№ 136032
гр. София, 25.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20241110150264 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу А. Д. В. за сумата от
2395,23лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 29.08.2022г.
С молби от 05.09.2024г. и 20.09.2024г. заявителят посочва, че издаденият запис
на заповед обезпечава всички вземания по сключен с длъжника договор за кредит №
*************/29.08.2022г. в общ размер от 6885,36лв. Видно от съдържанието на
договора за кредит, главницата е в размер на 2200лв., възнаградителната лихва на
1021,76лв., такса бързо разглеждане е размер на 1465,44лв. и такса динамично
плащане е в размер на 2198,16лв., като сборът им е равен на 6885,36лв. Заявителят
посочва, че останалата незаплатена сума по договора за кредит възлиза на 2395,23лв.,
колкото е размерът на предявената претенция в настоящото производство, като
останалите задължения са платени.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована
вероятност за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК, когато ценната книга
обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения,
включително приложимите общи условия. С изменението на т. 10 на чл. 417 ГПК, с
което е добавено изискването към заявителя да представи сключения с потребителя
договор за кредит, законодателят въвежда изискване за извършване на проверка от
съда както на редовността на ценната книга от външна страна, така и на каузалното
правоотношение, за обезпечение на което е издадена. В противен случай, изискването
за представяне на тези документи към заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист въз основа на запис на заповед би било лишено от
смисъл. Ето защо, в случая съдът следва да прецени дали обезпечените вземания, за
които е издадена ценната книга, въз основа на която се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не почиват на неравноправни клаузи или е
налице обоснована вероятност за това – чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
1
Съобразно трайната практика на СЕС, която има задължителен характер за
националните съдилища, при преценка, че вземане почива на неравноправна клауза,
съдът е длъжен да отхвърли такава претенция, включително в производство по
издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т. 1 и т. 2 от Решение от 21.03.2024г. по
дело № C-714/2022г. на СЕС, член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази
разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на
посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Член
10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и
разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане
от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Съдът намира, че в настоящия случай в посочения ГПР в договора за кредит в
размер от 49,32% е включен само размерът на договорената възнаградителна лихва. В
него обаче следва да се включат и размерите на таксите за бързо разглеждане и
динамично плащане съобразно решението на СЕС, доколкото същите целят създаване
на конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. С
тяхното добавяне, ГПР надвишава значително максимално допустимия праг според
ЗПК. Съответно е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до
недействителност на целия договор за кредит съгласно чл. 22 ЗПК и в този случай на
връщане подлежи само главницата по договора. Съдът може и е длъжен да извърши
такава преценка и на етап заповедно производство, в който смисъл е и практиката на
СГС – Определение № 3620/13.03.2024г. по ч. гр. д. № 13489/2023г. по описа на СГС,
III-Б състав, Определение № 3028/29.02.2024г. по ч. гр. д. № 1606/2024г. по описа на
СГС и др. В тях се приема, че в правомощията на заповедния съд е да осъществи
преценка дали вземанията произтичат от съобразено със закона и морала правно
основание във фазата на заповедното производство. Целената правна последица е да не
се допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което
не е валидно възникнало /поради противоречието му с императивни правни норми,
неравноправност или противоречие с добрите нрави/. На още по-силно основание,
това важи, когато се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на
която би се пристъпило директно към принудително събиране на вземанията. И след
като записът на заповед обезпечава вземанията по договора за кредит, който се явява
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, длъжникът дължи само чистата стойност според
чл. 23 ЗПК, която възлиза на 2200лв. Заявителят признава, че същият е платил по
договора за кредит сумата от 4490,37лв. (разликата между общата сума от 6885,60лв. и
претендираната в настоящото производство от 2395,23лв.), което обуславя извод, че
същият дори е надплатил дължимата сума за главница. Ето защо, заявлението следва
да бъде отхвърлено изцяло.
Воден от горното, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 267897/21.08.2024г., подадено от /фирма/, издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу А. Д.
В. за сумата от 2395,23лв., представляваща задължение по запис на заповед,
обезпечаващ задълженията по договор за потребителски кредит №
*************/29.08.2022г.
УКАЗВА на заявителя, че за отхвърлените вземания може да предяви
осъдителен иск в 1-месечен срок от влизане в сила на разпореждането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3