О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 189
гр. Шумен, 17.05.2018г.
Шуменски окръжен съд, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. Томова
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. Станчев
2. Т. Димитрова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Л. Томова, в.ч.гр.д. № 149 по описа за 2018г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 5146 от 27.03.2018г. депозирана от адв. П.Б. ***, в качеството му на процесуален представител на „ПУРАТОС БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ..., представлявано от изп. директор Р.М.П. срещу разпореждане № 160/01.03.2018г. по гр. 3582/2017г. по описа на РС – Ш., за издаване на изпълнителен лист по допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила решение № 150/23.02.2018г. по същото дело. Жалбоподателя излага, че е подадена въззивна жалба срещу решението по делото, в която се твърди, че исканото обезщетение, за което е издаден и изпълнителния лист вече е изплатено по друго дело и с постановеното решение РС – Ш. е нарушил силата на пресъдено нещо. Моли за отмяната на разпореждането, с което е разпоредено издаването на изпълнителния лист, като при условията на евентуалност прави искане на осн. чл. 282, ал. 2 от ГПК, съда да постанови спиране на изпълнението на допуснатото предварително изпълнение на решението, като даде срок за представяне на надлежно обезпечение, в размер съобразен с ТР № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС, а именно в размера на присъдената сума, като обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Моли и да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство.
Ответникът по жалбата е депозирал отговор, в който излага, че са налице всички предпоставки за издаването на изпълнителния лист и от жалбата не ставало ясно какви са пороците на обжалвания акт. Обстоятелството, че срещу решението била подадена въззивна жалба, било ирелевантно, тъй като присъденото обезщетение, по същество представлявало обезщетение за работа и по смисъла на чл. 242, ал. 1 от ГПК подлежи на предварително изпълнение. Доводите за нарушена СПН, не следвало да се обсъждат в това производство, доколкото формалната преценка по чл. 406, ал. 1 от ГПК изключвала възможността да се правят възражения свързани с материалното право, като по отношението на искането за спиране, сочи, че разпоредбата уреждала спиране, само на въззивните решения, каквото разглеждането не е.
Съдът, след като се запозна с жалбата, материалите по делото, становището на ответната страна и като съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 242, ал.1
от ГПК съдът постановява предварително изпълнение, когато присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Предварителното
изпълнение на решенията, с които се присъждат вземанията изброени в ал.1 на чл. 242 от ГПК, е правна последица, която настъпва по силата на закона /ex
lege/, като законът не дава възможност за преценка - съдът
не може да разглежда въпроса да допусне предварително изпълнение или не, той е
длъжен да стори това. С решението от 23.02.2018г. постановено по гр. д.
№ 3582 по описа за 2017 г. на Районен съд – Ш., е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.
1 от КТ за оставането на ищеца без работа поради незаконно
уволнение, което следва да се квалифицира като обезщетение за работа и като
такова е обхванато от приложното поле на посочената правна норма, а именно за
присъдено обезщтетение за оставане без работа. Разпореждането за издаване на изпълнителния лист е издадено в
съответствие с разпоредбите на чл. 404, ал.1 от ГПК и чл.
406 от ГПК, като в това производство съда не следва да извършва друга
проверка, тъй като съдебните решения, по които е допуснато предварително изпълнение
подлежат на принудително изпълнение и въз основа на тях съдът е длъжен да
издаде изпълнителен лист, независимо дали ответника е
подал или не въззивна жалба, както правилно е процедирал първоинстанционния
съд, като е постановил издаване на изпълнителен лист.
Недопустимо е направеното от жалбоподателя евентуално искане, съда да постанови спиране на изпълнението на допуснатото предварително изпълнение, с представяне на надлежно обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК. Спирането по чл. 282, ал.2, изр. първо от ГПК, има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. В настоящия случай, нито е налице невлязло в сила осъдително въззивно решение, нито е подадена касационна жалба от жалбоподателя, за да е налице някоя от предпоставките за спиране на решението в посочената в жалбата правна норма на чл. 282 от ГПК, намираща се в глава двадесет и втора от ГПК озаглавена „Касационно обжалване“, тъй като производството по процесното дело е във фаза на „Възивно обжалване“ и същото е уредено в глава двадесета от ГПК, в която глава, законодателя не е предвидил аналогична на разпоредбата на чл. 282 от ГПК - уреждаща спиране на първоинстонционно съдебно решение.
Ето защо
обжалваното разпореждане, с което районния съд е постановил издаване на изпълнителен лист въз основа на допуснато предварително изпълнение на съдебно решение е правилно и
законосъобразно и
следва да се потвърди, а жалбата срещу него, като неоснователна следва да се остави без уважение.
Воден от горното, Шуменският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 160/01.03.2018г. по гр. 3582/2017г. по описа на РС – Ш., за издаване на изпълнителен лист по допуснато предварително изпълнение на невлязло в сила решение № 150/23.02.2018г. по същото дело.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.