Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260045/21.10.2020 година, гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен
съд, наказателно отделение, първи състав, на 14 септември, година две хиляди и двадесета,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при секретаря Петранка Паскалева и прокурора Вилен
Мичев, разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВАНД №236 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид:
Настоящето въззивно
производство протича по реда на чл. 83д от ЗАНН, респ.глава ХХІ от НПК.
Образувано е по протест
на прокурор при ОП Варна, с които се атакува правилността на решение № 260002/02.07.2020
година, постановено по НАХД № 579/2020 година по описа на Окръжен съд -Варна. С
това решение първата инстанция е отказала
да наложи на търговско дружество „Интер КСК К.К." ЕООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
Приморски, бул.Чаталджа 99, вх.А ап.10 с управител от К.С.К., ЕГН: **********,
имуществена санкция в размер на 46000лв. за това, че е получило
имуществена облага в посочения размер в резултат на извършено от К.С.К.
престъпление по чл. чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.1 и т.2 вр. чл.26 от НК за
което е изготвен обвинителен акт и внесен за разглеждане в Окръжен съд- Варна.
Въззивният протест оспорва
правилността на решението с доводи за незаконосъобразност и неправилност, тъй
като към момента на внасяне на предложението на ВОП за налагане на имуществена
санкция на ЮЛ, престъплението по чл.255 от НК вече е било измежду лимитативно
изброените престъпления в хипотезата на чл.83а,ал.1 ЗАНН. Позовавайки се на Решение
№ 12301 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16094/2013 г., VIII о., прокурорът
сезира въззивната инстанция с искане за отмяна на постановеното решение и
налагане на имуществената санкция на ЮЛ съобразно внесеното предложение.
В пренията пред въззивната
инстанция представителят на АП - Варна поддържа протеста на изложените в него
аргументи. Развива доводи, че нормата на чл.83а, ал.1 от ЗАНН не е
материално-правна, а процесуална, поради което и не е налице пречка ЮЛ да бъде
санкционирано. Представителят на държавното обвинение, предлага на АС-Варна да отмени решението на
първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно и да наложи на
имуществена санкция на „Интер КСК К.К." ЕООД.
Представляващият
юридическо лице поддържа становище за законосъобразност на първоинстанционното
решение и моли за неговото потвърждаване.
Въззивният съд, след
като прецени доводите на страните и след цялостна служебна проверка на
решението на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира,
че въззивният протест е неоснователен.
В съответствие с
доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел за установено
следното:
К.К.
бил собственик и управител на „Интер - КСК - К.К."***, като извършвал
строителна дейност. Той решил да закупи имот, собственост на св.Д.Х. и св.Н.А..
Свидетелите притежавали парцел с новострояща се сграда па ул.„Любов” №21 в
гр.Варна, като кооперацията била на три етажа и сутерен, на етап груб строеж,
покривът бил на плоча без мазилки и изградена стълбищна клетка. В този вид
свидетелите продавали сградата, като подписали с К. в качеството му на
управител на „Интер - КСК - К.К." ЕООД предварителен договор за
закупуването на имота дружеството на подсъдимия било одобрено за банков кредит,
който му бил отпуснат на 04.02.2008г., срещу вписване на договорна ипотека
върху парцела и изградените в него апартаменти. С нотариален за продажба на
недвижим имот от 06.02.2008г. № 166. т.1, per. ном.
1588 д.н 99/08г. на нотариус Шарабански „Интер КСК - К.К." станало
собственик на имота.Подс.К. започнал да продава обектите в сградата на ул.
„Любов“21. Първи в началото на 2008г. закупил апартамент свид. М., като предала
на подсъдимия сумата от 62 000 евро, без двамата да били уточнили кой
апартамент ще бъде прехвърлен на свидетеля. През м.09.2008г. М. се свързал с
подсъдимия, за да сключат договор, като К. му заявил, че е продал вече всички
апартаменти в сградата, и разписал на свидетеля запис на заповед за получените
суми. Междувременно семейството на св.М.П. също харесало сградата. На
04.06.2008г. свидетелят и съпругата му сключили предварителен договор с „Интер
КСК - К.К." ЕООД, представлявано от подсъдимия, съгласно който се
договорили да закупят апартамент на ет.2 на ул.“Любов“№21, за сумата от 65 000
евро. Подсъдимият обещал да завърши апартамента в срок до края на месен
септември 2008г.. Собствеността била прехвърлена с нотариален акт от
25.062008г., с който дружеството продало собствения си имот на свидетелите но
вписаната в акта цена на имота била 30 680 евро. Данъчната оценка на имота била
54 385, 90 лв.. Цената, вписана като цена в НА била преведена от банката
кредитодател на св.П., по сметка на дружеството на подсъдимия и за вдигане на
ипотеката върху имота, като остатъка от цената на имота бил платен от
свидетелите в брой на подс.. Последният не им издал документ за горното. На
25.06.2008г. свидетелят К. Ш. и негова приятелка Г. сключили предварителен
договор с „Интер - КСК - К.К." ЕООД, представлявано от подсъдимия К..
Страните се договорили да закупят апартамент на ет. 1 па ул.”Любов”№21, за 62
000 евро. Подсъдимият обещал да завърши апартамента в срок. Собствеността била
прехвърлена с нотариален акт от 20.08.2008г., с който дружеството продало
собствения си имот на свидетелите, но вписаната в акта цена на имота била 26
961 евро. Данъчната оценка на имота била 50 811,90лв.. Цената, вписана като
цена в НА, била преведена от банката, с която свидетелите били сключили договор
за банков кредит, по сметка на дружеството на подсъдимия и за вдигане на
ипотеката върху имота, като остатъкът от цената па имота бил платен от
свидетелите в брой на подс.К.. Последният не им издал документ за горното.
30.06.2008г. свидетелят Николай А. сключил предварителен договор с „Интер - КСК
- К.К.'" ЕООД, представлявано от подсъдимия К., съгласно който се
договорил да закупи мансарден етаж от кооперацията на ул. „Любов“№21, за сумата
от 56 000 евро. Подсъдимият обещал да завърши апартамента в края на м.
10.2008г., като при подписването на предварителния договор св.А. заплатил на К.
5600 евро срещу разписка /л.34, т.1 от ДП/. Собствеността не била прехвърлена с
нотариален акт, тъй като подсъдимият спрял да посещава строежа, не извършвал
никакви дейности и започнал да се укрива. Семейство Г. и Н.Т. също харесали
апартамент в сградата. На 18.07.2008г. свидетелите сключили предварителен
договор с „Интер - КСК - К.К." ЕООД, представлявано от подсъдимия,
съгласно който се договорили да закупят апартамент на ет.З на
ул.„Любов"№21, за сумата от 61 000 евро, заплатили и капаро в размер на 6
000 евро. Уговорен бил и срок за завъртване на апартамента „до ключ“ - до края
на месец септември 2008г, Собствеността била прехвърлена с нотариален акт от
12.09.2008г., /т.1, л. 19 от ДП/, с който дружеството на подсъдимия продало
собствения си имот на свидетелите, но вписаната в акта цена на имота била 30
153 евро. Данъчната оценка на имота била 50 430,50 лв. Цената, вписана като
цена в НА, била преведена от банката, с която свидетелите имали сключен договор
за кредит, по сметката на „Интер КСК - К.К." ЕООД, като остатъкът от
цената на имота бил платен от свидетелите в брой на подс.К.. Последният не им
издал никакъв документ за това. В следващите месеци всички свидетели, които
закупили от дружеството на подсъдимия апартаменти от сградата на ул.
„Любов", започнали да го търсят, тъй като К. не извършвал никаква
строителна дейност по кооперацията, а и за да си получат разписки за
предадените на ръка суми. Подсъдимият първоначално ги убеждавал, че ще довърши
сградата и е в моментни финансови затруднения, а в последствие престанал да си
вдига телефона и се укрил, без да изпълни ангажиментите си. Непродадени обекти
от друга сграда, която подсъдимият трябвало да довърши, на ул.„Янтра",
както и парцел подс.К. прехвърлил с нотариален акт за продажба на свой работник
- П.П., за да не бъдат насочени финансови претенции към тези имоти. Документи
за горните сделки П. не получил. Подсъдимият К. имал договорка с А.М. /починала
в хода на разследването/ да обслужва счетоводно дружествата му. Тя имала и
спесимен на подпис в банките с открити банкови сметки на дружествата, без подс.К.
да й е дал права да тегли от тези сметки. Въпреки извършените от „Интер - КСК -
К.К." ЕООД продажби през 2008г., подс.К. наредил на М. да подаде годишна
данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с нулеви стойности, което М. сторила на
31.03.2009г.. В декларацията не били отразени приходи от дейността, и съответно
годишен корпоративен данък.
Видно
от назначената по делото ССЕ, при анализа на извършените от подс.К. продажби и
дейности в качеството му на управител и собственик на „Интер - КСК - К.К."
ЕООД, както и подадените годишни декларации по ЗКПО, вещото лице е установило
следното:
I.
„Интер КСК - К.К." ЕООД е декларирало, че не е
извършвало дейност. След извършените от дружеството покупка на имот от св.Д.Х.
и Н.А., и продажби на имоти на свидетелите Т., Н., А., Ц.и Ш. и Г. дружеството
е следвало да декларира тези приходи, тъй като същите се явяват облагаеми
доставки на стойност над 50 000 лв. Така в данъчен период м.06.2008г.
дружеството е следвало да подаде заявление да регистрация по ЗДДС в срок до
14.07.2008г., регистрацията е следвало да приключи до 28.07.2008г.. След тази
дата К. в качеството му на собственик и управител на „Интер КСК - К.К."
ЕООД е следвало да декларира в дневника си за продажби извършените такива на
недвижими имоти на свидетелите Т. и свид. К. Ш. и Г.. По същите са били
извършени плащания на 25.08.2008г. - 36039 евро и на 12.09.2009г. - 55 000
евро, върху които е следвало да бъде начислен ДДС за внасяне в размер на
8788,52 лв. - за данъчен период м. 08.2008г., и 17928, 44 лв. - за данъчен
период м. 09.2008г. Експертът е посочил, че в следствие на реализираните
приходи за 2008г. в размер на 342 934, 91 лв., и след установяване на отчетната
стойност на сградата на 151 374, 82 лв,, се получава разлика за облагане в
размер на 191 560, 09 лв., върху която е дължим корпоративен данък в размер на
10 %, или 19 156 лв.. Експертизата установява и недекларирани приходи за
дружество „Интер К." ЕООД, които обосновават отговорността му по ЗКПО,
както и недекларирани и невнесени задължения по ЗОДФЛ, респ. ЗДДФЛ на
подсъдимия К. за данъчни периоди 2006г., 2007г. и 2008г..
При
така установената фактическа обстановка на К.С.К. е повдигнато обвинение, че е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.255,
ал.З вр. чл.255, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това, че в периода
от 01.01.2007г. до 30.04.2009г. в гр.Варна, при условията на продължавано
престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения - данък
общ доход, данък върху доходите на физическите лица, данък добавена стойност и
корпоративен данък в особено големи размери, като:
I.
В периода от 01.01.2007 г. до 30.04.2009г. в гр. Варна в качеството на
физическо лице не подал декларации - годишна данъчна декларация по чл. 41, ал.
1 от ЗОДФЛ „Чл. 41. (1) (Доп. -ДВ, бр. 105 от 2000 г„ в сила от 01.01.2001 г„
изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. и доп. - ДВ, бр.
118 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила
от 01.01.2006 г.) Данъчно задължените по този закон лица подават годишна
данъчна декларация за облагаемия си доход по чл.. 14, включително и за дохода,
обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на следващата
година. Едноличните търговци, заедно с годишната данъчна декларация представят
и годишен финансов отчет включително приложенията към него. Еднолични търговци,
чиито годишни финансови отчети са одитирани, подават и копие от доклада по
Закона за независимия финансов одит. Ако независимият финансов одит не е
завършил до 15 април, одиторският доклад се подава допълнително, но не по-късно
от един .месец от датата на доклада, заедно с копие от годишния финансов отчет,
заверен от регистриран одитор." и годишни данъчни декларации по чл.50,
ал.1 от ЗДДФЛ - „ чл.50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 113 от 2007г., в сила от
01.01.2008г.) Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по
образец за:
придобитите
през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна
данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28/, както
следва:
1.
В периода от 01.01.2007г. до 15.04.2007г. не подал
годишна данъчна декларация по чл.41, ал.1 от ЗОДФЛ, е която е следвало да бъде
декларирано задължение за данък общ доход за 2006г. в размер на 20339,06лв,;
2.
В периода от 01.01.2008г. до 30.04.2008г., не подал
годишна данъчна декларация по чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, с която е следвало да бъде
декларирано задължение за данък върху доходите на физическите лица за 2007г. в
размер на 27114.30 лв.;
3.
В периода от 01.01.2009г. до 30.04.2009г. не подал
годишна данъчна декларация ни чл.50, ал, 1 от ЗДДФЛ, с която е следвало да бъде
декларирано задължение за данък върху доходите на физическите лица за 2008г. в
размер на 1369,41 лв.
II.
В периода от 01.09.2008 г. до 14.10.2008г. в гр.Варна, в
качеството на управител на дружеството „ИНТЕР-КСК-К.К." ЕООД не подал декларации
справки-декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС - "чл.125. (Доп. - ДВ, бр.108
от 2006г. е сила от 01.01.2007г.; (1) За всеки данъчен период регистрираното
лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по
чл.124, с изключение на случаите по чл.157 (5) Декларациите по ал.1 и 2 и
отчетните регистри по ал.З се подават до 14-то число включително на месеца,
следващ данъчния период, за който се отнасят ", отнасящи се за
горепосоченото дружество, както следва:
1.
В периода от 01.09.2008г. до 15.09,2008г. не подал
справка- декларация по ЗДДС за данъчен период месец август 2008г., с която е
следвало да бъде обявено за внасяне данъчно задължение в размер на 8788,52 лв,;
2.
В периода от 01.10.2008г. до 14.10.2008г, не подал
справка- декларация по ЗДДС за данъчен период месец септември 2008г., с която е
следвало да бъде обявено за внасяне данъчно задължение в размер на 17 928,44
лв.;
III.
На
31.03.2009г. в гр. Варна, чрез А.К. М. като посредствен извършител, затаил
истина в подадена декларация - годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО - „ чл.92 (1) Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен
данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов
резултат и дължимия, годишен корпоративен данък." с вх. №
**********/31.03.2009г., като не е декларирал годишен корпоративен данък за
2008 г. на дружеството „ИНТЕР-КСК- К.К." ЕООД б размер на 19 156,00 лв.;
IV.
На 31.03.2009г. в
гр.Варна, чрез А.К. М. като посредствен извършител, затаил истина в подадена
декларация - годишна данъчна декларация по чл.92, ал. 1 от ЗКПО с вх. №
**********/31.03.2009г., като не е декларирал годишен корпоративен данък за
2008 г. на дружеството „ИНТЕР-К." ЕООД в размер на 6682,00 лв., като общият
размер на необявеното и неплатено данъчно задължение е в особено големи размери
- 101377,73 лв.
Въз основа на така
установените факти, първоинстанционният съд е достигнал до правилни и законосъобразни
изводи:
На първо място, следва
да се отбележи, че съгласно чл.83 а от ЗАНН, на юридическо лице, което се е
обогатило, или би се обогатило от престъпление /изрично посочените/, извършено
от лице, овластено да формира волята на юридическото лице; лице, представляващо
юридическото лице; лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото
лице, или работник или служител, на който юридическото лице е възложило
определена работа, и когато престъплението е извършено при или по повод
изпълнението на тази работа, се налага имуществена санкция до 1 000 000 лв., но
не по-малко от равностойността на облагата, когато тя е имуществена.
Санкцията се налага
независимо от осъществяване на наказателната отговорност. Съдът разглежда
делото и въз основа на събраните доказателства преценява:
1. получило ли е
юридическото лице неправомерна облага;
2. има ли връзка между
извършителя на престъпното деяние и юридическото лице;
3. има ли връзка между
престъпното деяние и облагата за юридическото лице;
4. какъв е видът на
облагата и размерът й, ако е имуществена.
Всичко това е сторено от
решаващия съд. Установен е размера на сумата, която не се е следвала. Налична е
връзката между предаденото на съд лице и ЮЛ – в инкриминирания период подсъдимият
К.К. е представлявал търговското дружество, а висящото наказателно производство
установява корелацията между действията на К. и наличния престъпен резултат –
подс. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС и ЗКПО в особено големи размери, което
логично води до извод за преминаването
на неследващата се облага в патримониума на „Интер-КСК-К.К.” ЕООД.
Уредената в чл. 83а-83е ЗАНН административна процедура за реализиране на квази административно
наказателна отговорност на юридическите лица е тясно свързана с наказателната
отговорност на съответните физически лица, които изразяват и формират волята на
корпоративното тяло.
Престъплението е
юридическият факт, който е предпоставка за пораждането на наказателното
правоотношение, и същевременно представлява основание за реализиране на
наказателната отговорност. Правоотношението възниква на базата на действащото
наказателно право, при наличието на извършено от дадено лице престъпление. В
чл. 9, ал. 1 НК е установено принципното положение (имащо своята конституционна
основа в чл. 5, ал. 3 Конституцията), че “няма престъпление без закон” (nullum
crime sine lege), което е в основата на съвременните наказателноправни системи
(принцип за законоустановеност на престъплението и е формулирано в чл.7 ЕКПЧ: Никой не може да бъде осъден за действие или
бездействие, което в момента на неговото извършване не е било квалифицирано
като престъпление по националното или международното право. Не може да бъде
налагано наказание по-тежко от това, което е било предвидено за съответното
престъпление в момента, когато то е било извършено. Аналогична е разпоредбата
на чл.49 от
Хартата за основните права на Европейския съюз, която също постановява, че
никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента
на извършването му не е представлявало престъпление съгласно националното или
международното право. По същия начин, не може да бъде налагано по-тежко
наказание от това, което е било приложимо към момента на извършване на
престъплението. Ако в по-късен момент след престъплението законът предвижда
по-леко наказание, трябва да се приложи това наказание.
Това означава, че едно
извършено деяние може да се смята за престъпление, само ако вече е било обявено
за такова, т.е било е криминализирано. То може да бъде наказано с онова
наказание, което е било предвидено към този момент. Логически, формира се
извод, че разпоредба, която определя дадено деяние за престъпно, не може да има
обратно действие, т.е да се прилага за деяния, извършени преди нейното влизане
в сила.
Изключение от това
правило е установено само в чл.2, ал.2 от НК, който съдържа императивното
правило, че когато от момента на извършване на деянието до момента на влизане в
сила на присъдата последват различни закони, прилага се този който е
най-благоприятен за дееца – в подкрепа на основния принцип за действие на
наказателния закон по време е и ТР №20/1985, ОСНК. Обратно действие може да се
придава само посредством изрична норма в даден акт – чл.14, ал.3, вр. ал.1 от
ЗНА, но и този процес в наказателното право е подчинен на изискването това да е
само в полза на дееца /откъм добрата му страна – in bonam partem/.
Наказателната
отговорност на предадения на съд управител/представляващ Калев се дири поради
извършено от него деяние по см. на чл.255, вр чл.26 от НК. Нормата на чл.26 от НК, касае две или повече деяния, които осъществяват един, или различни състави
на едно и също престъпление. Задължителната съдебна практика – ТР№3/1971г.,
ОСНК, обосновава различията между продълженото, продължаваното, съставното,
престъпленията на системно извършване. Правната природа на чл.26 от НК, го
определя като едно престъпление, което засяга един и същ обект на защита, а
отделните прояви, включени в единната престъпна дейност, водят до количествени
и качествени изменения на причинения престъпен резултат. Продължаваното престъпление
се смята за довършено с прекратяването му – по арг. от чл.80, ал.3 от НК. Този
момент е определящ за преценката коя е била действащата наказателна норма по
време на извършване на деянието, а не на настъпването на престъпните последици
– по арг. от ТР №20/1985, ОСНК.
Всички
коментирани по-горе принципи намират своето проявление и в производството по чл. 83а и сл. ЗАНН, тъй като те регламентират специфична процедура, която по своята
правна природа е административно наказателна, като основанието за провеждането
й е извършено престъпление, доказано по надлежния ред. Тъй като наказателната
отговорност е лична, в наказателното производство е недопустимо ангажирането на
имуществена отговорност на юридическо лице. Поради това в специалния ред по ЗАНН
имуществената санкция по отношение на юридическо лице се налага в резултат на
извършеното престъпление от негови органи или работници/служители, когато са
доказани настъпили имуществени или неимуществени вреди. Отговорността на ЮЛ е
санкционна последица от факта на извършеното престъпление и затова следва да е
била предвидена към момента на неговото извършване със закон, за да покрива
изискването на законоустановеност на наказанието, предвиден и в чл.2, ал.1 ЗАНН, чл.9, ал.1 НК, чл.7 ЕКПЧ и чл.49 ХОПЕС.
Видно от приложените в
кориците по делото писмени доказателства и доказателствени средства, проявите
включени в продължаваното престъпление, в резултата на които е настъпило
обогатяването ЮЛ (свързани с ДДС и корпоративния данък) са започнали на 01.09.2008
г. и са продължили до 31.03.2009г., който именно момент е меродавен за преценка
на приложимото законодателство.
Редакциите на Закона за
административните нарушения и наказания, нито тази от 2005 година, нито тази от
2009 година, са предвиждали възможност на юридическо лице да бъде наложена
имуществена санкция за извършено деяние по чл.255 от НК. Тази хипотеза е
въведена едва през 2011 година чрез изменение в хипотезата на чл.83а ал.1 ЗАНН
- ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.
Не може да бъде
споделено виждането на представителя на публичното обвинение, защото то би се
приравнило на ретроактивно криминализиране на деянието или налагане на по-тежко
наказание.
В настоящият случай
обаче деянието, извършено от предадения на съд управител/представляващ ЮЛ, не е
било предвидено в особената разпоредба на ЗАНН, уреждаща имуществената
отговорност за ЮЛ. Затова, ако приемем, че тя е приложима въпреки това,
означава да придадем ретроактивно действие на санкционна норма и да влошим
положението на субекта на нак. отговорност, което както вече бе изтъкнато е
недопустимо.
Както вече бе мотивирано
по-горе, в случая не се касае за просто за процесуална норма, уреждаща
процедура, а за норма, която създава правомощие на държавата да санкционира
определен кръг субекти за поведение, прогласено от закона за престъпление. Очевидно
такова е и схващането на законодателя, предприел през 2011 год. изменение в
хипотезата на нормата на чл.83 а ЗАНН, когато престъплението по чл.255 от НК
изрично е било включено в каталога от основания, годни да породят имуществена
отговорност за облагодетелстваното ЮЛ.
С оглед на тези
съображения, атакуваното решение се явява правилно и законосъобразно, поради
което същото следва да бъде потвърдено изцяло.
По изложените
съображения и на основание чл. 83д, ал.4, т.5 ЗАНН,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260002/02.07.2020 г., постановено по
НАХД № 579/2020 година по описа на Окръжен съд -Варна
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.