№ 758
гр. Бургас, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ К. СЛАВЕЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20222120201354 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***,
представлявано от *** – Управител против Наказателно постановление №
130/16.12.2021 г., издадено от Директор на РИОСВ - Бургас, с което за
нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на
околната среда /ЗООС/ и на основание чл. 162, ал. 1 от същия закон на
жалбоподателя е наложено наказание „Имуществена санкция“, в размер на
10000 лева.
Недоволен от НП, жалбоподателят го обжалва изцяло като неправилно
и незаконосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано и заинтересовано лице, в законоустановения срок, предвиден в
ЗАНН.
В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател, се явява
надлежно упълномощен представител. Поддържа жалбата. Не ангажират
доказателства. Моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление. Прави искане за разноски.
Процесуалният представител на ответника по жалбата оспорва жалбата
1
като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Ангажират доказателства.
Не правят искане за разноски.
Бургаският районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 02.09.2021 г., извършена съвместно от
експерти на РИОСВ-Бургас, Басейнова дирекция „Черноморски район“ и
Община Созопол на имоти с идентификатори 81178.50.54, 81178.50.55,
1178.50.56, 81178.50.64 по КК на гр. Черноморец, местност „Атия“, община
Созопол във връзка с постъпил сигнал за изградено ваканционно селище и
канализационна система в имотите, намиращи се в непосредствена близост до
Войсковия район на Флотилия бойни и спомагателни кораби - Бургас и
засягащи хигиената и нормалното функциониране на военните обекти в
района било констатирано, че в поземлени имоти с идентификатори
81178.50.64, 81178.50.54, 81178.50.55 и 81178.50.56 по КК на гр. Черноморец
бил реализиран къмпинг „***“, стопанисван от „***“ ЕООД, като на
територията му били ситуирани около 33 броя каравани с обособени дървени
подиуми и навеси, 3 общи санитарно-хигиенни блока, била изградена
площадкова канализационна мрежа,. събирателни шахти и резервоари за
отпадъчни води, както и пропускателен пункт. Водоснабдяването на имотите
било от собствен сондаж, изграден в един от поземлените имоти, а
електроснабдяването било посредством дизел-генератор.
Разглежданите имоти били частна собственост, вид територия
„земеделска“, категория 4, с НТП „изоставена орна земя“. Поземлени имоти с
идентификатори 81178.50.55 и 81178.50.56, собственост на „***“ ООД се
ползвали на основание Договор за наем от 15.04.2020 г., а имоти с
идентификатори 81178.50.54 и 81178.50.64 били собственост на „***“ ЕООД,
отдадени на основание Договор за наем от 01.06.2020 г.
За ПИ с идентификатори 81178.50.54 и 81178.50.64 по КК на гр.
Черноморец, местност „Атия“ от Директора на РИОСВ-Бургас било издадено
Решение №БС-52-ПР/31.08.2020 г. за инвестиционно предложение
„Изграждане на складова база за малки плавателни съдове и паркинг за
каравани и автономна фотоволтаична инсталация до 5TcW с възложител
2
„***“ЕООД.
Било констатирано, че къмпингът и сондажа са изградени и
функционират без заявено в РИОСВ-Бургас инвестиционно предложение и
съответно без проведени процедури по реда на Глава шеста от Закона за
опазване на околната среда, в това число съвместена процедура по чл. 31 от
Закона за биологичното разнообразие и съответно без произнасяне от
компетентния орган по околна среда с краен административен акт.
На база на тези факти, актосъставителката преценила, че дружеството-
жалбоподател е извършило нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2
от ЗООС, поради което и на 23.11.2021 г. съставила срещу него АУАН с №
130/23.11.2021 г. Препис от акта бил връчен на представител на
жалбоподателя срещу подпис, като в предоставения срок по чл. 44, ал. 1
ЗАНН, били депозирани писмени възражения.
След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с
преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като не дал вяра на
изложеното във възражението, а също счел фактическите констатации за
безспорно установени, поради което и издал обжалваното постановление.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон. В тази връзка, на контрол подлежи и
самия АУАН.
В конкретния случай, съдът счита, че наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това
лице. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са допуснати
3
съществени нарушения, които са опорочили производството и са довели до
издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по
следните причини:
С нормите на чл. 42, т. 3, предл. 1 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2
от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и АНО да
посочат датата на извършване на нарушението. Посочването на датата на
извършване на административното нарушение е от значение не само като
индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед съдебната проверка за
спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателното
производство. Времето на извършване на административното нарушение е
определящо и за приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл. 3
от ЗАНН. В конкретния случай, актосъставителят е посочили, че деянието е
извършено на 02.09.2021 г. В действителност обаче, това е датата, на която
контролните органи са извършили проверка на място и са констатирали
ваканционното селище и сондажа – т. е. 02.09.2021 г. е датата на констатиране
на нарушението, но категорично не може да се приеме и за датата на
извършване на самото нарушение. Това е така, доколкото видно от сигнала,
дал основание за започване на проверката, ваканционното селище е било
реализирано в по-ранен момент и вече е било налично към датата на подаване
на сигнала. По мнение на настоящия състав, подходът за очертаване на датата
на деянието, посредством обвързването му с датата на проверката, е порочен
и незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на АНО
да установи точния момент на извършване на нарушението, респективно цели
отбягване на задължението за иницииране и провеждане на производството в
сроковете по чл. 34 ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което
да може да се окачестви като т. нар. „продължено противоправно поведение“,
когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не бъде
преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случая,
реализирането (изграждането) на въпросното ваканционно селище и сондаж,
без проведена процедура по закон е изпълнено (довършено) в точно
определен момент от действителността, т. е. на точно определена дата или
период от време, който може да бъде установен, като в тежест на
актосъставителя и АНО е било да проведат разследване и да установят кога
точно се е случило това. Посочването само на датата на констатиране на
нарушението, без да се посочи датата на извършването му, в случаите когато
4
това обективно е възможно, по мнение на настоящия състав следва да се
приравни на липса на посочване на такава дата. Това е налагало провеждането
на разследване на спорните моменти от страна на, а не механично и
самоцелно издаване на НП при неизяснена фактическа обстановка. Изрично в
този смисъл е и практиката на касационната инстанция – Решение №
761/17.04.2019 г. по к. н. а. х. д. № 654/2019 г. на АдмС-Бургас, постановено
по сходен казус, където също се приема, че безспорно към датата на
проверката строежът е бил завършен, поради което е било възможно да бъде
установен точният момент, когато е изпълнен, респективно когато е
допуснато изпълнението му в имота, без съответните съгласувания.
Касационната инстанция също е приела, че волята на законодателя е пределно
ясна - датата на извършване на административното нарушение следва да е
установена безспорно и посочена точно в АУАН и в НП. Това императивно и
абсолютно задължение на административнонаказващия орган важи и за
случай като разглеждания. Между датата на констатиране на нарушението и
датата на неговото действително извършване има съществена разлика, която
АНО не е отчел, приемайки, че датата на проверката е и дата на извършване
на нарушението.
Предвид всичко горепосочено съдът счита, че в хода на производството
са били допуснати съществени и неотстраними нарушения на закона, които са
довели до там, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, поради което
и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени изцяло, без да е
необходимо да се обсъждат останалите наведени доводи.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.
63д ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който своевременно е депозирал искане за присъждането им.
По делото са налични доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар в
размер на 830 лева, като е направено възражение за прекомерност от АНО,
поради което, отчитайки фактическата и правна сложност на делото и
5
обстоятелството, че същото е приключило в рамките на едно съдебно
заседание, съдът намира, че така претендираната сума следва да бъде
редуцирана и да се присъди на жалбоподателя, сума в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 130/16.12.2021 г., издадено от
Директор на РИОСВ - Бургас против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ***, представлявано от *** – Управител, с
което за нарушение на чл. 95, ал. 1, вр. с чл. 81, ал. 1, т. 2 от Закона за
опазване на околната среда /ЗООС/ и на основание чл. 162, ал. 1 от същия
закон на жалбоподателя е наложено наказание „Имуществена санкция“, в
размер на 10000 лева.
ОСЪЖДА РИОСВ - гр. Бургас да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на 400
(четиристотин) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Бургаския
административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6