№ 324
гр. Търговище, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йоханна Ив. Антонова
при участието на секретаря Женя Люб. И.
като разгледа докладваното от Йоханна Ив. Антонова Гражданско дело №
20233530100413 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 344,ал.1,т.3
във вр. с чл.225,ал.1 от КТ.
Ищецът А. И. И. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв.А. М.-ТАК твърди в исковата молба, че
между него и ответника “ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********,гр.Търговище, представлявано от Г. Г. и А. К., е съществувало
валидно трудово правоотношение въз основа на трудов договор №
5103/07.01.2019г., като ищецът е заемал длъжността „машинен оператор,
производство на стъклени изделия в Отдел „Производство“ на ответното
дружество, а със Заповед № 3159/03.12.2021г. на работодателя трудовото
правоотношение е прекратено.Излага, че с решение № 119/17.03.2022г. по
гр.д.№ 1765/2021г. по описа на РСТ, потвърдено с решение № 57/06.06.2022г.
по в.гр.д.№ 109/2022г. по описа на ОС Търговище, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 5011/01.03.2023г. по гр.д.№
3349/2022г. на ВКС, IIIг.о., уволнението е признато за незаконосъобразно и е
отменено, като ищецът е възстановен на предишната длъжност и е започнал
работа на 20.03.2023г.Посочва още, че от датата на уволнението до
20.02.2023г. е бил без работа, като преди депозиране на исковата молба
провел разговор с представител на ръководството на работодателя за
уреждане на въпроса с обезщетението му за оставане без работа, но му било
отговорено, че следва да предяви претенцията си по съдебен ред, поради
което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на
настоящи иск за присъждане на обезщетение за оставането му без работа за
шест месеца, считано от датата на уволнението- 14.12.2021г. и до 14.06.2022г.
1
в размер на 1653,48лв. месечно или общо 9920,88лв., ведно със законната
лихва; претендира и обезщетение за забава от 08.01.2022г. до 30.03.2023г. в
размер на 1051,25лв.; претендира разноски. В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не се явява и не се представлява.Постъпила е молба от
процесуалния му представител, в която се иска разглеждане на делото в
отсъствие на ищеца и неговия представител, като претенциите се поддържат и
се иска уважаването им изцяло, вкл. в хипотезата на признание на иска по чл.
237 от ГПК;претендират се разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от
ответника, чрез процесуалния му представител и съдебен адресат адв.М. И. -
САК, предявените искове се признават, както и изложените факти и
обстоятелства в исковата молба. Сочи се, че на 28.04.2023г. е извършено
плащане от работодателя в полза на ищеца на дължимите суми за
обезщетение, както и на дължимото обезщетение за забава в размер общо на
1160,25лв.Позовава се на разпоредбата на чл. 78,ал.2 от ГПК доколкото в
производството по гр.д.№ 1765/2021г. по описа на РСТ настоящият ищец не е
претендирал обезщетение, а за това ответникът е разбрал едва с получаване на
исковата молба по настоящото дело; в условията на евентуалност въвежда
възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК, претендира разноски. В
съдебно заседание адв. М. И.-САК поддържа становището изложено в
писмения отговор, като излага, че ответникът с поведението си не е станал
причина за завеждане на делото, поради което иска присъждане на разноски;
в условията на евентуалност въвежда възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение по чл. 78,ал.5 от ГПК.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят за това, че между тях е съществувало валидно
трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 5103/07.01.2019г.,
по силата на който ищецът е заемал длъжността „машинен оператор,
производство на стъклени изделия в Отдел „Производство“ на ответното
дружество, като със Заповед № 3159/03.12.2021г. на работодателя трудовото
правоотношение е прекратено, което се установява и от представените
писмени доказателства по делото.Не е спорно също, че с решение №
119/17.03.2022г. по гр.д.№ 1765/2021г. по описа на РСТ, потвърдено с
решение № 57/06.06.2022г. по в.гр.д.№ 109/2022г. по описа на ОС Търговище,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 5011/01.03.2023г. по
гр.д.№ 3349/2022г. на ВКС, IIIг.о., уволнението е признато за
незаконосъобразно и е отменено и ищецът е възстановен на предишната
длъжност, като посочените дела са приложени по настоящото производство.
От вписването в трудовата книжка на ищеца се установява, че същият е
започнал работа на 20.03.2023г., което също не е спорно. Видно от платежно
нареждане от 28.04.2023г., ответникът е изплатил на ищеца сумата от
11 060,25лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за шест
месеца и дължимото обезщетение за забава върху тази сума.От представените
2
фишове за заплати на ищеца се установява, че месечният размер на
обезщетението е в размер на 1653,48лв., като дължимото обезщетение за
оставане без работа да шест месеца е в размер на 9920,88лв. По отношение на
исканията на ищеца, съдът счита, че следва да посочи следното: Видно от
съдържанието на исковата молба, ищецът твърди, че трудовото
правоотношение е прекратено със заповед на работодателя на 14.12.2021г.( но
това е датата на депозиране на исковата молба за оспорване на уволнението
пред съда, по която е образувано гр.д.№ 1765/2021г. по описа на РСТ), а не на
03.12.2021г.-датата на уволнителната заповед, на която същата е връчена на
ищеца, при което съдът приема, че се касае до техническа грешка в
обстоятелствената част на исковата молба. От представената служебна
бележка № 60-07-12-6023/29.03.2023г., изд. от Агенция по заетостта, Бюро по
труда Търговище се установява, че в периода 06.12.2021г. до 07.04.2022г.
ищецът е бил регистриран като безработен, а от вписването в трудовата му
книжка се установява, че единственият трудов договор, вписан в нея след
тази дата, е този с ответника, като вписването е от 20.03.2023г. С протоколно
определение от 08.06.2023г. постановено по делото съдъте оставил без
уважение искането на ищцовата страна за постановяване нарешение при
признание на иска, на осн. чл. 237 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Съгл. разпоредбата на чл. 225,ал.1 от КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. От
събраните доказателства по делото се установява, че ищецът е останал без
работа в периода от датата на уволнението му 03.12.2021г. до 20.03.2023г.,
поради което на същия е било дължимо обезщетение за оставане без работа за
шест месеца.Относно размера на обезщетението съдът приема за установено,
че същото е в размер на брутното му трудово възнаграждение, което за
последния месец преди уволнението е било в размер на 1653,48лв. месечно
или общо 9920,88лв.Не е спорно, че ответникът е изплатил в хода на процеса-
на 28.04.2023г. посоченото обезщетение, както и обезщетение за забава върху
тази сума в общ размер на 1160,25лв., обстоятелства, които се признават и от
ищцовата страна, поради което следва да се приеме, че претенциите са
погасени чрез плащане в хода на процеса, обстоятелство, обуславящо
отхвърлянето на предявените искове на това основание, на осн. чл.
344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД. Основният спор остава
за това дали с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на
делото, като същият се позовава на разпоредбата на чл. 78,ал.2 от ГПК, като
признава иска и твърди, че до получаване на исковата молба не е бил сезиран
от ищеца с претенция за заплащане на обезщетение по чл. 225,ал.1 от КТ, а
след като е узнал за тази претенция е изплатил дължимите суми за главница и
обезщетение за забава изцяло, като в тази връзка, съдът приема следното:
3
Няма спор за това, че вземането по чл.225, ал.1 от КТ е изискуемо от деня, в
който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение и този
ден е денят на уволнението. Вземането обаче е парично и безсрочно в рамките
на една договорна отговорност и за изпадане на длъжника в забава е нужна
покана на кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.В случая ищецът твърди, че е
поискал от работодателя уреждане на въпроса с обезщетението, но
доказателства за това липсват по делото, при което не може да се приеме за
установено, че ищецът е поканил ответника да изпълни задължението си за
заплащане на обезщетението по чл. 225,ал.1 от ГПК. Следователно, щом не е
бил поканен преди получаването на преписа от исковата молба, ответникът не
е дължал изпълнение и не може да се счете, че е дал повод за завеждане на
делото.Поради изложеното съдът приема, че възражението на ответника по
чл. 78,ал.2 от ГПК е основателно и същият е изплатил дължимите суми в хода
на процеса след получаване на преписа от исковата молба и не е станал
причина за завеждане на делото, поради което разноските остават в тежест на
ищеца, който е освободен от такси и разноски към съда, но не и към
ответника и следва да му заплати такива в размер на 2880лв. (с ДДС) платено
адв. възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. И. И. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, кв.**** против “ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********,гр.Търговище, представлявано от Г. Г. и А. К. осъдителни искове
за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение за периода от 03.12.2021г. до 03.06.2022г. в размер на 9920,88лв.,
ведно със законната лихва от 30.03.2023г. и заплащане на обезщетение за
забава върху тази главница в размер на 1051,25лв. за периода от 08.01.2022г.
до 30.03.2023г., като погасени чрез плащане в хода на процеса, на осн. чл.
344,ал.1,т.3 във вр. с чл.225,ал.1 от КТ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. И. И. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв.**** да
заплати на “ПАШАБАХЧЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,гр.Търговище,
представлявано от Г. Г. и А. К., разноските по делото в размер на 2880лв.(с
ДДС) платено адв. възнаграждение, на осн. чл. 78,ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на
обявяването му-23.06.2023г. пред Окръжен съд Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4