№ 3337
гр. Варна, 26.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20253110100215 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, предявена от ищеца К. К.
К. ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка и законен
представител К. Ж. Ж.- К.а, ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул.„****"
№26 ет. 2, чрез пълномощника си адв. И. В., против К. В. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, кв. „****" №25, вх. Е, ет. 4, ап. 100, иск с правно основание
чл.422 ГПК, за приемане за установено на посоченото основание, че К. В. К.,
ЕГН ********** дължи на К. К. К., действащ със съгласието на своята майка
и законен представител К. **** Ж. - К.а сума в размер на 10000,00лв.,
представляваща дължима издръжка за периода 01.01.2024 г. до 31.10.2024 г., в
полза на детето К. К. К. ЕГН:**********, действащ със съгласието на своята
майка и законен представител К. Ж. Ж.-К.а, дължима съгласно сключен брачен
договор от **** г., с нотариална заверка на подписите, между К. В. К.
ЕГН:********** и К. Ж. Ж.-К.а, ЕГН:**********, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 24.10.2024г.
до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед
за незабавно изпълнение №6302/07.11.2024г. и изпълнителен лист по ЧГД №
13509/2024 г. по описа на ВРС.
Претендират се и разноските по ЧГД № 13509/2024 г. по описа на ВРС.
1
Претендират се за присъждане и направените по настоящото
производство разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
право са следните: Сочи се, че К. Ж. Ж.- К.а и К. В. К. са съпрузи, по силата
на сключен граждански брак. От този брак имат родено едно дете К. К. К. ЕГН
**********. По време на брака си на **** г. са сключили Брачен Договор с
нот. заверка на подписите. По силата на този договор бащата К. К. се
задължава да заплаща месечна издръжка на своето дете К. К. в размер на 1000
лв. Договорът е подписан доброволно от страните, заверен нотариално и всеки
от тях притежава екземпляр.
Ответникът не се интересува от своето дете, нито му плаща
определената по брачния договор издръжка. Поради тази причина
ежегодишно, ищцата търси определената между страните издръжка чрез
заповедно производство по чл. 417 от ГПК. За всеки издаден изпълнителен
лист по производството и определения по него период и сума се отразява на
гърба на брачния договор.
Поради тази причина на 24.10.2024г. във ВРС е депозирано заявление за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на основание
подписания брачен договор с нот. заверка на подписите.
Твърди се, че на 07.11.2024г. е издадена Заповед за незабавно
изпълнение №6302/07.11.2024г. и изпълнителен лист по ЧГД № 13509/2024 г.
по описа на ВРС, с които ответтникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
10000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 24.10.2024г. до окончателно изплащане на
вземането.
Срещу издадената Заповед за незабавно изпълнение е постъпило
възражение от длъжника. Съгласно изискванията на чл. 422 от ГПК се
предявява настоящия иск за установяване на вземането.
С изложеното се обосновава правният интерес от предявения иск.
Становище на ответната страна:
В срока за отговор, ответникът К. В. К. изразява становище, че
предявеният иск е недопустим, като се оспорва положения от ищеца подпис.
Оспорва се иска и като неоснователен.
2
Твърди, че претендираните суми са били изплатени от негова страна.
Твърди, че Брачният договор, послужил като основание за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в заповедното
производство, и на който се основава настоящият иск, е нищожен.
Твърди, че майката не полага грижи за детето, което живее в
нездравословна среда.
Предявява насрещни искове против К. Ж. Ж.- К.а.
С Определение №4897/11.04.2025г. съдът раздели на основание чл.211,
ал.2 ГПК от производството по гр.д.№ 215/2025г. на ВРС, ХLIХ състав, с
правно основание чл.422 ГПК, производството по предявените от К. В. К.
против майката и законен представител на първоначалния ищец К. Ж. Ж.-К.а
искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, като производството в тази му част
следва да се докладва на Зам. Председател на ВРС за образуване на ново
производство.
Производството по гр.д.№ 215/2025г. на ВРС, ХLIХ състав, остава
висящо пред настоящия съдебен състав по предявените искове от К. К. К.,
действащ със съгласието на майка си и законен представител К. Ж. Ж.-К.а
против К. В. К., с правно основание чл.422 ГПК.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
По допустимостта на производството:
От приложеното ч. гр.дело №13509 по описа на ВРС-49-ти състав за
2024г. се установява, че настоящият ищец е депозирал срещу настоящия
ответник, заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед
№6302/07.11.2024г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, по силата на която е разпоредено на настоящия
ответник, да заплати на настоящия ищец сумата от 10 000 лв. /десет хиляди
лева/, представляваща дължима издръжка за детето К. К. К., ЕГН **********
за периода от 01.2024 г. до 10.2024 г. по сключен Брачен Договор между
страните на **** г. с нот.заверка на подписите, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
3
24.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 200.00
лв. /двеста лева/ представляваща внесена по делото държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства:
дължима издръжка за детето К. К. К., ЕГН ********** за периода от 01.2024 г.
до 10.2024 г. по сключен Брачен Договор между страните на **** г. с
нот.заверка на подписите
Издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
връчена на длъжника лично, като последния е подал в срок възражение по
чл.414 ГПК на, поради което на заявителя са дадени указания да заведе иск по
реда на чл.422 от ГПК.
Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил
доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че производството по делото е
допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че настоящото производство е
допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата претенция.
Видно от представено заверено копие от сключен на ****г. между К. Ж.
Ж. – К.а ЕГН ********** и К. В. К. ЕГН **********, брачен договор на
основание СК, в раздел ІV от същия, чл.5, ал.1 К. В. К. се е задължил да
заплаща в полза на детето си К. К. К. ЕГН **********, роден в гр.Варна,
месечна издръжка в размер на 1000.00лв./хиляда лева/, платима до 5-то число
на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание
за нейното изменяване или прекратяване.
От приложено Решение №252/15.01.2024г. на Софийски градски съд по
гр.дело №5667 по описа на СГС за 2023г., влязло в законна сила на
15.02.2024г. се установява, че е отхвърлен иска на настоящия ответник, за
прекратяване на процесния брачен договор по отношение задължението на К.
К., да заплаща в полза на сина си К. К., чрез неговата майка и законен
представител К. Ж., месечна издръжка в размер от 1000лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Производството по иска за установяване съществуването на вземането
по реда на чл. 422 ГПК, се характеризира със свои специфики.
4
Производството по този установителен иск се развива в предметните и
субективни предели на издадената заповед за изпълнение. Исковият съд
дължи служебна проверка за наличието на процесуалните предпоставки,
обуславящи допустимостта на производството с правно основание чл. 422
ГПК- дали заявеното в исковата молба вземане съответства на това, за което на
ищеца е издадено изпълнително основание, налице ли е съвпадение на
страните в заповедното и исковото производства, спазен ли се срока за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК и този за предявяване на
установителен иск.
В исковата си молба, ищецът, действащ със действащ със съгласието на
своята майка твърди, че вземането му към ответника произтича от
действителен брачен договор, пописан между родителите.
Съобразно разпоредбата чл. 39, ал. 1 СК, брачният договор се сключва
лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и
на подписите.
По делото е представен брачен договор с нотариално удостоверени
съдържание и подписи на сключилите го страни.
Следва да се отбележи, че по настоящото дело издръжката не се
претендира на осн. чл. 143 СК, а въз основа на сключения между страните
брачен договор, в който съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 7 СК
страните са уредили имуществените отношения по между им досежно размера
на дължимата в полза на детето издръжка.
Следващото наведено от ответника бланкетно и общо възражение е за
нищожност на брачния договор, без посочване на конкретни основания за тази
нищожност.
Съобразно разпоредбата на чл. 43, ал. 1 СК, по отношение на брачния
договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността
на договорите.
Съдът приема, че представения по делото брачен договор отговаря на
изискването на чл. 39, ал. 1 СК, поради което е действителен. Видно от
положените в него подпис и печат на 06.11.2013г. от нотариус **** р-н РС-
Врана, с рег.№ 011 на Нот.камара, са удостоверени както подписите, положени
от подписалите го лица К. Ж. Ж. – К.а ЕГН ********** и К. В. К. ЕГН
**********, така и съдържанието на посочения договор. Удостоверяването от
5
нотариуса на полагането на подписите и верността на съдържанието на
сключения брачен договор, има характер на официален свидетелстващ
документ, поради което съдът приема за безспорно волята на страните за
сключване на посочения брачен договор и поемането на договорените в него
писмени задължения за заплащане на издръжка в размер от 1000.00лв. за
детето на ответника. Брачният договор е изготвен в предвидената от закона
форма.
Следва да се отбележи също, че ако ответникът счита, че процесният
брачен договор страда от някакви пороци, то той може да предяви иск за
унищожаването му или прекратяване на неговото действие, каквито
възможности са изрично предвидени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 43 СК.
Ответникът не твърди, нито представя доказателства в друго производство да
е установил недействителността на процесния брачен договор.
Във връзка с възможностите на родителя да заплаща издръжка и
твърдяното от ответника изменение на обстоятелствата, следва да се
отбележи, че в разпоредбата на чл. 41 СК е предвидена възможност за
изменение на брачния договор при промяна на обстоятелствата, а в чл. 42, ал.
1, т. 2 СК и възможност за прекратяването му по иск на единия съпруг при
съществена промяна на обстоятелствата.
Съдът намира за недоказани твърдението на ответника, че е заплатил
претендираната сума.
При изложеното, като приема, че ответника се явява задължен по
действително съществуващ брачен договор, съобразявайки факта, че същия не
ангажира доказателства за заплащане на поетото от него с цитирания договор
задължение за издръжка на своето дете, съдът намира, че предявената искова
претенция се явява основателна, съответно и като такава подлежи на
уважаване.
По разноските:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищцовата
страна има право да получи разноските по делото. Ищецът е сторил разноски
в настоящото исково производство за държавна такса в размер на 200лв.
По делото не са представени доказателства, че процесуалният
представител на ищеца осъществява представителството при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата, поради което не следва да бъде осъждан
6
ответника да заплаща адвокатско възнаграждение в тази връзка.
В заповедното производство са сторени разноски за адв.възнаграждение
500.00лв., както и за заплатена д.т. 200.00лв., които също подлежат на
присъждане, съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът К. В. К. ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, кв. „****" №25, вх. Е,
ет. 4, ап.100, ДЪЛЖИ на ищеца К. К. К., ЕГН:**********, действащ със
съгласието на неговата майка и законен представител К. Ж. Ж.- К.а
ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, бул.„****" №26 ет. 2, сума в размер на
10000,00лв./десет хиляди лева/, представляваща дължима издръжка за периода
01.01.2024 г. до 31.10.2024 г., в полза на детето К. К. К. ЕГН:**********,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител К. Ж. Ж.-
К.а, дължима съгласно сключен брачен договор от **** г., с нотариална
заверка на подписите, между К. В. К. ЕГН:********** и К. Ж. Ж.-К.а,
ЕГН:**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 24.10.2024г. до окончателно изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение
№6302/07.11.2024г. и изпълнителен лист по ЧГД № 13509/2024 г. по описа на
ВРС, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. В. К. ЕГН:**********, с
адрес: гр.Варна, кв. „****" №25, вх. Е, ет. 4, ап.100, ДА ЗАПЛАТИ на К. К. К.,
ЕГН:**********, действащ със съгласието на неговата майка и законен
представител К. Ж. Ж.- К.а ЕГН:**********, с адрес: гр.Варна, бул.„****"
№26 ет. 2, сумата от общо 200,00лв., представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в настоящото исково производство, както и сумата от
общо 700,00лв., представляващи разноски в производството по ч.гр.д.
№13509/2024г. по описа на ВРС, 49-ти състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, ведно със
7
съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8