Решение по дело №2369/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1010
Дата: 29 юни 2020 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20205330202369
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н ИЕ

      № 1010

  гр. Пловдив, 29.06.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                         

при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2369/2020 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А.Д.Б. ***  против Наказателно постановление №36-0000107/23.03.2020 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 31, ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, излагат се подробни съображения.

В съдебно засадение пред районния съд жалбоподателят, редовно призован,          се явява лично, поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, в което се излагат съображения за правилност и законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

На 14.02.2020 г. била извършена проверка от служители при РД „Автомобилна администрация“ Пловдив. В хода на проверката било установено, че около 14 : 20 ч. в гр.Пловдив, ул. „Перущица“ срещу ХЕИ –Пловдив, водачът управлява лек таксиметров автомобил Шевролет Авео с рег. № ..., приведен в работно състояние с включен електронен таксиметров апарат и открита табела „такси“, като извършва таксиметров превоз на пътници с пътна книжка сер.РВ№ 0143/16.01.2020 г.и пътен лист № 10/14.02.2020 г. , но без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от Община Пловдив.

Във връзка с констатациите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 268980/14.02.2020 г. за админстративно нарушение по чл.31, ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ, като в графа възражения нарушителят посочил, че забравил въпросното разрешение и че щял да го представи в тридневен срок.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било подадено и писмено възражение срещу съставения АУАН .

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа  на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител К.С.К., разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници № 01079 със срок на валидност от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г., Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г.

Установява се от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, че жалбоподателят е управлявал  по делото описания таксиметров автомобил, който е бил в работен режим. В подкрепа на показанията на свидетеля е и  приложеният служебен бон от 14.02.2020 г. Отново от показанията на свидетеля се установява, че водачът на таксиметровия автомобил представя на проверяващите пътен лист и пътна книжка, но не представя разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от Община Пловдив, ккавото се изисква съгласно чл.31 ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Горната фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбоподател предвид  заявеното във възражението срещу съставения АУАН. По делото е представено копие на издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на името на  ЕТ „Н. 86-А.Б.”, но предвид показанията на свидетеля същото не се е намирало в деня на порверката у водача на таксиметовия автомобил, а същият го е представил впоследствие след съставяне на акта. Съдът дава вяра на показанията на свидетеля К., като намира същите за обективни, последователни, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото.

С оглед изложеното съдът намира, че описаната в АУАН фактическа обстановка е обективно установена. В деня на проверката поради липсата на представено разрешение проверяващите са констатирали, че жалбоподателят управлява таксиметров автомобил без разрешение.

Впоследствие и след представяне на допълнителни доказателства административнонаказащият орган възприема описаното в АУАН, като отчита представеното след това разрешението и приема, че не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН предвид формалния характер на нарушението, изразяващо се в простото непредставяне на изискуем документ, предвиден за всеки водач на таксиметров автомобил.

Материалният закон е приложен правилно. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 т.1 от Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ водачът е длъжен да носи разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Нарушението, осъществено от жалбоподателя, отговаря на описаното в цитираната разпоредба, задължаваща водачите на таксиметрови автомобили да носят в себе си разрешението. Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл.93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, предвижадаща налаганате на администартивно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари , който не представи в момента на проверката издадения  документа за регистрация. Наложеното на нарушителя наказание е във фиксиран размер, поради което същото не подлежи на ревизиране.

При проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на АУАН и издаване на НП съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени от компетентни лица предвид приложената към административнонаказателната преписка Заповед. Датата, мястото на нарушението са описани ясно, като в деня на съставяне на АУАН, съвпадащ с деня на проверката, проверяващите са установили липсата на разрешение и предвид заявеното от нарушителя са съставили акт за непредставянето му.  Неоснователно е оплакването, че датата на АУАН не съответства на датата на нарушението. В НП административнонаказващият орган е възприел констатациите в АУАН и в съответствие с представеното впоследствие разрешение е санкицонирал водача за неспазване на чл. 31, ал.1 т.1 от Наредбата. Неоснователно е оплакването, че описаното в АУАН нарушение не съответствало на това в АУАН. Издаденото НП е в съответствие с АУАН и представлява продължение на представените след проверката доказателства, като отговаря на изискванията за пълно, всестранно и обективно изследване на цялата фактическа обстановка и на всички събрани доказателства.  Водачът е санакциониран не за непритежание на валидно издадено разрешение, а за това, че не носи такова в деня на проверката.

По отношение на въпроса за приложимостта на чл.28 от ЗАНН следва да се отбележи, че осъщественото от водача на таксиметровия автомобил нарушение е формално, то не се отличава по никакъв начин с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Процесното нарушение не е резултатно - за да е налице, е достатъчно водачът извършващ обществен превоз да не притежава документ, който се изисква от подзаконовите нормативни актове по прилагането на ЗАвП в случая Наредба №34 от 06.12.1999 г. на МТ. Целта на предвидената разпоредба  е да бъдат защитени обществените отношения, свързани с осъществяването на дейност по превоз на пътници с при спазване на съответния разрешителен и регистрационен режим, което е гаранция и за  сигурността на потребителите на този вид дейност, каквито са пътниците, ползващи таксиметрови услуги.

С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление като правлино и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №36-0000107/23.03.2020 г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ Пловдив, с което на А.Д.Б. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл. 31, ал.1 т.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лв. на основание чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози .

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд -Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

                                                  Районен съдия :........................................

 

Вярно с оригинала! МК