№ 1712
гр. София, 07.05.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АтА.с Маджев
при участието на секретаря Г. М. В. Боботилова
като разгледа докладваното от АтА.с Маджев Търговско дело №
20231100901272 по описа за 2023 година
Производството е по чл.692, ал.2-4 ТЗ.
Синдикът на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК ******* е съставил Списъци № 3 и № 4 на
приетите и неприети от синдика допълнителни вземания на кредиторите на „В.С.“
ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. Тези списъци са съставени на 01.02.2024
г. и обявени по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ-АВ на 09.02.2024 г.
В т. 1 на списъка на неприетите вземания на кредиторите на „В.С.“ ЕООД,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ е включено вземането на кредитора – „С.11“
ЕООД, с ЕИК *******, което е предявено с молба от 20.12.2023 г. и съставлява сума в
размер на 36 000 лв. – подлежаща на връща наемна цена, която е била платена по
договор за наем сключен на 30.01.2023 г., който впоследствие е бил развален с покА.
от 20.10.2023 г. Аргументите на синдика да откаже приемането на това вземане са, че
договора за наем има характера на такъв с периодично изпълнение, а ефекта на
развалянето /същото е произвело действие не по-рано от 20.10.2023 г. – връчването на
нарочна покА. с такова изявление/ на подобни договори не се ползва с обратно
действие. Освен това от приложените към молбата доказателства се установявало, че
„С.11“ ЕООД е платило в полза на „В.С.“ ЕООД въз основа на посочения договор за
наем сума в размер на 30 500 лв., а не 36 000 лв., което прави размера на предявената за
приемане претенция също недоказан.
На 14.02.2024 г. в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ недоволен от това произнасяне на
синдика, кредитора - „С.11“ ЕООД е подал възражение срещу списъка на неприетите
вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ. В него е изтъкнато, че синдика
неправилно е определил основанието и размера на заявеното за приемане вземане.
Посочено е, че не се касае до вземане за наемна цена, а до вземане за връщане на
недължимо платена наемна цена в размер на 36 000 лв. Плащането на тази обща сума
било извършено на няколко отделни дати, а именно : 2 000 лв. на 30.01.2023 г., 1 500
лв. на 10.02.2023 г., 5 500 лв. на 06.02.2023 г. чрез два банкови превода и 27 000 лв. на
15.02.2023 г. чрез един банков превод. Възразилият кредитор излага твърдения, че на
30.01.2023 г. между него и „В.С.“ ЕООД е бил сключен договор за наем с предмет
отдаване под наем на ХОТЕЛ с площ от 221 кв. м. и АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА
1
с площ от 32 кв.м. и двете намиращи се в гр. Добринище. След сключване на този
договор и плащане на сумите в общ размер на 36 000 лв. наемателя - „С.11“ ЕООД
узнал, че строителните дейности по хотела не са завършени / не е издаден акт 16/,
което прави невъзможно ползването му за настаняване на гости. Това означава, че
сградата, която е обект на наемане е негодна да бъде използвА. по своето
предназначение – за хотел, то не съществува и предмет на договора за наем. По тази
причина плащането на сторено от наемателя не могло да се разглежда, като плащане на
периодични наемни вноски. Поддържа се, че на 20.10.2023 г. наемателя – „С.11“
ЕООД е изпратил до наемодателя – „В.С.“ ЕООД писмена покА. за разваляне на
договора, като е предоставил на последното 14-днвен срок да възстанови недължимо
платената му въз основа на този договор сума в размер на общо 36 000 лв. Сочи се, че
покА.та е била получена от адресата й на 23.10.2023 г. и след изтичането на дадения с
нея срок /това било стА.ло на 08.11.2023 г./ сумата от 36 000 лв. не била получена от
„С.11“ ЕООД. Във възражението си оспорващия кредитор изрично посочва, че
вземането му има за източник подлежащи на връщане суми дадени по развален
договор за наем сключен на 30.01.2023 г. Допълва се и това, че към заявлението си за
предявяване на вземания „С.11“ ЕООД е ангажирал пред синдика достатъчен обем от
писмени доказателства, чиито А.лиз показва реално плащане по договора на сума от
36 000 лв., а не на 30 500 лв. каквито са констатациите на синдика. От съда по
несъстоятелността е поискано да изключи посоченото вземане от списъка на
неприетите вземания, предявени по чл. 688, ал. 1 ТЗ и да го включи в този на приетите
такива, ведно със законната лихва от датата на предявяване на вземането до
окончателното му удовлетворяване.
В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ синдикът – М. е депозирала писмено становище по
подаденото възражение, като в него е оспорила същото и го е определила за
неоснователно с искане да бъде оставено без уважение. Налице е подробно мотивиране
на отрицателното решение относно приемане на посоченото от кредитора - „С.11“
ЕООД допълнително вземане в размер на 36 000 лв.
В открито съдебно заседание по разглеждане на възражението, което бе
проведено на 08.03.2024 г. процесуалният представител на възразилият кредитор -
„С.11“ ЕООД поддържа същото, като иска от съда по несъстоятелността да го приеме
за основателно и уважи, като включи в списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 1
ТЗ сумата в размер на 36 000 лв. Представителят на длъжника - „В.С.“ ЕООД оспорва
възражението с доводи за неговата неоснователност. Синдикът – М. поддържа
изразеното си писмено становище също с доводи за неоснователност, като настоява за
одобряване на списъка на приетите вземания без включване в него на предявеното от
„С.11“ ЕООД допълнително вземане в размер на 36 000 лв., защото такова не се
установява да е възникнало и да съществува.
Съдът, като взе предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика,
извършените в съдебното заседание по чл.692 ал.2 от ТЗ процесуални действия, както и
представените доказателства, приема следното:
Възражението е подадено в разписания по чл. 690, ал. 1 ТЗ седмичен срок,
поради което е допустимо.
Разгледано по същество, то е неоснователно.
„С.11“ ЕООД извежда легитимацията си на кредитор спрямо длъжника „В.С.“
ЕООД при твърдения да е носител на парично вземане, което произтича от развален,
считано от 23.10.2023 г. договор за наем сключен на 30.01.2023 г., по който са били
2
платени наемни възнаграждения в размер на сумата от общо 36 000 лв., които
подлежат на възстановяване, поради плащането им на отпаднало основание.
Съгласно представен договор за наем от 30.01.2023 г. „В.С.“ ЕООД, като
наемодател и „С.11“ ЕООД, като наемател са учредили помежду си наемно
правоотношение с предмет временно и възмездно ползване на недвижим имот :сграда с
идентификатор № 21498.350.391.4 с предназначение – ХОТЕЛ /застроена площ от 221
кв.м./, сграда с идентификатор № 21498.350.391.5 с предназначение –
АДМИНИСТРАТИВНО-ДЕЛОВА СГРАДА /застроена площ от 32 кв.м./ и сграда с
идентификатор № 21498.350.391.6 с предназначение – СГРАДА ЗА ОБЩЕСТВЕНО
ХРАНЕНЕ /с площ от 125 кв.м./. Ползването е уговорено да бъде възмездно – наемна
цена в размер на 3000 лв. на месец, която се дължи от наемателя в полза на
наемодателя. Предвидено е също така, че предоставения обект ще се ползва от
наемателя по предназначение – такова каквото е към момента на сключване на
договора за наем, а именно – хотел, ресторант и СПА център. Уговорено е, че срокът на
действие на договора е 1 година, считано от 30.01.2023 г.
Извършените от „С.11“ ЕООД в полза на „В.С.“ ЕООД плащания, които имат за
основание сключения между тях договор за наем се установява да са както следва :
сумата от 1500 лв. в брой на 10.02.2023 г., 27 000 лв. чрез банков превод от 15.02.2023
г., както и 3000 лв. – платени в брой още при сключване на договора, съгласно чл. 2,
ал. 3 от него. Тоест общия размер на доказаните в производството плащания от „С.11“
ЕООД в полза на „В.С.“ ЕООД възлиза в размер на сумата от общо 30 500,00 лева.
ОстА.лите 5 500,00 лв.. за които ищецът поддържа да е сторил плащане не се разкрива
да са били извършени в негова полза. Двете плащания в размер на 1000 лв. и 4 500 лв.
извършени чрез банкови преводи са сторени не от „С.11“ ЕООД, а от Д.Х.И. в полза на
Н. П., като записването, че основанието за плащане е договор за наем не е достатъчно,
че да се възприеме, че те съставляват изпълнение от наемателя към наемодателя по
договора за наем от 30.01.2023 г.
Независимо от размера на извършените плащания /дали същите са такива в
размер от 30 500 лв. или 36 000 лв./, то те не подлежат на връщане от получилия ги,
тъй като не е налице фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД понеже основанието за
плащане на тези суми в полза на „В.С.“ ЕООД не е изгубено с обратна сила. Няма спор
между страните, че договорната връзка, която те са учредили по между им е с източник
договор за наем, като принципно същият е такъв с периодично изпълнение. В чл. 88,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД е регулирано, че развалянето има обратно действие освен при
договорите за продължително или периодично изпълнение. С оглед на характера на
насрещните престации по договора за наем - за продължително изпълнение на
наемодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на
наемателя /за заплащане на наемната цена/, развалянето на този договор има действие
само за вбъдеще. По аргумент от чл. 88 ЗЗД при разваляне на договор за наем даденото
от страните до момента не се връща обратно, т.е. правното действие е само зА.пред, но
не и ретроактивно - преустановява се правната връзка, без да се дължи полученото от
всяка стрА.. Затова и термините разваляне и прекратяване имат еднакво значение при
договора за наем от гледна точка на правните последици и са равносилни понятия. По
тези съображения наемателя, дори и да е разполагал с преобразуващото право да
развали успешно договора за наем, то в полза на същия не се е породило
имущественото право да му бъде реституирано /върнато/ вече даденото под формата на
наемна цена, а тъкмо обратно тя остава в полза на получилия я наемодател, тъй като
облигационната връзка в периода от 30.01.2023 г. до предполагаемия момент на
3
настъпилото разваляне е породила правните си последици, в това число пораждане на
задължението да се плати уговорената наемна цена. На самостоятелно основание
трябва да се отбележи, че поддържаното от наемателя - „С.11“ ЕООД реализирано
разваляне на договора за наем от 30.01.2023 г. с наемодателя – „В.С.“ ЕООД, което е
заявено с отправена и получена на 23.10.2023 г. писмена покА. не е произвело своя
ефект, защото преди това изявление липсва такова, с което на длъжника – наемодател
да е бил даден подходящ срок да изпълни задълженията си произтичащи от договора с
изрично предупреждение, че при липса на такова договорно поведение договорът ще
се счита за развален. Чл. 87, ал. 1 ЗЗД поставя даването на такъв срок, като елемент от
фактическия състав необходим за успешно разваляне на двустранната сделка. На
последно място настоящия състав, намира, че и соченото в покА.та от 23.10.2023 г.
неизпълнение от наемодателя, състоящо се в това същия да предаде за ползване по
предназначение на наемателя обектите посочени в съдържанието на договора за наем
от 30.01.2023 г., защото за същите не е било издадено разрешение за ползване /акт
образец 16/, което е препятствало ползването на същите за целите на хотелското
настаняване на гости не е реализирано от „В.С.“ ЕООД. В чл. 11 от договора е
предвидено, че наемодателят е длъжен да предостави на наемателя всички документи и
информация, която му е необходима с оглед уреждане правния статут на наетия обект
за използването му по предназначение /категоризация, разрешителни и т.н./. Това
показва, че ангажимента по уреждане на статута на наетите имоти за използването им
по предназначение, съгласно договора за наем е поет от наемателя, като наемодателят е
следвало само да му осигури нужната документация и информация. Следователно
„В.С.“ ЕООД не може да се възприема, като стрА. по договора, която не е изпълнила
свое задължение по причина, за която отговаря, което означава, че насрещната стрА.
„С.11“ ЕООД не е разполагала с преобразуващото право да го развали преди изтичане
на срока му.
По изложените съображения възражението на „С.11“ ЕООД се явява
неоснователно, като следва да бъде оставено без уважение от съда по
несъстоятелността, а изготвения от синдика списък на приетите вземания по чл. 688,
ал. 1 ТЗ да бъде одобрен без внасяне на промяна в неговото съдържание, в частност
включване на предявеното от „С.11“ ЕООД вземане за сумата от 36 000 лв.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „С.11“ ЕООД, с ЕИК ******* с
вх. №17128/14.02.2024 г. срещу изготвените от синдика на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК
******* Списъци № 3 и № 4 на приетите и неприети от синдика допълнителни
вземания на кредиторите на „В.С.“ ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ,
които са съставени на 01.02.2024 г. и обявени по партидата на дружеството в
ТРРЮЛНЦ-АВ на 09.02.2024 г.
ОДОБРЯВА на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ изготвения от синдика на „В.С.“
ЕООД, с ЕИК ******* Списък № 3 на приетите от синдика допълнителни вземания на
кредиторите на „В.С.“ ЕООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който е съставен
на 01.02.2024 г. и обявен по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ-АВ на 09.02.2024
г.
4
СВИКВА, на основание чл.669, ал.4 и чл. 674 ал.2 от ТЗ, Събрание на
кредиторите на „В.С.“ ЕООД, с ЕИК ******* на 17.05.2024 г. от 13.50 часа в
гр.София, Съдебна палата, бул. “Витоша” №2, заседателна зала на VІ—2 състав, със
следния дневен ред: избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му;
определяне реда и начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и
условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на
възнаграждението им.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се извърши обявяване в търговския регистър на определението за
одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 688, ал. 1 ТЗ и покА.та за
насрочване на събранието на кредиторите на основание чл. 692 ал.5 и чл.675 ал.2 от
ТЗ, като на Агенция по вписванията се изпрати заверено копие от настоящото
определение, което да се впише и в нарочната книга по чл.634в ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5