РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. С., 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично при закрити врати
заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20221100901867 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството по делото е образувано по молба на „Б.П.З. - С.“ ЕАД ЕИК *******
със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“ бул******* представлявано от А.Ш.-
П. – председател на Съвета на директорите и Р.Б. – Изпълнителен директор, чрез адв.Д. Л.
от САК с правно основание чл.625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност
поради неплатежоспособност, а в условията на евентуалност свръхзадълженост, която
аргументира с това, че дружеството не е в състояние да изпълни изискуеми и безспорни
парични публично правни задължения, както и че е в невъзможност да посреща текущите
такива, свързани с търговската му дейност.
Молителят твърди, че за периода 06.12.2006г. – 17.04.2008г. е придобил право на
собственост върху недвижими имоти, описани в исковата молба. Твърди, че на 06.02.2017г.
описаните имоти и сгради са били апортирани в капитала на А.Т. ЕООД, а с НА от
09.07.2021г. „Б.П.З. – С.“ ЕАД е продало на К.П. ЕООД описаните земя и сгради от т.2-7 от
ИМ. Твърди, че в периода на придобиването на сградата А.Т. до извършването на
06.02.2017г. разпореждане в полза на А.Т. ЕООД , молителят е отдавал под наем помещения
от тази сграда в полза на трети лица и това е била единствената дейност на дружеството,
генерираща приходи. След извършеното разпореждане с активите си, Б.П.З. ЕАД е
преустановило извършването на търговска дейност.
Твърди, че с ревизионен акт №Р-222221021006492-091-001/18.08.2022г., издаден от
ТД на НАП С., на „Б.П.З. – С. ЕАД са установени данъчни задължения за период от 2015г. –
2019г. в общ размер на 1 514 569лв., като след прихващане на сумата от 91 689,92лв.
окончателния размер на дължимото публично вземане е 1 422 879,08лв. На 05.09.2022г.
дружеството получило от НАП покана за доброволно плащане в едномесечен срок, изтичащ
на 05.10.2022г. Твърди, че към тази дата то е разполагало със сумата от 382 059,92лв., които
са били заплатени по сметка на НАП, но не са достатъчни да покрият пълния размер на
1
задължението. Молителят твърди, че обжалва ревизионния акт, независимо от което той е
годно изпълнително основание.
Молителят иска да бъде постановено решение, с което да се открие производство по
несъстоятелност и да бъде определена начална датата на неплатежоспособност.
Съдът като взе в предвид, изложените в подадената молба обстоятелства, събраните
по делото, включително по почин на съда, доказателства – писмени доказателства, данни
от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“-
СДВР, МВР, както и заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа
експертиза и като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър
счетоводни документи, намира за установено от фактическа страна следното.
„Б.П.З. - С.“ ЕАД е еднолично акционерно дружество със седалище в района на
Софийски градски съд. Същото е регистрирано през 2006г. с основна дейност закупуване,
строителство и управление на недвижими имоти в България.
Към настоящия момент дружеството има неизплатени задължения – към НАП за
данъци.
От постъпилата справка от НАП ТД С. вх.№73302/04.11.2022г. се установява, че във
връзка с установените и изискуеми публични задължения на дружеството е образувано
изпълнително дело №*********/2022г. с наложени обезпечителни мерки.
По делото е допусната и назначена СФИЕ. Вещото лице е анализирало основните
показателите за финансовото състояние на дружеството коефициентите на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Оценката на ликвидността се извършва чрез
коефициенти, които са изчислени по данни на счетоводния баланс за съответната година на
периода 2018 – 2022г., като имат следните измерения.
Показателят на коефициента на обща ликвидност представлява съотношението
между сумата на текущите активи спрямо сумата на текущите задължения.
Препоръчителната стойност за коефициента на обща ликвидност е над 1,00. Получените
стойности на дружеството са както следва – към 31.12.2018г. – 0,707; към 21.12.2019г. е
3,278; към 31.12.2020г. е 7,27; към 31.12.2021г. е 39,385 и към 30.09.2022г. коефициента е
0,342. Към 06.10.2022г. и 14.10.2022г. същият е 0,072 и към 25.10.2022г. е 0,071.
Когато показателят е със стойност под 1 означава, че длъжникът не е бил в състояние да
посрещне текущите си задължения с наличните текущи активи, което го поставя в
състояние на неплатежоспособност.
Коефициентът на бърза ликвидност представлява съотношението между сумата на
текущите активи минус материалните запаси спрямо сумата на текущите задължения.
Препоръчителната стойност за коефициента е между 0,50 и 1,00. За периода 2019г. –
31.10.2022г. при длъжника показателите са следните: към 31.12.2018г. – 0,621; към
31.12.2019г. – 3,056; към 31.12.2020г. – 7,364; към 31.12.2021г. – 39,385 и към 30.09.2022г.
коефициента е 0,342. Коефициента е изчислен и към 06.10.2022г. – 0,072 и към 14.10.2022г.
– 0,071. Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството
да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства.
Представлява съотношението между сумата на текущите финансови активи и парични
средства спрямо сумата на текущите задължения. Препоръчителната стойност за
коефициента на незабавна ликвидност е между 0,50 и 0,70. При длъжника стойностите са
както следва – към 31.12.2018г. – 0,276; към 31.12.2019г. – 1,111; към 31.12.2020г. – 1,545;
към 31.12.2021г. – 31,077, към 30.09.2022г. – 0,271; към 06.10.2022г., 14.10.2022г. и
25.10.2022г. този коефициент е 0,00.
Коефициентът на абсолютна ликвидност представлява съотношението между
сумата на паричните средства спрямо сумата на текущите задължения. Препоръчителната
стойност на коефициента е не по-малко от 0,20 до 0,30. При молителя тези стойностите са –
към31.12.2018г. – 0,276; към 31.12.2019г. – 1,111; към 31.12.2020г. – 1,545; към 31.12.2021г.
– 31,077, към 30.09.2022г. – 0,271; към 06.10.2022г., 14.10.2022г. и 25.10.2022г. този
коефициент е 0,00.
2
Вещото лице е посочило, че получените стойности за коефициентите на ликвидност
на дружеството длъжник се установява драстично влошаване на финансовото състояние на
дружеството през 2022г в резултат на издадения от НАП ревизионен акт. За периода 2018г.
– 2021г. вкл. Коефициентите на ликвидност са в нормални според експертизата граници. За
периода 01.01.-30.09.2022г. и четирите коефициента на ликвидност се сриват спрямо
предходната година, поради възникнали задължения към НАП по издаден ревизионен акт.
Тъй като дружеството не е реализирало приходи от отдаване под наем, каквато е дейността
му – приходи от дейността, за всички години на отчетния период, както и че 2021г. е отчело
продажба на ДМА, то според експертизата, дружеството не може да реализира приходи от
основната си дейност – от отдаване под наем на недвижими имоти, поради което получените
стойности на коефициентите на ликвидност към 30.09.2022г. не показват реалното
финансово състояние на дружеството. Стойностите към 30.09.2022г. се формират от
парични средства 385хил.лв. – 79% от сумата на актива /478хил.лв./ и краткосрочни
задължения към НАП по издадения РА 1 423хил.лв.
Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за
оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо
предприятие. Коефициентът на финансова автономност представлява съотношението
между собствения и привлечения капитал на дружеството, като по-високата стойност
показва, че компанията се финансира основно със собствени средства. Получените
стойности за изследвания период са – към 31.12.2018г. – минус 0,8432; към 31.12.2019г. - -
0,8468; към 31.12.2020г. - - 0,8468; към 31.12.2021г. – 38,3846 и към 01.09.2022г. – минус
0,6580. Според вещото лице получените резултати за коефициента на финансова
автономност показват, че през повечето години – 2018г., 2019г., 2020г. и периода – 01.01.-
30.09.2022г. собствения капитал на дружеството е отрицателен и дружеството е силно
задлъжняло. Единствено към 31.12.2021г. преди издаване на РА от НАП собствения капитал
е положителна стойност и стойността на коефициента показва пълно, но моментна
финансова независимост. Въпреки моментното състояние към 31.12.2021г. съгласно
извършения анализ вещото лице е направило извод, че не е налице финансова независимост
на дружеството.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието
от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. В
експертизата си вещото лице е посочило, че колкото стойността е по-близо до нула, толкова
по-малко са привлечените средства. Получените стойности към изследвания период са – към
31.12.2018г. минус 1,186; към 31.12.2019г. минус 1,181; към 31.12.2020г. коефициента е
минус 1,181; към 31.12.2021г. същият е 0,026, към 01.09.2022г. коефициента е минус 1,520;
към 06.10.2022г. и 14.10.2022г. е минус 1,520 и към 25.10.2022г. коеф. е минус 1,538.
Получените резултати показват, че през повечето години – 2018г., 2019г. и 2020г. и за
периода 01.01.-30.09.2022г. собствения капитал на дружеството е отрицателен и
дружеството не покрива нито лев от задълженията. Единствено към 31.12.2021г. преди
издаване на ревизионния акт от НАП собствения капитал е положителна стойност и
стойността на коеф.показва независимост, която в случая се явява моментна. Направен е
извод за висока задлъжнялост на дружеството.
Коефициент на ефективност на приходите от продажби – показва стойностния
размер на извършените разходи с 1лв. приходи. По счетоводни данни на молителя,
изчислените стойности за коефициента на ефект на приходите от продажби за изследвания
период е 0 за всички години. Дружеството не е реализирало приход от наеми, каквато е
дейността на дружеството. В ГФО са отчетени единствено други приходи – от обезценка на
парични средства в КТБ /2019г., 2020г. и 2021г./, отписване на задължение по надвнесена
сума – 2018г. и други приходи от продажба на ДМА /2021г./.
Коефициент на ефективност на разходите – показва стойностния размер на
формираните приходи с 1лв.разходи. по счетоводни данни на молителя за изследвания
период изчислените стойности са 0 /нула/ за всички години. Дружеството е отчело
оперативни разходи за дейността и административни разходи.
3
Коефициент на рентабилност на приходите от продажби – характеризира крайните
резултати от дейността на предприятието и показва каква стойност на финансовия резултат
е постигната с 1лв. приходи от продажби. Според експертизата молителят няма реализирани
приходи от продажби от отдаване под наем за изследвания период, поради което
коефициента на рентабилност от продажби е нула. В ГФО са отчетени други приходи – от
обезценка на парични средства в КТБ /2019г. – 35хил.лв., 2020г. – 27хил.лв. и 2021г. –
16хил.лв./, отписване на задължение по надвнесена сума /2018г. – 2хил.лв./ и др. приходи от
продажба на ДМА /2021г. – 5 672хил.лв./. Отчетените други приходи от обезценка и от
отписване на задължение не представляват реален приход от дейността. Посочено е, че
прихода от продажба на ДМА реално не подобрява или не променя рентабилността на
приходите от продажби, напротив с продажбата на ДМА дружеството не може да бъде
рентабилно, то не може повече да функционира и извършва предмета на дейност – отдаване
на недвижими имоти под наем.
Вещото лице е направило извод, че молителят е бил само на загуба от дейността си за
изследвания период. Рентабилността на собствения капитал е отрицателна и дружеството е
на загуба за всяка година от изследвания период. Молителят не е реализирал приходи от
оперативна дейност или приходи от наеми, поради което рентабилността по отношение на
активите е нула за целия период. През 2021г. са били отчетени други приходи от продажба
на ДМА 4 672хил.лв., като е пояснено от вещото лице, че този приход не може да бъде взет
за определяне на рентабилност на активите на дружеството, тъй като коефициента на
рентабилност на активите показва обращаемост на активите с която се изчислява степента
на използване на наличните активи.
Вещото лице е анализирало представените по делото документи и е извършил
проверка в НАП, като е установил, че паричните задължения включват дългосрочни над 1г.
и краткосрочни задължения до 1г. по получени заеми, задължения към доставчици и
свързани лица, задължения към НАП.
По предоставена информация от НАП на вещото лице, към 25.10.2022г.
задълженията на молителя са в общ размер на 1 439 956,20лв.
На база представен междинен счетоводен баланс към 30.09.2022г. и справки за
периода 01.01.-30.09.2022г. е констатирано, че наличното имущество на дружеството
представляващо сумата на актива по междинен баланс е 487хил.лв.
Вещото лице е обобщило, че за периода 01.01.2018г. – 30.09.2022г. дружеството не е
реализирало приходи от оперативна дейност или приходи от отдаване под наем. Единствено
през 2021г. дружеството е отчело приход от продажба на ДМА на стойност 5 672хил.лв., с
което става невъзможно реализиране на приходи от наеми или други оперативни приходи,
свързани с дейността на дружеството. Последната дата на плащане е на 05.10.2022г. към
НАП на сума в размер на 382 059,92лв., с която частично са погасени задължения към НАП
по издадения РА.
Експертизата е посочила началната дата, от която дружеството не е успяло да погаси
изцяло задължението си към НАП – 06.10.2022г.
В осз вещото лице е конкретизирало, че основен кредитор на дружеството длъжник е
НАП. С извършена продажба през 2021г. в размер на 5 672 000лв. са били погасени
задължения към кредитор на дружеството по предоставен заем, тъй като то е имало до този
момент дългосрочни задължения, но не към финансова институция. Финансовото
задължение е било към свързано лице. Направен е извод, че тенденцията да влошаване на
финансовото състояние като цяло се наблюдава преди 2021г., защото приходите от наеми са
били до 2017г., след което като са били прехвърлени сградите с извършените сделки през
2017г. са останали само УПИ-та като собственост, но те не генерират доходи и реално от
2017г. до 2021г. са фигурирали финансови задължения към свързано лице и с продажбата
тези задължения са били погасени.
Изводът е, че ответното - дружество е в много влошено финансово състояние и
изпитва тежки затруднения по отношение покритието на своите текущи и изискуеми
4
задължения. Предприятието е с изключително лоша ликвидност, установимо с
икономическите показатели. Според изчислените коефициенти на ликвидност и финансова
автономност, длъжникът не е в състояние да покрива текущите си и изискуеми задължения,
считано от 31.12.2018г. Последното плащане на длъжника е от 05.10.2022г. за погасяване на
задължение към НАП.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е
в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи
извод, че молителят е неплатежоспособен. Изпаднал е в състояние на неплатежоспособност,
не разполага със средства да удовлетвори вземанията на кредиторите, не може да я покрие
със заемни средства или по друг начин. Същевременно затрудненията в обслужването на
задълженията имат траен характер, длъжникът не разполага с имущество достатъчно за
покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, което прави
молбата основателна.
Производството по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана
неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуеми парични задължения към държавата, свързани с търговската му
дейност. Тези задължения не са изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608,
ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на
финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни
задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на
краткосрочните му задължения.
Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата
31.12.2018г.
За определяне на датата на неплатежоспособността се изследва цялостното
икономическо състояние на дружеството освен в неговата статика, така и в динамиката му,
като коефициентите за ликвидност са само част от тази преценка. Желателно е
коефициентите за ликвидност да превишават единица, което означава, че предприятието
разполага с повече краткотрайни активи от задълженията му към съответната балансова
дата. При тази постановка степента на риска предприятието да изпадне в състояние на
невъзможност за посрещане на задълженията си е твърде малка. С оглед отчитане на
различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото
състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: обща, бърза,
незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съотнасяне към краткосрочните
задължение /текущите задължения/ на определена част или на всички краткотрайни активи,
диференцирани според тяхната ликвидност. Коефициентът на обща ликвидност, който се
приема за основен при определяне платежоспособността на търговеца, е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи
краткотрайни активи. Необходимо е и да се изследва дали текущите активи могат да се
реализират съобразно присъщата за съответния вид актив обращаемост, която зависи и от
отрасловия сектор на икономиката, в който работи предприятието. Видно от приетата по
делото експертиза коефициентът за обща ликвидност към 31.12.2018г. е под критериите, за
да се определи дружеството като ликвидно към посочената дата. Останалите коефициенти
5
също са под 1-ца към 31.12.2018г. Обстоятелството, че в следващите три години въпросните
коефициенти са били над тази стойност не променят извода, че дружеството е било
неплатежоспособно още към 31.12.2018г. с оглед останалите коефициенти.
Състоянието на дружеството се определя в динамика чрез коефициентите за
финансова автономност и финансова задлъжнялост. В случаите, когато коефициентът на
финансова автономност е под единица, е налице превишение на задълженията спрямо
собствения капитал, т.е. съществуващите задължения не са достатъчно обезпечени с
имуществото на предприятието и обратно, когато този коефициент е над единица, показва
степента на финансова независимост от ползването на чужди средства. Коефициентът на
задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието от своите кредитори за
уреждане на задълженията си. Този показател обикновено е под единица и показва колко
задължения са отчетени на един лев собствен капитал. Колкото коефициентът е по-голям от
единица, толкова независимостта на предприятието от външни източници на средства е по-
голяма. При изследването и на тези показатели е необходимо да се съпоставят повече от два
отчетни периода, както е направено в случая, за да се проследи в динамика коефициентът на
задлъжнялост и финансова автономност на предприятието и да се отчете показаната
тенденция - положителна или отрицателна, т.е. дали със собствен капитал могат да се
покрият пасивите и с каква надеждност. В случая показателите показват, че през целия
изследван период 2018-2022г. /с изключение на 2021г., когато са продадени всички активи
на дружеството и е реализиран приход, водещ до рязко увеличаване на показателите/, както
показателят за финансова автономност, така и този за финансова задлъжнялост са под
референтните стойности, т.е. дружеството през всички посочени години не е имало
достатъчно имущество, за да обезпечи задълженията си.
От експертизата се установява чрез останалите изследвани коефициенти /за
ефективност на приходите от продажби, за ефективност на разходите, за рентабилност/, че
дружеството не е реализирало приход от дейността си през нито една от годините в
изследвания период. Липсата на приход е налице още от 2017г., когато молителят е продал
голяма част от активите си, а именно сгради. С оглед основната дейност - управление на
недвижими имоти, липсата на собственост води до липса на приходи. Именно затова
коефициентите за рентабилност са 0. Освен това експертизата установява тенденция за
увеличаване на задълженията /но не и на активите/ на дружеството през периода 2018-
2020г. вкл. Няма как търговец, който не кумулира приходи да обслужва постоянно
увеличаващи се задължения.
Всичко изложено води до извод за състояние на неплатежоспособност на
дружеството още към 31.12.2018г.
Липсват активи и приходи, от които да се направи извод за способност за
преодоляване на финансовите затруднения и обслужване на задълженията. Затрудненията
на дружеството нямат временен характер. Съдът намира, че дружеството е изпаднало в
състояние на неплатежоспособност, спряло е плащанията и има значителни задължения. Не
се обори презумпцията на чл.608 ал.2 ТЗ, че при спиране на плащанията търговецът е
изпаднал в състояние на неплатежоспособност. Финансовите затруднения, по вид и размер
говорят за един траен характер като и перспективата е негативна.
Без значение е дали след 31.12.2018г. от длъжника са извършвани плащания,
съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл.608, ал. 3,
изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо
неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания
на определени кредитори. Както вече се посочи, неплатежоспособността е обективна
невъзможност на търговеца да изпълнява задълженията си – спиране на плащанията, което
се дължи на липса на краткотрайни активи с достатъчна степен на ликвидност, които са
достатъчни за покриване на краткосрочните задължения. В този смисъл са Решение № 202
от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 56 от 10.09.2014г. по
т.д. № 3057/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 13 от 23.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о. и др. Извършването на плащания към отделни кредитори не води до извода,
6
че не е налице състояние на неплатежоспособност, ако от обективен финансово-
икономически анализ на предприятието се установи, че дружеството не е било в състояние
да изпълни задълженията си.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.608 ТЗ вр. чл.630
ТЗ, поради което дружеството ще следва да бъде обявено в несъстоятелност с всички
произтичащи от това последици.
При извод за основателност на молбата поради настъпила неплатежоспособност на
длъжника, не е налице условие за разглеждане на евентуално наведеното основание –
свръхзадълженост.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен
синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
За временен синдик на дружеството следва да бъде назначен Б.А. М., вписан в
Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по
несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който
да бъде уведомен, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация
съгласие по чл.656, ал.1 и ал.2 от ТЗ. Предвид прогнозния обем работа, свързана с
правомощията на временния синдик по ТЗ, съдът намира, че на временния синдик следва да
бъде определено месечно възнаграждение в размер на 1 200 лева, считано от датата на
встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна причина за
изменение на размера на възнаграждението.
Съдът ще насрочи първо събрание на кредиторите с дневен ред по чл.672 ал.1 от ТЗ.
Предвид посоченото в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че няма
данни за наличността на активи, то не може да се направи извод, че длъжникът разполага с
парични средства, за да посрещне началните разноски в производството по несъстоятелност.
За да се обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, съдът на основание чл.
629б от ТЗ е определил в осз, проведено на 20.12.2022г. сума, която е указал да се предплати
в едноседмичен срок от длъжника или кредиторите му. Тъй като определението на съда не е
придобило публичност по отношение на кредиторите съдът ще предостави отново срок за
привнасяне на разноските.
Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, че ако не сторят това в
определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1 от ТЗ,
производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде
открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане
на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от
Търговския регистър.
За заличаване на дружеството в търговския регистър следва да бъде изпълнено
задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО.
С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните
текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че
началните разноски следва да бъдат определени в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева),
които да укаже да бъдат внесени в едномесечен срок от вписване на решението в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
На основание чл.620 ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени
разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ. Сумата ще бъде събрана
от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.630 ал.1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.П.З. - С.“ ЕАД ЕИК ******* със
7
седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“ бул******* и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА
Й ДАТА на 31.12.2018г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Б.П.З. - С.“ ЕАД
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“ бул*******.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „Б.П.З. - С.“ ЕАД
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“ бул.“******* *******
НАЗНАЧАВА за временен синдик Б.А. М. с адрес: ул.“******* тел.*******, ел.поща
-**********, включен в утвърдения от Министъра на правосъдието списък на лицата, които
могат да бъдат назначавани за синдици, който да бъде уведомен, че следва към датата на
встъпване в длъжност да представи декларация - съгласие по чл.656 ал.1 и ал.2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик Б.А. М. в размер на 1 200 лева
(хиляда и двеста лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на
задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано
от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на на „Б.П.З. - С.“ ЕАД ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр.С., район „М.“ бул.“******* *******на 28.02.2023 г. от
13.30 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр.С., бул. "Витоша" № 2, в залата
за провеждане на съдебните заседания на VІ-24 състав, Търговско отделение, Софийски
градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1.Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2.Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3.Избор на комитет на кредиторите.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „Б.П.З. - С.“ ЕАД ЕИК *******, в
едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, да внесат по сметката за депозити и гаранции на Софийски градски съд, сумата
от 5 000 лева (пет хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по
несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок
да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „Б.П.З. - С.“ ЕАД ЕИК *******, че ако в
определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде
привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе
на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на
дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно
имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото
ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския
регистър.
ОСЪЖДА „Б.П.З. - С.“ ЕАД ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.С.,
район „М.“ бул.“******* *******да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
250 лева (двеста и петдесет лева) разноски по делото.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
8
вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на
основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. С. в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9