищецът е договорил и е
внесъл като адвокатско възнаграждение сумата от 2 000 лева. Сторените от
ищеца разноски за възнаграждение за един адвокат следва да се възложат в тежест
на ответника.
Тъй като се касае за трудов спор ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1,
т.1 ГПК, поради което и с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК
в тежест на ответника следва да са възложи заплащането на дължимите държавни
такси върху уважените искове в размер общо на сумата от 700,07 лева, състояща се от определени от съда държавни такси от по 80.00 лв. за
неоценяемите искове по чл.344, ал.1 т.1 и т.2; ДТ от 383,04 лв. за оценяемия
иск по чл.344, ал.1 т.3 КТ; ДТ от 81,29 лева за оценяемия иск по чл.128, т.2 КТ
и 75,74 лева за оценяевмия иск по чл.224, ал.1 КТ.
В тежест на ответника следва да се възложи и
възнаграждението на вещото лице, заплатено от бюджета на съда, а именно сумата
от 150,00 лева.
Предвид характера на присъденото с решението обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ и трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ, на основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, в частта му касаеща присъденото обезщетение за оставане без работа и заплащане на дължимото трудово възнаграждение.
Водим от изложените мотиви и на основание
чл.235 ГПК съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 във вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ със заповед № ***год. на изпълнителния директор на „Технострой - инженеринг 99“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С.П.И. - поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № *** год. на изпълнителния директор на „Технострой - инженеринг 99“ АД Я. С.П., за незаконно и го отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1
т.2 КТ, Д.Д.Д.
с ЕГН ********** *** на заеманата от него до уволнението длъжност - *** шифър по НКПД *** в предприятието на ответника – „Технострой
- инженеринг 99“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С. П. И.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1 т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, „Технострой - инженеринг 99“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С.П.И. да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 9 576,00 /девет хиляди петстотин седемдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа вследствие на уволнението за период от пет месеца, считано от 07.08.2019 год. до 08.01.2020 год.
ОСЪЖДА, на основание чл.128, т.2 КТ, „Технострой - инженеринг 99“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С.П.И. да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 2 032,29 /две хиляди тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/ лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за периода 01.05. – 31.05.2019 год. и 01.06. – 09.06.2019 год., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба - 04.10.2019 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.224, т.1 КТ, „Технострой - инженеринг 99“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С.П. И. да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** 893,44 /хиляда осемстотин деветдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 29 дни, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба - 04.10.2019 г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Технострой
- инженеринг 99“ АД с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния
директор С.П.И. да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН **********
*** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Технострой - инженеринг 99“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от изпълнителния директор С.П.И. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол сумата от 850,07 /осемстотин и петдесет лева и седем стотинки/ лева, представляваща сбор от дължимите държавни такси и разноски по водене на делото, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му относно присъденото обезщетение за оставане без работа по чл.344, ал.1, т.3 КТ и присъденото трудово възнаграждение по чл.128, т.2 КТ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в двуседмичен срок считано от 22.01.2020 год., а в частта му, с която се допуска предварително изпълнение решението има характера на определение и подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Ямбол в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо Димов/