Р Е Ш Е Н И Е №40
02.03.2023 г.,
гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ИРЕНА ЯНКОВА
2.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА
и в
присъствието на прокурора АНДРЕАН СУТРОВ
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №1 по
описа на съда за 2023 година.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №82 от 09.11.2022г., постановено по анд №238/22г.
РС Чирпан отменил електронен фиш /ЕФ/, сер. К, № 6185994, издаден от ОДМВР
Стара Загора, с който на Г.В.З. ***, ЕГН **********, на осн. чл.189, ал.4, вр.
с чл.182, ал.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП била наложена административна
санкция „глоба“ в размер на 1200 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказващият орган, който го обжалва в
срок като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения и при нарушение на материалният закон.
Касаторът не споделя за правилен
изводът на РС, че не било доказано процесното нарушение на ЗДвП по доводите,
изложени в жаленото решение, както и доводът, че чл.182, ал.2 от ЗДвП била
бланкетна норма, поради което в ЕФ следвало да се посочи и нормата, към която
тя препращала, за да не се наруши правото на защита на засегнатото лице.
Мотивира, че конкретното нарушение
било установено с АТСС от одобрен тип и от вид – преносимо. Изрично нормата на
чл.184, ал.4 от ЗДвП установявала, че при нарушение, заснето с АТСС, за което
не се предвиждало наказание лишаване от право на управление на МПС, се издавал
ЕФ за налагане на глоба. На осн. чл.165, ал.3 от закона била издадена Наредба №
8121з-532/2015г., в която се конкретизирила изискванията към работата на двата вида
АТСС. Счита, че от представените доказателства по делото били установени
изискванията по чл.4 от наредбата чрез представения Протокол по чл.10. Тъй като
върху изображенията от АТСС липсвал номер /поради
спецификата на техническото средство/, за това в протокола не бил
посочен първият и последният такъв от статичните изображения.
На следващо място сочи, че н
процесният ЕФ имало вписан номер на предходно издаде такъв на същото лице, с
който му било наложено наказание по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като ЕФ влязъл в
сила на 30.02.2021г. За превишение извън населено място с повече от 50 км./час,
на осн. чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП се предвиждала санкция глоба от 600 лева, а
поради повторността на нарушението, тя била определена в двоен размер, каквото
било извършено с жаления ЕФ.
В условия на алтернативност се иска
от съда, ако изведе извод, че липсва повторност, на осн. чл.63, ал.2, т.4 от ЗАНН да измени ЕФ, като приложи закон за същото, еднаквото или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата по него, като
приложи нормата на чл.182, ал.2, т.6 от закона.
Касаторът, редовно призован в с.з.,
не се представлява. Претендират се разноски и в алтернативност прави възражение
за прекомерност на уговореното възнаграждение за един адвокат на ответната
страна.
Ответникът по касация, редовно
призован, се представлява от адв. Н. Същият счита, че решението на РС е
правилно и следва да се остави в сила като такова, тъй като не е нарушен
материалният закон. Мотивира допълнителни съображения за това.
Представителят на ОП Стара Загора
изразява мнение за частична основателност на касационната жалба, тъй като
въззивният съд допуснал процесуални нарушения, защото при наличието на
установени обстоятелства на изменил ЕФ и не приложил нормата на чл.182, ал.2,
т.6 от ЗДвП. Счита се, че това било съществено процесуално нарушение, което
налагало отмяна на съдебният акт и връщане не делото за ново произнасяне,
съобразно на задължителните указания на тази инстанция.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява неоснователна.
За
да отмени ЕФ, РС приел, че с него Г.З. била санкционирана на осн. чл.189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.4 от ЗДвП за извършено от нея нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като на 29.05.2022г. в 13,08 часа в областта Стара Загора, по АМ
Тракия, км.165, в посока гр. Бургас, при ограничение на скоростта 140 км./час, управлявала посоченото МПС със скорост 194
км/час, при отчетен толеранс. Превишението от 54 км/час било заснето и
установено с АТСС и извършено в условията на повторност.
РС
посочил, че в представения по делото Протокол по чл.10 от Наредба
№8121з-532/2015г. било посочено, че били свалени 16 бр. статични видеозаписи от
АТСС, но не били отразени първия и последен номер от тях. Те съставлявали
веществено доказателство по см. на чл.189, ал.15 от закона за установяване
извършването на съставомерно нарушение. Липсата на такива номера на
изображенията, според въззивния съд, правили недоказано процесното нарушение,
тъй като не ставало ясно дали приложения в АНП и приет снимков материал на л.9,
при липса на отразени в Протокола номер на първо и последно статично
изображение бил извлечен именно то паметта на използваното АТСС.
На
второ място РС посочил, че доколкото нарушителката била наказана в условията на
повторност, а в ЕФ се сочела само нормата на чл.182, ал.4, без да се посочвал и
конкретен текст от нормата на чл.182, ал.2, към която тя препращала, било
накърнено правото на защита на засегнатото лице да разбере правните рамки на
повдигнатото му административно-наказателно обвинение и да се разбере каква
точно била волята на наказващия орган, т.е. коя санкционна норма той приложил. В резултата
на тези съображения, Съдът приема извод за незаконосъобразност на процесния ЕФ
и постановил неговата отмяната.
Касационната инстанция приема
крайният правен извод на въззивния съд, че процесния ЕФ е незаконосъобразен и
поради това следва да се отмени, за правилен, като споделя вторият довод, че
сочената от органа правна квалификация на установените факти не е пълна. Несъмнено,
само фактът на посочване на нормата, въз основа на която органът приема, че
конкретното нарушение на чл.21 от ЗДвП е извършено в условията на повторност от
дееца и поради това му определя едно по –тежко наказание, не е достатъчно.
Както правилно РС сочи, чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна правна норма, поради
което органът е задължен при позоваването й изрично да посочи и основният
правен текст от закона, въз основа на който се определя вида и размера на
санкцията, а това не е налице в жаления ЕФ, Такъв органът визира едва в
касационната си жалба против въззивното решение, като сочи текст на чл.182,
ал.2 , т.6 от ЗДвП. Същият обаче по никакъв начин не е визиран в процесният ЕФ
и това несъмнено съставлява от една страна нарушение на императивните изисквания
за съдържание на акта /посочване на санкционната норма/, с който се ангажира
административно- наказателна отговорност на дееца, а от друга страна прави
невъзможна преценката на съда относно материалната законосъобразност на този
акт.
Горното обосновава извода, че РС
Чирпан в конкретният случай е приложил правилно
закона, като е постановил отмяна на ЕФ, издаден против Г.З. и не е налице
визираното от касатора касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, нито е
налице и основанието по т.2 от нормата, в смисъла, вложен чл.348, ал.3 от НПК.
Ответникът по касация не претендира
разноски, поради което такива не следва да се присъждат в него полза.
Водим от горното и на осн. чл.221,
ал.2 АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №82 от 09.11.2022г.,
постановено по анд №238/22г. по описа на РС Чирпан.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.