Решение по дело №537/2019 на Районен съд - Ловеч

                                    Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

                                                   №                                                                                                                     гр. Ловеч,  30.10.2019 г.      

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на седми октомври, през две хиляди и деветнадесета година

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията   гр. дело №537 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:             

             Производство по реда на чл.422 вр.чл.415 от ГПК.

             Цена на иска:894,42лв..

            Производството е образувано по искова молба на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”81 Г, представлявано от Изп.директор Симеон Илиев, чрез юрк.И.Н., съд.адрес:*** против Н.Д.В., ЕГН **********, с адрес: ***.

             В исковата молба ищецът твърди, че на 25.01.2018 г. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта  DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит в размер на 800 лева, за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и теглене  на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС.  Твърди се, че непогасените суми по горецитирания договор са в размер на 894.42 лв., от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел Х на Общите условия в размер на 749.17 лв. и лихви, дължими съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1. от Раздел ХІ на Общите условия, считано от 01.04.2018 г. до 22.11.2018 г. в размер на 145.25 лв.

             Ищецът излага, че с договора е било уговорено, че за всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период, длъжникът е имал право на гратисен период в размер до 45 дни, през които не се начислява уговорената промоционална годишна лихва в размер на 12% при условие, че до датата на падежа на съответния отчетен период е погасил пълния размер на всички отчетени разходи през съответния отчетен период. Пояснява, че отчетен период е всеки период от срока на действие на договора, считано от 1 – во число на всеки календарен месец до последно число на същия календарен месец. Твърди, че след изтичане на отчетния период, длъжникът е получавал извлечение по карта и е бил задължен да погасява усвоената част от кредитния лимит, съгласно т.10.1 от общите условия или бил е задължен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно б.”и” на т. 1.1. от общите условия и т.6 от Договора, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер на разходите си. Сочи, че минималната погасителна вноска представлява 5% от размера на главницата на задълженията, формирани към последния ден на отчетния период, плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и комисиони.  Излага, че съгласно т.7.2 от Договора и т.11.1 от ОУ, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на минималната погасителна вноска, титулярът на картата заплаща наказателна лихва върху непогасената част на минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на просрочие.

             Ищецът твърди, че след подписване на нужните документи и Протокола за получаване на кредитна карта и ПИН от 01.02.2018 г.  ответникът е получил кредитната си карта, заедно със запечатан плик, в който е ПИН кода и от този момент кредитният лимит по картата е бил на негово разположение за изразходване.

             Наведени са твърдения, че след 04.2018 г. кредитът не е обслужван, като след това погасителни вноски. В приложено към ИМ Извлечение 34 от 01.05.2018 г. минималната погасителна вноска  е била в размер на 37.86 лв. и е била дължима до 15.05.2018 г.

             Твърди се също, че съгласно чл.13.2.1 от Общите условия, кредитът е станал автоматично изцяло предсрочно изискуем, считано от 15.05.2018 г., без дае необходимо да се уведомява титуляра на картата.

             В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено че по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта  DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 25.01.2018 г. ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 894.42 лв., от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел Х на Общите условия в размер на 749.17 лв. и лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел ХІ на Общите условия, считано от 01.04.2018 г. до 22.11.2018 г., в размер на 142.26 лв.

             Претендирани са и направените по делото разноски, вкл.и юрисконсултско възнаграждение.

             В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор  от адв.С.Д.– назначена за особен представител на ответника. Намира исковете за допустими, но оспорва същите като неоснователни. В качеството си на особен представител на ответника прави възражение, че не са налице предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по Договора за кредит. Твърди, че не са представени доказателства относно надлежното уведомяване на ответника за това обстоятелства, а именно известие, съобщение или друг документ. Позовава се на т.18 на ТР №4 от 18.06.2014 на ВКС по тълк.д.№4/2013 г., ОСГТК.

             В о.с.з. ищeцът – „”ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ”АД не изпраща представител.

             Ответникът  Н.Д.В. не взема лично участие в процеса,като се представлява от особен представител  адв.Ст.Д.. Поддържа направените с отговора възражения, като счита, че  ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на кредита съгласно постановката на т.18 от ТР №4 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС.

             Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             От приложеното ч.гр. д №2296/2018 г. по описа Ловешки РС се установява, че по повод заявление, подадено „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ”АД е издадена Заповед №1458 от 13.12.2018 г., с която съдът е разпоредил длъжникът Н.Д.В., с адрес *** да заплати на „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК ********* с адрес гр. София, бул. „България“ № 81Г против за сумата от 749,17 лв. /седемстотин четиридесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ – главница, 145,25 лв. /сто четиридесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/ – наказателна лихва за периода 01.04.2018 г. до 22.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /21.11.2018 г./ до изплащане на вземането и сторените разноски в размер на 75,00 лв. /седемдесет и пет лева/, от които 25,00 лв. – държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. 

             Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №552 от 11.02.2019  г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

             Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на  25.02.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.

             Установява се, че на 25.01.2018 г. между „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ”АД, от една страна като „Издател” и ответника Н.Д.В., от друга страна като  „Титуляр” е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на Кредитен лимит / овърдрафт/. Съгласно сключения договор, издателят е предоставил на Титуляра правото да ползва Кредитен лимит в размер до 800 лв, който може да бъде усвояван с използване на всяка от издадените по искане на Титуляра   карти и при условията и реда, предвидени в Общите условия. Срокът за ползване и погасяване на кредитния лимит е до 31.12.2018 г. Съгласно клаузата на чл.4 от Договора,  след изтичане на отчетния период, Издателят се е задължил да изпраща писмена форма на посочения от Титуляра адрес за кореспонденция Извлечение по Карта. Уговорено е / чл.6 от Договора/, че за всички операции, извършени с Карта, отчетени през един отчетен период, Титулярът има право на гратисен период със срок от 45 дни  през който период не се начислява уговорената договорна лихва. Титулярът има право на гратисен периос.д, само при условия, че до датата на падежа на отчетния период е погасил пълния размер на отчетените с Картата плащания през съответния отчетен период. По силата на т.7,  при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на задълженията по Карта, Титулярът заплаща на Издателя върху непогасените суми фиксирана годишна лихва в размер на   19%. За първите 12 месеца от издаването на картата, Титулярат заплаща не посочената в т. 7 лихва, а промоционална годишна лихва в 12%, при условия, че в този срок не закрие издадената по негово искане кредитна карта. Между страните е постигнато съгласие, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на пълния размер на минималната погасителна вноска, Титулярът заплаща на Издателя върху непогасената част от Минималната погасителна вноска, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви, за дните на просрочие  наказателна лихва в размер на действащата Тарифа и по реда предвиден в Общите условия, която към датата на подписване  на договора е в размер на редовната лихва по т.7 плюс наказателна надбавка в размер на 6 пункта.

             Установява се, че при подписване на договора ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия и Тарифата на Издателя и е приел прилагането им при уреждане на отношенията между него и Издателя във връзка със сключване  и изпълнение на договора.

             В раздел ХІІІ на Общите условия  -„Предсрочна изискуемост”  е предвидена клауза  /чл.13.2.1/, според която която ползваният кредит става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и Издателят предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си, без да уведомява Титуляра и без да дава допълнителен срок за изпълнение, във всички случаи, когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на Титуляра към издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо съгласно Договора и ОУ.

             По делото е представен Протокол от 01.02.2018 г., от който е видно, че ответникът е получил получаване на кредитна карта и ПИН код, като е посочил и  e-mail, на която да бъдат изпращани извлеченията за издадената по негово искане карта.

             Ищецът е представил с исковата молба  месечни извлечения, от които се установява, че е усвоил предоставения му кредитен лимит, като след м.04.2018 г. е преустановил да обслужва картата и не е внасял минималната погасителна вноска. Видно от извлеченията последните плащания са с дата 02.04.2018 г. - внесена сумата от 55.00лв. и 30.04.2018 г. – внесена сума в размер на 60.00лв.

             При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1, ал.1, т.2 от ГПК, - положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ”АД, съществува вземане срещу ответника в претендирания размер - предмет на заповед № 1458 от 13.12.2018 г , издадена по ч.гр.д.№ 2296/2018 г. по описа на Ловешки РС.

             След анализ на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че по силата на Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на Кредитен лимит / овърдрафт/, сключен на 25.01.2018 г. между  „ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ”АД и ответника  Н.Д.В. са възникнали облигационни правоотношения, които валидно обвързват страните. Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези лица. Съдът приема за доказан факта, че  Издателят/ищец е изпълнил задължението си по договора, да предостави на  ответника револвираща  международна кредитна карта с разрешен кредитен лимит в размер на 800 лв.  От своя страна ответникът не е оспорил, че е ползвал отпуснатия му кредитен лимит, който е усвоил чрез предоставената му кредитна карта DINERS CLUB, поради което за същия е възникнало задължение да погасява усвоената част от Кредитния лимит в сроковете и по  начина, уговорен в сключения с ищеца договор и  Общите условия, с които се е съгласил и приел.

От страна на ищеца са наведени твърдения, че след м.април 2018  кредитът не е обслужван от ответника и не е правил никакви погасителни вноски.  Счита, че поради допуснатата забава в плащанията на погасителните вноски за срок по-дълъг от  150 календарни дни, кредитът е станал автоматично изцяло предсрочно изискуем на основание чл.13.2.1 от Общите условия, без да е необходимо титуляра на картата да бъде уведомяван. Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на 15.05.2018 г.

В хода на процеса ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв.Д., отрича да е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит.

             Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В този смисъл са постановените по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о. и Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на ВКС, които разглеждат въпроса относно необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост и по отношение на небанкови институции. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение  кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не обуславя извод, че е волеизявлението е надлежно съобщено, доколкото препис от заявлението не се връчва на длъжника. Дори и с подаването на исковата молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост по смисъла на т.18 от ТР №4/2014 г., тъй като там изрично е предвидено, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422 от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

             В конкретния случай, в чл.13.2.1 от Общите условия е предвидено, че  когато е налице забава в плащането на което и да е изискуемо задължение на Титуляра към Издателя за срок, по-дълъг от 150 календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо, ползваният кредит става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и Издателят предприема нецабавно действия за принудително събиране на вземанията си. Независимо от така постигнатата договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е породила действие, доколкото кредитната институция не е заявила изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради неангажиране на доказателства, че кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. В конкретния случая  следва да се приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи целия кредит предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на исковата молба на назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител /по арг. чл.45 от ГПК/, което връчване се счита за надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./.  Този факт обаче  съставлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или подаване на ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, поради което в рамките на настоящото исково производство, изцяло обусловено от проведеното заповедно производство,  съдът не би могъл да го съобрази при условията на чл.235, ал.3 от ГПК.

             Предвид гореизложеното и съгласно трайно установената съдебна практика, след като предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявеният от „ ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”81 Г, представлявано от Изп.директор Симеон Илиев, чрез юрк.И.Н., съд.адрес:*** против Н.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – с искане да се признае за установено, че по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 25.01.2018 г. ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 894.42 лв., от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел Х на Общите условия в размер на 749.17 лв. и лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел ХІ на Общите условия, считано от 01.04.2018 г. до 22.11.2018 г., в размер на 142.26 лв., като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

             По разноските:

             С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски по делото. Доказателства по делото за сторени от ответника разноски по делото не са ангажирани и не се претендират, поради което не следва да се възлагат на насрещната страна.

              С оглед изхода на процеса искането на ищеца за присъждане на разноските в настоящия процес следва да се отхвърли, като неоснователно.

             На адвокат  С.Д. от ЛАК следва да се изплати сумата от 200.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

 

             Мотивиран от горните съображения ,съдът

 

                                                         Р   Е   Ш   И   :

                       

                 ОТХВЪРЛЯ, предявения от  „ ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”81 Г, представлявано от Изп.директор Симеон Илиев, чрез юрк.И.Н., съд.адрес:*** против Н.Д.В., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – с искане да се признае за установено, че по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта DINERS CLUB и предоставяне на кредитен лимит от 25.01.2018 г. ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 894.42 лв., от които: главница, дължима съгласно т.2 и т.5 от Договора и т.10.1 от Раздел Х на Общите условия в размер на 749.17 лв. и лихва, дължима съгласно т.7 и т.8 от Договора и т.11.1 от Раздел ХІ на Общите условия, считано от 01.04.2018 г. до 22.11.2018 г., в размер на 142.26 лв. - предмет на Заповед № 1458 от 13.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 2296/2018 г. на PC – Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

             ОТХВЪРЛЯ искането на „ ДАЙНЪРС КЛУБ БЪЛГАРИЯ”АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”България”81 Г, представлявано от Изп.директор Симеон Илиев, чрез юрк.И.Н., съд.адрес:*** за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

             ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С.Д. сумата от 200.00лв. /двеста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

             Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1458/ 2018 г. по описа на Ловешки РС, ІХ състав.

 

 

            

                                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: