Р Е Ш Е Н
И Е
№ ...............
гр. София, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Б“ въззивен състав, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова въззивно
гражданско дело № 4796/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 290108
от 01.12.2019 г. по гр. д. № 40807/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 148 състав първоинстанционният съд е отменил на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ
уволнението на Д.С.Г. с ЕГН ********** от длъжността „специалист контрол приходи“ при „К.с.Б.“
ЕООД с ЕИК
*********, извършено със заповед № 410/ 23.05.2018 г.,
и на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ я възстановил на тази длъжност; осъдил е „К.с.Б.“
ЕООД да
заплати на Д.С.Г. по посочената по делото банкова
сметка ***. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 КТ сумата 9453 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в периода от
23.05.2018 г. до
23.11.2018 г., като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 10 334,52 лв.; осъдил е „К.с.Б.“ ЕООД да заплати на Д.С.Г. по
посочената по делото банкова сметка ***. 78, ал.1 ГПК сумата 1651,66 лв., представляваща разноски пред първата инстанция; осъдил е Д.С.Г. да заплати на „К.с.Б.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата 10,66 лв., представляваща разноски пред първата инстанция.
Срещу решението, в частта, с която са уважени
предявените искове е постъпила жалба от въззивника
„К.с.Б.“ ЕООД /ответник в първоинстанционното производство/ с изложени
оплаквания, че същото е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.
Според жалбоподателя, погрешната констатация
на съда, че ищцата е била член на изборен отраслов синдикален орган, а именно –
председател на браншови синдикат „Информационни и комуникационни технологии“
към НФТИНИ, член на Федеративния съвет на НФТИНИ, е довела и до погрешни изводи
в постановеното решение. Ответникът сочи, ча в производството не е установено,
че ищцата ползва синдикална закрила. Поради това работодателя е упражнил
правилно и законосъобразно правомощията си да прекрати трудовото правоотношение
на служителката. На последната е наложено дисциплинарно уволнение с мотивирана
писмена заповед от компетентния орган, в която са посочени нарушението на
трудовата дисциплина, кога е извършено и при какви обстоятелства, както и
наложеното наказание. Проведено е законосъобразно дисциплинарно производство
като са изискани обяснения от служителя. Същевременно не е установено по
категоричен начин, че ищцата се ползва от синдикална защита по реда на чл.333,
ал.3 КТ към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение – не се
установява същата да е член на синдикалното ръководство в предприятието; не се
установява същата да е член на синдикалното ръководство на отраслов ръководен
изборен синдикален орган; не се установява същата да е член на синдикалното
ръководство на национален ръководен изборен синдикален орган. Поддържа, че към
момента на провеждане на дисциплинарното производство ищцата не е доказала
качеството си на член на синдикалното ръководство и работодателят не могъл да
се съобрази с това на един по-късен етап.
Представеното саморъчно удостоверение / с посочена дата 13.04.2018 г./ от
страна на свидетеля П. по никакъв начин не доказва, че ищцата е секретар на
синдикална организация в предприятието. Същевременно представената в
производството служебна бележка, издадена на 20.04.2019 г. е била съставена с
оглед процеса, не е била сведена до знанието на работодателя- ответник към
момента на провеждане на дисциплинарното производство и същата удостоверява
неверни данни. При неправилни фактически констатации първоинстанционния съд е
постановил неправилно решение. Освен това изводите му не кореспондират със
събраните по делото доказателства.
Отправя искане за отмяна на решението в
обжалваната част и отхвърляне на предявените искове, като неоснователни.
Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК
въззиваемата страна - Д.С.Г. не изразява становище по жалбата.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова
молба подадена от Д.С.Г., с която срещу „К.с.Б.“ ЕООД са били предявени
обективно съединени искове с правно основание: чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
отмяна на уволнението на ищцата извършено със заповед № 410/ 23.05.2018
г.; чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението
длъжност „специалист контрол приходи“ и чл. 344, ал. 1, т. 3 чл.чл.225 КТ за
заплащане на сумата 10 334,52 лв., като обезщетение за оставане без
работа поради незаконно уволнение за периода от 23.05.2018 г. до 23.11.2018 г.
В исковата молба се твърди, че уволнението е
незаконно, поради това че към момента на извършването му ищцата е синдикален
лидер на секцията в предприятието и на отраслово равнище при КТ „Подкрепа“. С
оглед това същата се ползва от закрилата предвидена в чл. 333 ал. 3 КТ и дори
само на това основание би следвало заповедта да бъде призната за незаконна. Поддържа,
че като служител в ответното дружество не била извършила нарушения на трудовата
дисциплина, а работодателят злоупотребявал с дисциплинарна власт за грубо
вмешателство в независимостта на синдикалната дейност. Депозира писмено
становище, в което се съдържат допълнителни аргумент, че автентичността и
истинността на протокола от Федеративен съвет се установявали от показанията на
свидетелите З., Ц.и П.. Заявява, че служителят нямал задължение да доказва пред
работодателя синдикалното си качество; работодателят следвало да го провери;
служителят отговарял само ако го укрие; в случая ищцата неколкократно обърнала внимание
за него. Излага, че свидетелите Л., П., Д.и М.били в зависимост от ответника. В
случая пререканията били причинени от Ш.и Д., но не довели до вреди за
работодателя. Заявява, че не се установявало правила за ползване на отпуска да
са приети и сведени до знанието на служителите.
Ответникът своевременно е подал отговор на
исковата молба. Признава наличието на трудово правоотношение при брутно трудово
възнаграждение до размер от 1512 лв. и работно време от 10 до 19 ч. на 17-ия
етаж в сграда „Капитал форт“ тяло А, № 90 на бул.Цариградско шосе. Оспорва
ищцата да е нещатен член на отраслов синдикален орган и на синдикалното
ръководство в предприятието; алтернативно счита, че ищцата не установила това си
качество пред него, като представените документи са неверни. Поддържа, че
ищцата е допуснала нарушение на трудовата дисциплина, като е извършила в
непродължителен период от време две съществени нарушения на трудовата
дисциплина, за което и е наложено дисциплинарно наказание – уволнение след
законосъобразно проведено дисциплинарно производство. Описва същите по следния
начин:
На 29.03.2018 г. ищцата самоволно напуснала
работното си място на 17-ия етаж. Между 14:22 и 16:55 ч. тя не обработвала
висящите заявки, вкл. получени предходния ден, с което нарушила трудовата
дисциплина - не уплътнила работното си време. Освен това отивайки на 18-ия етаж
същата започнала да пречи на работата на служителите, които извършвали служебни
телефонни разговори, и по този начин нарушила чл. 10 ал. 3 от Правилника за
вътрешния трудов ред. Счита, че инициативи следвало да се предприемат извън
работно време (вкл. при синдикален отпуск).
На 13.04.2018 г. ищцата напуснала работното си
място преждевременно. След 12:53 ч. тя не обработвала заявки, макар че имало
висящи такива. Отпускът бил поискан едва 45 минути преди самоотлъчката, без да
се представят доказателства и без възможност работодателят да организира
работата (като прекъсне отпуска на единствения друг служител Д.С., отговарящ за
френския пазар), което карало останалите служители да се чувстват в
по-неблагоприятно положение. Признава писменото уволнително изявление и че не
го е изпращал по пощата, като твърди, че Д. била ръководител на отдел „Човешки
ресурси“, определен и упълномощен от работодателя да упражнява дисциплинарна
власт, а ищцата отказала да получи заповедта пред свидетели. Счита, че
уволнението отговаряло и на останалите изисквания на закона. Моли за отхвърляне
на исковете.
Страните не спорят и се установява, чрез
представените писмени доказателства, че ищцата е изпълнявала по трудовото
правоотношение при ответника длъжността „специалист контрол приходи“ във
Финансово-административен отдел, като със Заповед изх.№ 410/23.05.2018 г.,
издадена от Ж.Д., на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ (л.
7 от делото на СРС) за извършени две нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в следното:
На 29.03.2018 г. ищцата самоволно напуснала
работното си място на 17-ия етаж. Между 14:22 и 16:55 ч. тя не обработвала
висящите заявки, вкл. получени предходния ден, с което нарушила трудовата
дисциплина - не уплътнила работното си време. Освен това отивайки на 18-ия етаж
същата започнала да пречи на работата на служителите, които извършвали служебни
телефонни разговори, и по този начин нарушила чл. 10 ал. 3 от Правилника за
вътрешния трудов ред. Счита, че инициативи следвало да се предприемат извън
работно време (вкл. при синдикален отпуск).
На 13.04.2018 г. ищцата напуснала работното си
място преждевременно. След 12:53 ч. тя не обработвала заявки, макар че имало
висящи такива. Отпускът бил поискан едва 45 минути преди самоотлъчката, без да
се представят доказателства и без възможност работодателят да организира
работата (като прекъсне отпуска на единствения друг служител Д.С., отговарящ за
френския пазар), което карало останалите служители да се чувстват в
по-неблагоприятно положение.
Установява се, че заповедта за прекратяване на
ТПО е била връчена на ищцата при отказ на 23.05.2018 г.
Чрез представената в производството Заповед №
1227/15.12.2017 г. се установява, че Ж.Д. е била овластена от управителя на
ответника да налага дисциплинарни уволнения в съответствие с чл. 192 ал. 1 КТ
(л. 73 от делото на СРС, нот. пълномощно на л. 75 от делото на СРС).
Чрез представеното пред първата инстанция удостоверение
вх.№ 24/ 13.04.2018 г. /при ответника/ свидетеля П.С.П. в качеството на
председател на синдикалната организация при
„К.с.Б.“ ЕООД е удостоверил, че Д.Г. е секретар на синдикалната
организация КТ „Подкрепа“ в предприятието.
С показанията си дадени пред СРС свидетеля П.С.П.
потвърждава, че е автор на посоченото удостоверително изявление, като е положил
подпис върху него. Същото било входирано при ответника на 13.04.2018 г.
Заявява, че в „К.с.Б.“ ЕООД винаги е имало синдикат „Подкрепа“, като към
момента на издаване на удостоверението е бил председател на синдиката, а Д. – негов
секретар. Удостоверението било съставено и издадено от него, тъй като
ръководството на дружеството – ответник е поискало от Д. да удостовери, че е
секратар на синдикалната организация КТ „Подкрепа“ в предприятието. Свидетеля
сочи, че синдикалната организация в предприятието варира между 5-15 души. Сочи,
че на 29.03.2018 г. ищцата е събирала подписи за уеднаквяване на заплатите на
служителите, която информация е била разпространена и чрез поставените на всеки
етаж табла на синдиката. Заявява, че работодателят
е знаел за тази подписка именно по тази оповестена информация.
В производството е представен и учредителен
протокол от 08.02.2016 г. за синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ в
предприятието – ответник.
В дадените до ответника писмени обяснения по
дисциплинарното производство с вх.№ 25/ 16.04.2018 г., ищцата сочи, че е
синдикален лидер, и представя удостоверението от 13.04.2018 г. подписано от
свидетеля П. (л. 16 от делото на СРС). Към обясненията си с вх.№ 27/23.04.2018
г. на ответника ищцата е разяснила двете си синдикални качества и е приложила
служебната бележка изх. № 11/20.04.2018 г. от председателя на НФТИНИ (л. 17 от
делото на СРС).
Чрез представената пред първата инстанция
служебна бележка изх. № 11/20.04.2018 г. от председателя на НФТИНИ свидетеля З.З.
е посочил, че Д.Г. е секретар на синдикалната секция в дружеството-ответник и
изпълнява длъжността председател на Браншовия синдикат „Информационни и
комуникационни технологии“ към НФТИНИ-КТ „Подкрепа“. Представен е и протокол от
23.04.2017 г. на Федеративния съвет на Национална федерация техническа
индустрия,Наука, Информатика / НФТИНИ-КТ „Подкрепа“/, чрез който се установява,
че Д.Г. е избрана за председател на Браншовия синдикат.
Удостовереното в издадената служебна бележка
се потвърждава от показанията на свидетеля З.Димитров З. и показанията на
свидетеля А.М.Ц.дадени пред първата инстанция.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Същото е
и правилно и следва да бъде потвърдено с допълнително изложени съображения.
Системните нарушения на трудовата дисциплина по
см. на чл.190, ал.1, т.3 КТ се характеризират с това, че трябва да са извършени
в рамките на една година. Работникът или служителят трябва да е извършил три
или повече нарушения на трудовата дисциплина, за които не е налагано преди това
дисциплинарно наказание, а ако е наложено, то да не е заличено и за наказването
на които не са изтекли сроковете за осъществяване на дисциплинарната
отговорност. 3аконодателят е посочил тези нарушения като такива, за които може
да се налага най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение. Независимо от
вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със своята повторяемост
обективно сочат към значително виновно неизпълнение на трудови задължения. При
констатиране нарушение на трудовата дисциплина обаче работодателят винаги има
право да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание на работника или
служители или не, както и да определи вида на дисциплинарното наказание. При
избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи от законовите
критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението/определя се от
значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата
при които е извършено и поведението на работника или служителя. При системните
нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ също следва да се изхожда от критериите по
чл. 189, ал. 1 КТ съобразно изричната разпоредба на чл. 190, ал. 2 КТ. Това
означава, че и при тези нарушения работодателят трябва винаги конкретно да
съобрази кое от дисциплинарните наказания съответства на извършените нарушения.
Преценката по чл. 189, ал. 1 КТ е задължителна за работодателя и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание и в
случаите когато са извършени пет нарушения на трудовата дисциплина за кратък
период от време, независимо от относителната тежест на всяко едно от тях. Във
всички случаи наложеното наказание трябва да съответства на извършеното
нарушение.
Като автор на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение с работника, работодателят е длъжен да спази всички
законови изисквания за издаването й. За целта той трябва да извърши проверка
дали са налице необходимите предпоставки за това - при спазването на какви
конкретни условия тя може да бъде издадена. В частност той е длъжен да провери
дали уволняваният работник се ползва със закрила като синдикален деец. В
случай, че към момента на издаване на заповедта и шест месеца преди това, той е
заемал позиция на член на синдикално ръководство в предприятието, на
териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, е
необходимо предварителното съгласие на синдикалния орган, определен с решение
на централното ръководство, съгласно чл. 333, ал. 3 КТ. Само когато е получил
съгласието му, работодателят може да издаде заповед за налагане на
дисциплинарно уволнение по чл.195 вр. чл.190, ал.1, т.3 и т.7 КТ. В § 1 т. 6 ДР
на КТ е дадено легално определение за синдикално ръководство. Това са
председателят и секретарят на съответната синдикална организация. Когато
синдикалната организация е избрала синдикално ръководство, в което
председателят и секретарят са повече от един, работодателят е длъжен да
изследва кои от тях се ползват със закрила по чл. 333, ал. 3 КТ.
По делото въззивният съд установи, че ищцата е
работила по трудово правоотношение с ответника като е заемала длъжността „специалист
контрол приходи“ във Финансово-административен отдел. Същото е било прекратено
на основание чл.330, ал.2, т.6 вр. чл.195, ал.1 КТ вр. чл.190, ал.1,т.3 и т.7 КТ с налагане на дисциплинарно наказание - уволнение.
Ищцата е оспорила уволнението с твърдението,
че е била съкратена без работодателят да съобрази императивната закрила по чл.
333, ал. 3 КТ спрямо нея, тъй като била член на синдикално ръководство.
Доводите на въззивника, че към момента на
провеждане на дисциплинарното производство не му е било известно, че ищцата е
член на синдикалното ръководство, настоящия състав намира за неоснователни.
По въпросът: "Кой е релевантния момент за
приложението на чл. 333, ал. 3 КТ ?", е налице практика по чл. 290 ГПК /решение
№ 437 от 20.01.2012 г. по гр. д. № 1594/2010 г. на ВКС, ІV г.о., което се
възприема от настоящия състав/ Съгласно изразеното в него становище "Закрилата
по чл. 333 КТ е "предварителна" и изрично в чл. 333, ал. 7 КТ е
указано, че следва да е осъществена до момента, в който заповедта за
уволнение се връчи на работника или служителя, което може и да не съвпада с
датата на прекратяване на трудовото правоотношение. В случаите, когато
трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, съгласно чл. 335, ал. 2,
т. 1 КТ прекратяването настъпва по силата на закона с изтичането на срока на
предизвестието, а заповедта има само констативен характер. Разрешението или
съгласието, следователно трябва да бъдат дадени от съответните органи и
получени от работодателя към момента на връчване на предизвестието, което е крайния
акт, с който завършва дейността по уволнението.".
В случая писмени обяснения за извършени на
29.03.2018 г. и на 13.04.2018 г. нарушения на трудовата дисциплина от ищцата са
били поискани от работодателя- ответник по реда на чл.193 КТ на 12.04.2018 г. и
на 17.04.2018 г. Към този момент и към момента на издаване на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание - уволнение – 23.05.2018 г. на работодателя
е било сведено до знанието, че ищцата е член на синдикалното ръководство –
секретар на секцията КТ „Подкрепа“ в предприятието и председател на на
Браншовия синдикат „Информационни и комуникационни технологии“ към НФТИНИ-КТ
„Подкрепа“. Тази информация работодателя е получил лично от ищцата чрез
представеното от нея удостоверение издадено от свидетеля П. – председател на
синдикалната организация КТ „Подкрепа“ в предприятието и чрез представяне на
издадената служебна бележка от свидетеля
З.– председател на НФТИНИ-КТ „Подкрепа“. Възраженията на ответника, че
удостоверените в така съставените писмени документи обстоятелства са неверни
останаха недоказани в производството. Напротив, чрез ангажираните пред първата
инстанция протоколи – учредително събрание на синдикалната организация в
предприятието и протокол от проведено заседание на федеративния съвет на
НФТИНИ-КТ „Подкрепа“ се установява, че към момента на налагане на
дисциплинарното наказание ищцата се е ползвала от закрилата на чл.333, ал.3 КТ
като синдикален член. Издадените служебна бележка и удостоверение са официални
удостоверителни документи в посочената част досежно информацията дали ищцата е
секретар на синдикалната организация КТ „Подкрепа“ в предприятието и
председател на Браншовия синдикат „Информационни и комуникационни технологии“
към НФТИНИ-КТ „Подкрепа“ и оспорването истинността на тяхното съдържание,
каквото оспорване е направено от страна на ответника по делото, е в негова
тежест. В подкрепа на това оспорване ищецът е ангажирал доказателства за
установяване верността на удостоверените факти, които от своя страна са
обективно съществуващи и стоят извън изявленията на двете страни по спора.
Установи се, че ръководството на синдиката не
е дало съгласие за дисциплинарно уволнение на ищцата и само на това основание,
уволнението е незаконно.
По изложените съображения, съдът намира, че
към датата на уволнението ищцата се е ползвала от предварителната закрила при
уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ и тя не е била преодоляна от
ответника-работодател, който не твърди и не ангажира доказателства по делото да
е искал и да е било дадено предварително съгласие от съответния синдикален
орган на КТ "Подкрепа" за уволнението на ищцата. При това положение,
съгласно изричната разпоредба на чл. 344, ал. 3 от КТ, уволнението на ищцата е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено - по иска му по чл. 344, ал. 1, т.
1 от КТ - само на това основание, без да е необходимо да се разглеждат
останалите наведени доводи в тази насока - по съществото на трудовия спор по
делото.
От основателността на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, предвид и обстоятелството, че ищцата е заемала за неопределено
време (чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ) процесната длъжност „специалист контрол
приходи“ във «Финансово –административния отдел» при „К.с.Б.“
ЕООД, следва и основателността на обусловения иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ. Ищцата следва да бъде
възстановена на заеманата от нея преди незаконосъобразното й уволнение,
длъжност „специалист контрол приходи“ във «Финансово –административния отдел» при
ответното дружество.
Налице са и материалноправните предпоставки за
уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ в една част. Ищцата е останала без работа, считано от 23.05.2018 г.,
като при извършения на 09.07.2019 г. оглед на трудова книжка е констатирано, че
и към този момент ищцата е без работа, който извод се подкрепя и от справките
от НАП и НОИ (л. 178, 182, 190 от делото на СРС). Максималният релевантен
период на обезщетението по чл. 225 ал. 1 КТ започва на 23.05.2018 г. и
приключва на 23.11.2018 г. (чл. 72 ал. 1
изр. 1 ЗЗД). Такъв е и исковият период. Основното месечно брутно трудово
възнаграждение на ищцата е 1512 лв. Съгласно счетоводната експертиза приета
пред СРС, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК обезщетението
за период от 6 месеца възлиза на 9453 лв., до който размер искът е основателен.
С оглед изложеното поради съвпадение на
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на въззивника
не следва да бъдат присъждани разноски.
При така изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 290108 от 01.12.2019 г.
по гр. д. № 40807/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 148 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.