№ 2314
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110168396 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 359947/14.12.2023г. на СРС,
депозирана във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 07.04.2023г. по ч.гр.д. № 15603/2023г. на СРС.
Ищецът „***********“ ЕАД чрез юрк. Ф.И. е предявил срещу В. А. С. искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „***********“ ЕАД
във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к.
„**********“, бл. 022Б, вх. 1, ет. 5, ап. 40, аб. № *********, както следва:
2243,77 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.03.2023г.) до окончателното
им изплащане;
339,21 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-13.03.2023г.;
33,32 лева за главница за дялово разпределение за периода м.02.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (27.03.2023г.) до окончателното им изплащане;
6,42 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2020г.-13.03.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите.
Поддържа, че в изпълнение на тези общи условия е доставило за процесния период
топлинна енергия, като не била заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
1
цена в посочения в общите условия срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се представлява от
юрк. Дарина Кирчева / юрк. Елена Дудова. Предявените искове се поддържат, включително
в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. А. С. чрез назначения му особен
представител адв. М. М. – АК-София, не се е възползвал от правото си да подаде отговор на
исковата молба. В насрочените по делото публични съдебни заседания не се явява.
Представлява се от назначения му след заявен от адв. М. отказ от процесуално
представителство адв. А. Г.. Същата оспорва предявените искове тъй като същите са
погасени по давност.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
2
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1). Няма пречка обаче при
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, да дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди, като наличието на такова съгласие следва да бъде
преценявано конкретно във всеки един случай /арг. ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1/.
Видно от представеното по делото заверено копие, със Заповед от 08.02.2011г. на
Кмета на Столичната община – Район „**********“, В. А. С. е настанен в общинско
жилище - апартамент, находящ се в град София, ж.к. „**********“, бл. 022Б, вх. 1, ет. 5, ап.
40. На 31.03.2011г. е сключен Договор за наем за посочения имот, който е безсрочен. Със
Заявление-декларация, вх. № 011675/30.03.2011г. на „***********“ ЕАД, В. С. е поискал на
негово име да бъде открита партида за снабдяване с топлинна енергия за посочения имот.
Към заявлението е налице декларация за съгласие от страна на Кмета на Столичната община
– Район „**********“.
При това положение следва да бъде съобразена задължителната практика,
обективирана в ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1, а именно, че клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови
нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената ú на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия
ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от
договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените
му битови нужди.
При това положение, доколкото не се установява прекратяване на договора за наем и
е налице искане за откриване на партида, то ответникът дължи на ищеца сумите, свързани с
доставката на топлинна енергия до имота. От страна на ответника тези суми не се оспорват,
като се въвежда довод единствено за погасяването на задълженията по давност.
Възражението за погасяване по давност обаче се преклудира с изтичане на срока за отговор
на исковата молба /р.259/08.06.2012г.-гр.д.63/2012г.-Іг.о./, какъвто по делото не е подаден.
Поради това и то не следва да бъде вземано предвид при постановяване на решението.
Предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в цялост.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само
ищецът, който своевременно е заявил претенция в тази насока, като е представен и списък
по чл. 80 ГПК. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
заповедното производство в размер на 102,45 лева, в която сума е включено юрисконсултско
3
възнаграждение от 50,00 лева.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
първоинстанционното исково производство в размер на 537,30 лева, в която сума е
включено юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лева, както и определеното за
изплащане на особения представител на ответника възнаграждение от 250,00 лева. Сумата
над 250,00 лева до пълния внесен депозит от 562,00 лева подлежи на връщане при
поискване.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. А. С., ЕГН **********, от град Банкя
/Столична община/, дължи на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град
София, във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, ж.к.
„**********“, бл. 022Б, вх. 1, ет. 5, ап. 40, аб. № *********, както следва:
2243,77 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2019г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.03.2023г.) до окончателното
им изплащане;
339,21 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2020г.-13.03.2023г.;
33,32 лева за главница за дялово разпределение за периода
м.02.2020г.м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.03.2023г.) до окончателното им
изплащане;
6,42 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 31.03.2020г.-13.03.2023г.
ОСЪЖДА В. А. С., ЕГН **********, от град Банкя /Столична община/, да заплати
на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 102,45 лева, представляваща разноски в заповедното производство
(ч.гр.д. № 15603/2023г. на СРС), както и сумата от 537,30 лева за разноски в
първоинстанционното исково производство (гр.д.№ 68396/2023г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/,поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4