Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 745 от 24.06.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас,
петнадесети състав, на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в
публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря Й. Б. и прокурора Андрей Червеняков, като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 481 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на С.В.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 1625/20.12.2019
г., постановено по а.н.д. № 2832/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-0769-002128/04.06.2019
г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ –
Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 850 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца.
Касаторът оспорва съдебното решение
като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложената санкция
– отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 от НПК. Изложени са доводи,
че по делото не е представена снимка и няма как да се установи дали участъкът
от пътя, където е заснет автомобилът, е бил сигнализиран с ограничителен знак
В-26. Не ставало ясно и дали този участък е бил във или извън населеното място.
Релевирано е възражение, че нарушението не е точно описано в НП, както и
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно - съставяне
на АУАН в отсъствие на нарушителя и издаване на НП, вместо касаторът да бъде
санкциониран с електронен фиш. Освен това се поддържа, че по делото липсват
доказателства, че скоростта е заснета с изправно техническо средство. Иска се от съда да отмени решението и
потвърденото с него НП.
В съдебно заседание касаторът не се
явява и представлява, редовно уведомен.
Ответникът по касация – Сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не се представлява в
с.з. и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна по следните
съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на С.А. е ангажирана за това, че на 27.03.2019 г. в 11:32 часа, в
гр.Бургас, на път Първи клас № I-9, км. 233+0 в посока от ПВ „Север” към кв.Сарафово управлява л.а „БМВ”
А9875МК с наказуема скорост 146 км.ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В-26 за населено място до 80 км/ч. Скоростта е установена с АТСС TFR1-М, с фабр.№ 644/14 с отчетен толеранс от -3%., клип 13630,
като снимковият материал е показан на водача. Според обстоятелствената част на
НП е налична декларация по чл.188 от ЗДвП.
За да постанови оспореното съдебно
решение, първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство
и че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, като му е
повдигнато точно и ясно формулирано обвинение в извършване на административно
нарушение. По същество е приел за доказано, че С.А. е управлявал МПС на
посочените в НП дата и място с наказуема скорост 146 км.ч, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак пътен знак В-26 за населено място до 80
км/ч, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Обосновал е извод, че доколкото
скоростта, с която се е движило МПС, е заснета с допустимо от закона техническо
средство - система за видеоконтрол, заснемаща
и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС,
изготвеният клип е годно веществено доказателствено средство. Съдът е приел, че
за извършеното нарушение правилно е била ангажирана отговорността на С.А., като
са му наложени съответните наказания, във фиксирания от закона размер.
Решението е валидно, допустимо, но
неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Съдът споделя възражението на
касатора, че АУАН е бил съставен в негово отсъствие, в нарушение на изискването
на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 04.04.2019 г., преди
изтичането на дадения с покана № 2028/2019 /л.13 от анд 2832/2019 г. на БРС/
14-дневен срок от получаването, за явяване на водача в сградата на сектор „ПП“
– Бургас за съставяне на АУАН. Това процесуално нарушение, обаче, не е
съществено, доколкото в настоящото производство санкционираното лице реализира
в пълен обем защитата си по съставения АУАН, вкл. упражнява правото си на
възражения по него.
Съдебното решение, обаче, е
постановено при неизяснена фактическа обстановка. По делото не са събрани
никакви доказателства относно това къде се намира процесният пътен участък,
където е извършено вмененото нарушение – не е ясно къде точно попада „…път Първи клас № I-9, км. 233+0 в посока от ПВ „Север” към
кв.Сарафово…“, дали същият е в населеното място или
извън населеното място, а това обстоятелство е от съществено значение както за
дефиниране отговорността на водача предвид нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП,
описваща ограниченията в скоростта в населено и в извън населено място, така и
за обосноваване на извод относно възможността в случая за приложение на чл.
186, ал.1 ЗДвП /налагане на санкция с ел.фиш/. Районният съд не е изискал схема
на разположение на пътните знаци в процесния участък от пътя от
администрацията, отговорна за неговото стопанисване, и не се е произнесъл по релевираните
възражения от процесуалния представител на жалбоподателя в писмена молба от
26.09.2019 г., че не е ясно дали този участък се намира в населено място и дали
там е бил наличен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./ч. Не
е ясно също дали точно в този пътен участък, сигнализиран със знак В-26, е
разположено процесното автоматизирано техническо средство, с което е заснето
нарушението. Съгласно §5 от ПЗР на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализиране
на пътищата с пътни знаци, администрацията, управляваща пътя, или собственикът
на пътя трябва да съхраняват и поддържат информация за поставените пътни знаци
и по-конкретно – за мястото на поставянето им. Съдът е следвало да изиска тази
информация от съответната администрация /Агенция „Пътна инфраструктура“ или
Общината/, тъй като същата е от съществено значение за делото.
Съдът общо е посочил, че не споделя
възраженията, изложени в жалбата и в съдебно заседание, без да изложи конкретни
мотиви относно тяхната неоснователност, позовавайки се единствено на
материалната доказателствената сила на АУАН, приемайки, че същата не е
опровергана от жалбоподателя с ангажиране на съответните доказателства.
Така, поради неизпълнение на
задълженията на районния съд като инстанция по същество да събере всички
относими и необходими доказателства за
разкриване на обективната истина, в случая са останали неизяснени факти от
обективната страна на състава на констатираното нарушение по чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП.
Без попълването на делото с
доказателства и изясняване и формиране на фактически установявания за деянието
от предходната съдебна инстанция в решението, по аргумент от забраната за нови
фактически установявания от касационната инстанция в чл.220 от АПК, настоящият
състав не може да реши спора по същество и да постанови съдебно решение в
съответствие със закона. Поради това, оспореното решение следва да бъде
отменено като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда,
при което да бъдат изяснени спорните факти за описаното в НП нарушение и въз
основа на тях да се извърши преценка относно приложението на материалния закон
- осъществен ли е съставът на нарушението и правилно ли е ангажирана
отговорността на касатора за извършването му.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.222, ал.2, т.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд, XV-ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 1625/20.12.2019г.,
постановено по а.н.д. № 2832/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-гр.
Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.