Р
Е Ш Е
Н И Е
Град Ловеч, ….02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в
открито заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
ЧЛЕНОВЕ :
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря Галина Аврамова, в
присъствието на прокурор , като
разгледа докладваното от съдия СТАНЧЕВСКА ВНЧХД № 51 по описа за
2020 година, за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 38/19.12.2019 г. по НЧХД № 302 по
описа за
Съдът е осъдил подсъдимия К.А.В. ***
заплати на Р.А.Ф. *** от 7 000. 00 /седем хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.10.2018 год.
до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 804
/осемстотин и четири/ лева, а по сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 280.
00 /двеста и осемдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск, като е отхвърлил иска за разликата да пълния претендиран
размер от 10 000. 00 /десет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан.
Пред настоящата инстанция е
постъпила въззивна жалба от адв. Д. М., процесуален представител на К.А.В., с която моли да бъде
отменена присъдата и да се постанови нова присъда, с която да бъде признат за
невиновен и оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда, поради допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила.
Излага, че присъдата почива на предположения и обвинението не е доказано
по безспорен и несъмнен начин. Посочва, че не
е налице нито едно доказателство, от което да се установи авторството на
деянието. Сочи, че първата инстанция е игнорирала образуваната прокурорска
преписка №1650/09.11.2018 г., постановлението на РП Тетевен от 05.02.2019 г., постановлението
на ОП Ловеч от 12.06.2019 г., медицинското свидетелство на д-р Стефанов от
30.10.2018 г. Налага аргумент, че е налице опит за убийство, извършено от Р.Ф.
на 29.10.2018 г. , като РС Тетевен не е съобразил, че Постановлението на ОП
Ловеч подлежи на обжалване пред
Апелативна Прокуратура, това на Апелативна пред ВКП, пред Заместника на Главния
Прокурор и пред самия Главен Прокурор.
Не приема извода на съда, че
К.А. е причинил лека телесна повреда на Р.Ф. с тръба, нанесени удари с таблет и
отвертки, тъй като нанесени удари с такива предмети няма да доведат до
поражения на белия дроб. Счита, че ако брата на Ф. е подал сигнал на тел. 112,
то на основание чл. 207 и сл НПК е следвало да се образува досъдебно
производство и да се извършва оглед на местопроизшествието, при който да се
установят тръби, отвертки и таблети.
Излага, че съдът не е
обсъдил откъде са порезните рани по ръката на А. и дали ако е имало някаква
борба, то тя не е предизвикана и не е налице причинно-следствена връзка за
осъществяване на състава на чл.13 НК и евентуално чл.14 и чл.15 НК.
Излага, че присъдата е постановена
въз основа на показанията на Ф. и нейните близки, а при прослушване на
обаждането на тел. 112, брата на Р. не е знаел кога е родена и на колко години
е.
Посочва, че съдът не е
обсъдил обстоятелството, че Ф. в деня преди инцидента на 28.10.2018 г. /неделя/
не е била на работа, а е излъгала К.В., който факт се потвърждава от
удостоверението от фирма „ГРАМЕР”.
В съдебно заседание
въззивникът и адв. М., редовно призовани, не се явяват.
В съдебно заседание въззиваемата,
редовно призована, не се явява, а се представлява от адв. Ц., който моли да се
постанови решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция.
Настоящата инстанция, като съобрази
постъпилата въззивна жалба, становищата на страните, заявени пред нас и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното :
Р.Ф. и въззивникът В. живеели на семейни
начала в дома на родителите на В. *** и от съжителството си имат две малолетни
деца. В. работел във Франция и на 11.10.2018 год. се прибрал в дома си.
На 28.10.2018 година, около 15.30
часа, между страните възникнал конфликт,
при който въззивникът нападнал въззиваемата в семейното им жилище, като й нанесъл побой и
я удрял с пластмасова тръба по тялото, при което й били причинени хематоми и насинявания.
На 29.10.2018 година, около 12.00
часа, в дома им в с.Г., отново възникнал конфликт между страните, като въззивникът
отново нанесъл побой на тъжителката. В. нанесъл удари с таблет по цялото тяло
на въззиваемата, при което счупил таблета. След това въззивникът взел отвертка
и с пластмасовата дръжка й нанесъл много силни удари в областта на ребрата от
дясно. Въззиваемата изпитала много силна болка, не можела да диша и да запази
живота си, взела нож, който В. хванал с
ръка и успял да вземе от ръцете й. В. се обадил на бащата на св. И./баща на Ф./
и му казал да отиде до дома им. Св. И.отишъл до дома на въззивника, при което
видял, че Ф. е пребита, след което я качил в автомобила и я закарал в дома им в
с. Г..
След като семейството на Ф. установило
нейното тежко здравословно състояние, брат й се обадил на тел.112 и съобщил за
състоянието на сестра си, както и факта, че е пребита от В..
Ф. била транспортирана в спешна
помощ гр.Тетевен и след преглед била настанена в хирургичното отделение на
болницата в гр.Тетевен.
На 01.11.2018 год. на Ф. била
извършена операция /торакоцентеза/, при което е установено счупване на две
ребра в дясно.
От заключението на вещите лица д-р Д.по
делото съдебно - медицинска експертиза на л. 60-63, се установява, че на Ф. е
било причинено : счупване на две ребра - осмо и девето в дясно, малък излив на
кръв и проникване на оскъдно количество въздух в дясна гръдна половина,
неголяма разкъсно-контузна рана в основата на носа, масивни хематоми /дълбоки и
на голяма площ кръвонасядания/ в областта на седалището, мигриращи към горната
част на бедрата, обуславящи временно е неопасно разстройство на здравето, както
и кръвонасядания в областта на двете подбедрици, причинили и болки и страдания.
Вещото лице е приело, че описаните телесните увреждания се дължат на множество
удари с твърди пъти предмети и могат да бъдат получени по начина и обстановката,
описана от Ф. - удари с пластмасова тръба, таблет и дръжка на отвертка. Вещото лице е посочило, че оздравителния
процес е продължил повече от месец.
Въззивната инстанция споделя така
установената фактическа обстановка от първата инстанция.
Правилен и обоснован е извода на
съда, че К.А.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от
състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК,
като на дата 28.10.2018 година, около 15. 30 часа, и на дата 29.10.2018 година,
около 12. 00 часа, при условията на продължавано престъпление, в дома на
родителите му в с. Г., Ловешка област, улица „***, чрез нанасяне на множество
удари с твърди тъпи предмети - пластмасова тръба, таблет и дръжка на отвертка,
умишлено е причинил на Р.А.Ф. *** телесни повреди, изразяващи се в счупване на
две ребра - осмо и девето в дясно, малък излив на кръв и проникване на оскъдно
количество въздух в дясна гръдна половина, неголяма разкъсно-контузна рана в
основата на носа, масивни хематоми /дълбоки и на голяма площ кръвонасядания/ в
областта на седалището, мигриращи към горната част на бедрата, обуславящи
временно е неопасно разстройство на здравето, както и кръвонасядания в областта
на двете подбедрици, причинили и болки и страдания, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
От обективна страна деянието е
осъществено от В. чрез действия, като на посочените дати и място, чрез нанасяне
на множество удари с твърди тъпи предмети - пластмасова тръба, таблет и дръжка
на отвертка, умишлено е причинил на Р.А.Ф. *** телесни повреди, изразяващи се в
счупване на две ребра - осмо и девето в дясно, малък излив на кръв и проникване
на оскъдно количество въздух в дясна гръдна половина, неголяма
разкъсно-контузна рана в основата на носа, масивни хематоми /дълбоки и на
голяма площ кръвонасядания/ в областта на седалището, мигриращи към горната
част на бедрата, обуславящи временно е неопасно разстройство на здравето, както
и кръвонасядания в областта на двете подбедрици, причинили и болки и страдания,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. От заключението на вещите лица д-р Д.по
съдебно - медицинска експертиза на л. 60-63, се установява характера и вида на
причинените увреждания на Ф., механизма на причиняването им и времето за
възстановяване.
От субективна страна деянието е
извършено от въззивникът умишлено, при пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е искал
тяхното настъпване.
Неоснователен е довода на защитата,
че следва да бъде постановено нова присъда, с която В. да бъде признат за невиновен
и оправдан за престъпление по чл. 130,
ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин
така, както изисква НПК.
Този довод е бил изложен и пред
първата инстанция, обсъден от нея в мотивите към обжалваната присъда и правилно
е отхвърлен като неоснователен. Първата инстанция е изпълнила задълженията си
по чл. 305, ал. 3 НПК като в мотивите е
посочила установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Съдът
съобразно чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
тъй като са налице противоречия в доказателствените материали, е изложил
съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля, които се споделят от
тази инстанция.
Въззивната инстанция, както и
първата, дава вяра на показанията на св. И./баща на Ф./, св. И./майка на Ф./,
св. Ф./брат на Ф./, които кореспондират на приложените писмени доказателства –
епикриза, медицинско свидетелство,
справка Дирекция „Национална система
Свидетелите И./баща на Ф./, И./майка
на Ф./ и Ф./брат на Ф./ не са преки очевидци на деянието и са близки роднини на
Ф.. Тази инстанция, както и първата, им дава вяра, тъй като показанията им са
последователни, логични, точни и тези гласни доказателства съответстват на приложените писмени доказателства –
епикриза, медицинско свидетелство,
справка Дирекция „Национална система
Въззивната инстанция, както и РС
Тетевен, не дава вяра на обясненията на въззивника в частта, в която отрича да
е нанасял побой на Ф., тъй като противоречат на показанията на св. И./баща на Ф./,
св. И./майка на Ф./, св. Ф./брат на Ф./, които кореспондират на приложените писмени
доказателства – епикриза, медицинско
свидетелство, справка Дирекция „Национална система
Неоснователно е становището на адв. М.,
че по делото не е обсъдено причиненото нараняване на въззивника. Съдът е посочил, че Ф. е взела ножа, след
нанесения й побой, за да запази живота си. Въззивникът е хванал ножа с ръка и е
успял да го вземе от ръцете на Ф.. Правилен е извода на съда, че нападението е
осъществено от въззивника и Ф., за да се защити от това противоправно и реално
нападение, е взела ножа и се е опитала да го отблъсне, вследствие на което на Ф.са
причинени порезна рана на дясна длан и прободна рана на корема.
Въззивната инстанция не споделя и
аргумента на защитата, че присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда, поради допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила. Процесуалният представител на В. не излага конкретни
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила и
контролната инстанция също не констатира такива.
Присъдата е правилна в частта, с
която съдът е освободил от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК В. за
престъплението по чл. 130, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като му е
наложил административно наказание глоба в размер на 2 500. 00 /две хиляди
и петстотин/ лева, която да заплати в полза на държавата. Налице са условията
на чл. 78а от НК, тъй като в НК за престъплението по чл. 130, ал. 1 във връзка
с чл. 26, ал. 1 от НК е предвидено наказание до 2 /две/ години лишаване от
свобода или пробация, въззивникът не е осъждан, не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание и от деянието
му няма причинени имуществени вреди. При определяне на размера на глобата,
съдът е преценил, че се касае за две деяния и причинени множеството телесни
увреждания на Ф.. Тази инстанция намира, че не са налице основания за
намаляване на размера на глобата.
Присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена в
частта, с която съдът е осъдил подсъдимия К.А.В. *** заплати на Р.А.Ф. *** от 7 000.
00 /седем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 29.10.2018 год. до окончателното й изплащане,
както и разноските по делото в размер на 804 /осемстотин и четири/ лева, а по
сметка на Районен съд гр.Тетевен сумата от 280. 00 /двеста и осемдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като е
отхвърлил иска за разликата да пълния претендиран размер от 10 000. 00
/десет хиляди/ лева, като неоснователен и недоказан. Налице е фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като е налице виновно,
противоправно деяние, извършено от В., причинена вреда на Ф. и причинна връзка
между тях. От заключението на вещите лица д-р Д.по съдебно - медицинска
експертиза на л. 60-63, се установява характера и вида на причинените
увреждания на Ф., механизма на причиняването им и времето за възстановяване. Въззивната
инстанция приема, че размера на обезщетението за неимуществени вреди е
съобразено с : множеството увреждания на Ф., техния характер и вид, факта, че е
претърпяла операция /торакоцентеза/, която е свързана с деянието, времето й за
възстановяване, практиката на съдилищата и справедливостта. Не са налице за
основания за изменение на присъдата в тази й част.
При служебната проверка не се
установиха основания за отмяна или
изменение на присъдата.
Ловешкият
окръжен съд приема, че следва да се потвърди присъда № 38/19.12.2019 г. по НЧХД № 302 по описа за
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда
№ 38/19.12.2019 г. по НЧХД № 302 по описа за
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
1.
ЧЛЕНОВЕ
:
2.