Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети
ноември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева- Кочовски,
като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 73 по описа на състава за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 497 от КЗ.
Ищците И.А.М., К.А.М.,
А.А.М., П.А.М. /починала в хода на делото и с процесуални приемници ищците И.А.М.,
К.А.М. и А.А.М./ и А.И.Й. поддържат твърдение, че претърпели значителни неимуществени
вреди, както и имуществени вреди, които били причинени в резултат причинената
смърт на техния близък родственик А.Х.М., която настъпила като последица от
травмите, получени при пътнотранспортно произшествие на 12.09.2018 г. Починалият
бил баща на първите четирима ищци и дядо на петата ищца. Според твърденията на
ищците, пътният инцидент бил причинен от противоправното поведение на водача на
лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Е ****ВА – В.М.П.-К., която по време
на движение в района на пътен възел „Покровник“ на главен път Е-79 предприел
маневра за последователно изпреварване на попътното движещи се в дясната пътна
лента МПС-та, при което предизвикал пътнотранспортно произшествие с пресичащият
платното за движение водач на велосипед – А.М.и му причинил тежки травми. На
12.11.2018г. пострадалият починал, в резултат от причинените от процесното ПТП телесни
увреждания. Разходите по погребението му били поети от сина му И.А.М.. Във
връзка с настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство № 1899
3М-476/2018г. по описа 01 РПУ на МВР – гр. Благоевград, което било прекратено
преди да бъде внесен обвинителен акт. Доколкото към датата на настъпване на ПТП
отговорността на водача на процесния автомобил била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ЗАД „Б.В.И.Г.“
АД – на 28.07.2020г. ищците отправили към застрахователното дружество претенция
по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ за доброволно уреждане на спора. Ответникът
отказал да плати заявената извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, като според ищците изпаднал в забава и за него се
породило задължение да заплати на ищците и законната лихва.
При изложените
фактически твърдения ищците К.А.М., А.А.М., П.А.М. /починала в хода на делото и
с процесуални приемници ищците И.А.М., К.А.М. и А.А.М./ и И.А.М. претендират за
осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата от по 150 000
лева, а ищцата А.И.Й. претендира за осъждане на ответното дружество да й
заплати сумата от 80 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата на
обезщетението, считано от датата на постановяване на отказа от страна на
ответника - 22.10.2020г. до деня на окончателното изплащане. При това, ищецът И.А.М.
претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 928 лева – представляващи обезщетение за имуществени
вреди – разходи по погребение, ведно със законната лихва от датата на
постановяване на отказа от страна на ответника – 22.10.2020г. до окончателното
изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора, ищците претендират и
за осъждане на ответника, да им заплати направените разноски по делото.
Исковата претенция е
оспорена от ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД. В подадения отговор на исковата молба,
ответникът оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Ответникът
не оспорва твърдението, че е предоставил застрахователно покритие по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищците
водач, но оспорва всички останали предпоставки, определящи възникването на
деликтна отговорност за водача на автомобила и задължението на ответника, като
негов застраховател, да заплати търсеното застрахователно обезщетение. Оспорва
твърдението, че ударът на автомобила и настъпването на телесните увреждания са
резултат от неправомерно виновно поведение на водача на автомобила. В тази
насока, ответникът оспорва и собствената си надлежна пасивна материална
легитимация, като ответник – застраховател на причинителя на вредите. По
същество, ответникът оспорва, както механизма на настъпване на процесното ПТП,
така и причините за смъртта на пострадалия. При това, ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
който преди удара е предприел недопустимо от закона пресичане на пътя.
Ответникът оспорва по принцип материално-правната легитимация на ищцата А.И.Й.,
да получи обезщетение за смъртта на починалия си дядо, поради липса на
предпоставките по чл. 493а от КЗ. Оспорва предявените искове и по размер, като
релевира становище за прекомерност на претендираното застрахователно
обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Ответникът оспорва и
претенциите за присъждане на законна лихва върху сумите на застрахователното
обезщетение, отричайки да е изпадал в забава за изплащане на тези обезщетения.
Моли за отхвърляне на претенциите и във връзка с това претендира за осъждане на
ищците, да му заплатят направените сторените съдебни и деловодни разноски за
настоящия процес.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на
представените с исковата молба и приети като доказателства преписи от книжа по
ДП № 1899 ЗМ-476/2018 г. по описа на 01 РУП на МВР – гр. Благоевград – Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1046-758, Протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.09.2018 г. и фотоалбум установяват факта на
настъпването на пътно- транспортно произшествие на 12.09.2018 г., около 10:50ч.
на главен път Е-79 при км. 361+800 в района на пътен възел „Покровник“, с
участието на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Е ****ВА,
управляван от водача В.М.П.-К.. Инцидентът настъпил, след като при управление
на лекия автомобил, водачът му, движейки се в посока от гр. Симитли към гр.
София, на прав участък от пътя, в лявата пътна лента - при две ленти за
движение в едната посока блъска пресичащия платното за движение водач на
велосипед – А.Х.М., причинявайки му травматични увреждания.
Приетите като
доказателства преписи от документи съдържат данни за установените в хода на ДП
№ 1899 ЗМ-476/2018 г. по описа на 01 РУП на МВР – гр. Благоевград факти за
механизма на настъпване на процесния пътен инцидент. Съдържанието на
споменатите документи не се обсъжда подробно от съда, тъй като съдържащата се в
тях специализирана информация е обект на експертен анализ от допуснатите
съдебно-медицинска и авто - техническа експертизи, които ще бъдат обсъдени по-
долу в мотивите на настоящото решение.
Приетият като
доказателство препис от Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 18.11.2019 г. издаден от прокурор при Окръжна прокуратура
Благоевград установява, че наказателното производство по ДП № 1899 ЗМ 476/2019
г. по описа на 01 РУ Благоевград е било прекратено поради липса на осъществен
състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
С Определение от
16.12.2019 г., постановено по н.д. №
591/2019 г. на Окръжен съд Благоевград е потвърдено постановлението от 18.11.2019
г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 1899 ЗМ 476/2019 г. по
описа на 01 РУ Благоевград.
С определение № 82
от 20.02.2020 г., постановено по вчнд № 90/2020 г. по описа на Софийски
апелативен съд е потвърдено определението от 16.12.2019 г., постановено по н.д. № 591/2019 г. на Окръжен
съд Благоевград.
Като доказателства
по делото са приети медицински документи: епикриза по ИЗ № 33810/2018 г., издадена
от Клиника по интензивно лечение при УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ – гр. София, резултати
от медицински изследвания /стр. 13-15, 98-102 и стр.104 от делото/, които
съдържат специализирана медицинска информация относно здравословното състояние
на А.Х.М. след настъпването на процесното ПТП, където пострадалото лице е
постъпил за лечение в споменатото лечебно заведение, където е починала в
резултат от травмите на 12.11.2018 г. Съдържанието на споменатите документи не
се обсъжда подробно, доколкото е обект на анализ от допуснатата съдебно-
медицинска експертиза.
От съдържанието на
представения по делото препис-извлечение от акт за смърт се установява, че А.Х.М.
е починал на 12.11.2018г.
Съдържанието на
прието като доказателство Удостоверение за наследници с изх. № 94 от 11.01.2019г.,
което е издадено от Община Благоевград, сочи, че ищците И.А.М. и К.А.М. са
синове на починалото лице А.Х.М., а ищците П.А.М. и А.А.М. са негови дъщери.
От представения по
делото препис – извлечение от Акт за смърт, издаден от Община Благоевград се
установява, че ищцата П.А.М., ЕГН ********** е починала на 01.10.2022 г. /в
хода на делото/.
От представеното по
делото Удостоверение за наследници изх. № 4024 от 05.10.2022 г. се установява,
че наследници по закон на ищцата П.А.М. са останалите ищци по делото: А.А.М. –
сестра, И.А.М. – брат и К.А.М. – брат.
С Определение от
13.07.2023 г., постановено по гр. д. № 73/2021г. съдът прекрати производството
по отношение на починалата на 01.10.2022г. ищца П.А.М. и е указал на останалите
ищци А.А.М., И.А.М. и К.А.М., че участват в лично качество и в качеството на
наследници по закон на имуществените права на П.А.М..
В дадените пред съда
по делегация показания, свидетелят В.М.П.-К., заявява, че си спомня определени
моменти от инцидента, но не помни конкретни
подробности. По време на инцидента, свидетелката управлявала процесния
автомобил „Ауди“А4“, с който ударила пресичащия пътното платно велосипедист А.М..
За инцидента, свидетелката си спомня, че управлвания от нея автомобил се е
движил в посока от гр. Благоевград към гр. София, при суха пътна настилка и в
светлата част на денонощието, със скорост на движение около 50 км./ч., тъй като
е спазвала ограничението на скоростта. Имало и други превозни средства
участващи в движението. Пътното платно имало три ленти за движение в нейната
посока. Тя се движила в най-лявата лента за движение, а до нея се е движил бял
бус, чиито марка и модел свидетелката не
може да посочи. През цялото време се движила в лявата лента и изведнъж пред нея
се появил пресичащ велосипедист, който внезапно изскочил пред буса.
Велосипедистът се придвижвал по пътното платно, пресичайки траекторията на
движение на пътя на буса и траекторията на движение на управлявания от нея
овтомобил, но не може да определи с каква скорост се е движил. В момента, в
който се появил велосипедистът, свидетелката натиснала рязко спирачките. Ударът
настъпил от лявата страна, след което велосипедистът се установил в ляво на
пътя, върху банкета. Свидетелката посочва, че МПС-то, което се е движило в
дясната лента пред нея, тя самата е възприела като тип бус, а не като МПС от
типа на джип. Не помни кога и къде за първи път е забелязала велосипедиста и на
какво разстояние се е намирала от него, но си спомня, че той се появил на
платното за движение, в което се движил управлявания от нея автомобил, а
движението му било от дясно на ляво. Велосипедистът е управлявал велосипеда,
той като се е намирал на седалката, а не го е бутал. Ударът е настъпил в лявата
лента за движение. Свидетелката задействала спирачки преди да настъпи удара и колата
е спряла. Свидетелката заявява, че не си спомня къде точно се е намирала към
момента на удара спрямо останалите
участници в движението.
В дадените пред съда
по делегация показания, свидетелят А.Б.Н.заявява, че е бил очевидец на
настъпването на инцидента между процесния лек автомобил „Ауди“ и
велосипедистът. Видял за първи път лекия автомобил „Ауди“, когато същият бил в
лявата лента за движение и го е изпреварил, което е било на около 200 – 300
метра преди моста. Към момента на удара, свидетелят управлявал автомобил „Рено
Канго“ в същата посока на лекия автомобил „Ауди“ и бил след него. Спомня си, че
пред неговия автомобил, в дясната лента за движение имало и друга кола, но не
помни каква е била тя, а лекият автомобил „Ауди“ минал покрай тях, след което видял
как ударил велосипедиста, който пресичал пътното платно. То се състояло от по
две ленти за движение във всяка посока. Свидетелят сочи, че той самият се движил
в дясната лента за движение с ниска скорост. Пътните и атмосферните условия
били нормални. Не може да определи с каква скорост се е движил лекият автомобил
„Ауди“, но според него било с нормална. Посочва, че не помни добре, но мисли,
че колата пред него е била джип. Спомня си, че лекият автомобил „Ауди“ е
изпреварил и неговия автомобил и тази кола, която била пред него. Не си спомня
къде се е намирал джипът спрямо лекия автомобил „Ауди“, както и дали предната му
броня е била на равнение на задната броня на джипа при изпреварването. Освен
трите автомобила – неговия, този, който се е движил преди него и лекия
автомобил „Ауди“ не е имало други автомобили на пътното платно. Свидетелят видял
велосипедиста, когато същият започнал да пресича и се намирал на около 200-300
м. разстояние, като си спомня, че в момента, когато го е забелязал, неговият
автомобил вече е бил изпреварен от лекия автомобил „Ауди“. Автомобилът, който
се движил преди него е намалил леко скоростта си, но след това не спрял, а
продължил да се движи в същата посока. Ударът с велосипедиста настъпил в лявата
лента на пътното платно. Свидетелят не помни да е видял светлина от стоповете
на л.а. „Ауди“ преди да бъде ударен велосипедиста, нито помни каква е била
траекторията на пресичане на велосипедиста. Свидетелят заявява, че не може да
каже дали е чул спирачки на автомобила, който го е изпреварил, както и дали преди
настъпване на удара лекият автомобил „Ауди“ се е движил преди джипа или се е движил
до него. Свидетелят заявява, че не може да посочи местоположението на
участниците в ПТП.
Заключението на
приетата съдебна авто - техническа експертиза, което е изготвена от вещо лице инж.
И.Т. мотивира следните изводи относно подлежащите на доказване правно значими
факти:
Пътният инцидент е
настъпил при следния механизъм: На 12.09.2018 г., на прав пътен участък на ПП1
– Е 79 преди Пътен възел Покровник км 361+800 в посока гр. Сандански към гр.
София се движил процесният лек автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Е ****ВА,
управляван от водача В.М.П.-К. в лявата пътна лента. Приближавайки към мястото
на настъпилото ПТП, върху дясната пътна лента за посоката на лек автомобил
„Ауди“ се движили два автомобила в същата посока. Пред мястото на настъпилото
ПТП, по неустановени причини, двата автомобила са спрели. В същото време,
процесният велосипед се движил върху изхода от ПП Е79 към с. Покровник,
навлизайки върху платното за движение на ПП 1 Е79. Водачът на велосипеда
предприел пресичане на платното за движение на ПП 1 Е79 отдясно на ляво за
посоката на движение на автомобилите, преминавайки пред спрелите неустановени
автомобили. Велосипедът е навлязъл върху платното за движение на ПП1 Е79,
движейки се косо срещу посоката на движение на автомобилите, като е преминал
през пътната лента за завиващите на дясно и пътната лента, по която са спрели
неустановените автомобили. В следващия момент, велосипедът е навлязъл върху
лявата пътна лента, като е изминал разстояние 2,5 м. Водачът на лек автомобил
„Ауди“, движещ се върху лявата пътна лента не е имал възможност да спре преди
мястото на траекторията на движение на велосипеда и е продължил движението си в
първоначалната му посока и скорост, при което е настъпило ПТП. Автомобилът с
предната си лява част челно е ударил велосипеда и велосипедиста от лявата им
страна.
След анализ на
данните, вещото лице изразява категорично становище, че в събраните материали по
делото няма данни, чрез които да може да се изчисли скоростта на автомобила по технически
път, като същата е определена на база деформацията на автомобила в предната му
част вследствие на удара и на велосипеда. Според становището на вещото лице
скоростта на движение на автомобила към момента на удара и преди това е била
около 50 км./ч. Скоростта на движение на велосипеда към момента на удара и
преди настъпването на ПТП е била около 10 км/ч.
Според становището
на вещото лице, преди настъпването на процесното ПТП, лек автомобил „Ауди“ се е
движил в лявата пътна лента в посока от гр. Сандански към гр. София, като движението
му в тази лента не е изпреварване спрямо останалите МПС. Няма данни за
поставени пътни знаци, в посоката на движение на лек автомобил „Ауди“, които да
са ограничавали скоростта на движение на автомобилите в същата тази посока.
Пътната маркировка е позволявала преминаването на автомобилите от лява в дясна
пътна лента и обратно. Експертът сочи, че по данни на водача на лекия автомобил „Ауди“, той се е
движил в лявата пътна лента, през продължително време преди настъпването на ПТП
– по експертна преценка в продължение на повече от 200 м., като в дясната пътна
лента са се движили в колона други автомобили. Велосипедът се е движил в
продължението на разклона към с. Покровник, под ъгъл около 60° спрямо пътя като
е преминал от дясно на ляво за посоката на лек автомобил „Ауди“.
Според становището
на вещото лице, ударът между лек автомобил „Ауди“ и велосипеда е настъпил върху
лявата пътна лента, по която се е движил автомобила, на около 1 м. вдясно от
левия край на платното за движение по посока на движението на автомобила и по
дължина на платното за движение – на около 3 м след линията на ориентира по
посока движението на същия автомобил.
Според становището
на вещото лице, когато водачът на лек автомобил „Ауди“ е имал възможността да
забележи за първи път велосипеда - предната
част на автомобила му се е намирала на разстояние 27,6 м от мястото на удара, а
опасната зона на спиране за определената му скорост на движение 50 км/ч е около
32,3 м. Съгласно направените експертни уточнения, за определяне мястото на
удара между лекия автомобил и велосипеда са използвани компютърни изчисления,
съобразно които водачът на автомобила, движещ се със скорост 50 км./ч. не е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на ПТП, за момента на първата възможност да забележи велосипеда,
излизащ пред спрял автомобил, като водачът е имал възможност да спре, ако се е
движил със скорост 44,7 км./ч. или по-ниска.
Съгласно
заключението на вещото лице, причината за настъпилото ПТП от техническа гледна
точка са субективните действия на водача на велосипеда, а по- конкретно със
системите за управление на велосипеда, тъй като велосипедистът е предприел
пресичане на платното за движение а момент, в който от лявата му страна е приближавал
лекия автомобил „Ауди“. В този момент, велосипедистът е навлязъл в опасната му
зона за спиране.
Заключението на
изслушаната повторна съдебна авто - техническа експертиза, изготвено от вещото
лице доц. д-р инж. В.П. мотивира следните изводи относно правнозначимите факти,
които са от значение за разрешаването на спора:
Според становището
на вещото лице, въз основа на аналитично обобщение на приобщените към делото
документи, описващи механизма на ПТП, данните от свидетелските показания и математически
изчисления би могъл да се направи достатъчно обоснован извод за механизма на
настъпване на процесното ПТП, който включва следните събития: Непосредствено
преди настъпилото произшествие лекият автомобил „Ауди” се е движил по път Е-79,
в направление към гр. София, в най-лявата от две пътни ленти за движение в
посока „направо”, като в района на пътния възел между две пътни артерии път
Е-79 и шосе за с. Покровник и продължавайки своето движение направо настига превозни
средства, намиращи се в лентата от дясно на лентата предназначена за движението
му. В същото време отдясно на автомобила „Ауди” върху пътното платно на път
„Е-79” и в посока „насрещна на посоката на движение на лекия автомобил се е
движил „косо” на пътното платно велосипедът с неговия водач. Велосипедистът предприема
пресичане на лентите за движение на превозни средства косо и от дясно-наляво,
спрямо тяхната посока, както и насрещно на тях. В следствие на наличието на превозни
средства в дясната (за водача на автомобила „Ауди”) лента и ограничената видимост
в посока „надясно” - водачът на автомобила не възприема идващия велосипедист по
времето, докато настъпва пресичане на траекториите на движение на двамата
участници. Движението на автомобила е равномерно и със скорост към момента на
удара около 50 км/час, а за велосипеда - скоростта на движение е приблизително
8 км/час. Последвал е удар между предна челно-странична, лява част на корпуса
на лекия автомобилът „Ауди ” и лявата
част на велосипеда, в зоната на задното му колело.
Според становището
на вещото лице, причините за настъпване на процесното ПТП не са от техническо
естество. Вещото лице сочи, че липсват еднозначни и категорични данни относно
това, че при движението си автомобилът - участник е променил положението си
спрямо пътя и/или други участници в движението. Според вещото лице са налице
еднозначни и съвсем категорични данни, че велосипедистът се е намирал в зона на
ограничена видимост за водача на автомобила-участник. Тази зона е била определена
от наличието на автомобили в „дясната” лента на движение, спрямо положението на
автомобила- участник.
В началния момент на
предприемане на пресичането на велосипедиста пред автомобила „Ауди” -
велосипедистът не е попадал в „опасната зона” за спиране на автомобила и
водачът на последния е имал техническа възможност да предотврати удара между
тях, само при условие на своевременно възприятие на движението на пострадалия. Според
становището на вещото лице във всички останали случаи за водача на автомобила обективно
не е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието, в конкретните пътни условия.
Съгласно експертното
заключение, произшествието би било предотвратимо при условие, че автомобилът се
е движил със скорост не по-висока от 41,0 км/ч., при разрешена скорост от 50
км/ч.
Съобразно
направените експертни уточнения в открито съдебно заседание, проведено на
16.11.2013 г., вещото лице дава категорично становище, че към момента на
настъпване на инициалния контакт между автомобила и велосипеда – велосипедистът
е бил върху превозното средство, като велосипедът е бил управляван, а не бутан
от велосипедиста.
Според становището
на вещото лице, ако велосипедът не е бил управлявал превозното средство, а се е
движил, бутайки го, то травматичните увреждания, които са щели да бъдат
нанесени върху него биха били със значително по-голяма тежест и тяхната
локализация по тялото на пострадалия би била различна. Посоченото дава
основание на вещото лице да даде становище, че велосипедистът е бил върху
велосипеда, участвайки в инцидента като водач на ППС, а не в качеството на
пешеходец, бутащ велосипед.
Вещото лице сочи, че
липсват категорични еднозначни и физически данни за движението на
велосипедиста, но въз основа на извършен анализ, експертът дава становище, че в
началните моменти на движението на велосипедиста, същият се е движил по
криволинейна траектория. Заключението на повторната авто-техническа експертиза
е оспорено от ищците.
Заключението на
изслушаната съдебно медицинска експертиза, изготвено от вещото лице доц. Н.С.
мотивира следните изводи относно правнозначимите факти, които са от значение за
разрешаването на спора:
Във основа на анализ
на приетата медицинска документация по делото, вещото лице дава заключение, че
в резултат от процесното ПТП велосипедистът А.Х.М. е получил съчетана травма на
тялото – масивна травма на гръдния кош и белите дробове; травма на гръбначния
стълб; травма на главата; травма на таза; травма на долните и горните крайници.
В резултат от получените травми, същият е получил усложнение – травматичен шок
и многоорганна недостатъчност.
Според становището
на експерта, причината за смъртта на велосипедиста е съчетана масивна гръдна и
тазова травма /счупване на множество ребра; контузия на белите дробове;
изливане на кръв и притискане на балите дробове; счупване на таза/, довела до
травматичен шок и многоорганна недостатъчност.
Установените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди предмети с голяма
кинетична енергия и по време и начин съответстват да са получени при процесното
ПТП – блъскане на велосипедист от лек автомобил, с последващо падане на терена.
Вещото лице сочи, че в подкрепа на този извод са локализацията и морфологията
на уврежданията – доминиране на масивната гръдно-тазова травма и липса на
счупени кости на долните крайници, което сочи, че в момента на ПТП-то долните
крайници на пострадалия не са били опорни, от което следва, че пострадалият е
управлявал велосипеда. Експертното становище е, че е налице пряка причинно –
следствена връзка между травматичните увреждания на велосипедиста А.Х.М.,
причинени при процесното ПТП и неговата смърт.
В дадените пред съда
показания (посредством съдебна делегация на РС Благоевград), свидетелката Н.И.Б.заявява,
че познава ищцата А.И.Й., както и цялото семейство. Познава и починалия А.М.,
който бил дядо на ищцата. Според впечатленията на свидетелката, отношенията между дядото и внучката били доста близки, тъй като майка й и баща й били
разделени от много години и дядото е заел ролята на баща в отношенията и
отговорността да се грижи за нея. Според впечатленията на свидетелката, Й. прекарвала доста време заедно с дядо си в
къщата в с. Грамада, тъй като отивала всяка седмица в четвъртък или в петък
сутринта при дядо си и стояла в дома му при него до събота и неделя. Постоянно
търсела контакт с дядо си, а и той се грижел за нея много, тъй като му била
единствена внучка. Свидетелката сочи, че ищцата се грижела за дядо си, излизали
заедно навън, а той й помагал за уроците и се грижел за нея, а също така и
осигурявал психологическа опора. Дядото се грижел и финансово и морално за
внучката си. Посочва, че двамата били много привързани емоционално, имали много
силна връзка помежду си и контактували много често. Ищцата живеела с майка си в
друго жилище, но идвала всяка седмица при дядо си. Свидетелят посочва, че
ищцата приела силно и емоционално новината за смъртта на дядо си и била в тежко
състояние, като към момента все още не била преживяла неговата смърт, страдала
и се затворила в себе си.
В дадените пред съда
показания (посредством съдебна делегация на РС Благоевград) свидетелят Л.В.А.
заявява, че познава ищците, както и
покойния им баща, тъй като те са били негови съседи. Сочи, че ищците били в
добри отношения с баща си. Знае, че отношенията на ищеца И.М. и баща му били
много добри, те са се разбирали много. Отношенията на останалите ищци с баща им
също били добри. Те полагали грижи за баща си приживе, както и той за тях. Били
са привързани един към друг. Всички те си помагали взаимно, морално, а също и
финансово. Ищците били тъжни от смъртта на баща си и често говорели за него. Те
се променили след смъртта на баща си.
Приетата като
доказателство писмена „Молба“, адресирано от името на ищците, до ответното
дружество, мотивира извода, че същите са уведомили застрахователя за
настъпилото събитие - отправяйки извънсъдебна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение. С молбата са представени доказателства за
настъпването на процесното ПТП и удостоверение за наследници. От съдържанието
на писмото може да се установи, че е достигнало до адресата на 28.07.2020 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с претенция
за осъждане на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Претенцията се основава на твърдението, че в качеството на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ответникът дължи на ищците застрахователно
обезщетение за претърпени от тях неимуществените вреди, както и имуществени
вреди, произтичащи от смъртта на техния близък родственик А.Х.М., причинени
поради противоправното поведение на водача на лек автомобил „Ауди“, модел „А4“,
с рег. № Е ****ВА.
Искът е процесуално
допустим, доколкото е предявен от надлежно процесуално легитимирани ищци, при
установеното спазване на изискванията за предварително отправяне на
извънсъдебна претенция по чл. 380 от КЗ.
Основателността на
претенциите за изплащане на застрахователно обезщетение е обусловена от
установяването на две отделни групи факти, които са в доказателствена тежест на
ищците:
Първата група от
юридически факти има отношение към установяване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, което включва: противоправно
деяние на водач на МПС, настъпване на конкретно твърдяния вредоносен резултат и
наличие на пряка причинно - следствена връзка помежду им, както и от
установяване на валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на собственика/ водача на МПС.
На второ място е
значимо установяването на друга група от факти, имаща отношение към
съществуването и правното действие на застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите",
към датата на настъпване на инцидента.
По втората група от
факти няма спор между страните.
Спорни са
твърденията на ищците по първата група от факти, а съществото на спора се
поражда от твърдението на ищците за осъществен деликт от страна на водача на
лекия автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Е ****ВА, чиято отговорност е била
застрахована от ответника. Именно това твърдение - доколкото се оспорва
категорично от страна на ответника - следваше да бъде установено по категоричен
начин от ищците, но внимателният анализ на събраните в хода на делото
доказателствени средства не биха могли да мотивират обоснован извод в такава
насока. Тъкмо напротив - аналитичните изводи, които съдът направи въз основа на
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, поставя под сериозно
съмнение това твърдение на ищците.
В действителност, от
представеното по делото Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 18.11.2019 г. на Окръжна прокуратура Благоевград се установи,
че образуваното по повод на инцидента наказателното производство по ДП № 1899
ЗМ 476/2019 г. по описа на 01 РУ Благоевград е било прекратено поради липса на
осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК. Същото е влязло в законна сила. В мотивите на постановлението е
прието, че настъпването на процесното ПТП не се дължи на противоправно и
виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил Ауди“, модел „А4“, с
рег. № Е ****ВА – В.М.П.-К..
Настоящият съд не
само не е длъжен да възприема безкритично изводите на разследващия орган, но
даже е длъжен да установи сам правнозначимите факти и въз основа на тях да
формира свои собствени обосновани изводи. По тази причина, за установяване на
спорните юридически факти от настъпването на процесното ПТП, в хода на
съдебното дирене в настоящия процес - настоящият съд допусна и ангажира две
отделни авто- технически експертизи, както и съдебно- медицинска експертиза,
които да анализират обективно и задълбочено наличните доказателства относно
времето, мястото и обстоятелствата при които е настъпил инцидента, както и относно
причинно- следствената връзка.
В тази връзка следва
да се посочи, че след внимателен на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, съдът намира, че по делото не се установи, че процесното ПТП и
смъртта на пострадалия, която е настъпила на 12.11.2018 г. в действителност е
причинена като резултат от виновните противоправни действия на водача на лекия
автомобил „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Е ****ВА – В.М.П.-К.. В този смисъл, експертните
заключения не установиха твърдението на ищците, за причината за настъпване на
инцидента е противоправно поведение на водача на лекия автомобил „Ауди“, а
тъкмо напротив - те създадоха достатъчно обосновано предположение, че причина
за настъпването на пътния инцидент е именно поведението на велосипедиста А.М.и
по-конкретно допуснатото от споменатия водач нарушение на чл. 80, ал. 2 от ЗДвП.
В тази връзка от
заключението на приетите авто-технически експертизи се установи, че процесното
ПТП е настъпило на участък от път Е-79, в близост до пътен възел „Покровник“ на
пътно платно, включващо две ленти за движение, предназначени за посоката от гр.
Сандански към гр. София. Непосредствено преди настъпилото произшествие, лекият
автомобил „Ауди” се е движил в най-лявата лента /от две пътни ленти за движение/
в посока „направо” и в направление към гр. София, като в района на пътния възел
между две пътни артерии път Е-79 и шосе за с.Покровник и продължавайки своето
движение направо е настигнал превозни средства, намиращи се в лентата от дясно
на лентата предназначена за движението му. Посочените факти относно наличието
на други два автомобила, които са се движили в дясната лента за движение се
потвърждават и от показанията на разпитания по делото свидетел – очевидец А.Н.,
който сочи, че преди настъпването на процесното ПТП, той се е движил в дясната пътна
лента за движение, а пред него в същата лента е имало и друга кола, като лекият
автомобил „Ауди“ е изпреварвал в лявата лента и него и колата, която се е
намирала пред него. Наличието на посочените две превозни средства, които са се движили
в дясната пътна лента се потвърждава и от показанията на водача на лекия
автомобил В.П.-К.която също сочи, че е имало и други превозни средства освен
нейния автомобил, както и че тя се е движила в лявата лента, а до нея е имало
бял бус. Посредством заключението от експертизите се установи, че в следствие
наличието на посочените превозни средства в дясната (за водача на автомобила „Ауди”)
лента за движение и ограничената видимост в посока „надясно”, водачът на
автомобила не е възприел идващия велосипедист, който е идвал в същото време
отдясно на автомобила „Ауди” върху пътното платно на път „Е-79” и в посока
„насрещна на посоката на движение на лекия автомобил. От заключението на
повторната авто-техническа експертиза се установи, че велосипедистът се е
движил „косо” на пътното платно и е предприел пресичане на лентите за движение
на превозните средства косо и от дясно-наляво, спрямо тяхната посока, както и
насрещно на тях, с което същият е нарушил правилата за движение по пътищата и
по-конкретно нормата на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, предвиждаща, че велосипедистите
са длъжни да се движат възможно най-близко до дясната граница на платното за
движение, в резултат от което е настъпило пресичане на траекториите на движение
на двамата участници и е последвал удар с велосипедиста.
Експертните
заключения установиха, че причината за настъпване на инцидента са субективните
действия на водача на велосипеда, който е предприел внезапно пресичане на платното
за движение на автомобили в момент, в който от лявата му страна е приближавал лекия
автомобил „Ауди“, същевременно навлязайки в опасната зона за спиране на този
автомобил.
Същевременно,
посредством заключенията и на първоначалната и на повторната експертиза се
установи, че водачът на лекия автомобил се е движил със скорост от 50 км./ч., от
което следва, че същата е била в рамките на разрешената и съобразена с
конкретните пътни условия скорост, от което следва, че не се установи да е било
извършено нарушение от водача на правилата за движение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
На следващо място,
посредством заключението и от двете експертизи се установи, че пътната
маркировка е позволявала преминаването на автомобилите от лява в дясна пътна
лента и обратно, както и че движението на лекия автомобил „Ауди“ не осъществява
от техническа страна маневра „изпреварване“.
От изложеното следва,
че в конкретната пътна ситуация, водачът на автомобила е управлявал напълно
правомерно в лявата пътна лента за движение, без да извършва неправомерно
изпреварване на останалите два автомобила, движещи се в дясната пътна лента.
Същевременно, посредством заключението и на първоначалната и на повторната
експертиза беше установено по достатъчно убедителен начин, че ударът между лекия
автомобил „Ауди“ и велосипеда е настъпил върху лявата пътна лента, по която се
е движил автомобила, на около 1 м. вдясно от левия край на платното за движение
по посока на движението на автомобила и по дължина на платното за движение – на
около 3 м след линията на ориентира по посока движението на същия автомобил.
Посредством
заключенията от двете експертизи беше установено, че от момента на появата на
велосипедиста извън габаритите на автомобилите - в дясната лента и пред тях, водачът
на лекия автомобил е имала възможност за първи път да забележи велосипеда, като
в този момент, предната част на автомобила се е намирала на разстояние 27,6 метра
от мястото на удара, а опасната зона на спиране за определената му скорост на
движение 50 км/ч е била около 32,3 метра. При така определените технически параметри
на механизма на настъпване на пътния инцидент - изводите на вещите лица и от
първоначалната и от повторната авто-техническа експертиза съвпадат в
становището, че водачът на лекия автомобил „Ауди“ обективно не е имал
техническа възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати
настъпването на пътни инцидент, особено като се отчитат обективните (независещи
от водача) обстоятелства, които са определили момента на първата възможност на
водача да забележи велосипеда.
Съгласно
заключението на експерта от повторната авто-техническа експертиза, в началния
момент на предприемане на пресичането на велосипедиста пред автомобила „Ауди” -
велосипедистът не е попадал в „опасната зона” за спиране на автомобила и
водачът на последния е имал техническа възможност да предотврати удара между
тях, при условие на своевременно възприятие на движението на пострадалия и при
положение, че за водача е имало обективна възможност да забележи велосипедиста.
Настоящият състав на
съда намира, обаче, че посредством събраните доказателства по делото, преценени
в тяхната съвкупност, в конкретния случай се установи, че за водача на лекия
автомобил „Ауди“ не е била налице такава обективна възможност – своевременно да
забележи велосипедист, движещ се в нарушение на правилата за движение по
пътищата велосипедист по криволинейна траектория, и то към началния момент на
маневрата, при извършване на т.нар. „косо“ пресичане. Такава обективна възможност,
в конкретната пътна ситуация не е била налице от гледна точка на водача на
автомобила - поради наличието на други
две превозни средства, които движейки се в дясната пътна лента за движение, са
възпрепятствали видимостта на водача в посока от дясно, от където се е появил
идващия велосипедист. Според експертното заключение на вещо лице доц. В П. са
налице еднозначни и категорични данни, че велосипедистът се е намирал в зона на
ограничена (за водача на автомобила) видимост, поради наличието на автомобили в
дясната пътна лента (спрямо положението на автомобила). Видно от становището на
вещото лице доц. В. П. - във всички останали случаи за водача на автомобила не
е съществувала техническа възможност да предотврати настъпването на
произшествието в конкретните условия.
Съдът кредитира
изводите на двете експертизи, тъй като се доверява на експертните познания на
вещите лица - те са висококвалифицирани специалисти, в съответната област на
специални знания, а при това имат дълъг професионален опит. Наред с това,
заключенията от експертизите се потвърждават и от свидетелските показания на
разпитания по делото свидетел – очевидец А.Н., който преди настъпването на
процесното ПТП се е движил в дясната лента за движение зад лекия автомобил
„Ауди“ и е имал възможност на преки възприятия при настъпването на инцидента,
както и от показанията на водача на процесното МПС – В.П.-К..
Във връзка с изложените
правни изводи, настоящият съдебен състав намира, че посредством ангажираните по
делото доказателства не се установи
твърдението на ищците, че причината за настъпване на инцидента е противоправно
поведение на водача на лекия автомобил марка „Ауди“ с рег. № Е ****ВА, а
тъкмо напротив – събраните доказателства мотивират достатъчно обоснован извод,
че причина за настъпването на пътния инцидент е поведението на пострадалия в
резултат от инцидента водач на велосипеда - А.М.. На ищците беше осигурена достатъчна
процесуална възможност - да докажат своите твърдения, но по същество,
твърденията им за този обусляващ основателността на исковете, главен юридически
факт, останаха недоказани.
По изложените съображения,
доколкото съдът вече прие, че настъпилото на 12.09.2018 г. пътно- транспортно
произшествие, между лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № Е ****ВА,
управляван от В.М.П.-К.и водача на велосипед А.Х.М. не се дължи на виновно
противоправно поведение на водача на автомобила със застрахована отговорност –
налага се извода, че събитието на пътния
инцидент не осъществява покрит застрахователен риск по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за ответника З. „Б.В.И.Г.“
ЕАД. По тази причина, предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени,
независимо от събраните доказателства за понесените болки и страдания от
ищците, респ. за заплатени разходи (имуществени вреди).
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - ищците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника направените съдебни разноски, включително и за процесуално
представителство, чиито размер възлиза общо на 26 445 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.М. с ЕГН **********, К.А.М. с ЕГН **********,
А.А.М. с ЕГН **********, П.А.М. /починала в хода на делото и заместена от нейните
наследници по закон И.А.М., К.А.М., А.А.М./ и А.И.Й. с ЕГН ********** – всички
със съдебен адресат: адв. Ц.В.,***, искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и искове с правно основание чл. 86 ЗЗД,
за обезщетение за понесени неимуществени вреди, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ на водача на лекия автомобил марка „Ауди“,
модел „А4“, с рег. № Е ****ВА, поради смъртта на А.Х.М. при ПТП на 12.09.2018г.,
както следва: на К.А.М., А.А.М., П.А.М. и И.А.М. – за сумата от по 150 000 лева
на всеки един от тях, а на ищцата А.И.Й. – за сумата от 80 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.А.М. с ЕГН **********, със съдебен адресат: адв. Ц.В.,***, искове
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 928 лева – представляваща застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на водача на лекия автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.
№ Е ****ВА, за имуществените вреди, изразени в направен разход по погребение на
А.Х.М. и за законната лихва върху претендираните суми на застрахователно
обезщетение, считано от датата на постановяване на отказа от страна на
ответника – 22.10.2020г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА И.А.М., К.А.М., А.А.М. и А.И.Й., да заплатят на З. „Б.В.И.Г.“
ЕАД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - сумата от 26 455 (двадесет и шест
хиляди четиристотин петдесет и пет) лева, представляваща направените съдебни
разноски в производството пред Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд - София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: