№ 11057
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110174901 по описа за 2024 година
Ищецът З.А.Б.” АД, ЕИК ***, е предявил срещу ответника З.О.З.” АД, ЕИК ***,
осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 1155,01 лв., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 16.12.2024 г. до пълното
изплащане на сумата. Претендира направените по делото разноски. Ищецът твърди, че във
връзка с реализирано на 14.09.2022 г. ПТП в ***, е изплатил сумата от 1140,01 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щетите по л.а „О.А.“ с рег. № ***,
застрахован по застраховка Каско при ищеца, със застрахователна полица № 21-
0300/357/5000085, валидна към момента на застрахователното събитие, както и 15 лв.
ликвидационни разходи. За описаното ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за
ПТП от 14.09.2022 г. Поддържа, че към датата на завеждане на исковата молба ответникът е
обезпечил гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, управлявал лек автомобил
с марка „М.Ц.”, рег. №***, но задължението към ищеца не било погасено, въпреки
отправената регресна покана до ответника. Ищецът твърди, че след извършеното плащане
по имуществената застраховка се е суброгирал в правата на застрахования и претендира
застрахователното обезщетение в посочения в исковата молба размер с включени
ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Твърди, че ответникът е отказал да заплати
претендираното застрахователно обезщетение, с което обосновава и претенцията си за
законна лихва. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът З.О.З.” АД, ЕИК ***, е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва обстоятелството, че между него и собственика на лек автомобил с марка „М.”, рег.
№***, е налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
Заявява, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а „О.А.“ с рег. № ***, като е
оспорен механизма му. При условията на евентуалност релевира възражение за
съпричиняване. Искът е оспорен и по размер. Претендират се разноски за производството.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
1
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
С доклада по делото по реда на чл.146, ал.1, т.3 от ГПК за безспорни са отделени
обстоятелствата, че към момента на настъпване на процесното ПТП - 14.09.2022 г. лек
автомобил с марка „М.”, рег. №*** е застрахован по застраховка гражданска отговорност при
ответника; че л.а „О.А.“ с рег. № ***, е застрахован по застраховка Автокаско при ищеца,
както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер 1140,01 лв, както и 15
лв. ликвидационни разноски.
Видно от приетата по делото покана с вх.№1-101-4101-24/04.01.2023г. ответникът е
отказал изплащането на регресия иск на ищеца по процесната щета №0300/22/777/507290,
тъй като счита, че ПТП е настъпило изцяло по вина на водача на л.а „О.А.“ с рег. № ***.
По делото е представена и приета САТЕ заключението на която се установява, че
всички щети по МПС „О.А.“ с рег. № ***, съгласно описа на застрахователното дружество, и
данните, отразени в Двустранния констативен протокол за ПТП, се намират в причинно
следствена връзка с настъпилото на 14.09.2022 г. произшествие. Вещото лице е описсало
механизма на настъпване на процесното ПТП, както следва: На 14.09.2022 г., в град П. по
време на движение по улица “П.”, водачът на МПС М.Ц. с рег.№***, предприема маневра за
смяна на лентите за движение, като се престроява от дясна в лява пътна лента, при което не
съобразява и не изчаква изтеглянето на попътно движещия се л.а. „О.А.“ с рег. № ***, и с
предната габаритна част на автомобила (предна броня) реализира лек удар в страничната
задна дясна част (задна дясна врата, заден десен калник, задна броня) на движещия се в
лявата пътна лента л.а.„О.А.“. Доколкото посоченият механизъм на настъпване на ПТП
съвпада с приобщените по делото доказателства, то следва да се приеме, че механизмът на
настъпване на произшествието е именно горепосоченият.
За да възникне отговорността на застрахователя, е необходимо по отношение на
застрахования да са налице основанията за деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, а именно -
противоправно поведение, вреда, причинно-следствена връзка и вина, като вината се
предполага, а противоправното поведение на водача, причинил пътнотранспортното
произшествие и причинната връзка подлежат на доказване. Видно от двустранния
констативен протокол, подписан и от двете страни, те са постигнали съгласие относно
виновното поведение от страна на управляващия лекия автомобил М. с рег.№***. Вината на
водача се потвърждава и от направената съдебно-автотехническа експертиза, съгласно която
причината за ПТП е поведението на водача на лекия автомобил М.. Доколкото ответникът не
доказа изключващи вината обстоятелства, съдът счита, че фактическият състав на чл. 45, ал.
1 ЗЗД е осъществен.
Изложените изчисления в приетата по делото САТЕ посочват, че стойността на
разходите, необходими за отстраняване на вредите върху процесното МПС О.А., и
възстановяването му в състоянието преди събитието се равнява на 1145,48 лв., а с включени
15лв. ликвидационни разноски - 1160,48 лв. Видно от приложените доказателства, а и
предвид отделеното за безспорно с доклада по делото, ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение в размер 1140,01лв, както и 15 лв. ликвидационни разноски по процесната
щета. Поради това, следва да се приеме, че в полза на З.А.Б.” АД е възникнало право на
регрес, съгласно чл. 411 КЗ.
С оглед изложеното, съдът следва да разгледа релевираното от ответника възражение
за съпричиняване на процесното ПТП, в резултат на поведението на водача на застрахования
при ищеца лек автомобил. Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера
2
на отговорността на делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на
вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента
увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия
увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено
наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното
отношение на пострадалия. Принос е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди. В хода на делото и след направената САТЕ,
става ясно, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
л.а.М. с рег.№***, който при маневра за смяна на лентите за движение от дясно наляво, не
пропуска попътно движещия се отляво л.а. „О.А.“ с рег. № ***, вследствие на което е
настъпило ПТП. Други доказателства за установяване наличието на съпричиняване
ответникът не е ангажирал. При така изведения механизъм на ПТП, съдът счита че
възражението на съпричиняване е неоснователно.
Въз основа на гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ се
явява основателен в пълния предявен размер, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна в пълен размер,
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, които възлизат на 898,60 лв., както следва:
държавна такса - 50лв., депозит за изготвяне на САТЕ - 300лв. и адвокатско възнаграждение
- 498,60лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
на З.О.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 411, изр.
2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 1155,01 лева, представляваща незаплатено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка "Каско" за вреди по лек
автомобил л.а. „О.А.“ с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 14.09.2022г. в гр. П. с включени разходи за определянето му, ведно със със
законната лихва от 16.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 898,60 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3