О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260057
Гр.
Пловдив, 11.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, V-ти състав, в закрито заседание,
на единадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 3065 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, вр.
чл. 410 и чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Производството е образувано по частна
жалба от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Х. И.“ № 15, ет. 6, депозирана чрез юрисконсулт И.К.,
против Разпореждане № 276349/20.10.2020 г. на Районен съд – гр. Пловдив, VIII-ми гр. състав, постановено по
ч.гр.д. № 3223/2020 г., с което е отхвърлено Заявление за издаване Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК с вх. № 14596/26.02.2020 г. В жалбата се излагат
подробни съображения за неправилност на атакуваното Разпореждане. Твърди се, че
районният съд, без да изложи мотиви, е отхвърлил депозираното Заявление.
Посочва се, че не е налице нередовност на Заявлението и че за заявителя, в
рамките на производството по чл. 410 от ГПК, не съществува задължение за
представяне Договор за цесия. Иска се отмяна на обжалваното Разпореждане и
постановяване на друго такова, с което да се постанови да бъде издадена Заповед
за изпълнение за претендираните от Дружеството суми. Претендират се направените
пред настоящата инстанция разноски.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и като прецени данните по
делото, намира за установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима
– подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
С Разпореждане № 19620/27.02.2020 г. заповедният
съд е оставил Заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
без движение, до представяне на заверен препис от Договора за цесия от
08.07.2014 г., в тридневен срок от получаване на съобщението. В указания срок
Дружеството не е отстранило нередовностите, като с молба с вх. №
20926/09.04.2020 г. е посочило, че в производството по чл. 410 от ГПК за него
не съществува законово задължение за представяне договор за цесия.
С Определение № 5400/02.06.2020 г.
районният съд е върнал Заявлението и е прекратил производството по делото.
Против прекратителното Определение е подадена частна жалба от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД и с Определение № 260285/09.10.2020 г. на Окръжен съд – гр.
Пловдив, постановено по в.ч.гр.д. № 1666/2020 г. е отменено Определение № 5400/02.06.2020
г. и е върнато делото на районния съд за произнасяне по същество на заявлението
за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
За да постанови атакуваното пред
настоящата инстанция Разпореждане, районният съд излага мотиви, че в
предоставения за отстраняване на нередовностите срок, заявителят не е спазил
указанията, поради което и е постановил отхвърляне на заявлението.
Настоящият съдебен състав на
Пловдивския окръжен съд споделя изводите на първостепенния съд. Съгласно чл.
410, ал. 3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива. Съгласно нормата на чл. 411, ал. 2 от ГПК, съдът разглежда заявлението
в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1,
освен когато: т. 2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и
т. 3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. С оглед цитираната
нормативна регламентация, заповедният съд следва да спази разпоредбата на чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, което от своя страна налага извод, че подлежи
на преценка въпросът дали заявителят има качеството на кредитор. В конкретния
случай, няма как да бъде извършена такава преценка, след като заявителят
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, посочва в т. 12 от Заявлението, че се легитимира
като кредитор спрямо длъжника Р.Я.Е., с ЕГН **********, на основание Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 08.07.2014 г., но не представя
въпросния Договор за цесия нито със заявлението, нито допълнително, след
предоставената му процесуална възможност в указания от съда тридневен срок от
получаване на съобщението.
Предвид гореизложеното, обжалваното
определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено. С оглед неоснователността на частната жалба, разноски на
жалбоподателя в настоящото производство не се дължат.
Воден от горното, Пловдивският окръжен
съд, V-ти
въззивен гр. състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 276349/20.10.2020
г. на Районен съд – гр. Пловдив, VIII-ми
гр. състав, постановено по ч.гр.д. № 3223/2020 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: