№ 9806
гр. С, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МА Гражданско дело №
20221110154416 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК от Д. Т. Т.,
ЕГН **********, срещу „ИСК“ ООД, ЕИК ****, за установяване на недължимост на
сумата от 3058,54 евро, представляваща главница по договор за кредит, която сума е
предмет на изпълнителен лист от 12.10.2015 г., издаден по ч. гр. д. № 54350/2015 г. по описа
на СРС, 63 състав.
В исковата молба се твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 12.10.2015 г.,
издаден по ч. гр. д. № 54350/2015 г. по описа на СРС, 63 състав е образувано изпълнително
дело № 20158410411490 по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие
СГС по молба на кредитора и ответник в настоящото производство. Поддържа, че вземането
е погасено по давност на 29.05.2015 г., доколкото спрямо него следва да е приложим
краткият тригодишен давностен срок по чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, тъй като изпълнителният
лист е издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение, а не в резултат от
осъдително съдебно решение, както и с оглед обстоятелството, че вземането се
характеризира като периодично плащане, като от страна на взискателя не били извършвани
изпълнителни действия в продължение на период от време по-дълъг от посочения. В
условията на евентуалност, излага твърдения за погасяване по давност на вземането на
ответника по процесния изпълнителен лист с изтичане на общата петгодишна давност на
29.05.2017 г. Счита, че запорните съобщения, които не са довели до налагане на реален
запор, не представляват действия, които да са от естество да прекъснат течението на
давностния срок. Счита, че изпълнителното производство е премирало на 16.08.2017 г.,
поради липсата на предприети изпълнителни действия от страна на взискателя за период от
1
две години. Твърди, че изпълнителното производство е следвало да бъде прекратено и на
основание чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК поради липса на секвестируемо имущество на длъжника.
Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва предявения иск. Твърди, че въз основа на издадените в полза на
дружеството заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 54350/2015 г. по
описа на СРС, 63 състав е депозирал молба за образуване на процесното изпълнително дело,
в която били посочени конкретни способи за осъществяване на принудителното изпълнение.
Посочва, че системно са предприемани изпълнителни действия по молба на взискателя, с
чието извършване многократно е прекъсвана давността за вземането. Счита, че доколкото
процесното вземане е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, чието действие
поддържа, че следвало да се приравни на това на влязлото в сила съдебно решение, към него
е приложима общата петгодишна погасителна давност. Сочи, че не са налице
предпоставките за прекратяване на процесното изпълнително производство поради
настъпване на перемпция по отношение на същото, тъй като взискателят е проявил
необходимата активност при осъществяване на принудителното изпълнение спрямо ищцата.
Поддържа, че не е задължително предприетото изпълнително действие да е успешно, за да
прекъсне давността. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист от 12.10.2015 г. по ч. гр. д. №
54350/2015 г. по описа на СРС, 63 състав за сумата 3058,54 евро, представляваща главница
по договор за кредит, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20158410411490 по описа на ЧСИ НМ, с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС по
молба на ответника. Изпълнителният лист е издаден в полза на Бързи кредити ООД с ЕИК
****. Не се спори, че вземанията са придобити от ответника.
Спорно е погасено ли е правото на принудително изпълнение на вземанията, за които е
издаден посочения изпълнителен лист.
С оглед наведените от ищеца твърдения предявеният отрицателен установителен иск е
с правна квалификация по чл. 439 ГПК, тъй като след предприемането от страна на
кредитора на действия по привеждане в изпълнение на издаден срещу ищеца изпълнителен
лист с цитираната разпоредба е предвидена защита на длъжника по исков ред. Тази защита
на длъжника следва да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
случая изпълнителният лист е издаден в рамките на заповедно производство въз основа на
заповед за изпълнение, издадена по реда на чл. 410 ГПК, поради което разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, тъй като заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не е провеждано.
В случая заповедта за изпълнение е влязла в сила най-късно 12.10.2015 г., с оглед
2
издаване на изпълнителния лист за вземанията по нея на тази дата и доколкото издаването
на изпълнителния лист е предпоставено от влизането й в сила, а доказателства за точния
момент на връчване на заповедта, респективно изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК не са
ангажирани. Именно на настъпили след тази дата обстоятелства ищецът основава
претенцията си като твърди, че вземанията са погасени по давност.
Приложимата давност, без оглед характера на вземанията, в случая е петгодишна на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като макар и да не представлява съдебно решение, на
заповедта на практика е придадено значението и ефектът на влязло в сила съдебно решение.
За този извод определящ е ефектът, който има влязлата в сила заповед в отношенията между
страните, а именно – невъзможност за пререшаване на въпроса относно съществуване на
вземанията въз основа на обстоятелства, реализирани до изтичане на срока за подаване на
възражението по чл. 414 ГПК. В този смисъл е и преобладаващата част от формираната
съдебна практика по въпроса, израз на която са Решение № 261619 от 4.12.2020 г. на СГС по
в. гр. д. № 4736/2020 г., Решение № 260681 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4875/2020
г., Решение № 260671 от 1.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 2351/2020 г., Решение № 260390
от 19.01.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 14124/2019 г., Определение № 214 от 15.02.2018 г. по
ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., ВКС, IV ГО, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г.
о. и др.
В случая след влизане в сила на изпълнителното основание и преди изтичане на
давностния срок от страна на първоначалния кредитор и на ответника като частен
правоприемник са били предприети действия по принудително изпълнение по смисъла на
чл. 116, б. „в“ ЗЗД, изразени в надлежно сезиране на съдебния изпълнител по дело №
11490/2015 г. на ЧСИ НМ и възлагане извършването на конкретни изпълнителни действия.
Видно от приетия препис от изп. д. 20158410411490 по описа на ЧСИ НМ, същото е
образувано по молба от 13.11.2015 г. на лицето, в полза на което е издаден процесния
изпълнителен лист – „Бързи кредити“ ООД, като в молбата е направено искане за налагане
на запор на вземанията на длъжника от трудово възнаграждение. Със запорно съобщение от
17.11.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор на вземанията на ищцата за трудово
възнаграждение от С ООД, във връзка с което от страна на работодателя е издадена заповед
№ В891/20.11.2015 г., /л. 27 от ИД/, съгласно която е предвидено извършване на удръжки от
трудовото възнаграждение на ищцата и превеждането на сумите от тях на ЧСИ. В
изпълнение на запора от работодателя С ООД са превеждани суми в периода от 01.12.2015
г. /съгл. платежно нареждане от 01.12.2015 г. – л. 24 от ИД/ до 01.04.2016 г. /платежно
нареждане от 01.04.2016 г. – л 40 от ИД/ след което с уведомление от 03.05.2016 г. ЧСИ е
уведомен за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата считано от 08.04.2016 г.
/л. 42 от ИД/. .
С разпореждане от 02.06.2016 г. ЧСИ М е наложил запор на вземанията на ищцата за
трудово възнаграждение от Т МТ ООД, като запорното съобщение е получено на 22.12.2016
г. съгласно обратна разписка /л. 59 от ИД/. С разпореждане от 15.02.2017 г. ЧСИ е насрочил
опис на движими вещи на ищцата. С Разпореждане от 18.04.2017 г. ЧСИ е наложил запор на
3
вземанията на ищцата по банкови сметки. По молба на ищцата от 10.05.2017 г. е вдигнат
запора върху вземанията по банковата сметка в ПИБ.
Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист ЧСИ е удостоверил
постъпването на плащания , последното от които на 16.10.2017 г.
В случая след преустановявяване постъпването на суми по изпълнителното дело
взискателят е проявил активност като е поискал извършване на опис на движимите вещи на
ищцата с молба от 25.11.2019 г., на 13.11.2020 г. /л/ 129 от ИД/ и на 06.01.2022 г. /л. 149/
На 25.11.2021 г. са наложени запори на вземания по банкови сметки на ищцата в
ПИБ,/л.139 от ИД/, ТБАБ ЕАД /л. 140 от ИД/, като видно от положените печати от банките е
посочено, че по сметките няма достатъчна наличност.
Изпълнителното производство пред ЧСИ е започнало след постановяване на ТР №2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, поради което същото намира
приложение по отношение преценката наличието на обстоятелствата, водещи до спиране
или прекъсване на давността. В мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение №2/2015 г. по
т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи. Доколкото давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от
поведението на други лица, поради това ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди
изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането /в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г., по
гр. д. № 1747/2020 г. ва ВКС, ГК, ІV Г0, Определение № 295 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 329/2021 г., III г. о., ГК, Определение № 60760 от 10.11.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1532/2021 г., III г. о., ГК и др./. От значение за прекъсване на давността е действието на
взискателя /отправеното искане до съдебния изпълнител/, а не резултатът от изпълнителното
действие или неговата незаконосъобразност от гледна точка на засегнатите права и интереси
на трети лица / в този смисъл изрично - Решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. №
1924/2023 г., IV г. о., ГК/. Обратното разбиране би довело до поставяне прекъсването на
давността в зависимост от наличието на секвестируемо имущество на длъжника, каквото
тълкуване не следва нито от съдържанието на разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, нито от
вложения смисъл в тълкуването на същата с ТР № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС
Следва да се посочи и че в случая за периода от 13 март 2020 г. до 20.05.2020 г. /вкл./
погасителната давност е била спряна по силата на закона /чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, и § 13 от ПРЗ към Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето ( Oбн., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г., в сила от
14.05.2020 г.)
Следователно противно на твърдението на ищцата правото на принудително
изпълнение на процесните вземанията не е погасено по давност към датата на депозиране на
исковата молба в съда 06.10.2022 г., поради липса на период повече от пет години в рамките,
4
на който да не е налице обстоятелство, водещо до прекъсване на давността, а именно
постъпване на суми по изпълнителното дело за погасяване на вземанията, отправяне на
надлежни искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия и налагане на
запори на вземания на ищцата.
По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск съдът
намира за неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът, като съдът намира за основателно възражението на ищцата за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК и при
съобразяване с Решение от 25 януари 2024 година по дело C-438/22 на СЕС го намалява до
сумата от 500 лева съобразно фактическата и правна сложност на производството от общ
размер на платеното възнаграждение – 1500 лева по договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК от Д. Т. Т. , ЕГН **********, срещу „ИСК“ ООД, ЕИК ****, за установяване на
недължимост на сумата от 3058,54 евро, представляваща главница по договор за кредит, за
която сума е издаден изпълнителен лист от 12.10.2015 г. по ч. гр. д. № 54350/2015 г. по
описа на СРС, 63 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Д. Т. Т., ЕГН ********** и адрес: гр.
С, ж.к. Н, бл. 301, вх. Д, ап. 100 да заплати на ИСК“ ООД, ЕИК **** сумата 500 лева -
разноски в производството за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5