ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10729
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330119328 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Т. П. А., С. Т. Н. и Д. Т. Р., против
„Таймлес Криб“ ЕООД и Й. П..
Ищците твърдят, че със Заповед № 7985 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 24.09.2021 г. и изпълнителен лист № 5240/28.09.2021
г., издадени по ч.гр.д. № 15004/2021 г. по описа на ПРС, са осъдени да заплатят поотделно
на кредитора „Таймлес Криб“ ЕООД, по 500 лева – главница, съответна част от дължима на
дата 20.09.2021 г. вноска по споразумение от 10.09.2021г., с нотариална заверка на
подписите рег. № ***, ведно със законната лихва върху тази сума от 23.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането; по 0.27 лева – законна лихва от 21.09.2021 г. до
22.09.2021 г. и по 110 лева – разноски за всяка от тях – по 10 лева такса и по 100 лева
хонорар на адвокат. Сочат, че въз основа на изпълнителен лист от 28.09.2021 г. е
образувано изп.дело № *****.
Ищците твърдят също, че със Заповед № 8542 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 14.10.2021 г. и изпълнителен лист №
5621/15.10.2021 г., издадени по ч.гр.д. № 15994/2021 г. по описа на ПРС, са осъдени да
заплатят разделно на кредитора „Таймлес Криб“ ЕООД, сумата от по 1351.33 лева –
главница, за всяка от трите длъжници, съставляваща пропорционална част в размер на
4051.01 лева от дължими трета и четвърта вноска по Споразумение от 10.09.2021 г., с
нотариална заверка на подписите рег. № ***/10.09.2021 г., съгласно т. V, 3 от
споразумението, както и сумата от по 4.13 лева за всяка една от трите длъжници, ведно със
законната лихва върху тази сума от 12.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането;
както и сумата от 81.33 лева – държавна такса и адвокатски хонорар в размер на 370 лева.
Сочат, че въз основа на изпълнителен лист от 14.10.2021 г. е образувано изп.дело № **** по
описа на ****.
Твърди се още, че и по двете изп. дела, с разпореждане на ***от 12.11.2021 г., въз
основа на молба от 05.11.2021 г. и договор за прехвърляне на вземане от 18.10.2021 г.,
сключен между Таймлес Криб ЕООД – като цедент и Й. П. – като цесионер, последният е
конституиран като взискател по изп. дела.
Ищците твърдят още, че гореописаните изп. листове, са издадени въз основа на
Споразумение с нотариална заверка на подписите от 10.09.2021 г., по силата на което са
1
поели, при условията на разделност, парично задължение към „Таймлес Криб“ ЕООД, чийто
общ размер е 10 405.35 лева. Сочат, че в абз. последен на чл. 3, раздел V от Споразумението,
изрично било уговорено, че задълженията им могат да бъдат платени, чрез трето лице, което
в случая, било Т.. С. Р.. Твърдят, че описаните вземания били платени от последния, на
кредитора по Споразумението – „Таймлес Криб“ ЕООД, по банков път, при следните
обстоятелства: първо плащане: на 13.09.2021 г. – на сумата от 3000 лева, съставляваща
първата уговорена вноска с падеж – 13.09.2021 г., платена по банковата сметка на адв. Б. –
посочена от кредитира в чл. 3, раздел V от Споразумението, като лице, чрез което ще се
извършват плащанията; второ окончателно плащане - на 14.10.2021 г. – целият остатък от
паричното задължение по Споразумението от 10.09.2021 г. бил заплатен по указана в
запорните съобщения банкова сметка, тъй като към датата на падежа на втората вноска по
Споразумението – 20.09.2021 г., всички дължими вземания на „Таймлес Криб“ ЕООД били
запорирани от ****, във връзка със събирането на задължения на дружеството към НАП и
частни кредитори. Твърди се, че с извършените плащания, задълженията им вкл. и за втора,
трета и четвърта вноски, са погасени.
Излага още, че независимо, че бил наясно с горните обстоятелства Й. П. като у. на
„Таймлес Криб“ ЕООД: е инициирал заповедните производства, а впоследствие двете изп.
дела, сключил е договор за цесия от 18.10.2021 г., с който е прехвърлил вземанията по
Споразумението от 10.09.2021 г. от дружеството на себе си и се е конституирал по изп. дела
като взискател.
Предвид изложеното, предявяват настоящите искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, с искане
да се приеме за установено, че не дължат сумите за събирането, на които „Таймлес Криб“
ЕООД се е снабдило със Заповеди за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и
изпълнителни листове по ч.гр.д. № 15004/2021 г. и ч.гр.д. № 15994/2021 г. по описа на ПРС,
въз основа на които са образувани изп. дела № ***и ***. по описа на ***, по които като
взискател е конституиран Й. П. въз основа на Договора за цесия.
В уточняваща молба с вх. № 75999/08.12.2021 г. ищците сочат, че са подали
възражения по чл. 414 ГПК и по чл. 414 ГПК и срещу двете Заповеди за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове по ч.гр.д. № 15004/2021 г. и
ч.гр.д. № 15994/2021 г. по описа на ПРС, като по ч.гр.д. № 15004/2021 г. възраженията са им
приети, а по ч.гр.д. № 15994/2021 г. – все още нямало произнасяне по подадените
възражения. Заявяват още, че към настоящия момент не е известно дали „Таймлес Криб“
ЕООД или позоваващият се на цесията Й. П. ще предявят установителни искове по чл. 422
ГПК. Излагат съображения за наличие на интерес от предявяването на настоящите
установителни искове. Освен това, сочи, че предявените искове са насочени срещу
актуалния взискател по изп. дела – Й. П., а облигационното отношение между него и ищците
по делото изобщо не би могло да е предмет на исковете по чл. 422 ГПК, тъй като договорът
за цесия бил сключен след подаване на заявленията по чл. 417 ГПК.
Съдът, след преценка на основание чл. 130 ГПК счита така предявените искове
за недопустими, поради следното:
От служебно извършена справка по ч.гр.д. № 15004/2021 г. и по ч.гр.д. № 15994/2021
г. по описа на ПРС, се установява, че срещу издадените Заповеди за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителни листове, са постъпили възражения по чл. 414
ГПК и чл. 414а ГПК от Т. П. А., С. Т. Н. и Д. Т. Р., т.е. налице са заповедни производства, по
които се администрират възраженията.
Способите за защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение са детайлно
уредени в Глава тридесет и седма „Заповедно производство“ на ГПК, а именно:
възражението по чл. 414 ГПК, възражението по чл. 423 ГПК, искът по чл. 424 ГПК.
Посочените способи осигуряват на длъжника пълноценна защита на интересите му, ако те са
2
накърнени в рамките на заповедното производство. Извън уредените в заповедното
производство способи за защита, длъжникът няма право на друг иск за защита.
Ищците са упражнили правото си да се защитят и да направят възраженията си, както
за плащането, така и за действителността на сключения договор за цесия между ответниците
„Таймлес Криб“ ЕООД и Й. П., като в рамките на производството по чл. 417 ГПК са подали
възражения по чл. 414 ГПК и чл. 414а ГПК, в едномесечните срокове от връчване на
издадените заповеди по чл. 417 ГПК.
Надлежното упражняване на правото на възражение изключва правния интерес на
длъжника от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на
вземането. Възражението създава предпоставки за предявяване на специалния иск по чл. 415
ГПК на заявителя - кредитор за установяване на вземането, а доколкото пропускът да се
предяви такъв иск от заявителя – кредитор в рамките на срока по чл. 415, ал.1 ГПК води до
обезсилване на заповедта и до невъзможност да се проведе принудително изпълнение срещу
длъжника, последният не е заинтересован да установява по исков ред несъществуването на
вземането, ако заповедта не е влязла в сила или ако не са осъществени особените
предпоставки на чл. 424 ГПК.
В случай, че наред със своевременно подаденото възражение по чл. 414 ГПК
длъжникът предяви и отрицателен установителен иск срещу заявителя с цел съдебно
отричане на вземането, така предявеният иск ще е недопустим, освен поради отсъствието на
абсолютна процесуална предпоставка - правен интерес от търсената защита, както се приема
в Определение №15 от 10.01.2012 год. на ВКС по ч. т. д. №764/2011 год., II т. о., ТК, така и
поради отвод за висящ процес – заповедното производство (което е с напълно идентичен
предмет).
Предвид изложеното, предявените установителни искове, се явяват недопустими,
поради което производството по делото - следва да бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 75332/06.12.2021 г., уточнена с молба с вх.№
75999/08.12.2021 г., депозирана от Т. П. А., С. Т. Н. и Д. Т. Р., против „Таймлес Криб“
ЕООД и Й. П..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19328 по описа за 2021 г. на ПРС, ХVІІІ-
ти състав, поради недопустимост на предявените искове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на ищците пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
3