РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110105939 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Г. М. Б. и П. Г.
Б., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на
установено в отношенията между страните, че Г. М. Б. дължи на „Топлофикация София“
ЕАД следните суми: 1 564, 90 лв. – 5/6 ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна енергия
за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г., 352, 87 лв. – 5/6 ид.ч. от мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г., 4, 30 лв. – 5/6
ид.ч. от дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата дялово разпределение за
периода от м. 03.2021 г. до м. 04.2021 г., 3, 24 лв. – 5/6 ид.ч. от мораторната лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 06.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху главниците от 17.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането,
както и че П. Г. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 312, 98 лв. – 1/6
ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2020 г. до м. 04.2021
г., 70, 58 лв. – 1/6 ид.ч. от мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г., 0, 86 лв. – 1/6 ид.ч. от дължимо, но незаплатено
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода от м. 03.2021 г. до м. 04.2021 г.,
0,65 лв. – 1/6 ид.ч. от мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 06.01.2023 г.ведно със законната лихва върху главниците от
17.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 57108/2023 г. по описа на Софииски раионен съд, 88
с-в.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците по
отношение на топлоснабден имот в *************, въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците
отговарят за цената на доставената топлоенергия и услугата за извършване на дялово
разпределение в качеството им на собственици на процесния имот. Сочи, че в случая
деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г.
Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат
плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при
неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат
обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по
чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето
решение дяловото разпределение да се извършва от „Техем сървисис“ ЕООД, което
дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово
разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово
разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на
топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово
разпределение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Г. М. Б. и П. Г. Б.,
подаден чрез адв. И. П.. Ответниците оспорват основателността на предявените претенции.
Твърдят, че по отношение на процесния имот не е налице облигационно отношение между
тях и ищеца. Поддържат, че са се отказали от наследството на М. Г. Б.. Оспорен е
претендираният размер на количеството топлинна енергия. Направено е възражение за
погасяване на претендираните вземания по давност. Оспорва се дължимостта на вземането
за мораторна лихва върху претенцията за дялово разпределение, тъй като не са поканени да
заплатят сумата. Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.
С определение от 04.09.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано
„Техем сървисис“ ЕООД. Третото лице-помагач изразява становище за основателност на
предявения иск и заявява, че е извършило дяловото разпределение в съответствие с
действащите нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл.
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86,
2
ал. 1 ЗЗД.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 57108/2023 Г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 01.11.2023 г.,
поправена с разпореждане № 5048 / 10.01.2025 г. по ч.гр.д. № 57108/2023 г. по описа на СРС,
88 с-в. Ищецът е поискал да бъде признато за установено, че ответникът му дължи лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за период, по-малък от този, за който е
издадена заповедта, което според настоящия състав е допустимо. Заповедта е връчена на
адреса на всеки един от длъжниците и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК всеки от тях е подал
възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
По основателността:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество.
В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото, съдът приема,
че ответниците са титуляри на право на собственост върху процесния имот за процесния
период, поради което и отговарят за цената на доставената топлинна енергия. От приетия
като доказателство Нотариален за учредяване на договорна ипотека от 12.11.2008 г. се
3
установява, че на посочената дата Г. М. Б. и Г. К. Б. са се явили пред Нотариус В. Б., в
качеството им на ипотекарни длъжници, представили са доказателства и заявили пред
нотариуса, че единствени легитимни собственици на недвижим имот, придобит по време на
брака им на името на Г. К. Б. и представляващ съпружеска имуществена общност, а именно
апартамент № 47, находящ се в ************, като са заявили волята си да учредят
договорна ипотека върху описания имот в полза на трето по делото лице. В Нотариалния акт
е обективирано удостоверителното изявление на нотариуса, че е извършил проверка на
представените от ипотекарните длъжни писмени доказателства и се е убедил, че
учредителите на ипотеката са собственици на ипотекирания имот. Посочено е още от
нотариуса, че при одобряването на акта са представени следите документи, установяващи
правото на собственост: Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно
място от ЖСК № 101, том ХХ, дело № 1786/1975 , вх. рег. № 4088/20.02.1975 г. на Нотариус
при СРС, Удостоверение за граждански брак на ипотекарните длъжници, издадено въз
основа на Акт на за граждански брак № 1142/ 16.10.1964 г. Нотариалният акт за учредяване
на договорна ипотека носи неоспорените подписи на ответницата Г. М. Б. и на Г. К. Б.. По
делото представени и приети като доказателства още Нотариален акт за учредяване на
договорна от 19.04.2019 г., съставен от Т. Г. – помощник нотариус по заместване при
нотариус Ц. С. - Н., видно от който Г. М. Б., П. Г. Б. и М. Г. Б. са учредили в полза на трето
неучастващо по делото лице договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот,
представляващ апартамент № 47 с идентификатор *****************, находящ се в
****************************. Нотариалният акт съдържа удостоверително изявление на
помощник-нотариуса, че се е уверил, че Г. М. Б., П. Г. Б. и М. Г. Б. са собственици на
ипотекирания имот. Посочено е, че при съставянето на акта са представени документи, сред
които Нотариален акт за собственост върху жилище, строено на държавно място от ЖСК №
101, том ХХ, дело № 1786/1975, както и Удостоверение за наследници от 20.11.2012 г.
Прието като доказателство е и Постановление за налагане на възбрана по изп.д. №
**************** от 15.11.2019 г. върху 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****************, находящ се в **************************** на
длъжника М. Г. Б.. Прието като доказателство е и Постановление за възлагане на недвижим
имот от 29.04.2021 г., издадено от ЧСИ Галин Костов във връзка с изнесен на публична
продан апартамент № 47, с идентификатор ***************** и адрес в
****************************, собственост на ипотекарните длъжници Г. М. Б. и П. Г. Б.,
както и Приемо-предавателен протокол за въвод във владение от 13.09.2022 г. между Г. М. Б.
– продавач и трето неучастващо по делото лице – купувач, съдържащ неоспорен подпис на
ответницата. От събраните писмени доказателства се установява, че към процесния период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. ответниците Г. М. Б. и П. Г. Б. са били сред титулярите на
правото на собственост върху процесния имот – ап. 47, находящ се в
****************************. Апартаментът е придобит при условията на съпружеска
имуществена общност през 1975 г. от Г. М. Б. и Г. К. Б.. След смъртта на съпруга, настъпила
в периода 2008 г. – 2019 г., съпружеската имуществена общност е прекратена съгласно чл.
27, ал. 1 вр. чл. 44, ал. 1 от Семейния кодекс. Според чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството
4
съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Ето защо и след смъртта на Г. К.
Б., Г. М. Б. се легитимира като собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот, а П. Г. Б. се
легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от имота.
По делото са представени и приети доказателства – удостоверение за наследници от
05.04.2022 г., че М. Г. Б., който се легитимира като собственик въз основа на наследствено
правоприемство на останалата 1/6 ид.ч. от процесния имот, е починал на 29.07.2020 г. и е
наследен от своята майка Г. М. Б.. Събрани са и писмени доказателства, удостоверяващи
отказа от наследство, оставено от М. Г. Б., а именно съдебно удостоверение за отказ от
наследство, направен от Г. М, Б., вписан в особената книга на съда под № 1592/14.08.2023 г.
и удостоверение за отказ от наследство, направен от П. Г. Б., вписан в особената книга на
съда под № 1838/20.09.2023 г. в качесвтото му на наследник от следващи кръг на
наследяване.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответниците се явяват страни по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е било да заплащат цената на същата, както
и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Във връзка с възраженията на ответниците следва да се отбележи, че действително по
делото не са представени преки писмени доказателства, установяващи правото им на
собственост върху процесния имот. Приетите като доказателства писмени документи обаче
създават верига от косвени доказателства, че ответниците са титуляри на правото на
собственост върху процесния имот за процесния период при посочените квоти. Константна е
практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, по въпроси относно косвените
доказателства. В решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV-то гр. отд. на
ВКС, е прието следното: Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за
осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно
доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато
за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване - при което се създава
вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване
може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към
основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено.
Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат
за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се
включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства,
непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства
може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският
процес не въздига определени видове доказателственисредства (веществени, писмени,
гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) като по-значими или
категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по
5
правилата на чл. 188 от ГПК от 1951 г.(отм.) и съответно - чл. 235 и чл. 12 от ГПК от 2007 г.
Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените
доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите
обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Подобно разрешение е
възприето и в решение № 31/9.03.2012 г. по гр. дело № 502/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, а
именно: Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за
спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато доказването има за предмет
факти, за които доказващият носи доказателствената тежест, то е главно. Главното доказване
трябва винаги да е пълно, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или
неистинността на съответното твърдение. Доказването се осъществява
с доказателствени средства. Последните са косвени, когато чрез тях се доказват релевантни
факти, въз основа на които съдът може да направи логически извод за осъществяването на
правнорелевантни факти. Последните са такИ. факти от живота, от доказването на които
може да се заключи, че определен факт, предвиден в хипотезиса на приложимата
правна норма, се е осъществил. За да се постигне чрез косвени доказателствени средства
пълно доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде
сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,
наистина се е осъществил. В подобен смисъл е и приетото в решение № 841/19.01.2010 г. по
гр. дело № 3530/2008 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. Преценката на такИ. косвени
доказателства и дали те в своята съвкупност са достатъчни за установяването на
главния доказателствен факт, съдът следва да извършва по свое вътрешно убеждение,
предвид конкретиката на всеки отделен случай, съгласно чл. 12 и чл. 235 от ГПК – решение
№ 61 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2015 г., IV г. о., ГК. Според настоящия състав
обстоятелството, че по отношение на процесния имот са учредявани последователно
договорни ипотеки, като в съответните нотариални актове се съдържа и удостоверителното
изявление на нотариуса относно принадлежността на правото на собственост,
обстоятелството, че е осъществена публична продан на имота и същият е предаден на
купувача от Г. М. Б. в качеството й на продавач, както и отразените в съдържащите се други
писмени доказателства, удостверяващи издаване на фактури за топлоенергия на името на Г.
К. Б., а името на М. Г. Б. фигурира сред етажните собственици, избрали „Техем сървисис“
ЕООД да извършва дялово разпределение и в протокола се съдържа негов подпис
обстоятелства, установяват по неоспорим косвен път, че ответниците са били собственици
на процесния имот при посочените квоти. Връзките между лицата, а именно че Г. М. Б. и Г.
К. Б. са били съпрузи и родители на П. Г. Б. и М. Г. Б. също се установяват по косвен път от
събраните писмени доказателства.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
6
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такИ.. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са възразили срещу прилаганите от
ищеца общи условия или да са предложили сключването на индивидуално споразумение,
поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период е
възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Задължението за заплащане на цената за дялово разпределение от разпоредбата на чл.
22, ал. 2 от Общите условия, съгласно която клиентите заплащат на Продавача стойността на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец. Съгласно чл. 36 от
Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово разпределение“,
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
По делото са представени Протоколи от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил
подписан, видно от приложен договор № 809 от 27.09.2001 г., като решението на ОС на ЕС и
договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са
валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост,
като обстоятелството, че за процесния период именно „Техем сървисис“ ЕООД е извършвало
7
услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот, се
потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни
сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС,
намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните
заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Според експертът
количеството постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на
адрес: ********************* е била измервана чрез определено от Закона за енергетиката
средство за измерване – общ топломер, които е отчитан по електронен път в края на всеки
месец, като технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна
енергия, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното дружество.
Изяснява се, че през процесния период в имота на ответника са начислявани суми за
отопление, битово гореща вода и сградна инсталация, като детаилно е посочено как се
формират те, достигаики се до краиния извод, че това е ставало съобразно изискванията на
деистващата нормативна уредба. Така, сумите за отопление на имота са начислявани на база
дистанционно отчитане на 4-те броя отоплителни тела. В имота има поставен водомер за
топла вода, за но за отчетния период не е осигурен достъп за отчет на водомера за 2020/2021
г. и е изчислена служебно топлинна енергия за битова гореща вода на база 2 бр. потребители
на топла вода, при служебно определен разход 140 л. на денонощие за един потребител.
Вещото лице изрично е посочило в експертизата и е уточнило в открито съдебно заседание,
че не е представен документ за 2 бр. потребители от фирмата за дялово разпределение.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база
посочената в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между
абонатите съобразно пълния отопляем обем на имота и този на етажната собственост.
Посочено е, че общо изчислената сума от фирмата за дялово разпределение за процесния
период е 1 911, 60 лв., но предвид липсата на данни за двама потребители на битова гореща
вода, вещото лице е изчислило, че дължимата сума е 1 278, 35 лв., представляваща сбора от
250, 07 лв. – сградна инсталация, 395, 04 лв. – отопление на имот и 633, 24 лв. – битова
гореща вода за един потребител. Съдът приема, че сумата от 1 278, 35 лв. е релевантна и
отразяваща действителното количество доставена топлинна енергия, доколкото в тежест на
ищеца е било да докаже, че е потребено количество в по-голям размер, респективно, че в
имота се е ползвала битова гореща вода от повече от един потребител. От техническа гледна
точка вещото лице е посочило, че за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. начислените
суми за топлинна енергия са по прогнозно потребление, като в края на отоплителния
периода фирмата за дялово разпределение изчислява реалното потребление на топлинна
енергия и извършва изравняване между начислената и дължимата сума съгласно
действащата нормативна уредба.
В заключението си вещото лице е посочило още, че топломерът в процесния имот с
8
фабр. № 4022105 е преминал на метрологична проверка през 55 месеца, вместо 24 месеца,
но през процесния период топломерът не е сменен и при проверките на същия не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности. По повод довода на ответниците за
неустановяване на доставеното количество топлоенергия в тази връзка следва да се
отбележи, че от изследваните документи не се установява неточност при измерването,
извършвано от общия топломер. С оглед на това независимо, че не е извършена
метрологична проверка своевременно, по делото не се установява неточно отчитане.
Ето защо, съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата
експертиза по делото са установени по категоричен начин доставената и потребена в имота
топлоенергия в определено количество и неините стоиности за исковия период.
Заключението на експерта е обосновано и изготвено въз основа на професионалните му
знания и компетентност, същото не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира
с доверие и го поставя в основата на правните си изводи.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от сумата за
топлинна енергия ответниците дължат да заплатят, като бъде разгледано своевременно
релевирано от тях възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните,
разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
се прилага тригодишната давност. Предявяването на иска спира течението на давността,
като в случая заявлението по чл. 410 ГПК е подадено в съда на 17.10.2023 г., а за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и деиствията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което извън погасителната давност са всички вземания,
чиято изискуемост не след и на 17.10.2020 г., а след и на 10.08.2020 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От страна на ищеца се претендират вземания за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период общи условия на
ищеца – тези от 27.06.2016 г., в сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за които
се отнасят. Следователно, деиствително са погасени по давност вземанията за м. 05.2020 г. г.,
тъи като месечно задължение за м. май 2020 г. е станало изискуемо на 15.07.2020 г., т. е.
преди 10.08.2020 г., поради което то е обхванато от изтекла погасителна давност. Тук следва
да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи
месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по
давност, позоваваики се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2021 г., и чрез включването
им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това деиствие се цели избягване на
евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В случаите на чл. 155,
ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
9
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното правоотношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стоиността на деиствително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стоиността на
деиствително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от
вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Издаването на изравнителната сметка не
променя срока, в които месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от
които започва да тече погасителната давност за тях.
В случая, с оглед липсата на изложени твърдения, а и на ангажирани доказателства за
извършени от страна на ответниците плащания на процесните суми, следва да се приеме, че
главното задължение за цена на топлинна енергия за исковия период се равнява на
посочената по-горе сума от 1 278, 35 лв, отразяваща реално доставената и потребена такава.
От нея следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., които предвид данните по таблицата от заключението по
съдебно-техническата експертиза, отразяващи фактурираното количество топлинна енергия
за процесния период и годишното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат на 33,
72 лв.
Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, размерът на месечните
задължения за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., които не
са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 1 244, 63 лв. (1 278, 35 лв. – 33, 72
лв.). С оглед приетите за доказани права в съсобствеността Г. М. Б. ще отговаря за 4/6 от
задължението, а П. Г. Б. за 1/6 от задължението, като изчисляваики по реда на чл. 162 ГПК,
съдът приема, че краиният размер на задължението на Г. М. Б. за цена на топлинна енергия
за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 829, 75 лв. ( = ¼ от 1 244, 63), а
задължението на П. Г. Б. за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2021 г. възлиза на 207, 44 лв. ( = 1/6 от 1 244, 63), до които размери предявените главни
искове са основателни и следва да бъде уважени, като се отхвърлят за разликата до пълния
предявен размер и за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.
Към стоиността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимата такса за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стоиност за имота
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 5, 16 лв. Това е така, тъи като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба No 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
„Топлофикация София“ ЕАД и фирмата за дялово разпределение за извършване на услугата
10
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост, тези разходи се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение. Във връзка с възражението за изтекла погасителна давност следва да
се отбележи, че задължението за цена на услуга за дялово разпределение се претендира от
ищеца едва от 01.03.2021 г., т. е. след 10.08.2020 г., поради което то не е обхванато от изтекла
погасителна давност. С оглед извода за правата в съсобствеността на ответниците обаче,
съдът приема, че изчислено по реда на чл. 162 ГПК задължение на всеки един от тях възлиза
на 3, 44 лв. за Г. М. Б. /=1/4 от 5, 16 лв./ и на 0, 86 лв. за П. Г. Б. /=1/6 от 5, 16 лв./.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.10.2023 г. до окончателното
им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг, изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за които се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други деиствия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162 ГПК, съдът
счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на топлинна
енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2021 г., попадащ в обхвата на общите условия от
2016 г., се равнява на сумата от 278, 54 лв., начислена за претендирания период от 15.09.2021
г. до 04.10.2023 г. Съобразявайки отговорността на всеки един ответник по отношение на
главното вземане до размера на квотите му в съсобствеността и изчислено по реда на чл. 162
ГПК, вземането е основателно спрямо Г. М. Б. до сумата от 185, 69 лв. /=4/6 от 278, 54 лв./, а
спрямо П. Г. Б. до сумата от 46, 42 лв. /=1/6 от 278, 54 лв./, до които размери предявените
акцесорни искове за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия са
основателни и следва да бъдат уважен, като се отхвърли за разликата до пълните предявени
размери.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.10.2023 г. и
касаеща процесния период, поради което предявените акцесорни искове за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени.
11
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски има всяка от страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на заявителя - ищец се следват направените
разноски в производството по ч. гр. дело № 57108/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, както
и в исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете. По отношение на Г. М.
Б. дължимите разноски възлизат на 41, 69 лв. – дължима държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по заповедното производство с оглед изхода по делото и 209, 78 лв. -
дължима държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, такса за съдебно удостоверение
и депозит за вещо лице по исковото производство. По отношение на П. Г. Б. дължимите
разноски възлизат на 10, 57 лв. – дължима държавна такса и юрисконсултсо възнаграждение
по заповедното производство с оглед изхода по делото и 53, 36 лв. - дължима държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, такса за съдебно удостоверение и депозит за вещо
лице по исковото производство. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената деиност от
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените разноски в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В случая ответниците претендират да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
упражнилия по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата безплатно адвокатско
представителство адв. П.. Съдът споделя разбирането, че адвокатското възнаграждение в
този случай се определя от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото. При
това положение в полза на адв. П. следва да се присъди възнаграждение по 100 лв. за
подаване на възражение в заповедното производство от името на всеки един длъжник, както
и да му се определи възнаграждение за процесуално представителство е исковия процес.
Съдът съобрази, че делото не се отличава с особена сложност, подаден е обоснован и
мотивиран отговор на исковата молба проведени са две открити съдебни заседания, като и в
двете се е явил представителят на ответниците, събирани са доказателства, поради което и
определеното адвокатско възнаграждение за адв. П. общо за защитата на двамата ответници
е 600 лв. същото следва да бъде редуцирано с оглед изхода по делото до 288 лв.
Така мотивиран, съдът
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в г****************** срещу Г. М.
Б., ЕГН **********, с адрес в ****************************, ап. 47 на основание чл. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Г. М. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 829, 75 лв. – 4/6
ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2021
г. до топлоснабден имот в ************, аб. № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от 17.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 185, 69 лв. – 4/6 ид.ч. от
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
04.10.2023 г., 3, 44 лв. – 4/6 ид.ч. от дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода от м. 03.2021 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 17.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № 57108/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 829, 75 лв. до пълния предявен размер от 1 564, 90 лв. и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена
на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. за разликата над уважения
размер от 185, 69 лв. до пълния предявен размер от 352, 37 лв., иска за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 г. за разликата над уважения
размер от 3, 44 лв. до пълния предявен размер от 4, 30 лв., както и иска за лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3, 24 лв.,
включваща лихва за периода от 15.11.2020 г. до 06.01.2023 г. върху платената главница.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в г****************** срещу П. Г.
Б., ЕГН **********, с адрес в ****************************, ап. 47 на основание чл. чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че П. Г. Б. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 207, 44 лв. – 1/6
ид.ч. от дължима, но незаплатена топлинна енергия за периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2021
г. до топлоснабден имот в ************, аб. № **********, ведно със законната лихва върху
главницата от 17.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, 46, 42 лв. – 1/6 ид.ч. от
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
04.10.2023 г., 0, 86 лв. – 1/6 ид.ч. от дължимо, но незаплатено възнаграждение за услугата
дялово разпределение за периода от м. 03.2021 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 17.10.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми по
ч. гр. дело № 57108/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 01.11.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за цена на топлинна енергия за
разликата над уважения размер от 207, 44 лв. до пълния предявен размер от 312, 98 лв. и за
периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена
13
на топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.10.2023 г. за разликата над уважения
размер от 46, 42 лв. до пълния предявен размер от 70, 58 лв., иска за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до 30.04.2021 както и иска за лихва за
забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 3, 24 лв.,
включваща лихва за периода от 15.11.2020 г. до 06.01.2023 г. върху платената главница.
ОСЪЖДА Г. М. Б., ЕГН **********, с адрес в ****************************, ап.
47 да заплати на Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в г****************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 41, 69 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 57108/2023 г. по описа на СРС,
88 състав, както и сумата от 209, 78 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА П. Г. Б., ЕГН *********, с адрес в ****************************, ап.
47 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в г****************** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 10, 57 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 57108/2023 г. по описа на СРС,
88 състав, както и сумата от 53, 36 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в г****************** да заплати на адв. Й. В. П. на основание чл. 78, ал. 3
ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
защита на Г. М. Б. в заповедното производство, сумата от 100 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за защита на П. Г. Б. в заповедното производство, както и сумата
от 288 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за защита на Г. М. Б., и П. Г. Б. в
исковото производство по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД,
ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софииски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14