О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 01.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Наказателно отделение, X
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на първи ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУСИ АЛЕКСИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Дончева в.н.ч.д № 4410 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
двадесет и втора на НПК.
Образувано е по повод частна жалба на
подсъдимия Р.К., подадена чрез защитника адв. И.Г.– САК, срещу определение от
11.10.2019 г. по н.о.х.д. № 1891/2019 г. на Софийски районен съд, наказателно
отделение, 11-ти състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия
за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под
стража“ в по-лека. В жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт,
в подкрепа на което се сочи, че въпреки наличието на обосновано подозрение за
съпричастност на подсъдимия към възведената му в обвинение престъпна дейност, в
случая не са налице другите предпоставки, предопределящи законосъобразност на
задържането под стража. Изразява се становище, че няма опасност от укриване на
подсъдимия, тъй като същият е с установена самоличност, посочил е адрес, на
който може да бъде призован, като се посочва и че подсъдимият е глухоням, което
значително затруднява комуникацията му и прави невъзможно неговото укриване.
Поддържа се, че в случая не е налице и опасност от извършване на престъпление,
с оглед обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан и няма регистрирани
предходни престъпни прояви. Изтъква се, че конкретната проява има инцидентен
характер, поради което се иска обжалваното определение на районния съд да бъде
отменено, като вместо него да се постанови определение, с което мярката за
неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.
Препис от частната жалба е връчен на
представител на Софийска районна прокуратура, като до момента писмено
възражение не е направено.
Софийски
градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и направеното искане,
въз основа на събраните по делото доказателства и закона, приема за установено
следното:
Частната жалба, по повод на която е
образувано настоящото въззивно производство е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, частната жалба
е неоснователна по следните съображения:
По повод обвинителен акт, срещу Д.Р.А.и
Р.Д.К. е образувано н.о.х.д. № 1891/2019 г. на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 11-ти състав за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като към датата на внасяне на обвинителния акт
подсъдимият Р.К. е бил с мярка за неотклонение „подписка“, взета с
постановление от 22.08.2017 г. по ДП № 2559/2016 г. по описа на 07 РУ – СДВР,
пр. пр. № 42313/2016 г. на СРП. От съдържанието на последното постановление се
установява, че на 05.12.2017 г. то е предявено лично на обвиняемия К. в
присъствието на защитник и на тълковник. В непосредствено проведен след
привличането разпит на обвиняемия К. /л. 36 ДП/, същият е посочил като адрес:
гр. София, ж. к. „Студентски град“, бараките „Малинова долина“, както и че няма
телефон, чрез който може да бъде призован.
След като производството по делото е
преминало в съдебна фаза е направен опит за връчване на препис от обвинителния
акт и от разпореждането на съда от 12.02.2019 г. на обвиняемия К., но същият се
е оказал неуспешен поради неустановяване на подсъдимия на посочения от него
адрес. Същевременно е била събрана информация /л. 23 н.о.х.д./ за това, че
местонахождението на подсъдимия К. е променено и че същият се намира на
територията на Кралство Испания.
Поради
това, първоинстанционният съд е счел, че подсъдимият се е отклонил от
изпълнението на взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“ и на
основание чл. 66, ал. 1 от НПК, в открито съдебно заседание на 09.05.2019 г. е
изменил мярката за неотклонение на К. от „подписка“ в „задържане под стража“, като
е обявил подсъдимия за международно издирване и е разпоредил издаването на ЕЗА.
На
02.07.2019 г. по делото е постъпила информация /л. 127 н.о.х.д./ за това, че на
01.07.2019 г. подсъдимият е задържан от служители на СДВР, като съобразно
писмо-уведомление от 11.07.2019 г. /л. 138 н.о.х.д./, подсъдимият К. е приведен
в СЦЗ.
В
проведено на 12.09.2019 г. открито съдебно заседание по делото, подсъдимият К.
се е явил, доведен от СЦЗ, като в присъствието на тълковник, при снемане на
самоличността му, същият е заявил, че не може да посочи адрес на местоживеене. На
11.10.2019 г. в открито съдебно заседание по делото, защитникът на подсъдимия е
направил искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека, което е
оставено без уважение от съда с обжалваното понастоящем определение. Съдът е
преценил искането като неоснователно, тъй като е приел, че е налице обосновано
подозрение за съпричастност на подсъдимия към вменената му в обвинение
престъпна дейност, както и че е налице опасност от укриване с оглед липсата на
адрес за призоваване.
Като
е постановил атакуваното определение, районният съд е процедирал правилно.
Настоящият
съдебен състав споделя извода за наличие на обосновано подозрение за
съпричастност на подсъдимия К. към възведената му в обвинение престъпна дейност
по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за която законът
предвижда наказание „лишаване от свобода, тъй като обосноваващи подозрението за
съпричастност на подсъдимия са събраните по делото гласни и писмени
доказателства, заключенията на назначените експертизи и протоколите за
разпознаване. С решаващо значение за законосъобразността на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ в случая е констатираната от районния съд
опасност от укриване на подсъдимия К.. Тази опасност е изводима, както от
самото процесуално поведение на подсъдимия, станало повод за промяна в
процесуалния му статус на основание чл. 66, ал. 1 от НПК, така и от изявлението
му пред първоинстанционния съд, че не може да посочи
адрес на местоживеене.
От
една страна, от материалите по делото се установява, че подсъдимият е нарушил
взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“, като е напуснал
местоживеенето си в гр. София, ж. к. „Студентски град“, местността „Бараките –
Малинова долина“ и се е установил на територията на Кралство Испания. Това
процесуално поведение е станало повод за изменение на мярката за неотклонение
на подсъдимия в „задържане под стража“. Същевременно, това поведение на
подсъдимия опровергава твърдението на защитника в настоящата частна жалба, че
подсъдимият е глухоням и затова не би могъл да се укрие, доколкото това
състояние на К. е било налице и към момента, в който той е нарушил
първоначалната мярка за неотклонение и се е установил на територията на друга
държава. Не може да се сподели твърдението на жалбоподателя, че заминаването в
чужбина на подсъдимия К. не следва да се цени като проява на недобросъвестност,
тъй като към онзи момент спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„подписка“ по чл. 60, ал. 1 от НПК, предполагаща възможност за напускане на
местоживеенето на подсъдимия единствено при наличие на разрешение на съответния
орган на наказателното производство, каквото разрешение в случая дори не е било
поискано от К..
От
друга страна, в проведеното на 12.09.2019 г. открито съдебно заседание по
делото пред първоинстанционния съд, самият подсъдим Р.К. е заявил, че не може
да посочи адрес на местоживеене /л. 176 н.о.х.д./, което на свой ред сочи, че е
налице опасност от укриване, а и няма доказателства, подсъдимият да е трайно
установен на територията на Република България и на конкретно населено място.
Всичко
това обосновава извод, че към настоящия момент е налице опасност от укриване на
подсъдимия, която опасност, редом с наличното обосновано предположение за извършване
на престъплението, в което К. е обвинен, означава, че задържането под стража на
Р.К. представлява пропорционална намеса в неговата правна сфера, която е
необходима за постигане на предвидените в чл. 57 от НПК легитимни цели и в
частност за постигане на целта да се попречи на подсъдимия да се укрие.
С
оглед гореизложеното, въззивният съд намира за правилно обжалваното определение
на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия
Р.К. за изменение в по-лека на взетата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
По
тези мотиви, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.10.2019
г. по н.о.х.д. № 1891/2019 г. на Софийски районен съд, наказателно отделение,
11-ти състав, с което е оставено без уважение искането на подсъдимия Р.Д.К., ЕГН:
**********, за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.