РЕШЕНИЕ
№ 1622
гр. Пловдив, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330109735 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по обективносъединени искове е по
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, чл. 55 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД по молба на И. А. М., ЕГН
********** с адрес с *********чрез адв. И. срещу „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
*******, представлявано от Г. Т. за прогласяване нищожността на на клаузата
на чл. 4, ал. 2 от договор за кредит от 26.06.2017г. предвиждаща заплащане на
неустойка като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща
материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и осъждане ответника
да върне на ищеца сумата от 147,84 лв. платена неустойка по договора от
26.06.2017 г. в периода 01.07.2017 г. -30.12.2018 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба-01.07.2022 г. до окончателното плащане.
Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
кредит на 26.06.2017г. за сума от 300 лв., при фиксиран лихвен процент по
заема 40,00 % и годишен процент на разходите – 48,55 %., В чл. 4 от договора
е предвидено, че заемът се обезпечава е поръчителство на две физически
лица, отговарящи на условията по договора, с банкова гаранция или с лично
обезпечение от дружество-поръчител, одобрено от кредитора. При
неизпълнение на това задължение се начислява неустойка от 147,84 лв.
1
Договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на
изискванията на ЗПК. Клаузата за неустойка е уговорена в нарушение на
добрите нрави.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Притендира
изтекла давност. Липсват нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за
установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-договор за заем ******* е
видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника в заем сума от
300 лева, дължима на 21 седмични вноски от 15,53 лв., при 40 % лихва; 48,55
% ГПР. Договорено е предоставяне на обезпечение в тридневен срок –
поръчител-физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия
или банкова гаранция, като и неустойка при неизпълнение на това
задължение в размер от 147,84 лв.
От изготвеното заключение от 19.01.2023 г. по извършената ССЕ е
видно, че в ГПР е включена само договорната лихва. При прибавяне на
неустойката договора ще се оскъли с 24.12 %. 48,14%. Платената сума за
неустойка е 147,84 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
С оглед събраните писмени доказателства и заключение по ССЕ, което
се кредитира изцяло от съда като компетентно изготвено, съдът намира за
доказано възникването на заявеното правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който ищецът е платил сума за неустойка в размер
от 147,84 лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на
съдържащи се в договора уговорки, съдът намира, че на първо място следва
да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност
на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.
2
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите
нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от ******* г. по т. д. № ********.
на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен
срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на
конкретно посочени в договора условия /чл. 4, ал. 1 от договора/, като при
неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер от 147,84 лв.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на
кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната
лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя,
която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така
3
уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на
връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на
справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между
размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би
претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е
налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26,
ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно
действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за
недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от
договор за паричен заем поради противоречие с добрите нрави е основателен
и следва да бъде уважен.
Съобразно с това на основание чл. 55 от ЗЗД ответникът следва да
върне това, което е получил при начална липса на основание – нищожна
клауза за заплащане на неустойка, а именно сумата от 147,84 лева.
Уважаването на иска за връщане на притендираната главница е
основание за присъждане и на обезщетение за забавеното и плащане за
периода от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца
се дължат направените по делото разноски за държавна такса-100 лв. и 150
лв. за възнаграждение на вещо лице. Тъй като същия е представляван от
пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адв. И. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/
09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се
определи възнаграждение в размер от 600 лв. общо за двата иска.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл. 4, ал.
4
2 в договор за паричен заем ******от ***** г., сключен между И. А. М., ЕГН
********** с адрес с *******и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
******със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от Г.
Т. като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ******със
седалище и адрес на управление гр. ********, представлявано от Г. Т. да
заплати на И. А. М., ЕГН ********** с адрес с ****** сумата от 147,84 лв.
(сто четиридесет и седем лева и 84 ст.)-недължимо платена по клауза за
неустойка по договор за кредит от 26.06.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба 01.07.2022 г. до окончателното плащане, както и
сумата от 250 лв.(двеста и петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. ********представлявано от Г. Т.да
заплати на адвокат Е. Г. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. ********
сумата от 600 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено
от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5