РЕШЕНИЕ
№ 356
гр. Пловдив, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300501491 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.Д. И., срещу решение №
356/12.04.2021г. по гр.д. № 11930/2020г. по описа на РС Пловдив, ІІ брачен
състав, с което е изменен размера на издръжката, постановена с Решение №
1751/26.05.2016г. по гражданско дело № 15223/2015г., по описа на Районен
съд – гр. Пловдив, която Н.Д. М., ЕГН ********** от *** е осъдена да
заплаща на детето Г. М. П., ЕГН ********** чрез неговия баща и законен
представител М. Г. П., ЕГН **********, двамата от ***, КАТО УВЕЛИЧАВА
издръжката от 150 лева месечно, на 300 лева месечно, считано от 18.09.2020г.
до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга
установена в закона причина за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа
до окончателното изплащане.
Решението се обжалва изцяло. Жалбоподателката Н.И. иска отмяна на
обжалваното решение и намаляване на размера на издръжката до
1
предвидения в закона минимум. Аргументира се че е безработна, болна и
няма пари за издръжка на детето си.
Подаден е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемият М.П., с
който въззивната жалба се оспорва, иска се оставянето й без уважение и
потвърждаване на решението, претендират се направените разноски в това
производство.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
РС Пловдив приема за безспорна следната фактическа обстановка.
Жалбоподателката е майка на малолетната ищца, видно и от приложено
удостоверение за раждане на детето от 31.05.2013г. С влязло в сила Решение
№ 1751/26.05.2016г. по гражданско дело № 15223/2015г., по описа на Районен
съд – гр. Пловдив, приложено по делото, ответницата е осъдена да плаща на
детето Г. 150 лева месечна издръжка, считано от 01.01.2016г. Оттогава са
изминали 5 години и 4 месеца. Детето сега е на 8 години. По социален доклад
майката не е осъществявала контакт с детето от лятото на 2018 година. Детето
посещава уроци по плуване с месечна такса от 150 лева, заплащат се и купони
за храна в размер на 19 лева седмично. Майката от 2016г. изоставила
семейството и започнала да извършва „нерегламентирани дейности -
проституира“. Бащата и детето живеят в добре обзаведено жилище,
собственост на бащата. Детето е ученичка в 1-ви клас в училище в гр.
Пловдив. Приложена е и справка от ТД на НАП – гр. Пловдив от 18.01.2021г.
за родителите на детето, според която майката Н.М. е работила до
05.09.2019г. с основна месечна заплата от 566 лева, сега е безработна. Бащата
М.П. работи в „Либхер“ ЕООД с основна месечна заплата от 947 лева. Има
2
декларирани 1 бр. недвижим имот – апартамент в гр. Пловдив и 1 бр. МПС.
Ищцовата страна е ангажирала и гласни доказателства. От показанията на
свидетелката М. А. се установява, че същата от 4 години живее заедно с
бащата на детето. Детето се нуждае от средства за храна, дрехи и училищни
консумативи.
Възражението на жалбоподателката Н.И., че е завишен размерът на
общата месечната издръжка до 300 лв. за детето, защото е безработна и болна
е частично основателно. РС Пловдив при определяне на размера на
издръжката е изходил само и единствено от критерия нуждите на детето, за
което се дължи издръжка, без да се съобрази с втория критерий за определяне
на размера възможностите на лицето, което я дължи по чл.142 ал.1 от СК.
Майката към момента няма трудови доходи. Това че има доказателства, че
проституира и така си набавя доходи, не води съда до извода, че има
доказателства за траен и определен месечен размер на доход от проституция
от майката. Ето защо същата като пълнолетна и работоспособна /въпреки
оплакванията за болест, същата не води до извода, че ответницата е с
намалена трудоспособност/ може според съда да реализира поне минималната
работна заплата в страната към момента – 650 лв. Ето защо при минимална
издръжка за страната към момента 162,50 лева за детето ответницата следва
да заплаща издръжка в размер на 200 лева месечно. Това се изчислява на база
от месечна нужда от издръжка на детето на осем години от 400 лева, която
издръжка следва да се подели между двамата родители по равно, а именно по
200 лева месеччно. В тази насока следва да се измени обжалваното решение
като размера на издръжата се намали от 300 лева на 200 лева за детото Г..
Ето защо обжалваното решение следва да се потвърди в частта му, в
която е увеличен размера на дължимата издръжка от 150 лв. до 200 лв.
месечно. В обжалваната част, с която размера на дължимата издръжка е
увеличен от 200 лв. до 300 лв. месечно решението следва да се отмени и иска
за разликата над 200 лв. до 300 лв. месечно, следва да се отхвърли.
С оглед на частичното отхвърляне на исковата претенция на
въззиваемите, то на основание чл.78 ал.1 от ГПК размера на дължимите от
жалбоподателката държавна такса пред ПРС следва да се коригира.
Съобразно отхвърлената част на иска присъдените изцяло разноски в размер
на 216 лв. за държавна такса по сметка на ПРС, следва да се редуцират до 72
3
лв. такса за първата инстанция.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. В полза на жалбоподателката не
следва да се присъдят разноски, защото не е правено такова искане по делото.
В полза на въззиваемия П. следва да се присъдят разноски на основание чл.78
ал.1 от ГПК. Такива направени пред въззивната инстанция са за платен
адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 300 лв. /л.37/.
Съразмерно на уважената част от иска следва да се присъдят в тежест на
жалбоподателката Н.И. да плати лева за деловодни разноски за въззиваемата
страна М.П. в размер на 1/3 от реално направените, а именно 100 лева.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 356/12.04.2021г. по гр.д. № 11930/2020г.
по описа на РС Пловдив, ІІ брачен състав, в частта в която е изменен
размера на издръжката, постановена с Решение № 1751/26.05.2016г. по
гражданско дело № 15223/2015г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, с
която Н.Д. М., ЕГН ********** от *** е осъдена да заплаща на детето Г.М.П.,
ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител М. Г. П., ЕГН
**********, двамата от ***е увеличен в ЧАСТТА над 150 лева до 200 лева
месечно, считано от 18.09.2020г. до навършване на пълнолетие на детето или
до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 356/12.04.2021г. по гр.д. № 11930/2020г. по описа
на РС Пловдив, ІІ брачен състав, в частта в която е изменен размера на
издръжката, постановена с Решение № 1751/26.05.2016г. по гражданско дело
№ 15223/2015г., по описа на Районен съд – гр. Пловдив, която Н.Д. М., ЕГН
********** от ***е осъдена да заплаща на детето Г.М.П.А, ЕГН **********
чрез неговия баща и законен представител М. Г. П., ЕГН **********, двамата
от *** в ЧАСТТА над 200 лв. до 300 лв. месечно, считано от 18.09.2020г. до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в
4
закона причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до
окончателното изплащане, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска да бъде увеличен размерът на издръжката, която по
силата на Решение № 1751/26.05.2016г. по гражданско дело № 15223/2015г.,
по описа на Районен съд – гр. Пловдив Н.Д. М., ЕГН ********** от *** е
осъдена да заплаща на детето Г.М.П.А, ЕГН ********** чрез неговия баща и
законен представител М. Г. П., ЕГН **********, двамата от ***, в ЧАСТТА
над 200 лв. до 300 лв. месечно, считано от 18.09.2020г. до навършване на
пълнолетие на детето или до настъпване на друга установена в закона
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 356/12.04.2021г. по гр.д. № 11930/2020г. по описа
на РС Пловдив, ІІ брачен състав, в ЧАСТТА, с която Н.Д. М., ЕГН
********** от *** е осъдена да заплати по сметка на ПРС държавна такса
върху увеличението на иска в размер над 216 лева до 72 лева,
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част за присъдените разноски
за държавна такса на РС Пловдив до 72 лева.
ОСЪЖДА Н.Д. М., ЕГН ********** от *** да заплати на М. Г. П., ЕГН
********** от *** сумата от 100 лева, представляваща разноски за
настоящото производство, съответстващи на частта в която искът е уважен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5