№ 14857
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. Г.А
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г.А Гражданско дело №
20221110164305 по описа за 2022 година
Предявени са отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439, вр. чл. 124 от ГПК за признаване
на установено в отношенията между страните, че Д. Г. Д. не
дължи на /ФИРМА/:
1/ сумите по ИЛ от 09.02.2011 г., издаден по ч.г.д. №
3316/2010 г. по описа на РС-Х., за общата сума в размер на
9293,13 лева, съставляваща сбор от: сумата от 904,85 лева,
представляваща вземане за застраховка „Каско“ по
фактури № 32678/26.02.2009 г.; № 45095/26.05.2009 г. и №
48372/07.07.2009 г., сумата от 397,26 лева, представляваща
вземане за данък на МПС по ЗМДТ за 2008 г. и 2009 г.,
сумата от 363 лева, представляваща вземане по застраховка
„Гражданска отговорност“ по фактура № 50711/21.08.2009
г. и фактура № 28762/08.10.2008 г., сумата от 5361,02 лева,
1
представляваща вземане за неустойка за забава за периода
от 11.03.2009 г. до 23.10.2009 г., сумата от 2267,50 лева,
представляваща вземане за неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по чл. 66 от същия, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението – 22.12.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 185, 86 лв. –
разноски по делото, и
2/ сумите по ИЛ от 11.02.2011 г., издаден по ч.г.д. №
3315/2010 г. по описа на РС-Х., за общата сума в размер на
5125,68 лева, съставляваща сбор от: сумата от 1178,48 лева,
представляваща вземане за застраховка „Каско“ по
фактури № 43420/01.04.2009 г., № 46503/16.06.2009 г., №
51397/16.09.2009 г. и № 53916/19.11.2009 г., сумата от 179,60
лева, представляваща вземане по застраховка „Гражданска
отговорност“ по фактура № 51129/10.09.2009 г., сумата от
66,93 лева, представляваща вземане за данък на МПС по
ЗМДТ за 2009 г. по фактура № 42109/27.03.2009 г., сумата
от 1887,17 лева, представляваща вземане за неустойка за
забава за периода от 06.04.2009 г. до 01.11.2009 г., сумата от
1814,50 лева, представляваща вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по чл. 66 от същия,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението – 22.12.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 102, 51 лв. –
разноски по делото, поради погасяването им по давност.
2
Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителните листа било образувано
изпълнително дело № 87/2011 г. по описа на ЧСИ Р.А., рег. № ***, след което същото било
прекратено и на 01.11.2012 г., същото било прехвърлено на ЧСИ Б.Б. с рег. № ***, по което
последното валидно действие била вписана „възбрана“ от 12.06.2013 г. Посочва, че след
това изпълнителното дело било прехвърлено на ЧСИ С.П., рег. № ***, по което не са
извършвани валидни изпълнителни действия. Поддържа, че считано от 12.06.2013 г. не са
извършвани изпълнителни действия и делото било прекратено по силата на закона с
изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, а вземанията по изпълнителния
лист, съответно погасени по давност, с изтичането на петгодишен давностен срок. Твърди
алтернативно две хипотези за осъществяването на юридическия факт по погасяването на
процесните вземания по давност, а именно, че давността тече след извършване на
последното изпълнително действие, отбелязано при перемиране на изп.д. № 551/2012г. по
описа на ЧСИ И.Б., с рег. № ***, с район на действие, районна на ОС-Б. – 12.06.2013г., а при
втората с извършване на опис на собствения на ищеца недвижим имот по изп.д. №
1584/2014г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № ***, с район на действие, районна на ОС- Х..
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответника. Оспорва исковете, като сочи, че вземанията не са погасени по давност.
В съдебно заседание ищeцът, редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат В. Л., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание, ответникът /ФИРМА/, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да
оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила
решение, или въз основа на заповед за изпълнение, въз основа на която, като годно
изпълнително основание по чл. 404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист, какъвто е
настоящият случай. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите
по влязлото в сила решение/разпореждане, само въз основа на факти, настъпили след
издаването му. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла в негова полза
погасителна давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила на изпълнителното
основание /заповедите за изпълнение, издадени по ч.гр.д. № 3315/2010г. по описа на РС –
Х., IV граждански състав и ч.гр.д. № 3316/2010г. по описа на РС-Х., IV граждански състав/,
поради и което исковете с правно основание чл. 439 от ГПК са допустими.
Не е спорно между страните, че въз основа на влезлите в сила заповеди за изпълнение
по ч.гр.д. № 3315/2010г. и ч.гр.д. № 3316/2010г. по описа на РС-Х., IV граждански състав
срещу ищеца са издадени: изпълнителен лист от 09.02.2011г. по ч.гр.д. № 3316/2010г. и
изпълнителен лист от 11.02.2011г. по ч.гр.д. № 3315/2010г.
Въз основа на горепосочените изпълнителни листа първоначално е образувано изп.д.
№ 87/2011г. по описа на ЧСИ Р.А., с рег. № ***, с район на действие, районна на СГС, като
съдът от приетото по делото изпълнително дело установи, че същото е образувано по молба
на взискателя с вх. № 559/02.03.2011г., като с постановление от 02.05.2011г. е предприето
същинско изпълнително действие от ЧСИ по налагане на възбрана върху собствения на
длъжника недвижим имот, като с решение от 07.09.2011г. СГС, АК, III – Г състав,
постановено по гр.д. № 11637/2011г. е отменил като незаконосъобразни действия на ЧСИ А.
по налагане на възбрана върху имота.
Впоследствие делото е прехвърлено на ЧСИ И.Б., която с постановление от
01.11.2012г. е преобразувала изп.д. № 756/2011г на ЧСИ Р.А. в изп.д. № 551/2012г. по описа
на ЧСИ И.Б., с рег. № ***, с район на действие, районна на ОС-Б.. С постановление от
12.06.2013г. е наложена отново възбрана върху собствения на ищеца недвижим имот,
находящ се в /АДРЕС/, като е предприето и действие по опис и оценка на движими вещи,
собственост на длъжника на 20.06.2013г. Със запорно съобщение от 26.07.2013г. е наложен
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца в /ФИРМА/, како видно от документите по
изпълнителното дело наложеният запор не е изпращан до работодателя, като трето
3
задължено лице по смисъла на чл. 507 от ГПК. С протокол от 06.10.2014г. ЧСИ И.Б. е
прекратила производството по изп.д. № 551/2012г. и е изпратила делата на производство
пред ЧСИ С.М.П., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на ОС-Х.. Образувано
е изп.д. № 1584/2014г. по описа на ЧСИ С.П.. С молба с вх. № 4598/14.05.2015г. взискателят
е поискал извършване на изпълнителни действия опис и оценка на възбранения имот,
собственост на длъжника. Искането е оставено без уважение с постановление от 10.07.2015г.
С Решение, постановено по гр.д. № 658/2015г. по описа на ОС-Х. е отменено
горепосоченото постановление за отказ. С протокол от 06.11.2015г. е извършен опис на
недвижимо имущество. С молба с вх. № 326/15.01.2018г. взискателят е поискал налагане на
запор върху банковите сметки на длъжника. С молба с вх. № 3510/10.04.2018г. и с вх. №
7543/13.07.2018г. е поискано извършване на опис на движимите вещи на длъжника. В
протокол от 16.08.2018г. за опис на движимо имущество е удостоверено, че изпълнителните
действия не са извършени, тъй като страните не са редовно уведомени. С молба с вх. №
5617/10.08.2020г. отново е поискано извършване на действия по опис на движими вещи на
длъжника, както и на запор на банковите сметки на длъжника. С постановление от
12.07.2022г. изп.д. № 1584/2014г. е прекратено в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК.
Гореустановените факти и обстоятелства формират следните правни изводи:
С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели
установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило
изпълнителният процес следва да бъде прекратен. В случая изпълнително дело №
1584/2014г. е било висящо към датата на предявяване на исковете пред РС-Х.. Ищецът,
предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите
възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който вземането му произтича.
Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните
граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение
на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време.
Според разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че
освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да
бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността, което в
конкретиката на случая е сторено.
Следва да се посочи, че давността е изтичане на определен период от време, като
според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива
действия, от категорията да прекъснат давността, като в решението, тези действия са
подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязло в сила разпределение. Няма спор че приложима в случая е общата погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД, в предвид спецификата на конкретните вземания, предмет на
изпълнителните листа – петгодишна.
По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително
производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление
е изгубило действие. Поради съществуващата колизия между двете разрешения по
отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност
на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с
обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му,
съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе
разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че
4
погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.
№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна
сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последващата промяна на тълкуването
на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните
субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също
задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото първото
изпълнително дело и последващите изпълнителни производства са образувани при
действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., именно задължителното тълкуване на чл. 116 от
ЗЗД, дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния
изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение 26.06.2015 г. С оглед
даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното
производство същата се спира. Следователно по изп.д. № 87/2011г. по описа на ЧСИ Р.А., с
рег. № *** давността е прекъсната на 02.03.2011г. и впоследствие е спряла да тече до
26.06.2015г. От горното следва, че с подаването на молбата от 02.03.2011 г., взискателят е
прекъснал теченето на давностния срок, като същият е спрян приемане на тълкувателното
решение по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че
предходното постановление е изгубило действие, респективно от тази дата започва да тече
давност по материалното правоотношение. Тук следва обаче да се подчертае, в предвид
горепосоченото за съобразяване действието на ППВС 3/80г. и на ТР № 2/2015г., действащи
по време на висящност на процесните изпълнителни дела, че не може да се отрече
последващото паремиране на делото в хипотезата на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК едва на
12.07.2022г., когато вече е приложимо тълкуването дадено с ТР 2/2013г. Не може да се
отрече, че при наличните предпоставки за това перемиране на изпълнението е по силата на
самия закон, за него не се изисква нарочен акт на съдебния изпълнител. В този смисъл е
наложена трайна тълкувателна практика (ТРОСГК № 47/1965 г на ВС и т. 10 ТРОСГТК
2/2013 г на ВКС. Следователно след като перемпцията е настъпила при действието на т.10 от
ТР № 2/2015г., то следва да е приложимо тълкуването, дадено с това решение, че давността
не следва да тече от прекратяване на производството /перемирането/, както приемаше ППВС
3/80г., а от последното валидно изпълнително действие. Съдът приема, че това последно
изпълнително действие е именно възбраната, наложена на 12.06.2013г. по изп.д. №
551/2012г. по описа на ЧСИ Б.. Това е така, тъй като описът, извършен в хода на изп.д. №
1584/2014г. на ЧСИ С.П. не е същинско изпълнително действие, а и както е видно описът не
се е състоял. В тази връзка съдът се консолидира с твърдението на процесуалния
представител на ищеца, че последващите действия на ЧСИ, макар и делото да е
преобразувано под нов номер, са незаконосъобразни. Това е така, тъй като делото е
преобразувано, като изпращано, първоначално от ЧСИ Р. А., след това на ЧСИ Б. и
последно на ЧСИ П., тоест доколкото прекратяването поради перемпция не погасява
материалното право, не е налице хипотезата на новообразувано дело, с подаването молбата
за образуване на което давността да се счита отново прекъсната и което предпоставя,
действителност на последващо извършените същински изпълнителни действия. Така съдът
приема, че от 12.06.2013г. до 12.06.2018г. давността е изтекла, което води до извод за
основателност на така предявените искови претенции.
При този изход на спора, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ищеца. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на
588,40 лева. Съдът не присъжда адвокатски хонорар на ищеца, представляван от адвокат В.
Л., доколкото по делото не са представени доказателства за реалното заплащане на сумата
от 1200,00 лева, съобразно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
5
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от Д. Г. Д., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК *********, отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 от ГПК, че Д. Г. Д. не
дължи на /ФИРМА/, 1/ сумите по ИЛ от 09.02.2011 г.,
издаден по ч.г.д. № 3316/2010 г. по описа на РС-Х., за
общата сума в размер на 9293,13 лева, съставляваща сбор
от: сумата от 904,85 лева, представляваща вземане за
застраховка „Каско“ по фактури № 32678/26.02.2009 г.; №
45095/26.05.2009 г. и № 48372/07.07.2009 г., сумата от 397,26
лева, представляваща вземане за данък на МПС по ЗМДТ
за 2008 г. и 2009 г., сумата от 363 лева, представляваща
вземане по застраховка „Гражданска отговорност“ по
фактура № 50711/21.08.2009 г. и фактура №
28762/08.10.2008 г., сумата от 5361,02 лева, представляваща
вземане за неустойка за забава за периода от 11.03.2009 г. до
23.10.2009 г., сумата от 2267,50 лева, представляваща
вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по чл. 66 от същия, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.12.2010 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 185, 86 лв. – разноски по
делото, и 2/ сумите по ИЛ от 11.02.2011 г., издаден по ч.г.д.
№ 3315/2010 г. по описа на РС-Х., за общата сума в размер
на 5125,68 лева, съставляваща сбор от: сумата от 1178,48
лева, представляваща вземане за застраховка „Каско“ по
6
фактури № 43420/01.04.2009 г., № 46503/16.06.2009 г., №
51397/16.09.2009 г. и № 53916/19.11.2009 г., сумата от 179,60
лева, представляваща вземане по застраховка „Гражданска
отговорност“ по фактура № 51129/10.09.2009 г., сумата от
66,93 лева, представляваща вземане за данък на МПС по
ЗМДТ за 2009 г. по фактура № 42109/27.03.2009 г., сумата
от 1887,17 лева, представляваща вземане за неустойка за
забава за периода от 06.04.2009 г. до 01.11.2009 г., сумата от
1814,50 лева, представляваща вземане за неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по чл. 66 от същия,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението – 22.12.2010 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 102, 51 лв. –
разноски по делото, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Д. Г. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 588,40 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Д., ЕГН
********** за осъждане на /ФИРМА/, ЕИК ********* да му
заплати сумата в размер на 1200,00 лева, деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Решението в частта, в която съдът е оставил без
уважението искането за присъждане на разноски за сумата
от 1200,00 лева, има характер на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщението на
страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8