№ 49
гр. Г.Т., 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Динко М. Динков
при участието на секретаря Марияна В. Димова
като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело №
20213220100171 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „ЮБЦ” ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес
на управление гр. С., законен представител Ю.Б.Ц., чрез пълномощник адв.В.
П. Г. с адрес за призоваване гр. С., бул. „България“№81, вх.В, ет.8, ап.22
срещу Р. С. АНДР. ЕГН ********** с настоящ адрес с. П., общ. Г.Т., ул.
„Двадесет и първа“ №5.
Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 61,73
лв., незаплатена далекосъобщителна услуга за период от 8.04.2018г. до
8.08.2018г. по Договор за клиентски номер 16968150001 от 27.04.2018г.,
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Претендират се сторените разноски по делото, както и разноските в
заповедното производство.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението
ответникът, чрез назначен от съда особен представител, изпратил писмен
отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск като неоснователен.
Възразява, че вземането е погасено по давност, както и че ответникът не бил
1
надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането.
С исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.422,ал.І от ГПК, във вр. с чл.79, чл.86 и чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Исковете са допустими.
От приложените по делото доказателства съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: Ищецът претендира паричното вземане
срещу ответника на основание договор за цесия от 1.10.2019г. с прехвърлител
на взманията „С.Г. груп“ ООД, което дружество от своя страна е цесионер на
процесното вземане по договор за цесия от 16.10.2018г. с цедент „БТК“ ЕАД.
Между първия кредитор- „БТК“ АД и ответника бил сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № 16968150001 от
27.04.2018г., със срок 24 месеца- до 27.04.2020г.
По посочения договор не били извършени плащания от ответника, поради
което били издадени четири броя фактури за процесния период. Към всяка от
фактурите е приложено извлечение-подробна справка от потреблението на
абоната.
Процесния договор бил прекратен едностранно от оператора съгласно чл.50
от ОУ- по вина на абоната при неплащане в срок.
По делото са приложени два договора за цесия, на основание на които
ищецът по делото претендира цедираното вземане.
Дори да се приеме, че длъжникът, който е трето лице по договора за цесия, не
бил уведомен за прехвърлянето на вземането, това има значение единствено
при положение, че той е продължил да плаща на предишния кредитор, поради
липсата на такова уведомяване. По делото не са налице доказателства за
извършени плащания от ответника, съгласно договора с предишния
кредитор. Независимо от това към исковата молба е приложено уведомление
за двете цесии, подписано от законния представител на първия цесионер,
който уведомява длъжника от името на оператора-цедента за първата цесия
от 16.10.2018г. и от свое име, в качеството си на цедент, по втория договор за
цесия от 1.10.2019г.
Поради това е неоснователно възражението, че ответникът не бил надлежно
уведомен за прехвърлянията на вземането.
След като ищецът придобил процесното вземане на основание втората цесия,
2
провел заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК. По
ч.гр.дело№9/2021г. на РС Г.Т. срещу ответника била издадена съответната
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Заявлението по чл.410 от
ГПК е предявено пред съда на 7.01.2021г., като се претендира плащане за
период от 8.04.2018г. до 8.08.2018г. Безспорно е, че вземането по исковата
молба има характер на периодично плащане, като в този случай
погасителната давност е със срок три години, считано от датата на
изискуемостта на вземането, в случая 8.04.2018г. Към датата на предявяване
на заявлението по чл.410 от ГПК- 7.01.2021г., тази тригодишна погасителна
давност не е изтекла.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното: Между първия кредитор и ответника е възникнал валиден договор
за далекосъобщителна услуга за клиентски номер 16968150001, като
ответникът е поел задължението да заплаща предоставените услуги, съгласно
уговорените в договора условия.Ищецът по делото е цесионер по вземането.
От приложената по делото доказателства се установява че исковата парична
сума е дължима. От цитираните доказателства е установено, че ответникът не
е извършил плащането по договора за далекосъобщителни услуги, което е
следвало да извърши в посочените срокове и при уговорените в договора
условия. По делото не се приложени доказателства от ответника,
опровергаващи приложените по делото писмени доказателства относно
претендираните от ищеца парични суми.
Предвид тази фактическа и правна обстановка, съдът намира предявените
искове по чл.422,ал.І от ГПК във вр. с чл. 79, чл.86 и чл.99 от ЗЗД за
основателни и доказани по размер, поради което следва да бъдат уважени,
както са предявени. При уважаването на исковете, както са предявени,
основателно е искането на ищеца за присъждане на сторените по делото
разноски, според представения списък по чл.80 от ГПК в общ размер на
сумата от 510, 00 лв., която сума включва сумата от 25, 00 лв., държавна
такса по делото, сумата от 180, 00 лв. адвокатско възнаграждение, сумата от
100, 00 лв. внесен от ищеца депозит за особен представител, разноски в
настоящото исково производство и сторените разноски за държавна такса в
размер на 25, 00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 180,
00 лв. по заповедното производство по ч.гр.дело№ 9/2021г. на РС Г.Т.
3
С оглед на изложеното съдът :
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Р. С. АНДР. ЕГН ********** с
настоящ адрес с. П., общ. Г.Т., ул. „Двадесет и първа“ №5 съществуването
на вземането на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление гр. С., законен представител Ю.Б.Ц., чрез пълномощник адв.В. П.
Г. с адрес за призоваване гр. С., бул. „България“№81, вх.В, ет.8, ап.22 в
размер на сумата от 61,73 лв., незаплатена далекосъобщителна услуга за
период от 8.04.2018г. до 8.08.2018г. по Договор за клиентски номер
16968150001 от 27.04.2018г., сключен между ответника и „БТК“ ЕАД, поради
което осъжда Р. С. АНДР. ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК
*** със седалище и адрес на управление гр. С., законен представител Ю.Б.Ц.,
чрез пълномощник адв.В. П. Г. с адрес за призоваване гр. С., бул.
„България“№81, вх.В, ет.8, ап.22 посочената парична сума, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение-9.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Осъжда Р. С. АНДР. ЕГН ********** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление гр. С., законен представител Ю.Б.Ц., чрез
пълномощник адв.В. П. Г. с адрес за призоваване гр. С., бул. „България“№81,
вх.В, ет.8, ап.22 парична сума в общ размер от 510, 00 лв., сторени
разноски по заповедното производство по и в настоящето исково съдебно
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
4