№ 337
гр. Плевен, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430103312 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***”, рег. № ***, чрез „***“, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, в която
се твърди, че на *** год. между ищцовото дружество и ответницата АН. В. М.
от *** е бил сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с
номер ***- ***/ *** год. Твърди се, че с договора е било предвидено, че
кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна
карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв. Твърди се, че с договора е
било уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като
длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указания от кредитора
начин. Твърди се, че поради това с първата трансакция по кредитната карта на
*** год. е бил сключен между страните договор за револвиращ потребителски
кредит ***. Твърди се, че след усвояването на суми по кредитната карта за
кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Твърди се, че
1
съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължи и лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. Твърди се, че ответницата е
преустановила редовното обслужване на потребителския кредит на 01. 06.
2016 год., като не е заплатила нито една месечна вноска. Твърди се, че поради
това от страна на кредитора е било изпратено изрично уведомление до
длъжника на 16. 11. 2017 год. Твърди се, че ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч.
гр. дело № ***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че
издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяването на
иск. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сума в общ размер на
1 945, 56 лв., от които 1 072, 12 лв. представляващи главница по договор за
кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***- ***/ *** год. и
приложение към него ***/ *** год., 557, 99 лв. представляващи договорна
/възнаградителна/ лихва за периода от 01. 06. 2016 год. до 13. 11. 2017 год. и
315, 45 лв. представляващи мораторна лихва за периода от 13. 11. 2017 год.
до 17. 11. 2020 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимата сума. Претендира и присъждане на всички
направени съдебни разноски по делото.
Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира
становище, че исковата молба е частично основателна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на
вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
***/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е
издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в
2
установения двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на
чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
Вземането на ищеца произтича от сключен договор за кредит за
покупка на стоки или услуги с номер ***- ***/ *** год. По силата на този
договор ответницата АН. В. М. като кредитополучател се е задължила да
върне получения кредит на 24 месечни вноски, всяка от които по 35, 29 лв. В
чл. 12 от договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит
до 10 000 лв. По делото не е представен последващ сключен между страните
договор, касаещ отпускането на револвиращ кредит и издаването на кредитна
карта. В заповедното производство е представено приложение към договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване кредитна карта ***- *** и ***, което обаче обаче не носи
подпис на ответницата и не може да бъде правно основание за вземането,
предмет на настоящото производство. От заключението на назначената
съдебно- счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно, се установява, че непогасеното
задължение на ответницата е в следния размер: главница- 992, 70 лв.;
просрочена застраховка- 127, 16 лв.; договорна /възнаградителна/ лихва- 486,
37 лв.; месечна такса- 24, 00 лв. и мораторна лихва- 303, 68 лв.
Възраженията на особения представител на ответницата срещу
предявения иск касаят действителността на сключения между страните
договор. Твърди се, че последният нарушава редица императивни разпоредби
на ЗПК, поради което се явява нищожен и не е породил своите правни
последици. Така наведените доводи са основателни. На първо място следва да
се отбележи, че съгласно чл. 10 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт- не по-малък от 12, в два екземпляра-
по един за всяка от страните по договора. В случая от заключението на
назначената съдебна- техническа експертиза се установява, че процесният
договор за покупка на стоки или услуги с номер ***- ***/ *** год. е изпълнен
3
в шрифт Garamond, размер 10, 5, а останалите документи, представляващи
част от процесния договор /сертификат № ***- *** и общи условия за
застраховка „Закрила на плащанията“/, са изписани с размери 6, 5 и 6.
Горното е самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.
22 ЗПК. На следващо място, съгласно чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК договорът за
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е
посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва,
нито как е формиран- изрично е уговорен само годишен лихвен процент 40,
63%. Не на последно място, в процесния договор са посочени броя, размера и
падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми
във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата
главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При
това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои
вземания са отнесени направените от ответницата плащания. Следователно
договорът не отговаря и на изискването на чл. 11 ал. 1 т. 12 от ЗПК, според
който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че на основание чл. 22
от ЗПК сключеният между страните договор от *** год. е недействителен и
като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за
ответницата. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен потребителят връща
чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по
кредита. Видно от заключението на назначената съдебно- счетоводна
експертиза е, че неизплатената главница по кредита е в размер на 912, 70 лв. В
този размер предявеният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от
ГПК следва да бъде уважен. За разликата от 912, 70 лв. до 1 945, 56 лв.
претенцията на ищеца следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
4
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 41, 71 лв.
съобразно признатата част от вземането, както и направените в настоящото
исково производство деловодни разноски в размер на 388, 47 лв. съобразно
уважената част от иска.
Отделно от това и с оглед т. 7 от тълкувателно решение № 6 от 06. 11.
2013 год., ОСГТК, и при съобразяване на уважената и отхвърлената част от
исковата молба ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенския районен съд направените от бюджета на съда разноски за
назначаване на съдебно- счетоводна и съдебно- техническа експертиза в
размер на 159, 26 лв., а ответницата- разноски за същите експертизи в размер
на 140, 74 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А. В.
М. от ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца „***”, рег. № ***,
чрез „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 912, 70 лв., представляваща главница по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***- ***/ *** год. и
приложение към него ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано от 27.
11. 2020 год. до окончателното изплащане на сумата.
За разликата до претендираните 1 945, 56 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения
иск като неоснователен.
ОСЪЖДА А. В. М. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***”, рег.
№ ***, чрез „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, сумата от 41, 71 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част
от вземането, и сумата от 388, 47 лв., представляваща направени деловодни
разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „***”, рег. № ***, чрез „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд сумата от 159, 26 лв., представляваща направени
5
разноски от бюджета на съда за назначаване на съдебно- счетоводна и
съдебно- техническа експертиза съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА А. В. М. от ***, ЕГН **********, да заплати по сметка на
Плевенския районен съд сумата от 140, 74 лв., представляваща направени
разноски от бюджета на съда за назначаване на съдебно- счетоводна и
съдебно- техническа експертиза съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6