Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.04.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
мл.
съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието на секретаря Цветанка Делова и в присъствието на прокурора
Екатерина Микова, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.н.о.х.д. № 581 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 05.10.2020
г., постановена по н.о.х.д. № 4163/2018 г. по описа на Софийски районен съд,
НО, 23-ти състав, е призната подсъдимата Е.Е.Д. за виновна в това, че на 02.05.2017
г., около 19:00 часа, в гр. София, кв. „Студентски град“, на улица „*********се
заканила на Я.И.Й.с убийство с думите „*******“ и това заканване би могло да
възбуди у Й. основателен страх за осъществяването му, поради което и на
основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, бл. „б“ от НК й е
наложено наказание пробация със следните пробационни мерки: 1./задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от 6
/шест/ месеца, 2./ задължителни пробационни срещи с пробационен служител за
срок от 6 /шест/ месеца. В тежест на подсъдимата са
възложени направените по делото разноски.
Против присъдата на първата инстанция е подадена въззивна жалба от служебния защитник на
подсъдимата - адв. Е.Н. - САК, в която се навеждат доводи за нейната
необоснованост, неправилност и явна несправедливост. Сочи се, че от събраните
по делото гласни доказателства, а имено показанията на свидетелите – очевидци Г.Д.,
Р.П., Л.М., Л.М.и М.И., както и от дадените обяснения от подсъдимата, може да
се заключи, че Е.Д. не е извършила инкриминираното деяние. Поддържа се, че не е
налице и вторият елемент от състава на престъплението – изречените изрази от
подсъдимата не са могли да възбудят основателен страх за осъществяването на
заканата у пострадалата, тъй като същата не е била реална. Отправя се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да
бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение по чл. 144, ал. 3 от НК.
В съдебното заседание защитата поддържа въззивната жалба, като
моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда.
Представителят на СГП претендира
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена и счита жалбата срещу нея са неоснователни.
Подсъдимата моли съда да бъде оправдана.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания
съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка. Контролираният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата
по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и
възможен за събиране и проверка доказателствен материал.
След изпълнение на задължението си да извърши собствен
анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че
събраните по делото доказателства разкриват фактическа обстановка, която не се
различава съществено от възприетата от районния съд, а именно:
Подсъдимата Е.Е.Д. е родена на *** ***, българка, българско
гражданство, средно образование, работеща, неомъжена, живуща ***0, с ЕГН **********,
осъждана.
На
02.05.2017 г. св. Я.Й. заедно със св. Р.П., с която се запознали в същия ден,
предприели споделено пътуване от гр. Стара Загора до гр. София с лек автомобил
марка „Нисан Микра“, с рег. № ********, управляван на св. Й.. Около 19:00 часа
двете свидетелки се намирали в гр. София, жк „Студентски град“, тъй като там
живеела св. П.и същата е трябвало да бъде оставена от Я.Й.. Пътят им в жк
„Студентски град“ минавал по ул. „Д-р Йордан Йосифов”, която била двупосочна,
но в дясната част от пътното платно по посока на движение на управлявания от
св. Й. автомобил имало спрели коли и същата се движела в ляво на пътното
платно. Докато преминавали покрай бл. 29, в който се помещавал магазин за
алкохол и цигари „Табако”, пред колата на св. Й. изкочило неочаквано малко
куче, порода чихуахуа, собственост на подсъдимата, което се разхождало свободно
без повод и намордник и предприело преминава през улицата от дясно на ляво по
посоката на движение на колата, за да отиде при намиращия се на отсрещния тротоар
св. Л.М.. Я.Й. не успяла да реагира на така внезапно създалата се ситуация,
като кучето попаднало под гумите на управлявания от нея автомобил и същото било
прегазено. Свидетелката спряла веднага колата и слязла от нея, за да види какво
се е случило, като оставила предната врата вляво от шофьорската седалка
отворена, а св. П.я последвала и също слезнала от превозното средство.
Междувременно св.М., виждайки случилото се, извикал подс. Д., която се намирала
в района на магазина за алкохол и цигари заедно със своята непълнолетна дъщеря.
Подсъдимата, заедно с дъщеря си, се отправила към автомобила на св. Й., като
стигайки до него започнала да крещи срещу свидетелките, вдигнала тялото на
починалото куче, ритнала колата на Й. и й казала, че ще я убие. Веднага след
това Е.Д. се отправила към отворената врата на колата до шофьорското място,
пресегнала се и взела портмонето на св. Й., което било поставено в лявата кора
на вратата, като започнала да вика, че сега свидетелката трябва да й купи ново
куче. Заради настъпилата суматоха се образувала колона от коли зад автомобила
на Я.Й., поради което тя се качила в него заедно със св. П.и отбила по-надолу
по улицата, за да възстанови движението по пътното платно. След това двете се
върнали до мястото на инцидента, където пред магазина за алкохол и цигари се
намирала подсъдимата, заедно с дъщеря й, св.М. и неговата майка – св. Л.М.а,
като св. Й. поискала от нея да й върне взетото портмоне. Е.Д. извадила от
портмонето личната карта, свидетелството за управление на МПС и контролния талона
на Я.Й., след което хвърлила същото. Свидетелката започнала да настоява да й
бъдат върнати така взетите документи, но подсъдимата отказала, като я ритнала в
корема, наричайки я „курва“ и заканвайки й се с думите „*******”. След което Е.Д.
направила още няколко опита да удари Я.Й., на което последната, заедно със св. П.,
избягали, качили се в автомобила марка „Нисан Микра“ и потеглили към бл. 51 на жк
„Студентски град“. Междувременно св. Й. подала сигнал на тел. 112, като
изчакала пристигането на полицейските служители пред бл. 51, разказала им какво
се е случило и заедно с тях отишла до магазина „Табако”. Там установили
единствено св.М., като подсъдимата и дъщеря й ги нямало. Двете напуснали
местопроизшествието, вземайки със себе си и мъртвото куче, като Е.Д. се
отправила с управляван от нея лек автомобил в посока жк „Люлин 1“, където се
видяла със св. Г.Д. пред собствения му фитнес клуб. Последният откарал подсъдимата
в 07 РУ-СДВР, където тя предала намиращите се у нея лични документи на Я.Й., като
това е отразено в протокол за доброволно предаване от дата 02.05.2017 г.,
приложен на л. 32 от досъдебното производство. С
разписка от дата 03.05.2017 г. св. Й. получила от разследващ полицай при 07 РУ-СДВР личните си документи.
На дата 02.05.2017 г. последната посетила и кабинет по съдебна медицина към
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където била прегледана и й била поставена диагноза -
контузия в областта на корема. В хода на проведено досъдебно производство е
назначена СМЕ, в заключението на която е посочено, че това увреждане е причинило
на пострадалата и реализира медико биологичната характеристика – болка и
страдание.
Както фактическите констатации, така и крайните правни изводи на
районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, доколкото същите почиват
на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за
обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от
надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на
правилата на формалната и житейска логика.
Въззивният съд се присъединява към оценката на
доказателствата, направена от от първата инстанция като намира показанията на разпитаните в хода на производството
свидетели за последователни, подробни, логични и без вътрешни противоречия, с изключение на част от сведенията, дадени от св. Л.М., за което съдът ще
изложи подробни мотиви по-долу в настоящото решение.
Не могат да бъдат споделени изложените от защитата във въззивната жалба
доводи, че от показанията на свидетелите-очевидци на инцидента, а именно –
свидетелите Г.Д., Р.П., Л.М., Л.М.и М.И., се установява по
несъмнен начин, че Е.Д. не е отправила към пострадалата инкриминираните думи,
свързани с отправена закана за убийство. В действителност свидетелите, които са
станали преки очевидци на всички развили се в процесния ден събития, са
свидетелите Р.П., Я.Й. и Л.М.. Както посочва и районната инстанция
в мотивите към обжалваната присъда, св. Г.Д. дава сведения за
поведението и емоционалното състояние на подсъдимата и нейната дъщеря след
деянието, когато същите са отишли при Д. пред притежавания от него фитнес клуб
в кв „Люлин“ в гр. София. Този свидетел в нито един момент не е присъствал на
събитията, развили се в жк „Студентски град“, поради което неговите разкази
следва да бъдат ценени единствено в светлината на проверката и контрола на
първичните доказателствени източници.
Цялостното
от хронологична гледна точка поведение на Е.Д. не е било пряко и непосредствено
възприето и от разпитаните по делото свидетели М.И. и Л.М.а. От споделеното от
св. И. се установява, че към момента, когато е било прегазено кучето, той се е
намирал в магазина за алкохол и цигари, като излезнал от същия когато вече
подсъдимата е била при колата на пострадалата и след като вече били започнали
да се чуват виковете на подс. Д.. Затова и обстоятелството, че М.И.
свидетелства да е чул подсъдимата конкретно да изрича единствено думите „убиха
ми кучето, убиха ми детенцето“, само по себе си не изключва факта същата да е
изрекла и такива, свързани с това, че ще убие Я.Й.. Освен това, този свидетел заявява,
че непосредствено след това си е тръгнал, съответно не е възприел събитията,
развили се след като Я.Й. е преместила колата си, за да не пречи на движението,
и се е върнала заедно със св. Р.П. пред магазина за алкохол и цигари, за да си
вземе отнето й от подсъдимата портмоне. В показаният си св. Л.М.пък заявява, че
в момента на прегазването на кучето, същата се е намира на терасата на първия
етаж на студентско общежитие на ул. „Д-р Йордан Йосифов”, от където чула силен
писък и излезнала от блока. Съответно, свидетелката не е възприела лично
инцидента с животното, както и непосредствено развили се след това събития,
доколкото на същата й е отнело известно време да се придвижи от мястото, на
което се е намирала, до местопроизшествието. Освен това, в показанията си св. Л.М. също заявява, че неговата майка – св. Л.М.а, не е била
очевидец на случилото се. Отделно, макар в разказа на тази свидетелка да се
посочва, че същата не е чула Е.Д. да отправя някакви реплики, то това й
становище се обосновава от самата нея не с обстоятелството, че такива въобще не
са били изричани от подсъдимата, а защото детето на последната много силно е
плачело.
Съобразявайки
гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя преценката на районната
съдебна инстанция да постави в основата при
изграждането на
фактологичните си
изводи по повод инкриминираното деяние показанията на свидетелите Я.Й. и Р.П.. Обстоятелството, че св. Й. е и пострадала от престъплението, с оглед на което до
известна степен се явява заинтересована от изхода на делото, не води до
автоматично изключване на показанията ѝ от доказателствената основа,
както и до отричане на достоверността им. За пострадалото лице принципно не
съществува забрана да изложи личните си възприятия по повод процесните събития,
доколкото последното е пряк участник в тях. Нещо повече, за разлика от
подсъдимия, който може да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо,
включително и неверни, то пострадалият носи наказателна отговорност за
споделените впечатления. Предвид горното, показанията на пострадалия, подобно на обясненията на
подсъдимия, следва да бъдат ценени внимателно при преценка за корелацията им с
останалите доказателствени източници.
При извършена самостоятелна доказателствена проверка
на показанията на пострадалото лице, СГС намира, че правилно същите са били
кредитирани от първия съд,
доколкото се отличават с богато фактологично излагане на възприятията относно мястото, начинът на
осъществяване на престъпното деяние и неговото авторство. Въз основа на
изнесените в показанията на св. Й. фактически обстоятелства с категоричност се
установяват последователността на развилите се процесни събития,
обстановката и начина, по който е било прегазено кучето, поведението на
пострадалата и подсъдимата непосредствено след инцидента, първоначалното
държание на Е.Д. при идването й при колата на св. Й.,
отправените към нея думи и взимането на портмонето й, поведението на
подсъдимата след преместването на автомобила от пострадалата и отиването на
последната при нея пред магазина за алкохол и цигари, за да поиска отнетото й
портмоне, действията на Е.Д. по взимане на личните й документи от портмонето и
тяхното задържане, проявената към нея физическа агресия от страна на
подсъдимата и конкретните изразни средства, които последната й отправила,
свързани с нейната физическа неприкосновеност. Всичко това се доказва безусловно не само предвид
конкретността на изложеното от пострадалата, а и поради кореспонденцията на
разказа й с показанията на свидетелката Р.П.
– нейна спътничка в колата, както и с приобщените по делото писмени
доказателствени материали и експертни становища. Св. П.потвърждава разказа на пострадалото
лице като излага почни еднотипна хронология и същина на събитията. При преценка на достоверността на заявеното от този свидетел, въззивният съд оцени
показанията му
като подробни, конкретни и непротиворечиви, подкрепящи по убедителен начин
описаната от пострадалата фактология на събитията. Освен това, горното
намира потвърждение и в приетото и
неоспорено от страните заключение на СМЕ, в което е посочено, че на
пострадалата е установено увреждане - контузия в областта на корема,
реализиращо медико биологичната характеристика – болка и страдание, от приетото
по делото заключение на КСППЕ за Я.Й., от данните, съдържащи се в медицинско
направление от 02.05.2017 г., издадено от кабинет по съдебна медицина към
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където пострадалата е била прегледана и й е поставена
диагноза - контузия в областта на корема, както и от намиращите се в кориците на досъдебното
производство протокол за доброволно предаване от 02.05.2017 г. и разписка
от 03.05.2017 г. за предаване на лични документи.
СГС
кредитира както заключението на СМЕ /л. 35 от ДП/, така и това на КСППЕ за Я.И.Й./л.
40 – л. 45 от ДП/, като компетентно
изготвени, от лица с необходимите знания и
опит и в пълнота отговарящо на поставените задачи. От заключението на последната се установява, че възприетата от Я.Й. закана е възбудила преживяване
на интензивен реален /основателен/ страх от осъществяване на закана с убийство
със съответните психически и поведенчески промени. Независимо, че това не е
съставомерно обстоятелство, доколкото за изпълване на състава на престъплението
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК е
достатъчно заканването единствено да може да възбуди основателен страх от
осъществяването му, а не в действителност да е възбудило такъв, последното при
всички случай надхвърля и безспорно съдържа в себе си инкриминираните вредни
последици.
Настоящият съдебен състав кредитира и заключението на
изготвената КСППЕ на
подсъдимата /л. 51 – л. 55 от ДП/, въз основа на което се установява, че
при нея не са налице качествени отклонения в психичното й функциониране, същата
е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, не е била в състояние на физиологичен афект и може да дава
достоверни обяснения /ако желае/, като психичното й състояние не се явява
пречка във всички фази на евентуално наказателно производство.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав,
противно на доводите на защитата, намира, че по делото е събрана в нужния обем и
категоричност доказателствена съвкупност, която позволява на съдилищата да
формират еднозначни изводи по фактите, като изцяло споделя направения в
мотивите към присъдата на първия съд, анализ на наличните доказателствени
материали. Това заключение не се разколебава и от данните,
съдържащи се в показанията на св. Л.М., както и тези в обясненията на подсъдимата.
СГС споделя изложеното от СРС, че показанията на св.М.
следва да се ценят в светлината на поставени в зависимост от близките
приятелски отношения с Е.Д., но и най-вече с оглед установената в тях
недостоверност относно датата, часа, местонахождението на подсъдимата в момента
на прегазване на кучето й и нейното емоционално състояние след това, че
шофьорката на колата и нейната спътничка са напуснали веднага
местопроизшествието, доколкото по отношение тези обстоятелства са налице
вътрешни противоречия и взаимно изключващи се твърдения в разказа на св.М., а и същите се явява изолирани и неподкрепени от
останалия събран по делото доказателствен материал. Поради което, противно на
поддържаното от защита в подобен смисъл, същите не могат да послужат за
опровергаване на обвинителната теза, че Е.Д. е извършила инкриминираното
деяние.
Що се касае до дадените от подсъдимата обяснения, правилно районната
съдебна инстанция не е кредитирала същите в основаната им част и е акцентирала
на двойнствената им природа като средство на защита и доказателствено
средство, както и на липсата на каквато и да било подкрепеност на изложените в
тях твърдения при съпоставката им с ценената от съда доказателствена
съвкупност.
Така въззивната инстанция
намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен анализ на
събраните по делото доказателствени източници, първостепенният съд е направил
правилни правни изводи, относно съставомерността на инкриминираното деяние,
като правилно го е квалифицирал като престъпления по
чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Събраните
по делото доказателства сочат на това, че подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава именно на това престъпление.
От обективна страна, безспорно се установява, че на 02.05.2017
г., около 19:00 часа в гр. София, в кв. „Студентски град“, на улица „*********подсъдимата
Е.Е.Д. се е заканила на Я.И.Й.с убийство с думите „*******“ и това заканване е
било такова, което е можело да възбуди у Й. основателен страх за
осъществяването му. В конкретния случай
става въпрос за закана с изрази, които по същество представляват такива за
лишаване от живот на посочената
като пострадала свидетелка, като същите са били възприети от последната. В разглеждания казус, макар
това обстоятелство да не е възведено като съставомерен елемент на
инкриминираното престъпно посегателство, отправената закана с
убийство по естеството си не само обективно е създавала възможност да
предизвика у заплашения основателен страх от осъществяването й, но в случая е и
породила такъв. До този извод СГС стига при съобразяване на особеното
емоционално състояние, в което се е намира подсъдимата при изричане на
инкриминираните думи, а именно същата е възприема прегазеното си и умъртвено
куче вследствие поведението на Я.Й., като житейски оправдано е в
подобен момент човек да изпита силно раздразнение, гняв, ярост и занижен
самоконтрол, още повече, че обичта и привързаността към животно честно е
съпоставимо от хора като такава към жив човек. В допълнение към това и
последвалата физическа саморазправа на подсъдимата с пострадалата – изритването
й в корема и опитите за нанасяне на още няколко удара, несъмнено водят до
извода, че отправената закана не е била нито несериозна, нито
хипотетична или лишена от съдържание. Съответно, на фона на преживяванията и
чувствата на Е.Д. думите й без съмнение са били от естество
реално да въздействат върху заплашения, като внушават категоричност,
реалистичност и осъществимост на заплахата. В тази насока е и експертното
становище на изготвената в хода на производството КСППЕ за
Я.Й., в което е посочено, че възприетата от последната закана е възбудила
преживяване на интензивен реален /основателен/ страх от осъществяване й със
съответните психически и поведенчески промени.
На тази плоскост на разсъждение, възражението на
защитника на подс. Д. за
недоказаност на обвинението, доколкото по делото не са ангажирани данни отправената заканата да е била реална и осъществима, се явява напълно неоснователно, доколкото действия в
изпълнения на заканата, за която е установено, че обективно е могла да възбуди
страх от осъществяването ѝ, не са въведени от законодателя като
съставомерен елемент на инкриминираното престъпно посегателство. Освен това, очевидно е, че във въззивната жалба думата „афект“ е
употребена единствено в житейския й смисъл, доколкото разпоредбата на чл. 144 от НК не предвижда привилегировани състави, а поради това липсва необходимост от
подробна обосновка по отношение на отсъствието на състояние на силно
раздразнение у дееца от юридическа гледна точка.
С деянието си, подс. Д. е
осъществила
състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК и от субективна страна. Деянието е извършено от
последната с пряк умисъл като форма на вина. Деецът е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните
му последици и пряко е желаел това. Подсъдимата е съзнавала естеството на
извършваното от нея и законовото запрещение за същото, въпреки това, имайки
ясно изградена представа за общественоопасния му характер и предвиждайки
общественоопасните последици, пряко е целяла настъпването им - отправяне на
закана с убийство, която по съществото си да е такава, че би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването ѝ. Интелектуалният момент при
подсъдимата е включвал определени представи относно обстоятелството, че се
заканва на св. Я.Й. с убийство, а волевият - целта да вербализира силно
отрицателното си отношение към последната с интензитет, способен да възбуди основателен страх у
нея от осъществяването на изрично отправена закана с убийство. Не би могло да се обоснове субективна несъставомерност на деянието предвид
емоционалното състояние на подсъдимата. Това е така, туй като за да бъде осъществена субективната
страна на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК е достатъчно деецът да съзнава съдържанието на заканата, както и че тя
обективно се възприема като реална. Не е необходимо към момента на деянието –
когато отправя заканата – деецът да има предварително оформено
решение да извърши убийството и да действа в осъществяване на това решение /ТР № 53/89 г. по н. д. №
47/89 г., ОСНК на ВС/. Поради това е ирелевантно обстоятелството, дали
подсъдимата Е.Д. е възнамерявала наистина да реализира саморазправата,
с която се е заканила.
За престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до 6 години. Настоящият
съдебен състав споделя извода на районната съдебна инстанция, че в процесния
случай наказанието на подсъдимата следва да бъде определено при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, но не поради наличието на многобройно
смекчаващи вината обстоятелства, както приема СРС, а защото по делото се
установява едно изключително такова. В тази връзка, не може да бъде възприета
преценката на районния съд, че като смекчаващо отговорността на подс. Д.
обстоятелство следва да се цени младата й възраст, която към датата на
процесното деяние е била 29 години, която макар от биологична гледна точка
действително да е млада, то при преценката й в наказателното производство, предвид
че е отдалечена с 11 години от пълнолетието, не може да бъде счетена за такава.
Освен това, с оглед събраните по делото данни за предходни обсъждания на
подсъдимата за извършени от нея престъпления по чл. 142 от НК, чл. 195 от НК и
чл. 198 от НК, то неправилно е заключението на контролирания съд, че
разглежданото в настоящото производство престъпление е
инцидентна проява в живота й и тя не е личност с изградени престъпни навици за
извършване на престъпления против личността. Въпреки това, спецификата на
разглеждани казус се отличава с това, че при
извършването на инкриминираното деяние Е.Д. се е намирала в едно особено
и превъзбудено емоционално състояние, провокирано от гледката на прегазеното й
куче, към което несъмнено последната е изпитвала силна привързаност и обич,
като това състояние значително е занижило чувството й зтеа самоконтрол, трезва
преценка и осъзнаване на създалата се ситуация. Всичко това изключва проявата
на хладнокръвно
и обмислено поведение от нейна страна, а придава импулсивност и силен
емоционален заряд на деянието. Последното не може да бъде преценявано изолирано
от конкретните подбуди на дееца, които в разглеждания случай чувствително
занижават действителната обществена опасност на стореното, като имат характер
на изключително смекчаващо обстоятелство.
Независимо от констатираното по-горе различие при индивидуализацията на
наказанието, въззивен съд счита, че определеното от СРС при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК наказание „пробация“ за срок от шест месеца
при пробационни мерки: 1./задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично, и 2./ задължителни периодични срещи с
пробационен служител, е справедливо, като намира, че
последното ще съдейства за постигане целите както на генералната, така и на
специалната превенция, без същевременно прекомерно да се засягат правата на
подсъдимата.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Д. законосъобразно е осъдена да заплати направените по делото разноски. Пред
настоящата инстанция разноски не са правени и съответно такива не следва да се присъдят на страните.
Така, при извършената на основание чл. 314, ал. 1 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на обжалваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови
своето решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 05.10.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 4163/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 23-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.