№ 6178
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20221110122408 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 28 от Кодекса за международното частно право /КМЧП/.
Съгласно чл.28 КМЧП, сезираният съд следва служебно да се произнесе по международната
си компетентност при дела с международен елемент.
При служебната проверка на международната компетентност на българския съд съдът
приема следното:
Делото е образувано по искова молба на В. К. Б. срещу *********** / ************/, с
която е предявен иск с правна квалификация чл. 79 от Закона за задълженията и договорите
за реално изпълнение на договорно задължение.
В исковата молба се твърди, че ищецът притежава профил в социалната мрежа
***********/. При регистрацията потребителят е приел общите условия на двете социални
мрежи и между страните е налице възникнало облигационно правоотношение, като всяка от
страните е обвързана от общите условия и дължи спазването им. В съответствие с
предлаганите от социалните мрежи услуги и общите условия в началото на 2021 г. ищецът
е инициирал процедура за верификация на профилите си. Процедурата по верификация
представлява удостоверяване от страна на социалната мрежа, че профила на дадена
публична фигура или марка е автентичен. След успешно завършена процедура профилите на
ищеца били верифицирани, което се отбелязва с наличието на „син бадж“ след името на
профила. Профилът във фейсбук е верифициран на 16.03.2021 г., а профила в Инстаграм е
верифициран на 15.06.2021 г. На 22.08.2021 г. ищецът установи, че ответникът без негово
съгласие и без да го уведи е премахнал от двата профила т.нар. „син бадж“, който
удостоверява тяхната автентичност. Ищецът счита, че премахването им е в противоречие с
общите условия на социалните мрежи и без да има основание за такова действие, поради
което иска да бъде осъден ответника да възстанови удостоверяването на профилите като
автентични, чрез поставяне на „син бадж“.
При тези факти съдът намира следното:
1
Приложим за определяне на международно компетентния съд да разгледа предявеният
иск е Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември
2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. Съдът напълно споделя изложените аргументи в исковата
молба относно компетентността на Софийски районен съд да разгледа така предявения иск,
в случай, че ищецът имаше местоживеене в Република България. Компетентността на
българския съд би произтичала както от чл. 18 от Регламента, така и от т. 4 от Раздел 4
Допълнителни разпоредби на Общите условия във връзка с чл. 25 от Регламента.
Съгласно чл. 18 от Регламента потребител може да предяви иск срещу другата страна
по договора в съдилищата по мястото, където има местоживеене потребителят.
Съгласно т. 4 от Раздел 4 Допълнителни разпоредби на Общите условия „Ако сте
потребител и обичайното ви пребиваване е в държава –членка на Европейския съюз …..
имате право да предявите вашата претенция за разрешаване от всеки компетентен съд на
тази държава членка“
Основополагащият въпрос относно компетентността на настоящия съд да разгледа спора
е има ли ищецът местоживеене в Република България. Съгласно Регламент потребителят
ищец има право да избере да предяви иск или в държавата членка, в която е местоживеенето
на другата страна, ако другата страна има седалище в ЕС, или — независимо дали
седалището на другата страна е в държава — членка на ЕС, или в трета държава — пред
съдилищата на мястото, където потребителят има местоживеене. За първия случай
регламентът установява само международна компетентност и местната компетентност на
точния съд, в който следва да бъде предявен искът, трябва да се посочва в националното
процесуално право на тази държава. За втория случай регламентът установява
международна и местна компетентност, което означава, че потребителят може да предявява
иск само на мястото, където има
местоживеене.
Съобразно чл. 62, § 1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 г. – за да определи дали една страна
по дело има меестоживеене в държава членка, чиито съдилища са сезирани по делото, съдът
прилага вътрешното си право. По тълкуването на чл. 62, §1 от Регламент (ЕО) 1215/2012 има
съдебна практика и тя е непротиворечива – местоживеенето на физическото лице се
определя по вътрешното право на сезирания съд. Нормата на чл. 48, ал. 7 от КМЧП
определя като обичайно местопребиваване на физическо лице мястото, в което то се е
установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки. Нормата на чл. 94 от ЗГР определя като настоящ адрес този, на
който лицето живее, като в ал. 3 е въведено и понятието място на живеене, като е възможно
заявеният адрес и този по фактическо местопребиваване да не съвпадат. Заявяването,
предвидено в чл. 96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 ЗГР се явяват последица от факта
2
на живеенето на определено място, а не необходима предпоставка за определяне на
настоящия адрес; липсата на заявление за промяна на настоящия адрес по съществуваща
регистрация не променя установения факт на живеене на дадено място – в този смисъл е и
задължителната съдебна практика – напр. определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. №
2198/2013 г. на II г.о. на ВКС, решение № 270/19.02.2015 г. по гр.д. № 7175/2013 г. на IV г.о.
на ВКС). Под местоживеене по смисъла на Регламент (ЕО) 1215/2012 в Република България,
съобразно действащото вътрешно право, се разбира мястото, където лицето фактически
живее, без значение дали е извършена и административна регистрация.
По въпроса как се доказва фактическото местоживеене на физическо лице също е
налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС. В отговора по чл. 290 ГПК,
даден с решение № 270/19.02.2015 г. по гр.д. № 7175/2013 г. на IV г.о. на ВКС по
задължителен начин е изяснено, че доказването може да стане с всички допустими
доказателствени средства. Съгласно чл. 155 ГПК не подлежат на доказване общоизвестните
факти.
Ищецът е публична личност обект на широко медийно отразяване, включително и
чрез собствени медийни изяви в социалните мрежи, видео участия в телевизионни
предавания и други. При всички тези публични изяви многократно, включително и от самия
ищец е потвърждавано неговото местоживеене в *********. Същото е потвърждавано и от
официални изявления на органите на прокуратурата, които са обявявали, че ищецът се
намира в ****** и са правени многократни искания за екстрадиция. Общоизвестен факт е че
ищецът се намира в ****** от януари 2020 г. Това е потвърждавано многократно от самия
ищец в телевизионни изяви, видно е от профила му във Фейсбук, посочен в исковата молба,
а също и от официални изявления на органите на прокуратурата във връзка с водени срещу
него разследвания и опити за екстрадирането му в България.
При така установените факти съдът приема, че ищецът няма местоживеене в република
България от януари 2020 г., като от тогава до настоящия момент пребивава в *********.
С оглед на горепосоченото съдът намира, че не е компетентен да разгледа исковете,
поради липса на обичайно местопребиваване в България по времето, когато съдът е сезиран.
Предвид изложеното, липсата на компетентност следва да бъде обявена от съда, а предвид
липсата на абсолютна процесуална предпоставка, производството по делото следва да бъде
прекратено
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА, че българският съд не е МЕЖДУНАРОДНО КОМПЕТЕНЕТЕН по
исковете на В. К. Б. срещу *********** / ************/, с която е предявен иск с правна
квалификация чл. 79 от Закона за задълженията и договорите за реално изпълнение на
3
договорно задължение.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4