Р Е Ш
Е Н И Е
№ …….
гр. Велико
Търново, 21.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1876 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН
Производството е образувано по жалба на К.Л.К. ***,
който не е съгласен с Наказателно постановление № 18-0319-000176 от 20.03.2018
г. на Началник РУ – *** при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за нарушения
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 137а, ал. 1 и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са му наложени административни
наказания „Глоба” в размер на 3 000,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца за първото нарушение и на основание чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, съответно: "Глоба"
в размер на 50,00 лева за второто нарушение и 20,00 лева за третото нарушение. В
жалбата се сочи, че наказателното постановление по отношение на първите две
нарушения е незаконосъобразно, недоказано, издадено при допускане на съществени
процесуални нарушения. Не оспорва извършеното нарушение по чл. 105, ал. 1
от ЗДвП. Моли за отмяна на издаденото наказателно постановление в частта му за първите
две посочени нарушения.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез защитника адв. Л.Б. от ВТАК, поддържа жалбата по подробно
изложени съображения.
Административнонаказващият
орган - редовно призована страна, не изпраща представител и не взема становище
по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 25.02.2018 г. на жалбоподателя К.К. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение Серия Г № 665482 за това, че на същата дата, в 19,45 часа, в гр. ***,
ул. „Търговска” до пл. „Възраждане”, управлявал лек автомобил „***”, рег. № ВТ
4294 КВ, собственост на Л.К. Ламбев, при което извършил следните нарушения:
1. Използва пътищата за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се
във форсиране на двигателя, превъртане на предни моторни колела и поднасяне на
задната част на МПС по посоката си на движение, първо надясно и последователно
наляво, като с тези си действия застрашава останалите участници в движението –
нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; 2. По време на движение не използва
обезопасителен колан, с който е оборудвано посоченото МПС от категория „М1” –
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и 3. Ограничена е видимостта /намалена
прозрачност чрез фолио/ на предните странични стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя – административно нарушение по чл. 105, ал.
1 от ЗДвП.
Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 25.02.2018 г. без
възражения, като такива не са постъпили и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
На 20.03.2018 г., въз основа на констатациите на съставения АУАН срещу
жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 18-0319-000176 на Началник РУ – ***
при ОД на МВР - гр. Велико Търново, с което за
нарушенията по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, чл. 137а,
ал. 1 и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, на К. са наложени административни
наказания "Глоба" в размер на 3 000,00 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца за първото нарушение и за второто и трето
нарушение - "Глоба" в размер на 50,00 лева, респективно 20,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 28.06.2018 г. и е обжалвано от него в
законоустановения срок /жалба, вх. № 319000-2468
от 29.06.2018 г./.
За установяване фактическата
обстановка обективно, всестранно и пълно по делото бяха разпитани
актосъставителят Й.П. и свидетелят по акта Р.П..
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по
същество същата е частично основателна, по следните съображения:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен начин се установи, че жалбоподателят К. е нарушил разпоредбата на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП, доколкото при управление на процесното МПС не е използвал обезопасителен
колан, с какъвто е оборудван автомобила. Съгласно показанията на
актосъставителя П.: „След като го спряхме, водачът смъкна предно ляво стъкло на
автомобила и видяхме, че беше без обезопасителен колан...” Посоченото нарушение
е субективно съставомерно, тъй като водачът е знаел, че следва да ползва
обезопасителен колан по време на движение, съзнавал е, че неизпълнявайки това
си задължение нарушава обществените отношения, свързани с движението по
пътищата, регулирани в ЗДвП, но въпреки това го и извършил. Правилно е приложена
и санкционната норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като за посоченото
нарушение на К. е наложено единствено предвиденото в закона наказание – глоба в
размер на 50,00 лева, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
Досежно административното нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП: Съдът счита, че така описаното нарушение в АУАН и впоследствие в атакуваното
наказателно постановление не се доказа по несъмнен и категоричен начин.
Действително, по делото се установи, че потегляйки от знак „Стоп” на Т-образно
кръстовище в гр. ***, автомобилът на жалбоподателя е поднесъл. Актосъставителят
П. посочи: „При самото тръгване при заснежена пътна настилка колата тръгна с
въртене на гуми и автомобилът се занесе...”, като свидетелят П. допълни: „Не
мога да кажа дали е карал с превишена скорост. Нямаше друго, освен поднасяне на заснежената пътна настилка. Друго,
освен поднасянето на автомобила, не съм чул и видял...” Тоест, не може да
се изключи именно снежната пътна настилка да е причината за поднасянето на
автомобила, като движението с несъобразена скорост не може по презумпция да се
третира и счита за доказващо "използването на пътя за обществено ползване
за други цели". За да се докаже в случай като разглеждания, че пътят,
отворен за обществено ползване, се ползва за други цели, извън превоз на
пътници и товари, следва да се установи съзнателното и умишлено извършването на
такива движения, които съвсем целенасочено изваждат автомобила от контрол и
водят до загуба на сцепление в задните гуми и специфичен силен звук от
превъртането и приплъзването им, каквито целенасочени и демонстративни действия
в случая не се установява по безспорен начин да са извършени от жалбоподателя. Поради
изложеното съдът приема, че е недоказано извършените от К. действия да се
окачествяват като използване на път отворен за обществено ползване не по
предназначението му, за да се приеме нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП,
поради което и НП в тази му част подлежи на отмяна.
По отношение нарушението по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно посочената разпоредба се забранява ограничаване на видимостта през
челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Тази
забрана обаче не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило №
43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по
аргумент на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, като законодателят не държи сметка
дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне
на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност
да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа
на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1.1.1. от чл. 6. 3
„Тълкуване на резултатите” общата светлопропускливост през предните стъкла и
другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта
на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената светлопропускливост
на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши
тест, замерване с техническо средство, което в случая контролните органи не са
извършили. Предвид изложеното, не може да се приеме, че констатираното
затъмнение на предните странични стъкла на автомобила /чрез залепване на фолио/
е в отклонение на допустимите ограничения, поради което и НП относно нарушението
по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП следва да се отмени.
По гореизложените
съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление на Началник
РУ – *** при ОД на МВР – Велико Търново, с което на жалбоподателя К. е наложено
административно наказание глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл. 183,
ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а в останалата
част за нарушенията по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП –
отменено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0319-000176 от 20.03.2018 г., издадено от Началника на РУ – *** при ОД на МВР – Велико
Търново, с което на К.Л.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0319-000176 от 20.03.2018 г., издадено от Началника на РУ – *** при ОД на МВР – Велико Търново, с
което на К.Л.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушения на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП, са му наложени
административни наказания "Глоба" в размер на 3 000,00 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, съответно и
административно наказание "Глоба" в размер на 20,00 /двадесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: