№ 1005
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110112672 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по иска, изменен в с.з. от 11.03.2021г., на
И.Г.И.. ЕГН **********, с адрес: гр.***********, срещу ЗД „Б.И." АД, ЕИК
***********, със седалище: гр. ***********, представлявано от С.С.П., с
правно основание чл. 432 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляваща частичен
иск от общо 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания – загуба на съзнание, рана в лявата
челната област, счупване на режещия ръб на първи горен ляв зъб, контузия на
гръден кош, кръвонасядане по ляво коляно и ожулване по дясна подбедрица, в
резултат на претърпяно ПТП на 28.12.2017г., на кръстовището между
бул.*********** и бул. ***********, което ПТП е реализирано по вина на
водача на л.а. Форд Транзит с ДК № СВ *******, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
1
В исковата молба ищецът твърди, че на 28.12.2017г., около 02.40 часа, в
гр.Варна, на кръстовището между бул.*********** и бул. ***********, е
претърпял ПТП като пътник в лек автомобил марка Рено Меган, с ДК №
***********, който бил блъснат от л.а. Форд Транзит с ДК № СВ *******,
управляван от Г.Г..
ПТП настъпило при следните обстоятелства:
На 28.12.2017г., наел с други лица такси - лек автомобил марка „Рено
Меган", с ДК № ***********, като същият се управлявал от Х.Л.. Движели се
по бул. „***********" посока кв.*******. Приближавайки кръстовището с
бул. „***********", светофара светнал зелено, поради което водачът на лек
автомобил марка „Рено Меган", с ДК № ***********, предприел
преминаване през кръстовището без да спира. Автомобилът се движел с
около 50 км/ч., като преминавайки през кръстовището, от ляво с висока
скорост и на червен сигнал навлязъл в кръстовището л.а. „Форд Транзит", с
ДК № СВ ******* и ги блъснал. Ударът бил много силен, вследствие на което
автомобилът, в който пътувал, се отклонил надясно и се блъснал в л.а. „Рено
Меган Сценик", с ДК № *******, а микробусът, който ги блъснал „Форд
Транзит", с ДК № СВ ******* се преобърнал.
За настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, които след
като посетили мястото на ПТП и след изясняване на механизма на
произшествието съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 3429. Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП № **2017г. по
описа на ОСлС - Варна, като впоследствие същото било прекратено.
Непосредствено след удара загубил съзнание и дошъл в съзнание,
когато линейката била дошла и се опитвали да го изкарат от автомобила.
След като дошъл в съзнание почувствал силни болки по цялото тяло и
главата. От главата му шуртяла кръв и усещал адска болка.
След инцидента бил откаран в спешния център на МБАЛ „Света Анна -
Варна" АД, където му направили прегледи и изследвания, обработили му
раните и бил освободен за домашно лечение.
Във връзка с инцидента посетил д-р Д.А.Д. - началник в Отделение
Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД. За извършения преглед
Д-р Д. съставил Медицинско удостоверение с № 1317/2017г., в което описал
2
обективното му състояние: „В лявата челна област личи вертикално
разположена рана с добре очертани ръбове и дължина 6 см., обработена с
тьканно лепило. Установява се счупване на режещия ръб на първи горен ляв
зъб с отсъствие на фрагмент с диаметър около 2-3 мм. Движенията в шията са
ограничени и болезнени. При палпация по предната повърхност на гръдния
кош в двете гръдни половини се установява значителна болезненост. По
предната повърхност на дясна подбедрица личи ожулване с червеникав цвят,
неправилна форма и диаметър около 4 см. По предната повърхност на ляво
коляно личи мораво кръвонасядане с диаметър 4 см.". В заключение, лекарят
е констатирал, че се „касае за контузия на гръдния кош и шията, счупване на
режещия ръб на първи горен ляв зъб, разкъсно-контузна рана по лицето,
кръвонасядане по ляво коляно, ожулване по дясна подбедрица.
В своята съвкупност всички описани травматични увреждания са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Загубата на съзнание представлява разстройство на здравето временно
опасно и следва да бъде потвърдена по свидетелски показания."
След като се прибрал в къщи след инцидента изпитвал силни болки по
цялото тяло, но най-силни в областта на главата, лицето, шията и гръдния
кош. Същата вечер не можал да спи от преживения стрес и силните болки. Не
можел да дишам нормално, тъй като при всяко вдишване изпитвал силна
болка в областта на гърдите. Раната на главата била голяма, около 6 см. и
много болезнена. Наложило се да я маже с различни мехлеми, но същата не
зараствала, а гноясвала, поради което се наложило премахване на гнойта.
Докато зарасне раната изминали около 6 месеца. След като зараснала раната,
останал много голям белег.
Болките в областта на гърдите и шията също били много силни и
продължили около 3 месеца. Появило се и главоболие. Налагало се често да
взема болкоуспокояващи.
Вечерите след настъпване на ПТП, не можел да спи нормално,
постоянно сънувал кошмари. Станал нервен, раздразнителен и неспокоен.
Наложило се да взима успокояващи, за да може да спи.
След настъпилото ПТП, освен физически болки, не се чувствал и
психически добре. Изпитвал силен страх да се вози в автомобил. Получавал
депресивни кризи, имал натрапчиви мисли, нарушения на съня, сънувал
3
кошмари. Изпаднал в депресия, затворил се в себе си, странял от приятелите
си.
Работел като моряк и поради получените травми се наложило да откаже
няколко контракта, което още повече го натоварило.
Белегът на главата много го загрозявал и му действал потискащо на
самочувствието. Често се налагало да обяснява от къде го е получил, а
съществуването му го връщало назад във времето на инцидента. Направил
проучване дали белегът ще може да се заличи, но никой не му давал
гаранция.
Към настоящият момент се чувствал разтревожен, подтиснат, угрижен и
без самочувствие. Избягвал нови запознанства, като контактите му с повечето
приятели са ограничени, като с тези, с които се среща, често стигали до
конфликти.
На 10.02.2021г. депозирал заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение в офис на ЗД „Б.И." АД, в което застрахователно дружество
автомобилът на виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност" със застрахователна полица № 5785 ОПД 93 валидна до
31.12.2017г., която полица е действаща към датата на ПТП.
Във връзка с предявената претенция получил Уведомление с изх. №
НЩ2959/27.04.2021г., с което му се отказва изплащане на обезщетение.
Счита, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а. „Форд
Транзит", с ДК № СВ *******, застрахован при ответника, поради което
ответникът дължи обезщетение за вредите му от ПТП.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131
от ГПК.
В него се оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Оспорва се твърдения от ищеца механизъм на ПТП, като считат, че
представените по делото доказателства нямат установителен характер по
отношение начина на настъпване на ПТП. Без да е установен механизма на
ПТП не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на
приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД. Предвид
функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
4
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност",
оспорват да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение
на всеки от неговите елементи. Твърдят, че събитието е случайно (чл.15 НК)
за водача на МПС, като за него не е била налице обективна възможност да
предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорват доводите на
ищеца за допуснати от водача на МПС, застрахован при ответника нарушения
на правилата за движение по ЗДвП.
Твърдят съпричиняване на вредите от самият пострадал, който с
поведението си – непоставяне на обезопасителен колан, е създал
предпоставки и условия за настъпването на произтеклите от ПТП вреди.
Оспорват твърдените травми да се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП.
Оспорват иска и по размер, като твърдят, че целият размер на иска,
предявен като частичен, а именно 50 000.00 лева е силно завишен и не
отговаря на вредите и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от
ЗЗД. Претендирането на горната граница на лимита счита за неоснователно,
предвид конкретните вреди, доколкото съдът е обвързан със
застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователя не отговаря
над лимита.
В с.з. ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването му, а
ответникът не изпраща представител, а с писмена молба моли за отхвърляне
на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
432 ал. 1 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
Съгласно чл. 380 ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
5
писмена застрахователна претенция.
Не се оспорват от ответника твърдените от ищеца факти, че на
10.02.2021г. ищецът е отправил покана до ответното дружество ЗД „Б.И."
АД, за заплащане на застрахователно обезщетение, но такова е било отказано
с Уведомление с изх. № НЩ2959/27.04.2021г. Предвид липсата на оспорване,
тези факти се приемат за ненуждаещи се от доказване.
С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие /чл. 429 ал. 1 т. 1 от
ЗК/. По застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е
увредил умишлено - чл. 429 ал. 3 от ЗК
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал. 1 от
КЗ /в сила от 01.01.2016г./, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите между ответника и собственика на лек автомобил марка
Форд Транзит с ДК № СВ *******, валидно към датата на настъпване на
процесното пътно - транспортното произшествие.
Оспорва се механизма на ПТП и вината на водача на „Форд транзит" с
per. № СВ *******, т.е. наличието на деликт като основание за възникване на
отговорността на ответника.
6
Към настоящото производство е приобщено и г.д. №7646/2019г. на ВРС,
XVIII състав.
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 3429, се
установява, че на 28.12.2017г., на кръстовището на бул. *********** и
бул.***********, е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка Рено
Меган, с ДК № ***********, преминавайки през кръстовището, бил блъснат
от л.а. Форд Транзит с ДК № СВ *******. От удара автомобилът се отклонил
надясно и се блъснал в л.а Рено Меган Сценик, с ДК № В 1512 PP.
Обстоятелствата и причините за ПТП както е вписано в протокола за ПТП, са
„в процес на изясняване“.
От събраните в хода на досъдебното производство сведения от
28.12.2017г. от Г.Г. – водач на Форд Транзит със специален режим на
движение, се установява, че се движел по бул. *********** с включен
светлинен сигнал, че когато навлизал в кръстовището с бул. ***********,
светофарът светел жълто и след това се сменил в червено, но той вече бил
навлязъл в кръстовището. Сочи още, че водачът на таксиметровия автомобил
бил включил десен мигач, но в последствие продължил направо.
По сведение на А.Д., също намиращ се в посочения автомобил със
специален режим на движение, те се движели с включен светлинен сигнал,
като всички участници в движението намаляли скоростта или спирали без
таксиметровия автомобил, който бил с включен десен мигач, но продължил
движението си направо без да спре.
По сведение на Т.Т. водач на ударения трети автомобил – също такси,
полицейският бус навлязъл в кръстовището на червен светофар с висока
скорост без да намали скоростта и засякъл таксиметров автомобил, който се
движен в средната пътна лента посока направо, на зелен сигнал на светофара,
като имало леки автомобили и от двете му страни и той нямал видимост.
От сведението на В. И., намиращ се в таксиметровия автомобил, ударен
от полицейския бус, таксиметровият автомобил правел десен завой на зелен
светофар, като към кръстовището навлязъл микробус на полицията без
включен звуков или светлинен сигнал с висока скорост над 100км.ч. и ги
блъснал.
По сведение на Х.Л. – водач на таксиметровия автомобил, при
навлизането си в кръстовището, той се движел в средна права лента, навлязъл
7
на зелен светофар, като намалил скоростта на 40-50км.ч. В този момент видял
засилен към него автомобил, натиснал спирачки, поради което движещият се
с висока скорост полицейски микробус го блъснал в най-здравата предна част
на автомобила. От високата скорост – над 100км.ч. бусът се преобърнал.
Св. И.И. – пътуващ в ударения таксиметров автомобил, сочи, че не си
спомня много, но е категоричен, че е нямало звукова сигнализация.
Св. Кристина Павлова – пътуваща в ударения таксиметров автомобил,
сочи, че автомобилът се е движел в дясна пътна лента посока към адреса –
Чаталджа /т.е. направо/, минали на зелен сигнал, като тогава ги връхлетял бус
с много висока скорост без сигнализация. Техният автомобил се движел с
нормална скорост.
При повторния разпит на Г.Г. от 04.01.2018г. той сочи, че се е движел с
включен светлинен сигнал като подал и кратък звуков сигнал преди самото
навлизане в кръстовището, както и отново, че след навлизането сигналът се
сменил с червен. Сочи като скорост на таксиметровия автомобил 75 км.ч., а
за неговия сочи, че се е движел по инерция без висока скорост.
Св. Благолюб Добрев – находящ се по време на инцидента на
автобусната спирка пред х-л Орбита, сочи, че не е чул звуков сигнал.
По сведение на П.Г. – служител на МВР, същият възприел движението
на полицейския автомобил преди ПТП на кръстовището на бул. ***********
и ул. ******* като движение със включен светлинен и прекъсващ звуков
сигнал.
По г.д. №7646/2019г. на ВРС, XVIII състав, в с.з. от 23.10.200г. е
разпитан свидетеля Т.И.Т.. На датата 28.12.2017 г. бил спрял на червено, на
светофара на ул.“***********“, по посока Окръжна болница. Докато
изчаквал на светофара, видял полицейски автобус да се движи към него, като
още от ул. „*******“ го видял. Имал светлинен сигнал, но нямал звуков. При
движението си не намалил скоростта, която била повече от 50 км.ч. и с такава
скорост навлязъл в кръстовището. Другият автомобил навлязъл в
кръстовището на зелено. Когато микробусът навлязъл в кръстовището, на
него продължавало да му дава червено. Преди да настъпи произшествието,
казал на клиентката да внимава, че ще стане катастрофа. Като гледал бусът
как се движи и не намалява, било логично да стане катастрофа. В този район
участъкът бил осветен, имало улично осветлени и коледна украса – лампички
8
с различни цветове, мигащи, прескачащи.
От изготвената по г.д. №7646/2019г. на ВРС, XVIII състав, САТЕ се
установява, че зеленият сигнал е с времетраене така, че МПС, което е
навлязло в кръстовището да има възможност да го напусне преди да се
включи разрешаващ (зелена светлина) на другите участници в движението.
От това следва, по време на удара л.а" Рено Меган" е бил на зелен сигнал, а
автомобил „Форд Транзит" е бил на червен сигнал на светофарната уредба.
При червен сигнал на светофара на кръстовището и при аварийно спиране на
автомобил марка „Форд Транзит" с рег.№ ******* , за да не навлезе в
кръстовището и да не настъпи ПТП при движение със скорост 50 км/ч -
13.88м/с, е било необходимо да предприеме аварийно спиране на 31 метра
преди точката на удара.
От изготвената по настоящото дело СТЕ се установява част от
механизма на ПТП. Разпитан с.з. вещото лице сочи, че не е възможно при
светещ зелен светофар в едната посока на светофарната уредба, да свети жълт
сигнал на другата страна на светофарната уредба, а там може да е светел само
червен сигнал. Това е така, защото уредбата е настроена така, че след смяна
на сигнала да има време, в което автомобилите, които се намират в
кръстовището, да се изтеглят от там.
В с.з. от 11.03.2022г. е разпитан и св. Х.С.Л., водач на таксиметровия
автомобил " Рено Меган", от показанията на който се установява, че
непосредствено преди участието си в ПТП се е движел по бул.“*******“, по
посока „*******“. Когато се приближавал към кръстовището светело червено
и на 50 м. преди кръстовището, светнал зелен светофар. Поради това
преминал без да спира с бавна скорост около 50 км/ч. Пред него нямало кола,
и въпреки че бил на зелен светофар, се огледал, но нямал видимост откъм
сградата от лявата страна. При влизането в кръстовището, вече имал
видимост и всичко станало за секунди. Видял нещо бяло, което се движело с
много висока скорост, може би с над 100 км/ч. Успял да натисне спирачки и
леко да завърти волана. Полицейският бус ги блъснал предно, без светлини и
без сирена, без спирачка дори да удари. Бусът ги блъснал в предната част на
автомобила, изблъскал ги и се ударили в насрещното такси.
За механизъм на ПТП съдът намира следното /от свид. показания и
САТЕ/:
9
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, пътната настилка е
била мокра. Уличното осветление е било включено, светели са поставените
новогодишни украси. Нямало е мъгла, добра видимост спрямо часовото
време. Нямало е заледени пътни участъци на пътната настилка.
Кръстовището, където е настъпило ПТП, е регулирано със светофарна уредба.
Когато е настъпило ПТП светофарната уредба е работела.
Л.а. марка „Рено" модел „Меган,, с ДК № ***********, се е движел в
средната лента за движение, с направление от центъра в посока кв."*******"
по бул." ** ******* **".
По същото време автомобил марка „Форд" модел "Транзит" с ДК № СВ
******* се е движел направо с направление „Окръжна болница" посока летен
театър по бул."***********" в лявата лента за движение. При навлизането на
л.а. марка „Рено" модел „Меган,, с ДК № *********** в кръстовището
светофарната уредба е работела и е била със зелен сигнал. По същото време
светофарната уредба, която е разположена на бул."***********", по който се
движел автомобил марка „Форд" модел"Транзид" с ДК № СВ *******, била с
включен червен сигнал. При навлизане на двата автомобила в кръстовището
настъпва ПТП.
Контактът между автомобилите е:
Предна част на автомобил марка „Форд" модел "Транзит" с ДК № СВ
*******. Предно ляво колело (предна лява част) на л.а. марка „Рено" модел
„Меган“ с ДК № ***********.
Автомобил марка „Форд" модел "Транзит" с ДК № СВ ******* е с
надпис „ПОЛИЦИЯ" и на покрива е монтирана синя лампа. По време на
движение светлинната сигнализация е била включена (синята лампа е
работела). Не е имало звукова сигнализация непосредствено преди
навлизането в кръстовището.
След удара автомобил марка „Форд" модел "Транзит" с ДК № СВ
******* се преобръща на дясната си страна а л.а. марка „Рено" модел
„Меган,, с ДК № *********** се е отклонил в насрещната лента на
бул."***********" и се е ударил в друг спрял автомобил.
Съдът намира, че при навлизане на автомобил марка „Форд" модел
"Транзид" с ДК № СВ *******, в кръстовището е бил включен червен сигнал
10
на светофарната уредба.
В разпита на вещото лице по САТЕ в с.з. от 17.01.2020г. по гд. №
7646/2019г. и по СТЕ в настоящото производство в с.з. от 11.03.2022г.
същото сочи, че не е възможно единият водач да има зелен сигнал на
светофара, а другият жълт. Сочи още, че жълт е сигналът, когато водачът
наближава кръстовището, а когато вече навлиза в кръстовището, той е червен.
Доколкото не е възможно единият водач да е навлязъл в кръстовището на
зелен, а другия на жълт сигнал, то автомобил марка „Форд" модел "Транзид"
е навлязъл в кръстовището когато вече сигналът е бил червен.
Отделно от това от свидетелските показания на свидетеля Т.И.Т. в с.з.
се установява, че за него е светел червен светофар. Същият е бил в
направлението на движение на полицейския микробус /по бул. ***********/,
поради което какъвто е сигналът на светофарната уредба за него, такъв ще е и
за полицейския автомобил, т.е. червен. Св. сочи, че е бил спрял на червен
светофар, когато забелязал движещият се към кръстовището бус още от ул.
******* /т.е. предходното кръстовище/. Това означава, че за автомобил марка
„Форд" модел "Транзид" светофарната уредба е била с червен сигнал много
преди приближаването и навлизането в процесното кръстовище, а не се е
сменил сигналът непосредствено преди кръстовището.
Съдът намира още, че не е имало звукова сигнализация, подадена от
полицейския автомобил непосредствено преди навлизането в кръстовището, в
което е настъпило ПТП. Дори и да е имало такава сигнализация, то тя е била
подадена много преди процесното кръстовище /по показанията на св. П.Г. –
същият е възприел автомобил марка „Форд" модел "Транзид" със звукова
сигнализация, но при движението му в кръстовището на бул. *********** и
ул. ******* – т.е. две кръстовища преди това, в което е настъпило ПТП/.
Никой от участниците в ПТП, вкл. и свидетелят, находящ се на спирката пред
х-л Орбита, не е възприел звуков сигнал преди навлизане в конкретното
кръстовище на бул." ** ******* **" и бул."***********" и преди ПТП. Дори
в показанията на шофьора на автомобил марка „Форд" модел "Транзид", Г.Г.,
дадени първоначално на 28.12.2017г., не се споменава за звукова
сигнализация, както такава не се сочи и в показанията на пътуващия до него
служител на МВР, А.Д.. Едва по-късно в дадените на 04.01.2018г. показния,
Г.Г. твърди, че е подал и кратък звуков сигнал преди самото навлизане в
11
кръстовището, което съдът не кредитира. Св. Т.И.Т. в с.з. също сочи, че не е
подаден звуков сигнал, а той е възприел буса едно кръстовище предварително
/още от ул. *******/.
Съгласно чл. 92 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно
средство със специален режим на движение може да преминава при
забраняващ сигнал на светофара или да преминава, без да спира, при наличие
на пътен знак, който изисква това, но само след като намали скоростта
достатъчно, за да извърши това безопасно. Съгласно ал. 2 разпоредбите на ал.
1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален
режим на движение, както и водачите на съпровожданите от тях автомобили
от задължението да управляват по безопасен начин.
Съдът намира, че водачът на автомобил марка „Форд" модел "Транзит"
с ДК № СВ ******* със специален режим на движение - Г.Г. не се е
съобразил с правилата на чл. 92 ал. 1 т. 1 от ЗДвП чл. 92 ал. 2 от ЗДвП и не се
е уверил в безопасността на предприетото от него преминаване през
кръстовището на червено. При условие, че навлиза в кръстовището на
забраняващ сигнал на светофарната уредба, и за останалите участници в
движението сигналът е разрешаващ, той е бил длъжен да се увери, че всички
участници в движението са възприели неговата поява и подаденият сигнал и
тогава да предприеме навлизането в кръстовището. Същият обаче не е подал
звуков сигнал непосредствено преди кръстовището, не е намалил скоростта
на движение и не е извършил правилна преценка на пътната обстановка, т.е.
не е възприел правилно движението на таксиметровия автомобил, което е
довело до настъпване на ПТП.
Не е налице несъобразяване с правилата за движение по пътищата и по
специално на чл. 20, ал.2 и чл. 21 от ЗДвП от водача на л.а. марка „Рено"
модел „Меган“. Същият се е движел с позволената от закона скорост 50.740
км/ч /при възможна грешка от 3,5км/ч/, като е навлязъл в кръстовището на
зелен сигнал на светофарната уредба. Доколкото същият не е възприел
светлинния сигнал, подаден от полицейския бус поради наличие на
множество светлини, той е нямал възможност да се съобрази със специалния
режим на движение на полицейския автомобил.
Поради това причина за настъпване на ПТП е неправомерното
поведение на водача на полицейския автомобил /нарушаване на разпоредбите
12
на чл. 92 ал. 1 т. 1 и ал. 2 от ЗДвП/. Вината на деликвента се предполага до
доказване на противното, на основание на презумпцията на чл. 45 ал. 2 от
ЗЗД, и доколкото няма ангажирани доказателства в образния смисъл, които да
оборят презумпцията, съдът намира, че вина за ПТП носи Г.Г..
Поради изложеното съдът намира, че доколкото вината за настъпването
на ПТП се носи от водача на застрахования при ответника автомобил марка
„Форд" модел "Транзит" с ДК № СВ *******, то ответникът застраховател
отговаря за причинените при настъпването на ПТП вреди.
По отношение на вредите:
Съгласно изготвената по делото СТЕ, се установява, че ищецът И.Г.
Ивано е бил пътник в л.а. Рено модел Меган с ДК № *******. Ударът между
двата автомобила е с ъгъл 70-80 градуса. Страничен кос удар е налице между
двете МПС. Контактната зона на удара е за „Рено Меган" с рег.№ ******* -
предна част ориентирана в ляво - в зоната на предното колело, а на микробус
с рег.№ ******* -„Форд Транзит" странична дясна страна в зоната предна
дясна гума-преден десен калник.Тялото на ищеца И.Г.И.., преди удара се
намира в покой в процесното МПС. Налице са последователени два удара с
две превозни средства: Първият удар е странично кос, който е и основният и
вследствие на него автомобилът„Рено Меган" с рег.№ ******* се отклонява
на дясно и се удря косо в друг спрял автомобил. При първият удар тялото на
пътника след удара продължава да следва първоначалното движение на
автомобила - полита напред в посока на удара. След като автомобилът се удря
в микробус с рег.№ ******* се отклонява на дясно и следва втори удар в
спрял автомобил. От това следва, че тялото на ищеца от възникналата ударна
върна, която е отклонила автомобила на дясно, също е и отклонила тялото в
дясно. По време на ударите в посока на движение, също така тялото на ищеца
е рикоширало в обратна посока.
Установява се още, че на задната седалка на място на пътника зад
водача и мястото на пътника в дясно има поставени триточкови
обезопасителни колани, които са без пиропатрони. Местото на пътника между
тях има поставен двуточков обезопасителен колан, който е без пиропатрон.
От СМЕ се установява, че травматичните увреждания на ищеца са
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, без наличие на
специфични травми, които да са характерни за поставен обезопасителен
13
колан. Не намирането на такива увреждания от медицинска гледна точка не
изключват възможността И. да е бил с поставен обезопасителен колан по
време на произшествието. От разпита на в.л. по СМЕ в с.з. вещото лице сочи,
че травмите на ищеца са в лявата половина на главата, и най-вероятно са от
движение на тялото и главата „ляво – дясно“. Ако този механизъм е такъв, то
дали ще има или няма да има колан, няма особено значение, защото коланът
предпазва преди всичко в движение в „предно – задна“ посока.
От разпита на св. Х.С.Л. се установява, че след удара, излязъл да види
какви са щетите от ПТП. Като слязъл, видял, че всичко било в стъкла и
всички били пострадали. И. бил отзад от лявата страна, от страната към
прозореца, откъм сблъсъка. Св. отворил вратата и видял, че ищецът бил в
безсъзнание. Било всичко в стъкла, които били върху него и върху всички
пътници. Разчистил ги. Някой извикал 112. Изчакали линейката, която
откарала И.. Спомня си, че му течала кръв от главата. Бил разрязан от
стъклата някъде по главата.
ОТ изготвената по делото СМЕ се установява, че при извършен
съдебномедицински преглед на 29.12.2017г при И.Г.И.. на 37 г. са били
установени следните травматични увреждания:
1. Вертикално разположена контузно разкъсна рана с дължина 6 см в
лява челна област.
2. Счупване на режещия ръб на първи горен ляв зъб с отсъствие на
фрагмент с диаметър около 2-3 мм.
3. Субективно усещане на болка в областта на шията и гръдния кош.
4. Ожулване с диаметър около 4 см по предната повърхност на дясна
подбедрица.
5. Кръвонасядане с диаметър 4 см. по предна повърхност на ляво
коляно.
Установените увреждания по своята характеристика се възстановяват за
период от две-три седмици след получаването им. Извън получената
първична медицинска помощ изразена в хирургическа обработка на раната и
евентуално изглаждане на счупването на режещия зъб на първи горен резец в
ляво не налагат друго лечение медицинска намеса.
След прегледа на ищеца на 14.01.2022г. вещото лице установява
14
наличие на белег /ръбец/ от рана в ляво от срединната линия на челото с
вертикален ход и дължина около 5 см. Белега е мек, неизпъкващ над нивото
на кожата с цвят доближаващ се до цвета на околната кожа. При заглеждане е
видим за околните. Зарастването на раната отдавна е завършило и настоящия
вид на белега няма изгледи да се променя с времето. В с.з. сочи, че белегът
няма да се заличи по естествен път без външна намеса.
В с.з. вещото лице сочи още, че констатираното от свидетеля временно
изпадане в безсъзнание, не се води „загуба на съзнание“ от медицинска
гледна точка. Можа де налице „степенно нарушение“ на съзнанието, което се
нарича „обнубилацио“, но не и „кома“. За да е налице „кома“, загубата на
съзнание трябва да е наблюдавана от медицинско лице за период от поне
един час, каквото по делото не е установено. При „степенното“ нарушение на
съзнанието няма пряка опасност за живота.
От разпита на св. Д.Б.С., съжителстваща с ищеца, се установява, че след
ПТП ищецът й се обадил около 5 часа сутринта, за да й каже, че е
катастрофирал. Той говорел през плач, гласът му треперел. И веднага на
сутринта след инцидента отишла при него. Той целият треперел. Бил с
превръзка, на която се виждала кръв. Имал рани по шията, гърдите и
охлузено. Зъбът му бил отчупен леко, а по краката му имало рани, охлузвания
и натъртвания. Не можел да диша, много го болели гърдите. Тя се грижела за
него първите няколко дни, може би 4-5 дни, помагала му да отиде до
тоалетната. Тялото и краката го болели. Не можел да спи изобщо, сънувал
кошмари. Не можел да диша нормално, поради което отишли на лекар.
Лекарят го прегледал и казал, че няма пукнато ребро, но от натъртването била
тази болка. Около три месеца минали, докато започне нормално да диша и да
не го боли. Раната на главата имала проблеми със зарастването – имало
сълзене и гной. От мимическите бръчки когато правел рязка мимика пак се
отваряла раната и почвала да сълзи. Минали около 6 месеца някъде докато
зарасне. Първоначално сънувал кошмари, стряскал се, ставал, пушел, бил
нервен. Това продължило две-три седмици. И много се затворил в себе си, не
искал да излиза. Белегът му създавал дискомфорт, срамувал се да се показва.
Казвал, че е грозен.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е
налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените от
15
ищеца вреди.
Относно размера на вредите:
Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се
определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, като се съобрази, че болките и страданията и другите нематериални
последици в житейски аспект обикновено не се ограничават само до
изживените в момента на самото ПТП такива, а продължават и след това.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото
обезщетение, настоящият съдебен състав съобрази, че на ищеца са причинени
само леки телесни увреждания, които съгласно средната продължителност на
оздравителния период следва да бъдат възстановени и болките и страданията
следва да отшумят в рамките на две-три седмици. От друга страна съдът
съобрази и особеностите на конкретния случай, като въз основа на
свидетелските показания приема, че възстановителния период при ищеца е
продължил малко по-дълго време, тъй като раната на главата е имала
проблеми със заздравяването, доколкото е гнояла и сълзяла. Съобрази и
факта, че при ищеца не е налице твърдяното изпадане в безсъзнание в
медицинския смисъл на думата, т.е. не е налице едно от твърдените
увреждания. Въпреки това непосредствено след инцидента ищецът е получил
степенно стеснение на съзнанието, което съдът отчита при определяне на
обезщетението, но в качеството му на състояние, неопасно за живота. Съдът
намира още, че безсънието, кошмарите и временната промяна в поведението
на ищеца след инцидента са естествена психическа реакция спрямо
травматичното събитие, която не излиза извън рамките на обичайното. Към
настоящия момент ищецът има на челото си белег, който е неизпъкващ над
нивото на кожата с цвят доближаващ се до цвета на околната кожа, т.е. не
представлява обективно загрозяващ елемент от външния вид на ищеца. В този
случай следва да бъде отчетена действителната вреда, а не субективното
възприятие на ищеца спрямо вредата.
Съдът, като отчете вида и характера на вредите, интензитета на
претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, намира, че
претърпените от ищеца вреди съответстват на сумата от 4000лв. За разликата
от 6000лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
16
По съпричиняването на вредите:
Съобразно чл. 51 ал. 2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Твърди се съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, а именно, че ищецът не е бил с обезопасителен колан към
момента на ПТП.
От разпита на в.л. по СМЕ в с.з. се установява, че уврежданията на
ищеца са с такъв характер, че най-вероятно са причинени от движението на
тялото и главата му в „ляво – дясно“. В този случай е без значение дали ще
има или няма да има поставен обезопасителен колан, защото коланът
предпазва преди всичко от увреждания при движение в „предно – задна“
посока. Раната на главата е възможно да е получена, освен при удар в ляво в
автомобила, и в следствие на счупването на стъклата на пострадалия
автомобил и падането им върху челото на ищеца, като в този случай отново е
без значение наличието или липсата на колан.
Въз основа на горното съдът намира, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, поради което няма основание за намаляване на
обезщетението.
Предвид изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за производството, съразмерно на уважената част от иска в размер
на сумата от 700лв., представляваща съответната част от разноските от
1750лв., съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата.
Предвид изхода на делото, в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за производството, съразмерно на отхвърлената част от иска. По
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника, направено от ищеца, съдът намира,
че адвокатското възнаграждение е в размер на 2520лв. с ДДС, а минималният
размер е 830лв. /+ 166лв. ДДС = 996лв./. Доколкото уговореното
възнаграждение превишава два пъти и половина минималния размер, то
съдът намира, че е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответника. Като съобрази фактическата и
правна сложност на делото, съдът счете, че същото следва да бъде намалено
до размер от 1200лв. с ДДС.
17
Съразмерно на отхвърлената част от иска, дължимите от ищеца в полза
на ответника разноски са в размер на 870лв. /съразмерно от 1450лв. - 1200лв.
адвокатското възнаграждение и 250 лв. депозит за СТЕ и СМЕ/.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***********, със седалище: гр.
***********, представлявано от С.С.П., ДА ЗАПЛАТИ НА И.Г.И.. ЕГН
**********, с адрес: гр.***********, сумата от 4000 лв. /четири хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания – степенно стеснение на съзнанието, рана в лявата челната
област, счупване на режещия ръб на първи горен ляв зъб, контузия на гръден
кош, кръвонасядане по ляво коляно и ожулване по дясна подбедрица, в
резултат на претърпяно ПТП на 28.12.2017г., на кръстовището между
бул.*********** и бул. ***********, което ПТП е реализирано по вина на
водача на л.а. Форд Транзит с ДК № СВ *******, застрахован по договор за
гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва
от датата на исковата молба - 30.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 6000лв., представляваща
разликата между претендираната сума от 10 000лв., представляваща частичен
иск от общо 50 000 лева, и уважената претенция от 4000лв., на основание чл.
432 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***********, със седалище: гр.
***********, представлявано от С.С.П., ДА ЗАПЛАТИ НА И.Г.И.. ЕГН
**********, с адрес: гр.***********, сумата от 700лв. /седемстотин лева/,
представляваща разноски за производството, съразмерно на уважената част от
иска, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.И.. ЕГН **********, с адрес: гр.***********, ДА
ЗАПЛАТИ НА ЗД „Б.И." АД, ЕИК ***********, със седалище: гр.
***********, представлявано от С.С.П., сумата от 870лв. /осемстотин и
седемдесет лева/, представляваща разноски за производството, съразмерно на
18
отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненския окръжен съд. Решението да се
връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
19