№ 776
гр. Варна , 01.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в закрито заседание на първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500351 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба вх.№ 335/ 22.01.2021 на „ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“АД против определението на ВРС-ХХІVс-в № 22/7.01.2021г по гр.д. №
9926/2020г, с което на осн.чл.248 ГПК в частта му, с която е отхвърлена молбата на
дружеството за изменение на решение № 3980/13.11.2020г по гр.д. № 9926/2020г относно
разноските чрез присъждане сумата от 360лв с ДДС, представляваща заплатен адв.хонорар в
хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК, на осн.чл.248 ГПК.
Моли за неговата отмяна като неправилно, тъй като счита, че посочените разноски са
дължими и следва да бъдат възложени на ищеца.
В срока по чл.276 ГПК ответната страна по жалбата „СМ БГ“ ЕООД е депозирала
писмен отговор със становище за неоснователност на жалбата и затова моли за
потвърждаване на определението в обжалваната част.
СЪДЪТ, след преценка, че подадената ч.жалба е депозирана в срок и са спазени
изискванията на чл.275 ГПК, намира същата за допустима.
Разгледана по същество се явява основателна по сл.съображения:
В мотивите на постановеното от ВРС-ХХІVс-в определение № 22/ 7.01.2021, с което
съдът се е произнесъл по исканията по чл.248 ГПК на двете насрещни страни за допълване
решението, като бъдат присъдени разноски за производството в полза на всяка една от тях,
се съдържа вътрешно логическо противоречие:
От една страна. За да остави без уважение молбата по чл.248 ГПК на ищеца за
1
допълване на решението в частта за разноските, РС е приел, че ответното дружество с
поведението си не е дало повод за завеждането на делото, тъй като едва с връчването на
преписа от ИМ е узнал за цедирането на вземането, след което веднага е престирало
дължиата сума на новия кредитор-ищец
От друга страна. За да остави молбата по чл.248 ГПК на отв.дружество без уважение
РС отново се е позовал на разпоредбата на чл.248 ал.2 ГПК, съгласно която, ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца, което изключвало възможността в полза на ответника да бъдат
присъдени разноски и молбата му е оставена без уважение.
Въззивният съд намира, че след като с основното решение е отхвърлен предявеният
иск като погасен чрез плащане и е прието, че с поведението си ответното дружество не е
станало причина за образуването на делото, щом като не е било надлежно уведомено за
договора за цесия, а на новия кредитор-цесионер „СМ БГ“ЕООД е престирало процесната
сума от 19лв на 23.09.2020г, т.е. още преди изтичане срока за подаване на писмен отговор
/съобщението с връченото копие от ИМ е получено от ответника на 27.08.2020г/ и много
преди провеждането на първото по делото с.з. на 10.11.2020г, то очевидно не е станало
повод за завеждането на делото.
В допълнение може да се посочи, че се поставя и въпросът дококо е налице
злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца за образуването и воденето на
настоящото дело. Служебно известно е на съда множеството подобни такива производства,
водени срещу настоящото отв.дружество от настоящия ищец-цесионер или други дружества-
цесионери, на когото са били цедирани вземанията на различни физически лица-крайни
клиенти на „Енерго Про Продажби“АД за суми в един и същи размер от 19лв. Посочените
случаи очевидно не са били и спорни, за което се съди от процесуалното поведение на
отв.страна чрез признаването на задължението и доброволното му погасяване. За
разрешаването на подобни спорове с минимален материален интерес страните са
разполагали с възможността за извънсъдебното им уреждне чрез ползването на
алтернативните способи за това, каквито са прякото споразумение или постигнато такова в
процедура по медиация. По делото липсват данни за предприети от ищцовото дружество
такива действия за ползване на алтернативните възможности, които предполагат много по-
бързо и по-евтино уреждане на отношенията между страните. При явното несъответствие
между цената на иска, заплатена държавна такса дори в минимален размер от 50лв и
минималния размер на претендираното от ищеца адв.възнаграждение от 300лв, се налага
извод, че целта на настоящото произвоство очевидно не е била толкова разрешаването на
спор, а присъждането на разноски при предвидим за ищцовата страна положителен резултат
от изхода му.
Предвид всичко изложено въззивният съд приема, че няма основавние да бъде
отказано присъждането на сторените от ответника разноски в размер на заплатеното
адв.възнаграждение от 360лв, които включват минимален размер на адв.възнаграждение от
2
300лв /съобразен с материалния интерес на спора, попадащ в хипотезата на чл.7 ал.2 т.1 от
Нар.№ 1/2004, и 60лв ДДС.За последното са представени доказателства за заплащането, тъй
като адв.дружество е регистрирано по ЗЗД и е издало надлежна фактура за това с вкл.ДДС.
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция в полза на жалбоподателя следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които са представени съответните
доказателства: заплатена държ.такса от 15лв, и 240лв – възнаграждение за ползвана
адв.услуга, от които 200лв - адв.възнаграждение, определено в минимален размер + 40лв
заплатено ДДС, или общо 255лв
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на ВРС-ХХІVс-в № 22/7.01.2021г по гр.д. № 9926/2020г,
постановено на осн.чл.248 ГПК, в частта му, с която е отхвърлена молбата на „ЕНЕРГО
ПРО ПРОДАЖБИ“АД за изменение на решение № 3980/ 13.11.2020г по гр.д. № 9926/2020г
относно разноските чрез присъждане в полза на ответната страна сумата от 360лв с
вкл.ДДС, представляваща заплатен адв.хонорар, на осн.чл.78 ал.2 ГПК, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „СМ БГ“ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София жк“Люлин“ 9 бл.916 вх.А ет.2 ап.6, представлявано от управителя А.Н.К.,
представлявано от процесулания му представител адв.Д. Б. Я. ЕГН **********, вписан в
АК-Врана, със сл.адрес: гр.Варна ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12 ет.6 ап.12, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна бул.“Вл.Варненчик“ № 258 „Варна тауърс-Г“, представлявано от адв.Н.Б., сумата
от 360лв /триста и шестдесет лева/– разноски, сторени за първоинст. производство, на осн.
чл.78 ал.2 ГПК.
3
ОСЪЖДА „СМ БГ“ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София жк“Люлин“ 9 бл.916 вх.А ет.2 ап.6, представлявано от управителя А.Н.К.,
представлявано от процесулания му представител адв.Д. Б. Я. ЕГН **********, вписан в
АК-Врана, със сл.адрес: гр.Варна ул.“Цанко Дюстабанов“ № 12 ет.6 ап.12, ДА ЗАПЛАТИ
на „ЕНЕРГО ПРО-ПРОДАЖБИ“АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Варна бул.“Вл.Варненчик“ № 258 „Варна тауърс-Г“, представлявано от адв.Н.Б., сумата
от 255лв /двеста и петдесет и пет лева/ – разноски, сторени за настоящото производство, на
осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4