Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Елин Пелин, 20.01.2020 г.

 

         В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ЕЛИНПЕЛИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1- ви състав, в публичното съдебно заседание на пети декември  две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                                                               

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ 

 

при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 390 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                   А.Г.С. ***, с ЕГН **********, е предявила против РПК“Р.“ гр. Е. П., с ЕИК….. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.110 ЗЗД за установяване по отношение на ответника, че поради изтекла погасителна давност ищцата не дължи на кооперацията сума в общ размер на 2 813,49 лева, от която недължима главница по акт за начет в размер на 1 859,60 лв., недължима лихва за забава за периода от 14.05.2010г. до 22.07.2013г. в размер на 582, 66 лв., недължима лихва за забава за периода от 22.07.2013г. до 23.01.2014г. в размер на 100.38 лв., недължима законна лихва върху главницата от 1 859,60 лв., считано от 24.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, а така и държавна такса и разноски в размер на 270.85 лв..

Ищецът претендира разноските сторени по настоящото производство.

С исковата молба ищцата твърди, че в началото на месец април 2019г. разбрала, че срещу нея има образувано Изпълнително дело №20199270400398/2019г. по описа на ЧСИ С.Л., вписан в Камарата на ЧСИ с per. № …, с район на действие Окръжен съд гр. С.. Връчена й била покана за доброволно изпълнение на 24.04.2019г.. Изпълнителното производство било започнало въз основа на документ издадена по реда на чл. 417 от ГПК на дата 24.01.2014г., от Районен съд гр. Е. П. и издаден изпълнителен лист от същата дата. В издадената заповед било отбелязано, че вземането произтича от заключение на финансов ревизор от 09.08.2013г. по Акт за начет № 419/22.07.2013г. съставен на основание чл. 22 от ЗДФИ вр. с чл. 63 от ЗК; Заключение № Р-6126/22.07.2013г. на финансов ревизор; Трудов договор № 181/14.10.2009г. между РПК "Р." и А.С.; покани до MOЛ.

Твърди се, че изпълнителното дело  било образувано едва на 28.02.2019г. т.е повече от 5-години след издаване на изпълнителния лист от 24.01.2014г., като правото на взискателя по изпълнителното дело и ответник в настоящия процес  да претендира  сумите посочени в исковата молба, било погасено по давност.

По изпълнително дело № 17/2014г. при ДСИ при Районен съд гр. Е. П. не били извършени никакви изпълнителни действия. Не била връчена на ищцата и покана за доброволно изпълнение. Извършвани били справки, но запори и други изпълнителни действия, които да прекъснат давността не били извършвани. По същото изпълнителното дело не били събрани никакви суми, като на 25.02.2019г. изпълнителното дело било прекратено.

Едва на 28.02.2019г. било образувано изпълнителното дело №20199270400398 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров.

   В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва така предявения отрицателен установителен иск.

   Твърди, че процесния случай се отнася до парично задължение в размер на исковата сума представляваща липси съгласно Акт за начет №419/22.07.2013 г. на основание чл.22 от ЗДФИ, във вр. с чл.63 от ЗК и Заключение №Р-6126 от 22.07.2013 г. на финансов ревизор.

          Счита, че по отношение на процесното задължение е приложима уредбата за давността предвидена в ЗДФИ, съгласно която за вреди причинени по посочения закон задължението се погасява с изтичането на 10 годишната давност от деня на причиняване на вредата / чл.28, ал.1 от ЗДФИ./ , от където считано от 22.07.2013 год. /дата на издаване на Акта за начет/ е започнал да тече 10 годишния давностен срок, изтичащ на 22.07.2023 г.

          С образуването на изп.дело №17/2014 г. по описа на ДСИ при СИС при Районен съд Е.П. давността била прекъсната и  докато изпълнителния процес е бил висящ погасителната давност не е текла съгласно ППВС №3 от 18.11.1980 г..

          Ответникът твърди, че с прекратяването на изп.дело №17/2014 г. Изпълнителния лист от 24.01.2014 г. издаден в полза на РПК „Р." гр.Е.П. срещу ищцата по настоящото дело не губи характера на изпълнително основание. Материалното право на ответника продължавало да съществува. С вх. № 3449/28.02.2019г. било образувано Изп.дело № 201992700398 по описа на ЧСИ С. Л. вписан в КЧСИ peг. №…. и район на действие Софийски окръжен съд. Докато траел изпълнителния процес за принудително осъществяване на вземането, давност не е текла съгласно чл.115, ал.1, б."ж" от ЗЗД , в който смисъл било и ППВС №3 от 18.11.1980 г..

           Твърди се, че към 28.02.2019 г. десетгодишната погасителна давност не е изтекла и е прекъсната с предприетите от ЧСИ изпълнителни действия срещу длъжника-ищец в настоящото  производство.

           Иска се съдът да отхвърли предявения от ищцата отрицателен установителен иск.

 Ответникът претендира разноските, които е сторил  в настоящото производство.

           Съдът, като взе предвид събраните в процеса доказателства и становището на всяка от страните изложено в писмени бележки по същество на спора, намира следното:

           В полза на ответника е  бил издаден Изпълнителен лист  от 24.01.2014 г. по ч.гр.д. № 42/2014г. по описа на РС Елин Пелин на основание влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 37/24.01.2014г. за следните суми: главница по акт за начет в размер на 1 859,60 лв., лихва за забава за периода от 14.05.2010г. до 22.07.2013г. в размер на 582, 66 лв., лихва за забава за периода от 22.07.2013г. до 23.01.2014г. в размер на 100.38 лв., законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 270.85 лева.

 По молба от 24.03.2014г. на РПК“Р.“ гр. Е. П. и с Разпореждане от 25.03.2014г. на ДСИ  при РС Е. П. е образувано Изпълнително дело №17/2014г. по описа на ДСИ. С молба от 12.03.2016г. взискателят по изпълнителното дело е поискал извършване на справки за наличие на  трудови или граждански договори на длъжника по изпълнителното производство, както и за притежавано движимо и недвижимо имущество с оглед  извършването на изпълнителни действия. С Постановление  от 11.02.2019г. на ДСИ по  и.д. № 17/2014г. по описа на ДСИ при РС Елин Пелин, е прекратено производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Въз основа на  Изпълнителен лист  от 24.01.2014 г. издаден по ч.гр.д. № 42/2014г. по описа на РС Елин Пелин и с нарочна молба  на РПК“Р.“ гр. Е.П.  от 28.02.2019г. до ЧСИ Ст.Л.с рег. № ….на КЧСИ, пред последния е образувано Изпълнително дело № 398/2019г.. По така посоченото изпълнително дело заповедта за изпълнение  и изпълнителния лист  по ч.гр.д. № 42/14г. , заедно с документ по чл.417 ГПК, въз основа на който е  била издадена заповедта за изпълнение, са връчени на длъжника  на 24.04.2019 година, видно от разписка от същата дата. По изпълнителното дело  са разпратени запорни съобщения до:ОБ АД, БАНКА ДСК ЕАД, У.Б. АД, Д. Б. ЕООД. В съответствие с разпоредбите на чл.428, ал.2 ГПК, с поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е съобщил на длъжника за наложените запори. Поканата за доброволно изпълнение е била връчена на длъжника на 24.04.2019 година.

Акт за начет от 22.07.2013г., съставен  от ФР от ГД“ФК“ при  ЦКС гр. София за период на финансов отчет от 14.10.2009г. до 13.07.2010г. срещу  А.Г.С. - бивш продавач-консултант  в „М. №…. гр. Е.П., при РПК „Р.“ гр. Е. П.“ , визира наличие на пълна имуществена отговорност  на А.Г. за установена липса на стоки и парични средства, като лицето дължи на кооперацията сума в размер на 1 859.60 лева, заедно със законна лихва,считано от датата на причиняване на вредата - 13.05.2010 година до окончателното издължаване / вж. цитирания   акт за начет, л.3 от акта/.

         Не се спори между страните относно  наличието на възникнала по силата на акта за начет имуществена отговорност на ищцата. Не се оспорва и матералната доказателствена сила на акта за начет, с оглед презумпцията по чл.22, ал.5 от ЗДФИ /“Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното“/. Спори се дали отговорността за вредите, предмет на обсъждане с акта за начет / намерили израз в посочените и претендирани с исковата молба по вид и размер суми / е погасена или не при съобразяване предвидената в закона давност.

Цитираният по-горе  акт за начет е издаден от компетентен орган на основание чл.22 от ЗДФИ. Според чл.27, ал.1 от ЗДФИ имуществената отговорност , в т.ч. и лихви, се погасява   с изтичането на 5- годишна  давност  от деня на причиняването на вредата , а ако този ден не може да се установи-от деня на откриването й. Тъй като датата /13.05.2010 година/ на причиняване на вредата  е недвусмислено установена и отразена в акта за начет, то съдът не споделя становището на ответника, че първоначалната дата, от която е започнала да тече предвидената в закона давност е 22.07.2013г., респ. дата на съставянето на  Акт за начет от 22.07.2013г. /вх. № 419/22.07.2013 година/.  По отношение прекъсването на давността по  ал.1, чл.27, ал.2 от ЗДФИВ предвижда, че освен  при условията на  ЗЗД, тя се прекъсва и със съставянето на акта за начет. Следователно към 22.07.2013г. е прекъсната 5-годишната погасителна давност и  от тази дата е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок.  Независимо от спирането и прекъсването на давността, имуществена отговорност по ЗДФИ не се търси, ако са изтекли десет години от причиняването на вредата, в какъвто смисъл е нормата на чл.27, ал.3 от ЗДФИ. След съставянето на акта за начет ответникът  е изпълнил и специалната норма  на чл.27, ал.4 на ЗДФИ / която с императивен характер / за  снабдяване със заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 от ГПК. Ответникът е инициирал и изпълнително производство, респ. това по гр.д. № 17/2014г. по описа на ДСИ при РС Е.П.. В рамките на същото производство  взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, а единствено са изисквани  справки за наличието на трудов или граждански договор на длъжника, както и за притежаването на движимо и недвижимо имущество с оглед предприемането на изпълнителни действия / вж. молба  от 12.03.2016г. по  Изп.дело № 17/14год. /. С Постановление  от 11.02.2019г. на ДСИ по  И.д. № 17/2014г. по описа на ДСИ при РС Елин Пелин, делото е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Независимо от наличието или липсата на предпоставки за прекъсване на давността, то предвидената в чл.27, ал.3 ЗДФИ ще изтече на 13.05.2020 година.

От 13.05.2010 до 25.03.14 год.  не е изтекъл предвидения в закона 5- годишен давностен срок. Считано  от момента на образуването на  изпълнително дело пред  ДСИ при  РС Е. П. е прекъсната предвидената в закона давност и  същата е спряла да тече през целия преиод на изпълнителното производстов по И.д. № 17/2014г. на ДСИ. В този смисъл е ППВС  3/1980 година. Предвид  Тълкувателно решение №2/26.06.2015г., тълк. дело № 2/2013г.  на ОСГТК на ВКС  и  предвид решение № 170/17.09.2018г.  по гр.д.  № 2382/2017г.  на ВКС, ІV г.о. , считано от  датата /26.06.2015г. / датата на постановяване на последващото тълкуване, респ.  възприетото  с ТР№2/26.06.2015г. ,  тълкувателно дело № 2/2013г.  на ОСГТК на ВКС, с което е  постановено  за  изгубило сила  ППВС №3/1980 г./,  се е преустановило спирането  на давността и е започнало да тече нова 5-годишна давност за кредитора /взискателя, която не е изтекла и към настоящия момент.

Образуването на нов изпълнителен процес,  в частност  Изпълнително дело №20199270400398/2019г. по описа на ЧСИ С. Л., вписан в Камарата на ЧСИ с peг. № …… с район на действие ОС-София, не прекъсва давността. До такова   води предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В последна връзка ЧСИ е наложил запор върху всички левови и валутни сметки  при цитираните по-горе в настоящото банки. Следователно предвидената в закона 5-годишна давност отново е прекъсната  с така предприетите изпълнителни действия по конкретния изпълнителен способ.

По изложените съображения настоящият състав намира, че предявения от ищеца  отрицателен установителен  иск подлежи изцяло на отхвърляне.                     

             

                  С оглед изхода на делото и  заявеното от страните искане за присъждане на  разноските, на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва  ищецът да бъде осъден да заплати на ответника  сторените такива по производството, а именно адвокатско възнагаждение в размер на 250.00 лева, съгласно приложения по делото Договор за правна защита и съдействие № 19/841543 от 13.06.2019 година.

 

                 По изложените съображения, съдът

 

                                                            Р Е Ш И :

 

           ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Г.С. ***, с ЕГН **********, против  РПК „Р.“-гр. Е. П., с ЕИК …….., отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.110 ЗЗД за установяване по отношение на ответника, че А.Г.С.  не дължи на  РПК „Р.“- гр. Е.П. сума в общ размер на 2 813,49 лева, от която главница по акт за начет в размер на 1 859,60  /хиляда осемстотин петдесет и девет лева и 60 стотинки/ лв., лихва за забава за периода от 14.05.2010г. до 22.07.2013г. в размер на 582,66 /петстотин осемдесет и два лева и 66 стотинки/ лева, лихва за забава за периода от 22.07.2013г. до 23.01.2014г. в размер на 100.38 / сто лева и 38 стотинки/ лева, законна лихва върху главницата, считано от 24.01.2014г. до окончателното изплащане, както и държавна такса и разноски в размер на 270.85 / двеста и седемдесет лева и 85 стотинки/ лева.

 

ОСЪЖДА А.Г.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на РПК „Р.“, гр. Е. П., с ЕИК ……, разноски по настоящото производство в размер на 250.00/ двеста и петдесет / лева.

 

                    Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: