№ 822
гр. Перник, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720101289 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. Р. И., с ЕГН: **********, И. Б. С., с
ЕГН: ********** и В. Б. С., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния
им представител – адв. М. Г., срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД гр. София /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“
АД/, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ищците, НЕ ДЪЛЖАТ на ответника сумата от: 1386.31 лева – главница,
представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия,
начислена по партида № 530001255432 въз основа на констативен протокол
№ 3029228/20.01.2020 г. и фактурирана от ответното дружество с данъчна
фактура № *****/22.01.2020 г. за недвижим имот, находящ се в с. Дивотино,
общ. Перник, ул. Комсомолска, № 1 /къща/ - като фактурата е издадена с
титуляр наследодателя на ищците лицето Борис С. Иванов, с ЕГН:
**********, починал обаче на 20.03.2018 г., но въпреки това сумата
претендирана от ищците като наследници, като първата ищца не дължи на
дружеството 4/6 части от сумата, а другите двама ищци – съответно по 1/6
част от сумата, поради погасяването на вземанията по давност. Претендират
се разноски.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищците бил титуляр
на партида за процесния имот и имал качеството потребител на електрическа
енергия. След смъртта му на 20.03.2018 г. собственици на имота станали
ищците при квоти от 4/6 идеални части за първата ищца и по 1/6 идеална
част за всеки от другите двама ищци т.е. между тях и ответника е била налице
1
облигационна връзка.
На следващо място се твърди, че ищците получили фактура №
*****/22.01.2020 г., с която за имота им била начислена сумата от 1386.31
лева – по констативен протокол въз основа на ПИКЕЕ. След получаване на
фактурата ищците възразили срещу дължимостта на сумата, но ответното
дружество не съобразило доводите им.
Твърди се, обаче че въпреки това от датата на издаване на фактурата
22.01.2020 г. респ. крайната дата за нейното плащане 07.02.2020 г. до
настоящия момент – т.е. в продължение на повече от три години ответното
дружество не било предприело никакви действия по принудително събиране
на сумата. В тази връзка и бил изтекъл срок от 3 години, в които дружеството
бездействало, какъвто бил приложимият в случая давностен срок. Излагат се
подробни доводи за приложимост именно на три годишната давност,
доколкото вземанията за ел. енергия били периодични плащания.
Посочва се, че макар процесните вземания да са начислени за период
много отдалечен във времето спрямо настоящия, ответното дружество
продължава да претендира същите от ищците, доколкото те фигурират по
партидата на починалия им наследодател като дължими и незаплатени. Освен
това дружеството отказвало да възстанови ел. захранването на обекта.
В тази връзка се твърди, че ищците имат интерес от настоящия иск.
С исковата молба са представени: удостоверение за наследници,
фактура, писмо и жалба.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва.
Прави се възражение за местна неподсъдност на спора като се твърди, че
спорът бил подсъден на съда по седалището на ответника по общите правила
на ГПК. Поради това се иска делото да бъде изпратено по компетентност на
Софийски районен съд.
На следващо място в т. 5 от отговора се излагат подробни доводи, че
процесната сума не е погасена по давност. В тази връзка се поддържа, че
приложима в случая била общата петгодишна погасителна давност, а не
кратката такава. Обръща се внимание, че процесната сума не била
периодично плащане, а се начислявала еднократно в конкретен размер и
спрямо особеностите на нарушението. Поради това и сумата не била погасена
по давност към настоящия момент. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат отхвърлени.
Иска се да се приеме за безспорно наличието на облигационна връзка
между страните.
В останала си част отговорът има съдържание съобразено с оспорена
процедура по ПИКЕЕ. Настоящият иск обаче не е с такъв предмет, поради
което и съдът не докладва останалите доводи в отговора на дружеството.
С отговора за представени ОУ и удостоверение за актуално състояние
на ответника. Всички останали доказателствени искания и представени
писмени доказателства са неотносими към настоящия спор.
2
В съдебно заседание, проведено на 26.06.2023 г. процесуалният
представител на ищците счита исковете за доказани и изразява становище за
тяхното уважаване.
Ответникът изразява становище за отхвърляне на предявените искове
като недоказани. Поддържа, че приложимата давност е пет години, когато
вземането произтича от проведена процедура по ПИКЕЕ и издаден
констативен протокол.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общи условия на договорите за
използване на електроснабдителната мрежа на „ЕРМ ЗАПАД“ АД /ОУ/ като
няма спор, че същите са действащи към процесния период като са надлежно
публикувани в поне един централен и един местен ежедневник.
По делото е представена лицензия, от която се установява, че ответникът
има право да осъществява обществено снабдяване с електрическа енергия до
2039 г. Преименуването на дружеството се установява от справка в
ТРРЮЛНЦ.
От представено по делото удостоверение за наследници на Борис С.
Иванов, с ЕГН: **********, се установява, че същият е починал на 03.03.2018
г. като е оставил за свои наследници: ищците С. Р. И. /съпруга/, И. Б. С. /син/
и В. Б. С. /син/.
От представен по делото констативен протокол № 3029228/20.01.2020 г.
се установява, че на 20.01.2020 г. служители на ответното дружество са
извършили проверка на аб. № ********** – потребител Борис С. Иванов.
Проверката е извършена на обект с адрес: общ. Перник, с. Дивотино, ул.
Комсомолска № 1, в присъствието на свидетел от федерация на
потребителите. В протокола са описани установените неизправности по
средството за техническо измерване /СТИ/ - електромер.
С оглед направената проверка е изготвена справка за преизчисление на
количества електрическа енергия от 22.01.2020 г. – в показанията на дневна
тарифа за периода от 20.10.2019 г. до 20.01.2020 г. – със стойност от 7101
kWh.
Изготвена е фактура, приложена по делото, с № *****/22.01.2020 г., от
която е видно, че на основание чл. 56 от ПИКЕЕ и чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона
за енергитиката на наследодателя на ищците е начислена сумата от 1386.31
лева – съгласно констативен протокол. Фактурата е със срок на плащане до
07.02.2020 г.
Липсва спор, че и към настоящия момент същата не е заплатена. Липсва
спор и че ответното дружество не е предприело никакви действия по
принудително събиране на сумата – като не е образувало дело пред съд срещу
ищците вкл. не разполага с изпълнителен титул.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
3
Искът е с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК – за установяване
недължимост на вземането на ответника към ищците, обективирано във
фактура № *****/22.01.2020 г. и начислена въз основа на корекционна
процедура по ПИКЕЕ.
В случая ищците не оспорват, че са потребители на ел. енергия за
процесния имот и период. Не оспорват и законосъобразното провеждане на
процедурата по ПИКЕЕ. Единственият довод, заявен в исковата молба, е че
сумата, обективирана във фактура № *****/22.01.2020 г., е погасена по
давност – като в случая ищците поддържат, че приложима е кратката три
годишна давност – която е изтекла от датата на издаване на фактурата
/22.01.2020 г./ евентуално от крайната дата за плащане на фактурата
/07.02.2020 г. / до датата на исковата молба /21.03.2023 г./.
Доколкото в случая се касае за отрицателен установителен иск за
погасяване по давност в тежест на ответника е да установи, че е предприел
действия по спиране и прекъсване на давността, преди изтичането й.
По делото не се установи дружеството да е предприело такива действия.
В тази връзка единственият спорен въпрос е дали приложимата към
процесната сума давност е кратката три годишна такава или общата пет
годишна давност.
В случая възражението за давност на ищците съдът намира за
неоснователно, тъй като съгласно член 111, буква „в“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания.
Вземането, което ответното дружество има срещу ищците обаче е въз основа
на корекционна процедура, проведена по ПИКЕЕ, поради което не е
периодично плащане. Понятието „периодични плащания" по смисъла на
цитираната норма се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви – по арг. от Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС. В случая не е налице нито едно от условията, за
да бъде квалифицирано вземането по корекция, извършена по ПИКЕЕ, като
периодично плащане. Поради това и приложима се явява общата пет годишна
погасителна давност.
В този смисъл Решение № 44/08.03.2022 г. по в.гр.д. № 21/2022 г. и
Решение № 260104/20.04.2021 г. по в.гр.д. № 111/2021 г. на ОС Враца,
Решение № 132/02.02.2022 г. по в.гр.д. № 2889/2021 г. на ОС Варна и
определение № 50775/31.10.2022 г. по гр.д. № 1686/2022 г. на ВКС.
Доколкото нито от началната дата на корекционния период, нито от
датата на корекцията, нито от датата на фактурата или от крайния срок за
плащането й са изтекли пет години, то исковата претенция следва да се
приеме за неоснователна и в този смисъл следва да бъде отхвърлена.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
4
В това производство ответното дружество претендира – възнаграждение
за юрисконсулт. Същото съдът определя в минимален размер от 100 лева –
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Искането за разноски на ищците предвид изхода на делото е
неоснователно.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на С. Р. И., с ЕГН: **********,
И. Б. С., с ЕГН: ********** и В. Б. С., с ЕГН: ********** и тримата с адрес:
гр. *****, против „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД гр. София /с
предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/, с ЕИК:
********* и седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център за признаване за
установено, че С. Р. И., И. Б. С. и В. Б. С., не дължат на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата от: 1386.31 лева –
главница, представляваща цена на преизчислено количество електрическа
енергия, начислена по партида № 530001255432 въз основа на констативен
протокол № 3029228/20.01.2020 г. и фактурирана от ответното дружество с
данъчна фактура № *****/22.01.2020 г. за недвижим имот, находящ се в с.
Дивотино, общ. Перник, ул. Комсомолска, № 1 /къща/ - като фактурата е
издадена с титуляр наследодателя на ищците лицето Борис С. Иванов, с ЕГН:
**********, починал обаче на 20.03.2018 г., но въпреки това сумата
претендирана от ищците като наследници, като първата ищца не дължи на
дружеството 4/6 части от сумата, а другите двама ищци – съответно по 1/6
част от сумата всеки, поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА С. Р. И., с ЕГН: **********, И. Б. С., с ЕГН: ********** и В.
Б. С., с ЕГН: ********** и тримата с адрес: гр. ***** ДА ЗАПЛАТЯТ
РАЗДЕЛНО на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК – С. Р. И. 4/6 части, И. Б. С. 1/6
част и В. Б. С. 1/6 част, на „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с
предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /, с ЕИК:
********* и седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул.
Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център от сумата от общо
100 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство за
юрисконсултско възнаграждение или С. Р. И. – сумата от 66.66 лева, а И. Б. С.
и В. Б. С. по 16.67 лева всеки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5