Решение по дело №8347/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5321
Дата: 20 ноември 2023 г. (в сила от 20 ноември 2023 г.)
Съдия: Станимир Борисов Миров
Дело: 20231110208347
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5321
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110208347 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) № 42-0006275 от 26.04.2023 година директорът на
регионална дирекция "Автомобилна администрация"-София, е наложил на С. Й. Р. глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр за извършено нарушение
на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на
превоз на пътници и товари за собствена сметка(Наредбата).
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното лице,
което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, поради допуснати съществени
процесуални нарушения. Отделно от това се излагат и доводи за приложимост на нормата
на чл.28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, изпраща процесуален
представител -адв. К.. Моли да се приеме случая като маловажен, тъй като жалбоподател не
е предоставил на контролни органи заверено копие от трудов договор поради бездействието
на неговия работодател.Моли да се присъдят направени разноски по делото.
В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована, не изпращат представител. В
писмено становище взема отношение по същество на делото, като моли обжалваното НП да
бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши
1
служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, приема
за установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят С. Й. Р. на 22.03.2023г. около 15. 43 часа, по АМ Струма на първи тунел с
посока на движение от гр.София към гр.Перник е управлявал товарен автомобил марка
"Ивеко“с рег. № *******, собственост на Т.Т.П. ЕАД. Водача бил спрян за проверка от екип
на регионална дирекция "Автомобилна администрация". В хода на същата, жалбоподателят
С. Й. Р. не представил трудовия договор, с който е назначен в дружеството извършващо
превоза.
В тази връзка на 22.03.2023 година бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия 00453 от страна на свидетеля Н., с който на жалбоподателя било
повдигнато административнонаказателно обвинение нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба №
Н-8 на Министъра на транспорта.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление НП)
№ 42-0006275 от 26.04.2023 година директорът на регионална дирекция "Автомобилна
администрация"-София, е наложил на С. Й. Р. глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева на
осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр за извършено нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от
27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетеля Н. дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства - АУАН, Наказателно постановление (НП) № 42-0006275, заповед на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за компетентност на
административнонаказващия орган, трудов договор, заповед на „Т.Т.П.“ЕАД
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Н., като същите се
явяват логични, и съответни на приобщените по делото писмени доказателства.
Същевременно с това показанията на свидетеля не са изолирани от доказателствената маса,
а се подкрепят от същата, както от приложения по делото АУАН, така и от представените по
делото писмени доказателства, приобщени на осн. чл. 283 НПК към доказателствената
съвкупност. Последните, съдът възприема в цялост като ги намира за логични,
последователни, съответни, като същите не се опровергават при преценката им, както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на
който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на
административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се
явява частично основателна по изложените по-долу съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
2
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на съставен АУАН, №00453
/22.03.2023 г., който е съставен от компетентен орган- длъжностно лице от службите за
контрол на автомобилните превози- инспектор при ИА "АА", оправомощен да съставя
актове за установяване на административни нарушения по Закона за автомобилните
превози, по силата на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр. При съставянето на процесния АУАН не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да рефлектират върху неговата
законосъобразност, като актът съдържа всички посочени в чл. 42 от ЗАНН, реквизити,
спазени са изискванията за участие на свидетели и нарушителя при съставянето на акта,
като на последния е връчен и препис от същия.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен орган-
директор на регионална дирекция "Автомобилна администрация "- гр. София, овластен по
силата на т. I. 6. от Заповед № РД-08-30/24.01.2021 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. В съдържанието на наказателното
постановление се съдържа достатъчно пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено- време, място, вид превоз и допуснатия при осъществяването му
пропуск от страна на жалбоподателя, а именно като водач на МПС извършващо превоз на
товари за собствена сметка, същият не е представил трудов договор за назначение при
търговеца извършващ превоза, като бездействието е надлежно квалифицирано като
нарушение на чл. 18, т. 1 Наредба Н-8 от 26.06.2008 г. за условията и реда за извършване на
превоз на пътници и товари за собствена сметка. С оглед на това съдът намира, че са
изпълнение изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, свързани с осигуряване на
правото на защита на санкционирания субект, в частност възможността му да узнае
фактическите и правни рамки на административното обвинение.
Съдът намира, че така установените факти правилно са подведени под посочената
материално правна норма на чл. 18, т. 1 Наредбата, като законосъобразно е констатирано, че
е налице нарушение от страна на жалбоподателя Р. в качеството му на водач извършващ
превоз на товари за собствена сметка. Фактическите основания на отговорността, изложени
в АУАН и НП, са установени и от настоящия съдебен състав, получила са съответна правна
квалификация, с оглед, което правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя Р.. Това произтича от обстоятелството, че в нарушение на
посочената разпоредба при извършената му на 22.03.2023г. проверка от страна на служители
на контролен орган- инспектор в регионална дирекция "Автомобилна
администрация"София, същия не е представил копие на трудовия си договор, или поне
заверено извлечение от същия, с минимално определеното от чл18, т. 1 Наредбата,
съдържание. Жалбоподателят като водач на товарен автомобил извършващ превоз за
собствена сметка е бил длъжен по време на самия превоз да разполага с определен набор от
документи, изчерпателно изброени в чл. 18 от Наредба Н-8 от 27.06.2008 г., респективно да
представи същите при проверка от страна на контролните органи, но не е изпълнил това си
задължение. Жалбоподателят Р. е субект на отговорността за нарушение по чл. 18, т. 1
3
Наредбата, като от приобщената в хода на проверката заповед №31/22.03.2023г. може да се
направи категоричен извод, че с управляваното от него МПС е извършван именно превоз на
товари за собствена сметка по смисъла на Наредбата. Товарният автомобил с рег. №
*******, е собственост на търговското дружество, вписано като изпращач в посочената
разписка- "Т.Т.П.“" ЕАД, т. е. извършва се транспорт на продукция със собствено МПС.
Нарушението е извършено виновно, при форма на вина умисъл, като нарушителят е
съзнавал факта, че като водач на товарен автомобил, извършващ превоз за собствена сметка,
има задължение да носи и представи на контролните органи заверено копие на трудовия си
договор, с който е назначен при лицето извършващо превоза, но въпреки това не е изпълнил
същото, като се е отнасял безразлично към последиците от това си бездействие.
При това обаче, наказващият орган неправилно е определил санкционната разпоредба, под
която следва да се подведе извършеното административно нарушение. На жалбоподателя е
било наложено наказание глоба на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, която норма обаче
урежда отговорността на водач на МПС, извършващо превоз за собствена сметка, които
осъществяват същия без "издадено за моторното превозно средство удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент
на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му" т. е. при липсата на съответния документ, удостоверяващ правната
възможност за осъществяване на превоза, като всички те са свързани с установяването на
изисквания към превозвача, превозното средство или водача, които дават право да се
извършва съответния превоз. В настоящия случай, отговорността на водача е ангажирана за
това, че не е представил по време на проверката, изискуем от подзаконов нормативен акт
документ, а именно - копие на трудов договор, т. е. нарушението се е изразило не в липса на
документ, удостоверяващ правото да се извърши превоза въобще, а в непредстяването му по
време на конкретна проверка, което съответства на нарушение, наказуемо по чл. 93, ал. 2
ЗАвПр, за което се предвижда наказание глоба в размер на 100 лева.
Предвид на това и в съответствие с разбирането отразено в ТР № 8 от 16.09.2021 г. на ОСС
на ВАС I и II колегия, залегнало и в чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, обжалваното наказателно
постановление, следва да бъде изменено, като основанието за налагане на
административното наказание се промени от чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр,
и размерът на глобата се намали съответно от 2000 лева на 100 лева. Изменението е
допустимо, като се налага прилагане на друг състав на административно нарушение, който
се явява закон за по-леко наказуемо нарушение, с оглед размера на имущественото
наказание глоба, като същото не касае обстоятелствата на нарушението, нито дори
нарушената разпоредба.
Най-сетне, доколкото нормата на чл. 93, ал. 2 ЗАвПр предвижда наказание глоба в размер на
100 лева т. е. санкцията е абсолютно определена, то същата не се нуждае от допълнително
обсъждане. Следва единствено да се отбележи, че не са налице основания за третиране на
извършеното като маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, доколкото
4
нарушението по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид, в посока
снижаване на обществената му опасност. Напротив деянието е типично проявление на
пропуска на водачите да разполагат със и да представят на контролните органи документи,
свързани с превоза, като същото по правило е формално и простия факт на извършването му
е преценен от законодателя като достатъчно основание за налагане на административно
наказание.
Предвид на изложеното съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
изменено, като се приложен закон за по-леко наказуемо нарушение и размерът на глобата се
намали на 100 лева.
При този изход на производството, доколкото въззиваема страна не е взела отношение по
въпроса за разноските сторени от нея, съдът не намира за необходимо да обсъжда този
въпрос,
По изложените съображения съдът
РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0006275/ 26.04.2023 година издадено от
директорът на Регионална Дирекция "Автомобилна администрация"-София, с което на С. Й.
Р., за извършено нарушение на чл. 18, т. 1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и
реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка е наложена глоба в
размер на 2000 /две хиляди/ лева на осн. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, като на основание чл.93,
ал.2 ЗАП, НАМАЛЯВА размера на наложена глоба в размер от 2000/две хиляди/ лева, на
100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, пред Административен съд- София град.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5