РЕШЕНИЕ
№ 4166
гр. Пловдив, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330105999 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от И. М. К. против „Кредит
Тайм“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата за неустойка в Договор за
паричен заем № **/22.03.2019 г., установяваща задължение за заплащане на
сумата от 661, 50 лв., е нищожна като противоречаща на добрите нрави,
поради установяването й в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на
чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща
недължимо платена за периода от 22.03.2019 г. до 22.03.2020 г. по клауза за
неустойка по Договор за паричен заем № **/22.03.2019 г., поради нищожност
на клаузата за заплащане на неустойка, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2021 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за кредит №
**/22.03.2019 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател,
била предоставена сумата в размер от 900 лв., при годишен процент на
1
разходите от 47, 20 % и срок за погасяване от 28 седмици с размер на
погасителната вноска от 71, 75 лв. В клаузата на чл. 3 от договора било
установено задължение за кредитополучателя за предоставяне на поне две от
следните обезпечения: запис на заповед и поръчител, който да отговаря на
установените от кредитора условия. В случай на непредставяне на
уговореното обезпечение кредитополучателят се задължил да заплати
неустойка в общ размер на 661, 50 лв., платима на вноски, ведно с главницата
и уговорената възнаградителна лихва съгласно погасителния план, като към
месечната вноска се добавя вноска за неустойка за сумата от 47, 25 лв.
Поддържа, че общият размер на задължението по договора за кредит е в
размер на сумата от 1 666 лв. Твърди, че с установения в договора годишен
процент на разходите от 47, 20 % се нарушават добрите нрави и се внася
неравноправие между правата и задълженията на страните. Твърди, че
възнаградителна лихва, която надвишава трикратния размер на законната
лихва е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите
нрави, в който смисъл се позовава на практика на касационната инстанция.
Твърди, че договорът за паричен заем е възмезден, поради което
недействителността на клаузата за възнаградителна лихва има за юридическа
последица недействителност на кредитната сделка. Поддържа, че не са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като установения в
договора за потребителски кредит ГПР от 41, 71 % не отговаря на
действително приложения, което от своя страна водело и до нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че неправилно размерът на
плащането по чл. 3 от договора, наречено "неустойката", но представляващо
скрито възнаграждение за ползването на финансовия актив, не е включен при
определяне на годишния процент на разходите, поради което и посоченият в
договора годишен процент на разходите също не отговаря на действителния,
което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По
така изложените съображения счита договорът за недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, поради което и съгласно чл. 23 ЗПК
кредитополучателят дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита, без лихвата и другите разходи по кредита. Счита, че с включване на
клауза за неустойка в този размер се е достигнало до сключване на договора
за кредит при заобикаляне на закона и в точност на правилото, установено в
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за нищожност само на
2
клаузата за неустойка като противоречаща на добрите нрави по смисъла на
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС. Моли за уважаване на предявените искове, като претендира връщане на
недължимо заплатената неустойка в размер на сумата от 50 лв. Претендира
присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „Кредит Тайм“ ЕООД е депозирал в законоустановения за
това срок по чл. 131 ГПК, отговор на исковата молба, с който релевира
възражение за местна подсъдност на правния спор, предмет на
производството, като счита, че исковата молба е нередовна. Счита, че не са
налице основанията за нищожност на процесния договор, тъй като клаузите
на договора са индивидуално уговорени между страните, като ищецът е бил
предварително запознат с условията на договора. Счита, че клаузата,
предвиждаща задължение за заплащане на неустойка за действителна, тъй
като последната е установена за неизпълнение на договорно задължение на
ищцата да осигури обезпечение на предоставената заемна сума. За това
задължение заемополучателят бил уведомен още с получаване на стандартния
европейски формуляр. В случая не сбили изложени твърдения, нито -
представени доказателства за изпълнение на задължението на ищцата да
обезпечи задължението по договора за заем. Счита, че неустойката не е
прекомерна, тъй като нейният размер не противоречи на общоприетите
принципи за справедливост, като последната не излиза извън пределите на
обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функции. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, като
прави предложение за сключване на споразумение по делото. Възразява, че
ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недействителността на клаузата
за неустойка като противоречаща на добрите нрави, поради установяването й
в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
При условията на кумулативност е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на недължимо
заплатена сума по клауза за неустойка.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца
И. М. К. и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен Договор за паричен заем №
**/22.03.2019 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
сумата от 900 лв. срещу насрещното задължение на ищеца –
кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване
финансов ресурс на 14 двуседмични погасителни вноски – всяка в размер на
3
сумата от 119 лв., с падеж на първата вноска на 05.04.2019 г. Установено е, че
размерът на погасителната вноска без включване на задължението за
неустойка е от 71, 75 лв. Длъжникът се е задължил да върне заемната сума,
ведно с начислената възнаградителна лихва и неустойка или сумата в общ
размер от 1 666 лв. Установен е годишен лихвен процент от 39 % и годишен
процент на разходите от 47, 20 %.
С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали
съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с
осигуряване на поне едно от следните обезпечения: запис на заповед, издаден
в полза на заемодателя или поръчител, отговарящ на условията на т. 11 от
Общите условия. Страните са уговорили, че при неизпълнение на
задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният
следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 661, 50 лв.
Установено е, че неустойката се заплаща разсрочено, заедно с всяка
погасителна вноска, като размерът на последната в този случай към всяка
погасителна вноска се прибавя сумата от 119 лв.
Вещото лице по допуснатата по делото и приета без възражения от
страните съдебно-счетоводна експертиза, е установило, че в размера на
годишният процент на разходите не са начислени задължения за лихви, такси
и неустойка. Експертизата е установила, че оскъпяване на кредита с
начислената неустойка съотнесена към дължимата и платена главница е
средно с 73, 50 %, изчислено неустойка спрямо главница. Вещото лице е
установило, че по договора няма непогасени задължения за главница и
възнаградителна лихва, като по договора не са заплащани суми за такси и
неустойки. В съдебното заседание при изслушване на вещото лице
последното е посочило, че при преценка на осъществените плащания по
договора за кредит е извършило проверка единствено на вторичните
счетоводни записи, представени от ответника, като не е работило с първични
счетоводни документи.
От постъпилата по делото справка от БНБ, Управление „Банков надзор“
се установява, че във връзка с искане, отправено до финансовата институция,
е постъпило удостоверение, в което е посочено, че по процесния договор е
заплатена сумата от 1 004, 50 лв., от която 900 лв. за погасяване на
задължението за главница и 104, 50 лв. за погасяване на задължението за
договорна лихва.
При така установеното от фактическа страна следва да се пристъпи към
разглеждане на предявения иск на първото, наведено от ищеца основание –
установяване недействителността на клаузата за неустойка, поради
противоречието й с добрите нрави.
В клаузата на чл. 4 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение
на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на
сумата от 661, 50 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от
погасителните вноски.
4
По своята правна природа неустойката представлява форма на
договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните.
Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът
съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора,
неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното
право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да
се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Посочено е, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не
към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични
и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други
правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на
задължението - съществено или за незначителна негова част; 4.
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди
В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността
си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от
заемодателя начин в чл. 4, ал. 1 от Договора. Следователно задължението за
заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на
поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното
задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в
срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.
Така установеното задължение не може да се характеризира като
неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката
функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на
вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и
обезщетителна функция, на неустойката може да има и санкционен характер.
В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за
виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем.
5
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято
стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът
намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност
съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение
за кредитодателя.
Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено
допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по
който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено
неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и
възнаградителната лихва.
По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за
заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се
увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е
нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
С оглед така установеното предявеният иск следва да се уважи, като не
следва да се пристъпва към разглеждане на останалите, наведени от ищеца
основания за недействителност на клаузата за неустойка.
Следователно клаузата за неустойка не поражда права и задължения за
страните, поради което суми, заплатени от кредитополучателя в изпълнение
на задълженията, предвидени в тази разпоредба, са недължимо платени от
страна на ищеца като престирани при начална липса на основание.
В производството по делото обаче ищецът, чиято е доказателствената
тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не установи
при условията на пълното и главно доказване, че е заплатил суми в
изпълнение на задълженията, породени от недействителната клауза за
неустойка. В този смисъл от изслушаната в производството по делото
съдебно-счетоводна експертиза и изисканата справка от БНБ се установява,
че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит ищецът е погасил
сумата от общо 1 004, 50 лв., с която са погасени единствено задълженията за
главница и възнаградителна лихва, като част от тази сума не е разпредЕ. от
кредитора за погасяване на задължението за неустойка.
Предвид така изложеното не се установява първата предпоставка за
уважаване на кондиционния иск, а именно престиране на определена парична
сума от страна на ищеца в полза на ответника, поради което предявеният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от
50 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски,
съобразно уважената част от предявените искове в размер на сумата от 110 лв.
от общо сторените 220 лв., от които сумата от 100 лв. за заплатена държавна
6
такса и сумата от 120 лв. – депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
В производството по делото ищеца е бил защитаван на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. В производството по делото са предявени два иска, като с
оглед основателността на установителния иск, на адвоката се следва
възнаграждение от 400 лв., което съдът определи на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към
момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че не следва
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца да се определя по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът в настоящия съдебен състав намира, че
последният има качеството на материално затруднено лице, макар да
получава трудов доход и да има участие в търговски дружества, доколкото
последният има множество задължения, което обстоятелство се установи от
приложената справка от „ЦКР“ към БНБ и заплащане на дори минимално
адвокатско възнаграждение би представлявало трудност за ищеца.
При този изход на правния спор, предвид отхвърляне на предявения
осъдителен иск, следва на ответника да се присъдят разноски в размер от 300
лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по предявения осъдителен иск,
което обстоятелство се установява от приложения по делото Договор за
правна защита и съдействие от 10.08.2022 г.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Тайм“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост
1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9, по предявения от И. М. К., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. *****, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл.
4 от Договор за паричен заем № **/22.03.2019 г., установяваща задължение за
заплащане на неустойка в размер на сумата от 661, 50 лв., е недействителна,
поради установяването й в противоречие с добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
ул. *****, против „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 1А, ул. „Анна Ахматова“ № 9,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
заплащане на сумата от 50 лв., представляваща недължимо заплатена сума за
периода от 22.03.2019 г. до 22.03.2020 г. по клауза за неустойка по Договор за
паричен заем № **/22.03.2019 г., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.04.2021 г., до окончателното
7
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД на И. М. К., ЕГН **********, сумата от 110 лв. –
съдебно-деловодни разноски в производството по гр.д. № 5999/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
****. Е. И., АК – П., с личен № **********, с адрес гр. П., ул. **, сумата от
400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по гр.д. № 5999/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
IX граждански състав.
ОСЪЖДА И. М. К., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ЗЗД на „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 300 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
5999/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
8