Решение по дело №481/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 745
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Галя Димитрова Русева
Дело: 20207040700481
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     745                   от 24.06.2020 г.                                град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                                                               Председател: Лилия Александрова

                                                                         Членове: 1. Станимир Христов

            2. Галя Русева

 

при секретаря Й. Б. и прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 481 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на С.В.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 1625/20.12.2019 г., постановено по а.н.д. № 2832/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-0769-002128/04.06.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Касаторът оспорва съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложената санкция – отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1,2 и 3 от НПК. Изложени са доводи, че по делото не е представена снимка и няма как да се установи дали участъкът от пътя, където е заснет автомобилът, е бил сигнализиран с ограничителен знак В-26. Не ставало ясно и дали този участък е бил във или извън населеното място. Релевирано е възражение, че нарушението не е точно описано в НП, както и възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, а именно - съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и издаване на НП, вместо касаторът да бъде санкциониран с електронен фиш. Освен това се поддържа, че по делото липсват доказателства, че скоростта е заснета с изправно техническо средство.  Иска се от съда да отмени решението и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът не се явява и представлява, редовно уведомен.

Ответникът по касация – Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Бургас, редовно уведомен, не се представлява в с.з. и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

С процесното наказателно постановление отговорността на С.А. е ангажирана за това, че на 27.03.2019 г. в 11:32 часа, в гр.Бургас, на път Първи клас № I-9, км. 233+0 в посока от ПВ „Север” към кв.Сарафово управлява л.а „БМВ” А9875МК с наказуема скорост 146 км.ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място до 80 км/ч. Скоростта е установена с АТСС TFR1-М, с фабр.№ 644/14 с отчетен толеранс от -3%., клип 13630, като снимковият материал е показан на водача. Според обстоятелствената част на НП е налична декларация по чл.188 от ЗДвП.

За да постанови оспореното съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство и че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице, като му е повдигнато точно и ясно формулирано обвинение в извършване на административно нарушение. По същество е приел за доказано, че С.А. е управлявал МПС на посочените в НП дата и място с наказуема скорост 146 км.ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак пътен знак В-26 за населено място до 80 км/ч, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Обосновал е извод, че доколкото скоростта, с която се е движило МПС, е заснета с допустимо от закона техническо средство -  система за видеоконтрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, изготвеният клип е годно веществено доказателствено средство. Съдът е приел, че за извършеното нарушение правилно е била ангажирана отговорността на С.А., като са му наложени съответните наказания, във фиксирания от закона размер.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът споделя възражението на касатора, че АУАН е бил съставен в негово отсъствие, в нарушение на изискването на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 04.04.2019 г., преди изтичането на дадения с покана № 2028/2019 /л.13 от анд 2832/2019 г. на БРС/ 14-дневен срок от получаването, за явяване на водача в сградата на сектор „ПП“ – Бургас за съставяне на АУАН. Това процесуално нарушение, обаче, не е съществено, доколкото в настоящото производство санкционираното лице реализира в пълен обем защитата си по съставения АУАН, вкл. упражнява правото си на възражения по него.

            Съдебното решение, обаче, е постановено при неизяснена фактическа обстановка. По делото не са събрани никакви доказателства относно това къде се намира процесният пътен участък, където е извършено вмененото нарушение – не е ясно къде точно попада „…път Първи клас № I-9, км. 233+0 в посока от ПВ „Север” към кв.Сарафово…“, дали същият е в населеното място или извън населеното място, а това обстоятелство е от съществено значение както за дефиниране отговорността на водача предвид нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, описваща ограниченията в скоростта в населено и в извън населено място, така и за обосноваване на извод относно възможността в случая за приложение на чл. 186, ал.1 ЗДвП /налагане на санкция с ел.фиш/. Районният съд не е изискал схема на разположение на пътните знаци в процесния участък от пътя от администрацията, отговорна за неговото стопанисване, и не се е произнесъл по релевираните възражения от процесуалния представител на жалбоподателя в писмена молба от 26.09.2019 г., че не е ясно дали този участък се намира в населено място и дали там е бил наличен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 80 км./ч. Не е ясно също дали точно в този пътен участък, сигнализиран със знак В-26, е разположено процесното автоматизирано техническо средство, с което е заснето нарушението. Съгласно §5 от ПЗР на Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализиране на пътищата с пътни знаци, администрацията, управляваща пътя, или собственикът на пътя трябва да съхраняват и поддържат информация за поставените пътни знаци и по-конкретно – за мястото на поставянето им. Съдът е следвало да изиска тази информация от съответната администрация /Агенция „Пътна инфраструктура“ или Общината/, тъй като същата е от съществено значение за делото.

           Съдът общо е посочил, че не споделя възраженията, изложени в жалбата и в съдебно заседание, без да изложи конкретни мотиви относно тяхната неоснователност, позовавайки се единствено на материалната доказателствената сила на АУАН, приемайки, че същата не е опровергана от жалбоподателя с ангажиране на съответните доказателства.

           Така, поради неизпълнение на задълженията на районния съд като инстанция по същество да събере всички относими  и необходими доказателства за разкриване на обективната истина, в случая са останали неизяснени факти от обективната страна на състава на констатираното нарушение по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.

Без попълването на делото с доказателства и изясняване и формиране на фактически установявания за деянието от предходната съдебна инстанция в решението, по аргумент от забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция в чл.220 от АПК, настоящият състав не може да реши спора по същество и да постанови съдебно решение в съответствие със закона. Поради това, оспореното решение следва да бъде отменено като неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при което да бъдат изяснени спорните факти за описаното в НП нарушение и въз основа на тях да се извърши преценка относно приложението на материалния закон - осъществен ли е съставът на нарушението и правилно ли е ангажирана отговорността на касатора за извършването му.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд, XV-ти състав,

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 1625/20.12.2019г., постановено по а.н.д. № 2832/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас

            ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-гр. Бургас.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                      

                                                                                 2.