Номер 146918.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502101 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава ХХ-та ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго – Про Енергийни услуги” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №
2725/30.06.2020 год., постановено по гр. дело № 20992/2019 год. на РС-Варна, с което е
прието за установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът С.Х.Р. **********, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “С. –С.Х.“, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление с. Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен не
дължи на ответника „Енерго Про Енергийни Услуги” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Г “, бул.“Вл.Варненчик“ № 258 сумата от
1000 /хиляда/ лева, представляваща частичен иск от сумата от 8 844, 16 лева, начислена по
фактура № **********/14.11.2019г., за периода 01.07.2018г. до 21.01.2019г. за електрическа
енергия по партида с абонатен №14801048, клиентски №********** с адрес на потребление
с. Тъкач, ул. “Ленин“ № 18, общ. Каолиново, обл. Шумен.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че сумата от 8844, 16 лева съставлява стойност
на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено при редовните месечни
отчети поради извършена неправомерна намеса в софтуера на електромера. При извършена
на 21.01.2019 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна проверка на
електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, електромерът е
демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, който след „прочитане“ на неактивиран за
търговски отчет регистър (1.8.4) са установени 44204 кВтч ел. енергия, които са потребени
от обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните месечни отчети и
съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета
от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното количество реално
потребена и отчетена от електромера на обекта на ищеца ел. енергия от 44204 кВтч, чието
заплащане ищецът дължи на дружеството – доставчик.
1
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В с. з., чрез процесуален представител въззивникът поддържа жалбата си.
В писмен отговор насрещната страна С.Х.Р. **********, действащ като едноличен
търговец с фирма ЕТ “С. –С.Х.“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с.
Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен, чрез процесуален представител оспорва жалбата, счита
решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените
разноски.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не констатира пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът С.Х.Р. **********, действащ като едноличен търговец с
фирма ЕТ “С. –С.Х.“, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с. Тъкач, общ.
Каолиново, обл. Шумен, излага, че е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в с.
Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. “Ленин“ № 18, с аб. № 14801048 по силата на
договорни отношения за доставка на ел. енергия с ответника „Енерго-Про Енергийни
услуги“ ЕООД, с ЕИК *********. Ищецът е уведомен от ответното дружество, че в резултат
на преизчисление на количествата доставена до обекта му ел. енергия дължи допълнително
сумата от 8844, 16 лева, за която сума е издадена фактура № **********/14.11.2019 год.
Ищецът счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му
количество ел. енергия; не са налице основания за служебно начисляване на допълнителни
количества ел. енергия; оспорва констатациите в съставения от проверката на 04.12.2018
год. констативен протокол, доколкото същата е извършена в отсъствие на ищеца или на
негов представител. Навежда също, че незаконосъобразно е начислено допълнително
количество ел. енергия за минал период, която не е потребявана от обекта.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 1000 лева, частичен иск от сумата от 8844, 16 лева, представляваща стойността на
начислено количество ел. енергия за периода от 01.07.2018г. до 21.01.2019г., за обект,
находящ се в с. Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. “Ленин“ № 18, с аб. № 14801048.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез процесуален
представител оспорва иска. Не оспорва, че с ищеца са в договорни отношения по повод
доставката и продажбата на ел. енергия, по който дружеството изпълнява добросъвестно и
точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото количество ел.
енергия в обект, находящ се в с. Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен, ул. “Ленин“ № 18, с
аб. № 14801048. Твърди, че на 21.01.2019 год. е извършена техническа проверка на
електромера на обекта на ищеца, при която електромерът е демонтиран и изпратен за
метрологична експертиза в БИМ. След софтуерно «прочитане» на паметта на електромера
БИМ е установил осъществена намеса в тарифната схема на електромера – наличие на
преминала ел. енергия от 44204 кВтч по тарифа 1.8.4, която не е визуализирана на дисплея и
електромерът не отговаря на техническите изисквания. Посоченото количество ел. енергия
от 44204 кВтч е остойностено с фактура № **********/14.11.2019 год.
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума е
дължима, а наведените доводи в исковата молба – неоснователни.
2
Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От представен на л. 47-48 от делото на ВнРС констативен протокол №
5300194/21.01.2019 год. е видно, че на посочената дата служители на
„Електроразпределение Север“ АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер
/СТИ/ с фабр. номер 1115 0315 0078 5079, монтиран на обекта на ищеца, при която
електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният електромер е поставен в
индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 287046 и изпратен за експертиза в БИМ.
Проверката е извършена в присъствието на съпругата на ищеца и на служител на ищеца, с
посочени три имена и точни адреси, подписали протокола без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 2565/30.10.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на представения
им за изследване електромер „Carat digitron“, тип М02, с фабр. № 1115 0315 0078 5079, е
констатирала, че е осъществявана намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер трябва да се състои от две тарифи; действително потребената ел. енергия се
разпределя и върху тарифа Т4 – 44204 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според
метрологичната експертиза електромерът не съответства на метрологичните характеристики
и не отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия, издадено
въз основа на горния протокол от метрологичната проверка, е одобрено начисляването на
допълнително количество ел. енергия от 44204 кВтч за периода 01.07.2018 год. – 21.01.2019
год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура №
**********/14.11.2019 год. за сумата от 8844, 16 лева.
Според заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, към датата на
извършване на проверката – 21.01.2019 год. електромер тип „Carat digitron“ М02, с фабр. №
1115 0315 0078 5079, е бил в срок на метрологична годност – преминал е първоначална
метрологична проверка през 2015 год. и метрологичната му годност изтича през 2021 год.
Електромерът е параметризиран да отчита консумираната от обекта на ищеца ел. енергия по
две тарифи (два отчетни регистъра), визуализиращи се на екрана – регистър 1.8.1 (нощна
тарифа) и регистър 1.8.2 (дневна тарифа). Тарифа (регистър) 1.8.4 не се изписва на дисплея
при редовните месечни отчети, т. е., същата не е активирана за търговски отчет. Наличието
на показания в нея сочи на неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, в
резултат на което действително потребеното количество ел. енергия се разпределя и в
неактивиран за търговски отчет отчетен регистър, а именно – и в регистър 1.8.4.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Сумата, която ответното дружество претендира да му бъде заплатена от ищeца и
дължимостта на която сума ищецът оспорва с предявения частичен иск, е в размер на 1000
лева, част от цялата сума от 8844, 16 лева и представлява (съгласно отразеното във
фактурата № **********/14.11.2019 год.) стойност на количество електрическа енергия от
44204 кВтч по констативен протокол за периода 01.07.2018 год. до 21.01.2019 год.
Според твърденията на ответника, наведени в отговора му на исковата молба,
служебното преизчисление на доставените в периода 01.07.2018 год. до 21.01.2019 год.
количества ел. енергия до обекта на ищеца е извършено на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ (средството за търговско измерване), при което е установено точното
количество доставена но неотчетена ел. енергия, съгласно представеното от ответника
становище за начисление на ел. енергия от 04.11.2019 год. на 51 от делото на РС-Варна.
3
Позовава се на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 год.) и твърди, че процесната сума
представлява стойността на действително доставено и потребено от обекта на ищеца
количество ел. енергия, което не е отчетено при регулярните ежемесечни отчети и се дължи
от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ (2013 г.).
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, са приети от КЕВР и
обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в сила от 16.11.2013 год. Нормите на чл. 1 – 47 и чл.
52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 год.) са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм.
д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а нормите на чл. 48–51 от
ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г.,
IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени,
считано от 23.11.2018 год., при което към момента на извършване на проверката на
електромера, измерващ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия на дата 21.01.2019 год.
ПИКЕЕ (2013 г.) не са част от действащото право.
При положение, че към момента на извършването на проверката на дата 04.12.2018
год. липсват норми, които да уреждат правилата за измерване на количеството ел. енергия,
които правила да регламентират и условията, реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяването на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена ел. енергия, съгласно предвиденото в нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от
Закона за енергетиката, то и липсва нормативно основание за служебно начисляване на
допълнителни количества ел. енергия и преизчисляване на сметките на потребителите за
минал период.
На следващо място доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния
потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът и
предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на
общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената
стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено количество
енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата
сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на
доставената стока. В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 44204 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1115 0315 0078
5079 на обекта на ищeца, регистър 1.8.4 е бил с нулеви показания – по делото няма данни
кога изобщо е бил монтиран процесния електромер на обекта на ищеца – от заключението
на съдебнотехническата експертиза може да се приеме, че е монтиран най-рано през 2015
год., когато електромерът е произведен и е преминал първоначална метрологична проверка.
Поради това и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при
метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър
(отчетен регистър 1.8.4) е действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
Т. е., по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи при
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.4 при
монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на
електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар.
4
„скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, както напр. това е сторено при
монтажа на дата 21.01.2019 год. на електромера с фабр. № 1127 0218 0401 5079, монтиран на
мястото на процесния), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и категоричен
извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия от 44204
кВтч в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.4) е действително доставена
от доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните месечни
отчети ел. енергия.
По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на
процесната сума е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2725/30.06.2020 год., постановено по гр. дело № 20992/2019
год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Тауърс – Г да
заплати на С.Х.Р. **********, действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ “С. –С.Х.“,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление с. Тъкач, общ. Каолиново, обл. Шумен,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5