№ 399
гр. Велико Търново, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Явор Данаилов
при участието на секретаря К.а Г. Илиева
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело №
20224100500497 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по в.гр.д. № 497/2022г. по описа на Окръжен съд- Велико Търново е
образувано въз основа на въззивна жалба против Решение №59/28.03.2022г., постановено по
гр.д.№ 108/2021г. по описа на Районен съд- С, от ищеца по делото К. Й. А.. С
постановеното решение съдът е отхвърлил предявения от К. Й. А., с ЕГН ********** от
гр.С, ул.“С" против "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район „В”, ж.к. „М”, ул. „Р.К" иск с правно основание чл. 439 от
ГПК- за приемане на установено по отношение на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, че К. Й. А. не
му дължи сумата от 9688,94 лв., дължима по договор за банков кредит от 27.07.2007 г. и
анекс № 1 от 18.10.2010 г. към него сключен с „Райфайзен банк“ ЕАД с ЕИК *********, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 05.02.2014 г. от Районен съд- С по ч.гр.д.№
107/2014 г., предвид влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК № 55/03.02.2014 г., вземанията по които са прехвърлени с
договор за цесия от 09.03.3016 г. на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и въз основа на които е
образувано изпълнително дело № 20187260400100 по описа на ЧСИ Д.Б. рег. № 726 в КЧСИ
с район на действие - Окръжен съд Велико Търново, поради изтекла на 05.02.2019 г.
погасителна давност, като неоснователен.
В депозираната от К. Й. А. въззивна жалба се иска постановеното решение да бъде
отменено, като изразява становище за неправилност на същото поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита, че първоинстанционният съд
1
неоснователно е приел, че с молбата за образуване на изп.д.№ 20187260400100 по описа на
ЧСИ Д.Б., рег.№ 726 в КЧСИ и с неизвършения на 05.11.2018 г. опис на движими вещи
давността била прекъсната, като смята, че това не кореспондира със събраните по делото
доказателства и приложимите законови разпоредби. Сочи, че за времето от 09.10.2014 г. до
21.04.2016 г. по делото не са постъпвали искания за извършване на изпълнителни действия.
Сочи, че към молбата до ЧСИ, с която съдебният изпълнител е уведомен, че вземането
предмет на изпълнителното дело е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, не са
приложени цитираните рамков договор за цесия и конкретен договор от 09.03.2016г.
Твърди, че от 03.08.2016 г. до 05.09.2018 г. по изпълнителното дело не са постъпвали
никакви молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, нито са били
извършвани такива. Сочи, че към постъпилата молба от взискателя с искане да бъде
прекратено изпълнителното дело поради настъпила перемпция не е приложено пълномощно,
както и че по делото не се намира акт на съдебния изпълнител за прекратяване на
производството, а само уведомителни писма до страните. Твърди, че не е вдигната и
наложената на 03.11.2014г. възбрана. Сочи се, че с молба с вх. № 03365/05.09.2018г. е
подадена молба за образуване на изпълнително дело срещу ищеца и другия длъжник по
прекратеното изпълнително дело, поискано е извършване на справки, начисляване на
юрисконсулстко възнаграждение и насрочване/не извършване/ на опис на движими вещи в
домовете на длъжниците, като към молбата не е приложено пълномощно, удостоверяващо
процесуалното качество на този юрисконсулт и не е представен цитирания в молбата
договор за цесия и въпреки тези нередовности на молбата е образувано изпълнително дело.
Сочи, че описът, насрочен за 05.11.2018г., не е извършен поради неявяване на взискателя и
длъжника. Твърди, че със запорно съобщение от 23.12.2020г. ЧСИ, без да му бъде поискано
от взискателя, е наложил запор върху банкова сметка на длъжника, като уведомление за това
жалбоподателят е получил на 18.01.2021г. Счита, че ЧСИ Б. незаконосъобрано е
конституирал ответника по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател по
изпълнително дело № 20147260400115 и незаконосъобразно е образувал изпълнително дело
№ 20187260400100 по молба на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД при липса на писмени
доказателства, които да доказват наличието на частно правоприемство. Поради това счита,
че всички извършени по горепосочените изпълнителни дела действия след 03.08.2016г. са
незаконосъобразни и невалидни. Изброява молби на ответника по делото, направени в
двете изпълнителна дела, които намира за нередовни на основание чл. 426, ал. 3 вр. чл. 128,
т. 1 и т. 3 от ГПК, като счита, че това обуславя невалидност на всички изпълнителни
действия, извършени въз основа на тях, и тези процесуални действия на ответника не могат
да прекъснат данността, като счита за последно валидно действие, прекъсващо давността,
налагането на възбрана на недвижим имот от 03.11.2014г., поради което твърди, че
погасителната давност е изтекла на 03.11.2019г. Намира, че в такъв случай действията на
ЧСИ не могат да бъдат санирани. Счита, че към момента на налагането на запор върху
банкова сметка изпълнителното производство е било прекратено по перемпция, поради
което действието е незаконосъобразно. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него съдът да постанови решение, с което уважава предявения иск. Претендира
2
разноски за двете инстанции.
В срок е подаден отговор от ответника по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, чрез
упълномощения си процесуален представител адвокат Д. Д. К., в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. В него твърди, че в хода на
изпълнителното дело са извършвани валидни действия, които са прекъснали погасителната
давност и няма основание за прекратяване на делото поради перемпция. Моли
постановеното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо,
предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в
чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и
допустимо. Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като
волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и
съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова молба,
подадена от К. Й. А. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в която се твърди, че ищецът е бил
длъжник на „Райфайзен банк“ ЕАД въз основа на сключен договор за банков кредит от
27.07.2007г. и анекс от 18.10.2010г., като договорът не бил обслужван и „Райфайзен банк“
ЕАД се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д.
№107/2014г. по описа на Районен съд- С, влязла в сила на 05.02.2014г., и с изпълнителен
лист, въз основа на който ищецът е задължен солидарно с трето лица Л.А.Н.а да заплати на
кредитора сумата от 7100,17 лв. главница, 628,56 лв. просрочена редовна лихва, 366,90 лв.
наказателна лихва и 543,91 лв. разноски в производството. Сочи се, че с договор за цесия от
09.03.2016г. „Райфайзен банк“ ЕАД е прехвърлила вземането си на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, за което не му е връчено уведомление. Твърди, че на 18.07.2018г. ответното
дружество предявило изпълнителен лист пред ЧСИ Д. Б. и поискал образуване на
изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия, като покана за доброволно
изпълнение по образуваното изпълнително дело № 20187260400100 му била връчена на
17.10.2018г. Сочи, че призовка съгласно която на 05.11.2018г. ще бъде извършен опис на
движими вещи в дома на длъжника не му е връчена, като същият не е извършен поради
неявяване на взискателя и длъжника. Посочено е, че съдебният изпълнител е наложил запор
върху банкови сметки на длъжника със запорно съобщение от 23.12.2020г. Излага
твърдения, че вземането е погасено по давност: намира, че не са настъпвали юридически
факти, които да спрат или прекъснат давността , като тя е изтекла на 05.02.2019г., поради
което към момента на налагане на запор ищецът не е дължал съответната сума на
взискателя. Също така счита, че към момента на налагане на запор върху банкова сметка
изпълнителното производство е било прекратено по перемпция. Моли да бъде признато по
отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че сумата 9688.94 лв., дължима по
договор за банков кредит от 27.07.2007г. и анекс от 18.10.2010г., вземането за което е
3
цедирано на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е погасено по давност на 05.02.2019г.
По делото е депозиран отговор от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в който взема становище
за допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради което моли
същият да бъде отхвърлен изцяло. Сочи, че намира за безспорно обстоятелството, че
„Райфайзен банк България“ ЕАД в качеството си на кредитор на К. Й. А. се е снабдил с
изпълнителен лист от 05.02.2014г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение,
издадени по ч.гр.д. № 107/2014г. по описа на Районен съд- С- същото вземане е станало
предмет на договор за прехвърляне на вземания от 09.03.2016г., с който банката прехвърля
на ответника по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД вземането. Твърди, че въз основа на
посочения изпълнителен лист на 05.09.2018г. по молба на новия кредитор е образувано
изпълнително дело № 100/2018г. по описа на ЧСИ Д.Б., като с молбата за образуване на
изпълнително дело взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, а
именно извършването на опис на движими вещи, както и е представил на ЧСИ уведомления
за цесия за връчването им на длъжника. Твърди, че същите са връчени на длъжника на
17.10.2018г. Твърди, че е насрочен опис на движими вещи с призовка с изх. №
08607/05.09.2018г., както и че е извършен запор на банкова сметка на длъжника,
междувременно са извършени множество справки по делото. Оспорва изложеното от ищеца
твърдение за изтекла погасителна давност. Намира на първо място, че влязлата в сила
заповед за изпълнение следва да се приравни на влязло в сила решение по смисъла на чл.
117, ал. 2 от ЗЗД, поради което от 2014 година тече нова давност. Счита, че давността, която
е започнала да тече от 2014г., е прекъсната с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното дело на 05.09.2018г., с която е поискано извършването на опис на движими
вещи, като фактът, че длъжникът със своето недобросъвестно поведение е осуетил
осъществяване на описа не следва да влече негативни последици за взискателя, и до
момента на подаване на отговора новата давност не е изтекла. Оспорва твърденията, че
уведомление по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е връчено на длъжника, като заявява, че
такова е връчено ведно с поканата за доброволно изпълнение. Моли предявеният иск да бъде
оставен без уважение, противопоставя се на искането на ищеца за присъждане на разноски,
като при евентуално уважаване на предявения иск прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Настоящият състав на Окръжен съд- Велико Търново намира, че
първоинстанционният съд е съобразил събраните по делото доказателства, обсъдил е същите
подробно и всестранно. Правилно е изяснена фактическата обстановка по делото, която
настоящият състав на съда възприема, поради което не намира за нужно да я възпроизвежда.
Въз основа на така установената от въззивния съд фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Погасителната давност за вземането в изпълнителния процес се прекъсна с всяко
4
редовно и своевременно направено искане, респ. предприето изпълнително действие, от
който момент започва да тече новата давност. Противно на посоченото от жалбоподателя,
дори и да е настъпила перемпция (чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) в изпълнителното дело, това не
прави исканията на взискателя и извършените действия на съдебния изпълнител невалидни,
от което да следва, че не са прекъснали давността, тъй като дали е перемирано
изпълнителното дело е без правно значение, тъй като съдебният изпълнител дължи
подчинение на представения му изпълнителен лист. Прекъсването на погасителната давност
в хипотезата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД не зависи от по-късно настъпилата перемпция, респ.
предприетите и по премирано дело изпълнителни действия на общо основание имат
прекъсващ давността ефект /Решение №126 от 28.06.2022г. по гр.д.п № 3409/2021г. г.к. III
Г.О. на ВКС/.
На следващо място, жалбоподателят излага съображения за неправилност, като счита,
че ЧСИ Д.Б. незаконосъобразно е конституирал „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател,
поради нередовност на молбата за конституирането му като взискател въз основа на договор
за цесия, както и поради неизвършване на процедурата по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Съгласно
установената съдебна практика, без значение за основателността на иска по чл. 439 ГПК
срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/цесионер/ е
установяването на ненадлежно уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането- то
съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не
освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Валидността и основателността
на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния изпълнител и неговата
преценка подлежи на контрол /Решение № 209/28.11.2018г. по т.д. № 2530/2017г., т.к., I Т.О.
на ВКС/.
Жалбоподателят счита, че молби, подробно изброени във въззивната жалба, подадени
от взискателя, са нередовни, тъй като са подписани от лица, които не са законни
представители на дружеството и не са приложени писмени пълномощни, както и че не били
представени към тях договора за цесия.
По така направеното възражение, на първо място, следва да се отбележи, че същото е
преклудирано към момента на подаване на въззивната жалба, доколкото същото за пръв път
бива навеждано едва във въззивната жалба. В чл. 266 от ГПК е въведен така наречения
ограничен въззив, съгласно който не може във въззивното производство да се въвеждат нови
факти и посочват нови доказателства, освен ако това се дължи на обективни причини или на
допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Забраната се отнася както
за нови фактически твърдения на страните, свързани с изгодни за тях правни последици,
така и за нови доказателства. Тя е приложима само за тези нови факти и доказателства,
които страните са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство. Доколкото жалбоподателят навежда нови твърдения, които, както сам е
посочил, се отнасят до молби подадени от взискателя от 2016г. до 2020г. по изпълнителни
дела, по които А. е длъжник и до които има достъп, то настоящият състав на съда намира за
5
недопустимо навеждането им във въззивното производство.
На следващо място, дори и да не бяха преклудирани, възраженията на жалбоподателя
биха били неоснователни. Дори и към момента на подаване съответните молби да са били
нередовни, то на основание чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 от ГПК съдебният изпълнител е
трябвало да даде указания за отстраняване на нередовността и след привеждане на молбата в
съответствие с изискванията на закона да извърши поисканото изпълнително действие.
Неприемливо е неизпълнението на това задължение от съдебния изпълнител да води до
неблагоприятни последици за кредитора, изразяващи се в незачитането на валидно
извършено в рамките на давностния срок изпълнително действие. /Определение №
193/27.03.2020г. по т.д. № 1324/2019г., т.к., I Т.О. на ВКС/.
Също така, следва да се отбележи, че дори и молбите, подадени от взискателя „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД да са били подадени без пълномощие по изпълнителното дело, то трябва
да се приеме, че на основание чл. 301 от ТЗ търговецът е потвърдил действията, като не им
се е противопоставил веднага след узнаването - от настоящото дело е видно, че за пръв път
са изложени възражения за липса на пълномощие във въззивната жалба, подадена от А..
Същата е редовно връчена на ответника по жалбата „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, който чрез
редовно упълномощения си процесуален представител е подал отговор на въззивната жалба,
в която не е оспорил направените действия в изпълнителните дела от негово име, поради
което същите следва да се считат потвърдени.
Освен това, в случай, че длъжникът намира, че е налице основание за прекратяване
на изпълнителното дело въз основа на посочените в чл. 433 от ГПК основания, същият има
възможност да направи искане за прекратяване на изпълнителното дело пред съдебния
изпълнител, което негово право не зависи от резултата в настоящия исков процес. Отказът
на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение подлежи на обжалване по
чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
Не на последно място следва да се изложи, че противно на посоченото във въззивната
жалба, съдебният изпълнител е наложил запор на банкова сметка на длъжника въз основа на
изрична молба на взискателя с вх. № 03600/02.11.2020г., в която е посочено, че възлага на
съдебният изпълнител да извърши справка за длъжника К. А. в Регистъра на банковите
сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки, като при наличието
на такива да наложи запор с цел обезпечаване на вземането.
В заключение, противно на изложеното във въззивната жалба, настоящият състав на
Окръжен съд- Велико Търново приема, че към момента на подаването на исковата молба,
както и към момента, твърдян от жалбоподателя, погасителната давност за процесното
вземане не е била изтекла. Същата, както е посочил и първоинстанционният съд, първо е
започнала да тече от датата, когато дългът е станал изискуем. Следва да се приеме, че
издаването на заповед за незабавно изпълнение не води до прекъсване на давността, тъй
като, както е посочено в мотивите на т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, ГПК урежда заповедното производство като
част от изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
6
прекъсва давността, като, ако иск по чл. 415, ал. 1 от ГПК не е предявен, то давността не се
счита за прекъсната със заявлението. Приема се, че противното би било неприемливо поради
едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист, доколкото
длъжникът узнава за това производство едва при връчването на призовката за доброволно
изпълнение, когато давността е прекъсната със започване на изпълнителния процес. В
мотивите на т. 10 от горепосоченото тълкувателно решение давността се прекъсва с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ; искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Безспорно давността се
прекъсва с налагането на възбрана на имот на длъжника/ 25.11.2014г./; присъединяването на
кредитор- „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на 03.08.2016г.; молбата за образуване на дело и
извършване на опис на движими вещи на длъжника от 05.09.2018г.; налагането на запор на
банкова сметка от 23.12.2020г. Не може да се приеме, че давността е била прекъсната с опис
на движими вещи, доколкото същият не се е състоял. Както беше посочено обаче в случая
молбата за насочване на изпълнението чрез извършване на опис има прекъсващ давността
ефект, доколкото не може за взискателя да се породят негативни последици от факта, че
длъжникът не е предоставил достъп за извършване на описа, въпреки връчената му
призовка, и непредприемането на последващи действия за осъществяване на способа за
изпълнение от страна на съдебния изпълнител.
Изложеното дотук дава отговор и на твърденията за порочност на съдебното
решение, наведени в депозираната въззивна жалба, които настоящият състав намира за
неоснователни, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на изложеното, настоящият състав намира за правилно решението на
първоинстанционния съд, с което отхвърля предявения от К. Й. А. срещу „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД иск с правно основание чл. 439 от ГПК като неоснователен и недоказан.
В настоящото производство не следва да се присъждат разноски, доколкото
ответникът по жалбата „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, имащ право на такива на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, не е претендирал такива.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на Окръжен съд – Велико Търново:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/28.03.2022г., постановено по гр.д. № 108/2021г. по
описа на Районен съд- С.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8